№ 41325
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110135994 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Т. Б. Й. срещу Ж. С. С., която отговаря на
изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.
С отговора е направено евентуално възражение за прихващане с вземане на
ответницата срещу ищцата. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез
изявление на прихващащия, което, за да породи предвидения в закона ефект – погасяване на
насрещните вземания до размера на по-малкото, трябва да съдържа белезите, които
индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. В случая съдът
констатира, че възражението за прихващане не отговаря на тези изисквания. На първо място,
неясен е размерът на вземането, с което се иска да бъде извършено прихващането –
посочено, че се касае за сума приблизително /а не точно/ в размер на 33 000 евро, а
същевременно сборът на сумите от 8 495.35 евро и 24 540 евро, от които се твърди, че е
формирано насрещното вземане на ответницата, не е равен на 33 000 евро, а възлиза на 33
035.35 евро. На второ място, липсват относими фактически твърдения, които да позволят на
съда да прецени правната квалификация на насрещното вземане на ответницата – дали то се
претендира на договорно основание /респ. какъв е неговият характер/ или на основание
неоснователно обогатяване. Ето защо и на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответницата
следва да бъдат дадени указания.
Независимо от нередовността на възражението за прихващане с цел процесуална
икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ответницата за снабдяване със съдебно удостоверение е относимо към
възражението за прихващане, по чието приемане съдът на този етап не се е произнесъл
1
предвид неговата нередовност. Ето защо произнасянето по това доказателствено искане
следва да бъде отложено до изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите
във възражението.
Ищцовите искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за разкриване
на банкова тайна във връзка с нейното изготвяне подлежат на отхвърляне, защото целят
установяването на безспорни по делото факти.
Искането на ответницата за допускане на двама свидетели за установяване на
посочените от нея факти следва да бъде частично уважено – само за един свидетел.
Събирането на гласни доказателства за фактите е допустимо, а тяхното изясняване е
относимо и необходимо, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК не следва да бъдат допускани
двама свидетели, след като не се сочи, че те ще установяват различни факти.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с 1 бр. препис за ищцата да отстрани нередовностите във
възражението за прихващане, като:
посочи точният размер на вземането, с което се иска да бъде извършено
прихващането;
посочи фактическото основание на вземането, с което се иска да бъде извършено
прихващането, включително: изрично да посочи дали между страните е сключен
договор /писмен или устен/ във връзка с предоставеното от ответницата на ищцата
пълномощно за продажба на имот с идентификатор № .................; ако да – какви
уговорки са постигнати по този договор относно правата и задълженията на страните
по него, включително какви са уговорките относно съдбата на дължимата на
ответницата част от продажната цена, получена по банковата сметка на ищцата; ако не
е сключен такъв договор – откъде произтича задължението на ищцата за даване на
съответната част от продажната цена на ответницата.
При неизпълнение на указанията в срок и в цялост възражението за прихващане
няма да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.
След постъпване на молба от ответницата или изтичане на срока за това делото
незабавно ДА СЕ ДОКЛАДВА за произнасяне по приемане на възражението за
прихващане и по направените във връзка с него доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.11.2025 г. от 10:05 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА на ответницата ЕДИН свидетел при режим на довеждане за
установяване на посочените факти в т. 1 от доказателствената част на отговора на исковата
молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за допускане на втори
свидетел за доказване на същите факти.
УКАЗВА на ответницата да доведе допуснатия й свидетел в насроченото открито
съдебно заседание, а при необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в
призоваване своевременно да уведоми съда за това, така че неявяването на свидетеля да не
2
става причина за отлагане на делото, както и в този случай да посочи данни на свидетеля
/три имена, адрес за призоваване и по възможност телефонен номер/ и да представи
документ за внесен по депозитната сметка на СРС депозит за свидетеля в размер на 60 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от Т. Б. Й. срещу Ж. С. С. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 6 000 лв., получена без основание на 29.07.2020 г., ведно със
законната лихва за периода от 18.06.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноските по делото.
Ищцата твърди, че с ответницата се запознали през 2020 г. и бързо станали
приятелки. Заявява, че на 29.07.2020 г. превела по банковата сметка на С. сумата от 6 000 лв.,
като при превода посочила като основание „заем“, защото двете имали устна уговорка за
предоставяне на заем. Излага, че искът й по гр. д. № 8741/2024 г. по описа на СРС, 118
състав, за връщане на сумата като заем е отхвърлен с влязло в сила решение поради
невъзможност да докаже наличието на заемно правоотношение. Поради това счита, че
сумата следва да й бъде върната като получена от ответницата, без да е налице годно правно
основание за това, като посочва, че ответницата няма насрещно вземане, във връзка с което
да може да задържи процесната сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че е получила от ищцата процесната
сума, но оспорва тя да й е била предоставена като заем, както и да е получена без основание.
Твърди, че в действителност сумата представлява част от продажната цена на
притежаваните от нея идеални части от недвижим имот. Излага, че Й. е брокер на
недвижими имоти и искала да закупи имот с идентификатор № ................., притежаван от
ответницата в съсобственост с роднини, като й предложила цена в размер на 13 000 евро за
нейната част от имота и се уговорили плащането да е на няколко части. Посочва, че първата
и третата част от уговорената продажна цена – сумите от 3 900 евро и 1 531.78 евро, ищцата
й платила по банков път, като в основанието на превода вписала „покупка на имот“, а
втората част – процесната сума от 6 000 лв., представляваща левовата равностойност на
3 063.57 евро, й платила на 29.07.2020 г. също по банков път, но този път в основанието на
превода вписала „заем“, а впоследствие обяснила, че се е объркала. Счита, че целта на това
вписване била впоследствие Й. да претендира сумата от нея като предоставен заем, а ако не
успее, както е станало на практика – като дадена без основание. Изтъква, че е напълно
нелогично да се приеме, че ищцата, която към датата на процесния банков превод все още е
дължала на С. плащане на договорената цена за имота, вместо да изпълни да даде заем на
продавача или да му даде без основание някакви пари. Посочва, че след като направила
трите банкови превода на договорената цена, Й. се отказала от покупката. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е
да докаже пълно и главно извършване от нея в полза на ответницата на твърдения банков
превод на процесната парична сума и получаване на сумата от ответницата, а при доказване
на горните факти в тежест на ответницата е да установи наличието на твърдяното
основание за получаване на процесната сума – като част от продажната цена на
притежаваната от ответницата идеална част от имот с идентификатор № ..................
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване извършването от ищцата в
полза на ответницата на твърдения банков превод и получаване на сумата от 6 000 лв. от
3
ответницата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4