Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260639, гр. Пловдив, 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в
публичното заседание на 12.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Милена Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 6535/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен
фиш Серия Г № 0016648 за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство/система, с който на Й.Ч.. с ЛНЧ **********,***
е наложено административно наказание глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева на основание чл.638, ал.4 вр. с чл.638 ал.1 т.1 вр. с чл.461 т.1 от от
Кодекса за застраховането /КЗ/, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят
Й.Ч.
редовно призован не се явява,
а в съдебно заседание се представлява от адв.Б., която заявява, че поддържа
жалбата. В последната, както и в съдебно заседание, пълномощникът навежда
твърдения за допуснати процесуални нарушения и моли Съда да отмени изцяло
електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е постъпило писмено възражение от представител на въз.страна, в което се
сочат доводи по същество и се иска потвърждаване на електронния фиш, като се
прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при
евентуално уважаване на жалбата и се иска намаляването му до минималния размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР - гр. Пловдив бил издаден електронен
фиш серия Г № 0016648 за това, че на 25.04.2020г. в 07:45 часа в републ.път II-86 км 19 + 240.
жалбоподателят, като лице, което притежава МПС – лек автомобил „Шкода Суперб“ с
рег.N ***,
регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, не е
сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство Мулта Радар СД
580 № 00209D32ACE1.
Констатираното
нарушение административнонаказващият орган квалифицирал по чл. 483, ал. 1, т.1
от Кодекса за застраховането и с обжалвания електронен фиш на жалбоподателя
било наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева.
Гореописаната фактическа
обстановка Съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода
на производството писмени доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №
10.12.4888, снимков
материал, справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, справка за регистрация
на автомобил.
При така изложената фактическа обстановка,
Съдът намира следното от правна страна:
На базата на всички събрани по делото
доказателства и конкретно от разпечатка от проверка извършена в Гаранционен
фонд установяваща, че МПС с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя е заснето на 25.04.2020г.
с АТСС, не е имало валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ към тази дата, Съдът намира за установено, че действително на
датата, отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение
на соченото място, без да е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.
Въпреки
гореизложеното Съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно.
Съгласно нормата на чл.
647, ал. 3 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС
нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП
предвижда същият да съдържа описание на нарушението и посочване на нарушените разпоредби.
Наказващият орган в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТСС
нарушение на КЗ е длъжен да сочи конкретни обективни признаци на вмененото
нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В
обжалвания ЕФ описание на конкретното нарушение от обективна страна не се
съдържа. В съдържанието на електронния фиш е вписано само, че „на 25.04.20г. в 07:45
часа в като лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Р България и
не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите. С МПС „Шкода Суперб“ лек автомобил с рег.N *** е установено нарушение на Кодекса за
застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32ACE1“, след което са посочени данните за
собственик, нарушени разпоредби – само с цифрово изписване, вид на наказанието,
размер, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, но липсва
конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна
елементи на нарушението. Никъде в обжалвания електронен фиш не е посочено, че
се касае за заснето управление на МПС, спрямо което собственикът не е изпълнил
задължението си да сключи действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. С вписването във фиша само, че „е
установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)“, но без да е изложено
описание на нарушението откъм елементи от обективната страна на състава му, е
допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на
наказания и съставляващо самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш
като незаконосъобразен. С посочването в ЕФ на санкционната норма на чл.638,
ал.4 вр. с чл.638 ал.1 т.1 вр.с чл.461 т.1 от КЗ, не може да се замества
изискуемото от закона описание на нарушението, нито посочването на законова норма
/чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на
нарушението. Във всеки електронен фиш следва да има описание на нарушението, за да е
възможно упражняване правото на защита и да стане ясно за кои факти се ангажира
отговорността на лицето. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на
разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността
при ангажиране на административнонаказателната отговорност. В случая, като са
посочени само цифрово правните норми, които са нарушени и въз основа на които
се налага административно наказание, наказаното лице по никакъв начин не може
да разбере какво нарушение е извършило, поради което е налице допуснато нарушение
на процесуалните правила, от категорията на съществените.
По отношение на разноските, на основание на чл.
63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното
изрично искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на
300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че
защитата е била безплатна на осн.чл.38 ал.2 от ЗА. В списъка за разноските
обаче се сочи, че се претендира заплащане на възнаграждение по реда на чл.18
ал.2 т.1 от Наредба N 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид развоя на делото Съдът счита,
че следва да се присъдят разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА вт. с чл.18 ал.4
от Наредба N 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лв., за което
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да плати на адв.Б..
С оглед всичко гореизложено
обжалвания електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен изцяло.
Ето
защо и поради горните мотиви Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0016648 за налагане на глоба
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система,
с който на Й.Ч.. с ЛНЧ **********,*** е наложено административно наказание глоба
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева на основание чл.638, ал.4 вр. с чл.638
ал.1 т.1 вр. с чл.461 т.1 от от Кодекса за застраховането КЗ/, за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на адвокат М.И.Б. *** и сл.адрес в *** сумата
от 300 /триста/ лева за разноските по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