Р Е Ш Е Н И Е
№ 830 17.05.2013 г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на осемнадесети април две хиляди и тринадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Н.
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Н.
гражданско дело № 4744 по описа за 2012 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на З.И.Д., с ЕГН **********, Ж.И.Ж., с ЕГН **********, С.И.А., с ЕГН ********** и А.И.С., с ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат М.О. ***, съдебен адрес гр. Б., ул. ., ет. 1, срещу Х.Н.В. (починал в хода на процеса и заместен от неговите наследници Й.Х.Г. и Л.Х.В.), Н.К.В., П.К.Г., Т.К.Г., Т.К.В., Р.Л.Л., Н.Л.Л., Е.К.Н., А.Й.А., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот от 1010 кв.м., представляващи реално обособена част от имот № 100024, по плана за обезщетяване, находящ се в гр. Б., ж.к. ....
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на И. Ж. С., починал през 1968 г. С решение от 12.10.1993 г. на Поземлената комисия гр. Бургас на наследниците на И. С. е възстановен в стари реални граници имот с площ от 2140 кв.м., представляващ част от бивши парцели № 96 и № 97, находящи се в местността Б. п., по кадастралия план на бежанските ниви, придобит от общия наследодател с нотариален акт № 92/29.04.1943 г. Възстановеният поземлен имот е бил нанесен в кадастралния плат под № 14 и за същия е съставен нотариален акт от 22.11.1994 г. на основание чл.18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Ищците посочват, че с решение № 14631/2011 г. на Административен съд гр. Бургас е била отменена заповед № РД-18-9 / 30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с която е била одобрена кадастралната карта, в частта относно нанасяне на бивш поземлен имот от Общинския поземлен фонд, а именно имот № 100024 по плана за обезщетяване, с площ от 6412 кв.м. В хода на административното производство е било установено, че поради грешка при отразяване на регулационната граница върху плана за обезщетяване, то част от имот № 100024 попада върху други имоти, включително върху възстановения на ищците имот. Затова след връщане на преписката на административния орган площта на имот № 100024 е нанесена в кадастралната карта като 6412 кв.м., а от собствения на ищците имот са отнети 1010 кв.м. и същият е отразен в кадастралната карта като имот с площ от 1139 кв.м. По отношение на имот № 100024 се сочи, че с решение от 18.10.2004г. на ОСЗГ гр. Бургас е бил възстановен на наследниците на Н. Т. В. (първите седем от ответниците) по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ, а именно обезщетяване със земя от общинския или държавен поземлен фонд. Тъй като земята не е била част от общинския и държавния поземлен фонд, а е възстановена през 1993 г. на ищците, същите посочват, че ответниците не са придобили правото на собственост върху реално обособената част от 1010 кв.м. Приобретателите на част от имота по силата на договор за покупко-продажба Е.К.Н., А.Й.А. от своя страна също не са станали собственици на тази част от имота. При тези твърдения ищците претендират установяване на правото им на собственост по отношение на ответниците. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Н.К.В., П.К.Г., Т.К.Г., които оспорват предявения иск като неоснователен. Считат, че ищците не се легитимират като собственици на имота с представените документи. Направено е възражение за придобиване на имота по давност. Ангажирани са писмени доказателства и се иска допускане до разпит на двама свидетели, които да установят владението на имота от момента на неговото придобиване.
От страна на ответниците Х.Н.В., Т.К.В., Р.Л.Л. и Н.Л.Л. е депозиран писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Оспорва се правото на собственост на ищците, валидността на реституционната процедура, както и валидността на представения по делото нотариален акт от 1943 г., като подписан без представителна власт. Също заявяват възражение за придобиване на имота по давност. Претендират се направените в производството разноски и се иска по делото да бъдат изискани и приложени заверени копия от съхраняваните в ОСЗ гр. Бургас преписки за имота.
От ответниците Е.К.Н. и А.Й.А. не е подаден писмен отговор в указания едномесечен срок по чл. 131 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници на И. Ж. С., починал на 07.11.1968 г., че след смъртта си лицето е оставило за свои наследници ищците З.Д., Ж.Ж., С.А. и А.С..
Видно от представената преписка на ПК гр. Бургас общият наследодател на ищците И. Ж. С. се е легитимирал като собственик на нива в землището на гр. Б., местността Б. п., с площ от 6.2 дка, съгласно нотариален акт от 29.04.1943 г. издаден въз основа на закона за селскостопанското настаняване на бежанците. С протокол от 08.05.1956 г. на Общинската комисия се установява решението за причисляване към държавния поземлен фонд на 20 дка зем.земи собственост на И. Ж. С., находящи се в землището на гр. Б.. Със заявление от 09.09.1991 г. ищецът Ж.И.Ж., като наследник на И. С. и съпругата му П. М., е заявил за възстановяване земеделски земи попадащи в землището на гр. Б., с. ... С допълнителна молба Ж.Ж. е посочил, че желае възстановяване в стари реални граници на зем.земи съгласно подаденото заявление за местността Б. п.. Видно от представеното решение № 10125 А от 12.10.1993 г. на ПК на наследниците на И. Ж. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот представляващ свободен терен с площ от 2140 дка в с. М., местността Б. ., парцел № 96 и № 97 по кадастралния план на бежанските ниви изработен през 1931 г. Имотът е посочен като № 4 от заявлението, установен с нотариален акт от 1943 г. В останалата част за 4.060 дка Поземлената комисия е отказала възстановяване на земеделски земи за парцел № 96 и № 97, тъй като върху имота е изградена улица и е извършено озеленяване и благоустрояване около жилищен блок, поради което е определено обезщетяване на собствениците по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ.
