№ 826
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20251000500088 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260452 от 13.08.2024г., постановено по гр.д. № 5176/2021г. по описа на
СГС, ГО, 24 състав, е отхвърлен предявеният от Б. К. С. против В. С. Г. и А. М. М. иск с
правно основА.е чл.26 ал.1 вр.чл.152 ЗЗД, за признаване на установено, че договор за
замяна, сключен между стрА.те на 23.08.2019г., по силата на който Б. К. С. е заменил
притежавА.те от него 3/4 идеални части от следния недвижим имот: апартамент №
29, с идентификатор № 68134.1203.15.1.29, находящ се в гр.София, район ***, ж.к.***, бл.*,
вх.*, ет.* в сграда с идентификатор 68134.1203.15.1, с площ от 59.86 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 7 от 5.58 кв.м., 1,941%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: на
същия етаж - имот с идентификатор 68134.1203.15.1.208, имот с идентификатор -
68134.1203.15.1.30, под обекта - имот с идентификатор 68134.1203.15.1.26, над обекта - имот
с идентификатор 68134.1203.15.1.32, като сградата е разположена в имот с идентификатор
68134.1203.15 срещу правото на собственост на товарен автомобил марка /модел ПУХ
230 ГЕ, рег.№ ********, обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328
от 2019 г. на нотариус В. В., е нищожен поради противоречие на закона по смисъла на чл.
152 ЗЗД, като неоснователен.
Присъдени са разноски, като Б. К. С. е осъден да заплати в полза на В. С. Г. и А. М. М.
направените разноски в размер на 1 300 лв. на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.
1
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Б. К. С. оспорва решението изцяло и моли съда да го
отмени и уважи предявения иск. Посочва, че решаващият състав не е съобразил
императивната разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, съобразно която съглашение, с което се
уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане
собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително
начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, предвиден в закона, е
недействително. Когато при сключване на договор за заем, стрА.те предварително са
уговорили различен начин за обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на залог или
ипотека - прехвърлили са имот с уговорка за обратното му изкупуване, то това съглашение е
недействително. Правно релевантно е дали договорът прикрива съглашение с уговорен
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.
Съвкупната преценка на доказателствата, установяваща, че имотът е прехвърлен в
обезпечение на получения от праводателите на ищеца заем от ответника, сочи за уговаряне
на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, поради което
сделката за прехвърляне на имота е недействителна поради противоречие на закона, а
именно чл.152 ЗЗД. Счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, като не е допусната исканата съдебна експертиза, поради което моли
да бъде върнато за ново разглеждане с даване на указА.е за допускане на исканата съдебна
експертиза. Евентуално, моли да се допусне извършването на исканата експертиза, във
въззивното производство, с оглед изясняване на делото от фактическа страна.
Въззиваемата страна В. С. Г. и А. М. М. оспорват жалбата и молят съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърдят, че е неоснователно
твърдението, че първоинстанционният съд не е съобразил императивната разпоредба на
чл.152 ЗЗД, тъй като настоящият казус не попада в предвидената в чл.152 ЗЗД хипотеза,
доколкото е доказано, че са налице три отделни правоотношения: Договор за заем, по силата
на който В. Г. е предоставил в заем сума в размер на 5000 лв. на Б. С., сключен без
конкретен падеж на задължението. Заемното правоотношение е самостоятелно такова, като
стрА. по него са само ищецът и първия ответник - В. Г.. Договор за замяна, оформен в н.а. №
174, том II, per. № 6367, дело 328 от 2019г. на нотариус В. В., сключен на 23.08.2019г., който
обективирана единствено и само уговорката за замяна на идеалните части от недвижим имот
със собствения на А. и В. Г. автомобил, марка ПУХ 230. с per. № СВ 2349 АК. Договор за
наем на процесния недвижим имот, сключен на 18.09.2019 г. за срок от 2 години, срещу
месечен наем в размер на 100 лв. Оспорват твърдението на жалбоподателя, че трите
правоотношения са свързА. помежду си и целят да прикрият друга сделка. На следващо
място посочват, че при носена от ищеца тежест за доказване на твърдяната симулативна
сделка, по делото не е проведено дължимото от него пълно и главно доказване на
твърденията му. Безспорно са опровергА. доводите, че той не е виждал МПС, обект на
замяна. Видно от приетото като доказателство по делото Заявление до КАТ за вписване на
2
промяната на собствеността относно товарния автомобил, същото е подадено на 17.09.2019г.