От представеното решение от 18.10.2004 г. на ОСЗГ се установява, че на наследниците на Н. Т. В. е възстановен поземлен имот № 100024 по плана за обезщетяване, находящ се в м. К. с площ от 6.412 дка.
По делото не се спори, че ответниците Х.Н.В. (починал в хода на процеса
и заместен от неговите наследници Й.Х.Г. и Л.Х.В.), Н.К.В., П.К.Г., Т.К.Г., Т.К.В.,
Р.Л.Л., Н.Л.Л., са наследници на починалия Н. Т. В., както и че ответниците Е.К.Н.,
А.Й.А. са приобретатели на идеални части от имот № 100024, съгласно нотариален
акт за покупко – продажба от 04.05.2005 г. по нот.д. № .... и нот.д. № ... г.
на Нотарус М. А.-Т., рег. № ... на НК.
От заключението на вещото лице В. Г..., по
допуснатата съдебно – техническа експертиза се установява, че възстановената на
ищците част от бивши имоти № 96 и № 97 по плана за оземляване на бежанците,
находящи се в местността Б. п., землището на с. К., е въведена в кадастралния
план на жилищен район Меден рудник с пл. № 14. Към момента на въвеждането е
действал регулационен план на зона Б на кв. Меден рудник от 1987 г., който
действа и към момента. Вещото лице е посочило, че поради груба грешка във въвеждането
на имотите в картата на възстановената собственост (КВС), възстановените имоти
през 1993 г. в стари реални граници не са били отразени и при следващия етап – обезщетяването, същите терени отново са били парцелирани.
В следствие на тази грешка с решение от 18.10.2004 г. ОСЗГ е предоставила като
обезщетение на ответниците поземлен имот № 100024 – нива с площ от 6412 кв.м. в
местността К., част от който попада върху имот пл. № 14, респ. бивш имот № 96 и
№ 97. Площта на тази застъпваща се част вещото лице е определило на 1010 кв.м.
От допълнителното заключение се установява, че възстановения в стари реални
граници имот на ищците е останал ненанесен в кадастралния план от 1991 г., в
следствие на което тези терени са счетени за свободни общински земи и затова отново
са парцелирани при изготвяне на плана за обезщетяване. От допълнителното
заключение също така се установява, че към датата на издаване на нотариалния
акт от 1943 г. е действал план за оземляване на бежанците от 1931 г., в който
имотът на наследодателя И. Ж. С. е отразен със същите
граници.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже претендираното от него право на собственост на посоченото правно основание – валидна реституционна процедура. При разрешаване на гражданскоправния спор за собственост на възстановена земеделска земя, какъвто е настоящия, съдът не е обвързан от решението на Поземлената комисия, а упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на посоченото решение, като е длъжен да прецени дали са били налице условията за връщане на земята, с решението на ПК за възстановяване на собствеността. (В този смисъл и задължителната практика - Решение № 461 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 753/2009 г., IV г. о.). Затова, предвид направеното оспорване от страна на ответниците, както и предвид обстоятелството, че решението на ПК е постановено в хода на административна процедура, в която те не са взели участие, следва да бъде извършен косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението. За да бъде законосъобразно извършено възстановяването е необходимо, към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, земята предмет на реституция да има земеделски характер, да бъде установено правото на собственост на заявителя преди внасянето й в ТКЗС, както и да не са проведени мероприятия, които да препятстват възстановяването. С оглед събраните по делото доказателства при извършване на дължимия косвен съдебен контрол на решение № 10125 А от 12.10.1993 г. на ПК гр. Бургас, настоящата инстанция констатира, че решението на комисията е валидно и допустимо, постановено в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, в редакцията им действаща към момента на възстановяване на земите. От представената преписка от ОСЗ гр. Бургас са установени посочените по-горе предпоставки за възстановяване на собствеността. Установява се от представения протокол, че притежаваните от общия наследодател земи са внесени в ТКЗС и същите са заявени за възстановяване от наследниците в законовия срок по чл. 11 ЗСПЗЗ (редакция от 30.09.1993 г.), като искането им е било частично уважено с постановеното решение на ПК. Имотът е надлежно индивидуализиран, тъй като са известни неговите граници, площ, местност и може да бъде предмет на възстановяване като от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено, че същият е нанесен в плана към 1931 г. С оглед изложеното съдът намира, че фактическият състав по възстановяване на собствеността е завършен. Не следва да бъде уважено направеното от ответната страна оспорване на правото на собственост на наследодателя на ищците, установено с нотариален акт от 1943 г. Съдебната практика последователно приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът няма правен интерес да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият праводател не е бил собственик към момента на обобществяването на имота, предмет на решението на органа по поземлена собственост, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. (В този смисъл решение № 540 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2009 г., I г. о., ГК). В настоящия процес не са наведени твърдения в този смисъл. Напротив, безспорно между страните и видно от представеното решение от 18.10.2004 г. на ОСЗГ гр. Бургас, на наследниците на Н. Т. В. (ответниците) е възстановен поземлен имот № 100024 по плана за обезщетяване, т.е. възстановяването е с план за земеразделяне, а не в стари реални граници. От заключението на приетата по делото основна и допълнителна СТЕ, които съдът кредитира изцяло, се установява несъмнено, че процесната реално обособена част от имот № 100024, с площ от 1010 кв.м., представлява част от възстановения на ищците имот с пл. № 14 с решение на ПК от 1993 г. Поради допуснатата груба грешка при въвеждане на имотите в КВС имотът възстановен на ищците в стари реални граници не е бил надлежно нанесен в картата съгласно изискването на чл. 15, ал. 1 ЗСПЗЗ и в последствие повторно парцелиран и възстановен на ответниците. Предвид изложеното съдът намира, че за процесния имот е проведено пълно и главно доказване на правото на собственост на ищците на основание валидно проведена реституционна процедура и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По делото не са ангажирани никакви доказателства във връзка с направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност, поради което и същото не може да бъде уважено.
Във връзка с направеното от ответниците искане за отмяна на нотариален
акт № 92, дело № 618 от 1943 г. издаден въз основа на закона за
селскостопанското настаняване на бежанците, съдът счита, че актът е съставен за
удостоверяване на сключен пред нотариуса договор за продажба на имота, а не
представлява констативен нотариален акт, поради което не подлежи на отмяна на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно общо 2115.16 лв., включващи заплатена държавна такса от 390.16 лв., такса за издаване на 5 броя съдебни удостоверения – общо 25 лв., възнаграждение за вещо лице от 200 лв. и адвокатско възнаграждение от 1500 лв. В останалата част искането за присъждане на разноски за снабдяване с доказателства и заплащане на административни такси във връзка с това, съдът намира за неоснователно, още повече че по делото не са представени доказателства за действителното им извършване.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Н.В., с ЕГН ********** (починал в хода на процеса на 26.01.2013 г. и заместен от неговите наследници Й.Х.Г., с ЕГН **********,*** и Л.Х.В., с ЕГН **********,*** ....), Н.К.В., с ЕГН **********,***, П.К.Г., с ЕГН **********,***, Т.К.Г., с ЕГН **********,***, Т.К.В., с ЕГН **********,***, Р.Л.Л., с ЕГН **********,***, Н.Л.Л., с ЕГН **********,***, Е.К.Н., с ЕГН **********,***. ... и А.Й.А. **********,***, че З.И.Д., с ЕГН **********,***, Ж.И.Ж., с ЕГН **********,***, С.И.А., с ЕГН **********,*** и А.И.С., с ЕГН **********,*** са собственици на реално обособена част с площ от 1010 кв.м. - защрихована със зелен цвят по комбинирана скица към основното заключение на вещото лице Г. на л. 315 от делото – представляваща част от имот с № 100024, по плана за обезщетяване, находящ се в гр. Б., ж.к. ..., ЕКАТЕЕ 99017, целият с площ от 6412 кв.м., с граници на имота по плана за обезщетяване имот № 100025 – нива на насл. на Д. Т. Д., имот № 000125 – полски път на ОПФ и имот № 00036 – жилищна територия, който имот попада върху част от бивши парцели № 96 и № 97, находящи се в местността Б. п., гр. Б., по кадастралния план на бежанските ниви от 1931 г. и фигурира с пл. № 14 в кадастралната основа на ПУП Зона “Б”, ж.к. ....
ОСЪЖДА Й.Х.Г., с ЕГН **********,*** и Л.Х.В., с ЕГН **********,*** М., бл..., Н.К.В., с ЕГН **********,***, П.К.Г., с ЕГН **********,***, Т.К.Г., с ЕГН **********,***, Т.К.В., с ЕГН **********,***, Р.Л.Л., с ЕГН **********,***, Н.Л.Л., с ЕГН **********,***, Е.К.Н., с ЕГН **********,***. ... и А.Й.А. **********,***, да заплатят на З.И.Д., с ЕГН **********,***, Ж.И.Ж., с ЕГН **********,***, С.И.А., с ЕГН **********,*** и А.И.С., с ЕГН **********,***, сумата от 2115.16 лв. (две хиляди сто и петнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляващи направените съдебно-деловодни разноски.
ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото съдебно решение комбинирана скица към основното заключение на вещото лице Г. на л. 315 от делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
СА