лично от него. Безспорно се опровергават и твърденията, че не се познава с упълномощеното
лице Я. Д. И., когото е упълномощил с право за управление и разпореждане с придобития от
него товарен автомобил, каквото разпореждане е осъществено на 01.10.2019 г. Претендират
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събрА.те доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основА.е чл.
26, ал. 1, предл. 1 вр.чл.152 ЗЗД.
Ищецът - Б. К. С. твърди, че е придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от
следния недвижим имот: апартамент № 29, с идентификатор № 68134.1203.15.1.29, находящ
се в гр. София, район ***, ж.к. ***, бл.*, вх.*, ет.* в сграда с идентификатор 68134.1203.15.1,
с площ от 59.86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с
избено помещение № 7 от 5.58 кв.м., 1,941% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор
68134.1203.15.1.208, имот с идентификатор - 68134.1203.15.1.30, под обекта - имот с
идентификатор 68134.1203.15.1.26, над обекта - имот с идентификатор 68134.1203.15.1.32,
като сградата е разположена в имот с идентификатор 68134.1203.15, чрез договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на 09.11.1998г., като вторият
съсобственик е неговата баба - М. П. В.. След нейната смърт по наследство е придобил и 1/4
идеална част от същия имот, а другата 1/4 идеална част е придобита от неговия племенник -
К. Ч. С.. Описва, че през март 2019г. спешно му трябвала сума в размер на 5 000 лева. За
целта с първия ответник се разбрали той да му даде в заем сумата от 5 000 лв., а ищецът ще
гарантира заема с притежавА.те от него идеални части от описА.я по-горе имот. Уговорили
се, че срещу сумата, която ще му даде в заем, ищецът ще заплаща на ответника по 350 лв.
месечна лихва, а самата сума ще върне, когато я събере. В изпълнение на договореното,
подписали договор за замяна на идеални части от недвижим имот с движима вещ, оформен с
нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В. В., като за
собствените му 3/4 ид.части от апартамента, получил в замяна товарен автомобил
марка/модел ПУХ 230 ГЕ, рег.№ ********. По-късно разбрал, че при нотариуса е подписал и
пълномощно в полза на Я. Д. И., /лице, което не познава/, като му дал право да се
разпорежда с получения в замяна товарен автомобил така, както намери за добре,
включително и да договаря сам със себе си. След като подписали документите, първият
ответник предал на ищеца сумата от 5000 лв. Останал да живее в апартамента, като
подписал договор за наем с ответниците, тъй като го уверили, че трябва да има документ по
силата на който, той да обитава процесния недвижим имот. През месец декември 2019 г. не
успял да плати месечната си вноска за лихва в размер на 350 лв. Това закъснение се отразило
и на вноските за м. януари и февруари 2020г., които също не заплатил. В средата на м.
ноември 2020 г. получил предизвестие от втория ответник, че прекратяват договора за наем
3
и трябва да напусне апартамента. Тогава разбрал, че още на 18.10.2019г. „упълномощеното“
от него лице се е разпоредило с товарния автомобил, получен от ищеца в замяна на
идеалните му части от апартамента, като е продал автомобила сам на себе си за сумата от
600 лева. Твърди, че процесната сделка не отразява действителната воля на стрА.те, която в
конкретния случай не е насочена към действителна замяна на собствените му идеални части
от недвижимия имот с движимата вещ. По този начин продажбата на имота следвала да
обезпечи връщане на сумата, която стрА.те уговорили като заем, който ответниците му
предоставили. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се прогласи
нищожността на договора за замяна, оформен в нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367,
дело 328 от 2019 г. на нотариус В. В., тъй като същият прикрива съглашение по смисъла на
чл.152 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответниците - В. С. Г. и А. М. М. - Г., не оспорват факта на предоставяне на 5000 лв. заем,
но твърдят, че ищецът сам предложил В. да придобие притежавА.те от него идеални части
на процесния имот на данъчна оценка, като по този начин ще си осигури финансов ресурс за
предстоящото му заминаване в ГермА.я. Но тъй като В. Г. не разполагал с парични средства,
стрА.те се съгласили сделката да бъде замяна срещу притежавА.я в режим на СИО товарен
автомобил, марка ПУХ 230. с рег. № СВ 2349 АК. Оспорват твърдението на ищеца, че не се
познава с упълномощеното от него лице - Я. Д. И., като твърдят, че двамата са съученици.
Уточняват, че в нотариалния акт е обективирана единствено и само уговорката за замяна на
идеалните части със собствения на ответниците автомобил. Заемното правоотношение е
самостоятелно такова, като стрА. по него са само ищецът и първия ответник - В. Г..
Посочват, че са предали владението на т.а. на Б. С., като същият е регистрирал промяната на
собственост в КАТ и се е снабдил с всички необходими за управлението на същия
документи. Оспорват твърдението, че са поемали ангажимент за обратно прехвърляне на
собствеността, в случай че ищецът погаси своето задължение по договор за заем в размер на
5 000 лв. Твърдят, че ищецът по никакъв начин и никога не е предлагал да погаси заетата му
сума в размер на 5 000 лева. Признават, че между стрА.те е сключен договор за отдаване под
наем на процесния недвижим имот от 18.09.2019г. за срок от 2 години, срещу месечен наем
в размер на 100 лв. Поради неплащане на наема на 12.11.2020г. на наемателя Б. С. е връчено
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем.
От фактическа страна се установява, че в края на август 2019г. ищецът С. имал
финансови затруднения и търсел пари на заем от свои приятели и познати. Безспорно е
установено между стрА.те, че на неустановена дата в края на август 2019г. е сключен
устен договор за заем между ищеца /заемополучател/ и първия ответник /заемател/ за
сумата от 5 000 лв., по който договор не е уговорен срок за връщане. Спорен е въпросът
дали договорът за замяна обезпечава връщането на заетата сума пари.
На 23.08.2019г. между стрА.те е сключен договор за замяна, по силата на който Б. К. С.
/заемополучател/ е заменил притежавА.те от него 3/4 идеални части от следния недвижим
имот: апартамент № 29, с идентификатор № 68134.1203.15.1.29, находящ се в гр.София,
район ***, ж.к.***, бл.*, вх.*, ет.* в сграда с идентификатор 68134.1203.15.1, с площ от
4
59.86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено
помещение № 7 от 5.58 кв.м., 1,941% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор
68134.1203.15.1.208, имот с идентификатор - 68134.1203.15.1.30, под обекта - имот с
идентификатор 68134.1203.15.1.26, над обекта - имот с идентификатор 68134.1203.15.1.32,
като сградата е разположена в имот с идентификатор 68134.1203.15 срещу правото на
собственост на товарен автомобил марка /модел ПУХ 230 ГЕ, рег.№ ********,
обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В.
В..
В същия ден 23.08.2019г. при същия нотариус ищецът е подписал и нотариално заверено
пълномощно в полза на трето лице Я. Д. И., като му дал право да управлява заменения т.а.,
вкл. да се разпорежда с него така, както намери за добре, включително и да договаря сам със
себе си. От представеното заявление до КАТ за вписване на промяната на собствеността
относно товарния автомобил /л.93/ се установява, че този документ е подаден на 17.09.2019г.
лично от ищеца. На 01.10.2019г. ищецът, представляван от пълномощника си Я. И. е
прехвърлил правото на собственост на придобития от него товарен автомобил на Я. И.,
който договор е с нотариална заверка на подписите с рег. № 17481/01.10.2019г. по описа на
нотариус с рег. №032 на НК, като е продал автомобила сам на себе си за сумата от 600 лева.
Когато С. разбрал за тази продажба се опитал да атакува договора за продажба на т.а. по реда
на чл.40 и чл.55, ал.1 ЗЗД, като сключен във вреда на представлявА.я, но исковете са
отхвърлени, с влязло в сила решение, както следва:
С решение № 2070/08.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 75/2023 г. от ІV „д“ състав на СГС е
потвърдено решението на СРС, с което са отхвърлени предявените от Б. К. С. срещу
пълномощника Я. И. обективно съединени искове с правно основА.е чл.40 и чл.55, ал.1 ЗЗД,
като неоснователни. С определение от 28.02.2025г. по гр.д.№ 3230/24г. по описа на ВКС, ІV
ГО, решението на СГС не е допуснато до касация. Посочено е, че въз основа на писмените
доказателства по делото - удостоверение изх. № 27/25.03.2021г. на нотариус относно
упълномощителната сделка от 23.08.2019г., и гласните такива, съдът е приел за установено,
че стрА.те по делото се познавали и имали отношения от преди упълномощителната сделка.
От показА.ята на свидетел е прието за установено, че едва няколко дни след
упълномощителната сделка от 23.08.2019г. ответникът Я. И. го ангажирал за репатриране на
процесния т.а. който имал значителни увреди на МПС - автомобилът в предната си част бил
„смазан“ – предна част, капаци, фарове, решетки, подфарови стойки, картер на скоростна
кутия, джанти, радиатор, решетки. Свидетелят съдействал на ответника да набави части за
отремонтирането му от Англия. От изслушаното по делото основно заключение на САТЕ по
делото съдът е приел за установено, че описА.те увреди в долна и предна част на т.а. биха
могли да бъдат получени от ПТП, настъпило на 28.08.2019г. в [населено място], на [улица], а
именно от удар в масивен твърд предмет със скорост не по-малка от 50 км/ч. Съобразно
неоспореното заключение, стойността, необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 16 552.02 лева. С оглед неоспореното заключение на САТЕ съдът е приел за
5
правилни изводите на първоинстанционния съд, че при носена от ищеца тежест, по делото
не е проведено дължимото от него пълно и главно доказване на твърдението му, че сделката
от 01.10.2019г. се явява увреждаща за него. Напротив – от доказателствата по делото е
прието за установено, че към релевантната за делото дата – 01.10.2019г., процесното МПС
било силно увредено, като стойността на необходимия ремонт за възстановяването му била
16 552.02 лв. По делото е изслушано заключение на САТЕ в производство по чл.70 ал.1 ГПК,
съгласно което автомобилът в изправно състояние имал действителна (пазарна)
стойност 13 090 лв. Затова с продажбата от 01.10.2019г. не е налице обективно увреждане
на интересите на представлявА.я, което не е незначително, като е посочено, че ищецът
следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването, като искът му по чл. 40
ЗЗД, като неоснователен, бъде отхвърлен от съда.
В процесния договор за замяна е изрично посочено, че владението върху имота, се предава в
деня на подписване на същия, но стрА.те не спорят, че жалбоподателят-ищец продължава да
живее в него и към настоящия момент. Той е оставен там от заменителите-заемодатели по
силата на сключен на 18.09.2019г. между Г.и, в качеството им на наемодатели, и С., в
качеството на наемател, договор за наем на процесния недвижим имот, притежаван до
момента на замяната от С. и негов племенник в съсобственост, за срок от 2 години, срещу
месечен наем в размер на 100 лв. В средата на м.ноември 2020г. наемателят получил
предизвестие от Г.а, че прекратяват договора за наем, поради неплащане на наемната цена и
му предоставят едномесечно предизвестие да напусне апартамента.
За изясняването на делото по искане на стрА.те е допуснато и събирането на гласни
доказателства - показА.ята на св.Г., К. и С., разпитА. в о.с.з. на 10.05.2023г.
От показА.ята на св.Г. се установява, че двамата се познавали като колеги – таксиметрови
шофьори. Ищецът го потърсил настоятелно 2019-2020г., защото имал нужда от пари. Знае,
че той бил останал без работа и търсел пари на заем, дори той лично му давал по-малки
суми за битови нужди. Когато му поискал 5000 лв. обаче отказал, защото той самият не
разполагал с тази сума. По-късно разбрал, че има проблеми с апартамента си, защото го бил
заложил и взел пари на лихва. Уточнява, че не е присъствал лично на срещи между стрА.те
по делото, но описва какво му е казал ищецът за отношенията си с ответниците.. По-късно
разбрал от Б. какво се случило и той лично го свързал с адвокат. Извадили документи от
нотариус В. и тогава разбрал защо Б. е потънал финансово. Тогава го накарал да извади
документи за колана, която трябвало да придобие от замяната. Накарал го да отиде в КАТ да
изкара копие на талоните и да потърси съдействие от МВР да я върне. Оттам разбрали, че
колата вече е продадена на трето лице.
Вторият свидетел К. посочва, че познава стрА.те по делото. Ищецът му поискал пари назаем
и тъй като свидетелят не могъл да му услужи, го свързал с ответника В., като е дал телефона
на последния. Знае, че двамата са се срещнали, но какво точно се договорили не знае.
Третият свидетел С. посочва, че познава стрА.те по делото, както и Я. Д., който се зА.мавал
професионално с покупко-продажба на автомобили, имал офис на бул.Стамболийски.
Свидетелят описва, че е видял един път Б. и Я. в офиса на последния преди 3 - 4 години, но
6
за какво си говорели той не разбрал. Мисли, че двамата се познават от времето, когато учели
в 17 училище, но не знае дали са съученици. Само веднъж ги е виждал заедно, останал с
впечатлението, че се познават.
Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло показА.ята на свидетелите, като логично
обосновА. и вътрешно непротиворечиви.
САС изиска служебно свидетелство за съдимост /л.36/ на В. Г., от съдържА.ето на което е
видно, че същият е реабилитиран по право към момента т.е. с чисто съдебно минало, но с
присъда влязла в сила на 27.12.02г. постановена на 26.11.02г. по НОХД. №2699/02г. на Варна
РС е признат за виновен в това, че за периода от месец май 1996г. до месец август 1996г. при
условията на прод. прест. след предв. сговор с цел да си набави имотна облага възбудил и
подържал заблуждение и с това причинил имотна вреда, общо в размер на 664 567,11
/стари/лв., като причинената вреда е в големи размери, поради което и на осн. чл.210 ал.1 т.2
т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 НК му налага наказА.е ЛОС за срок от една година,
изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 НК отлага с изпит. срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. На осн. чл.59 ал.1 НК зачита предв. задържане считано от
4.09.96г. до 9.10.96г. Преди това има една осъдителна присъда за кражба на лично
имущество.
САС изиска служебно справка от АВ-имотен регистър от съдържА.ето на която се
установява наличието на голям оборот от сделки с недвижими имоти на името на Г. в
периода 2000-2023г. вкл. с идеални части от имоти, като са налице и двете качества купувач
и продавач, а това е дейност по занятие, осъществявана от първия ответник.
Въз основа на съвкупен анализ на събрА.те писмени и гласни доказателствени средства
приема за безспорно установено, че ищецът С. е имал финансови проблеми в края на август
2019г., поради което е търсел пари на заем, че сумата от 5000 лв. реално му е предоставена
от първия ответник В. Г., което е довело до сключване на договора за замяна от 23.08.2019г.,
по силата на който Б. К. С. е заменил притежавА.те от него 3/4 идеални части от следния
недвижим имот: апартамент № 29, с идентификатор № 68134.1203.15.1.29, находящ се в
гр.София, район ***, ж.к.***, бл.*, вх.*, ет.* в сграда с идентификатор 68134.1203.15.1, с
площ от 59.86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с
избено помещение № 7 от 5.58 кв.м., 1,941% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор
68134.1203.15.1.208, имот с идентификатор - 68134.1203.15.1.30, под обекта - имот с
идентификатор 68134.1203.15.1.26, над обекта - имот с идентификатор 68134.1203.15.1.32,
като сградата е разположена в имот с идентификатор 68134.1203.15 срещу правото на
собственост на товарен автомобил марка /модел ПУХ 230 ГЕ, рег.№ ********.
Замененият товарен автомобил е управляван от трето за производството лице – Я. И., който е
имал пълномощно, издадено в същият ден на изповядване договора за замяна. В рамките на
един месец по-късно го е продал сам на себе си, което е индиция, че целта на договорът не е
за реална замяна, а покупко-продажба на недвижим имот, доколкото жалбоподателят С. нито
7
е получил владението, нито е управлявал този товарен автомобил. Друго косвено
доказателство в тази насока е факта, че той продължава да живее постоянно в процесното
жилище до настоящия момент /вкл. към датата на депозиране на иска/, като формално е
сключен наемен договор срещу цена от 100 лв. месечно /която по същество е лихвата на
договорения заем/. Владението не е предадено на Г. до момента.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
СГС е отхвърлил иска, като е приел, че не е доказано пълно и главно наличието
на нищожност поради противоречие на закона, тъй като договорът за заем не е сключен в
писмена форма, а от събрА.те свидетелски показА.я не се установява в неговото съдържА.е
да е съществувала клауза – да бъде сключен договорът за замяна на недвижим имот с
товарен автомобил като обезпечение на задължението на ищеца по договора за заем. Такава
уговорка не се съдържа и в самия договор за замяна, оформен с нотариален акт. В случай, че
действително стрА.те са уговорили това, което твърди ищецът, не е ясно защо ответниците
биха предоставили на първия освен пари и товарен автомобил. Посочено е още, че стрА.те
не спорят, че договорът за заем е сключен без конкретен падеж на задължението. За разлика
от това, договорът за наем е сключен за конкретен срок от 2 г. Затова СГС е приел, че ако
съществуваше връзка между всички възникнали правоотношения между стрА.те логично е
след като задължението на ищеца по договора за заем е без падеж и договорът за наем да
бъде сключен също без срок, а това не е така.
САС не споделя горните изводи по следните съображения:
Съгласно чл.26 ал.1 ЗЗД, договорите, сключени в противоречие със закона, са нищожни. Това
основА.е е осъществено, когато договорът противоречи на императивна правна норма, а
императивните правни норми са установени в обществен интерес. За наличието на това
основА.е е без значение дали стрА.те са нарушили закона, защото не го познават, или са
действали съзнателно, т.е. субективното отношение на стрА.те към нарушението е
ирелевантно - достатъчно е обективно противоречие на договора или отделни негови клаузи
със конкретна правна норма. Нищожността поради противоречие със закона е абсолютна
- тя има действие по отношение на всички, затова и всеки, който има правен интерес,
може да се позове на нея. Когато стрА. по договор за заем сключат и договор за продажба
на определен недвижим имот за обезпечаване на вземането на кредитора - заемодател, се
касае до своеобразна фидуциарна сделка, която е структурно близка до симулативната. По
същество е сключен договор за замяна, спрямо който са приложими всички правила на
продажбата по смисъла на чл.223 ЗЗД. СтрА.те не желаят бъдещо прехвърляне на вещта, а
преследват друга юридическа цел - заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на
начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на
сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл.152 ЗЗД. За
установяване на тази недействителност не важи огрА.чението по чл.164 ал.1 т.6 ГПК т.е.
свидетелските показА.я са напълно допустими /така решение № 461/16.01.2012 г. по гр. д. №
1206/2010 г., ІV г.о.., постановено по реда на чл.291 ГПК/.
8
Съгласно чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искА.я и възражения. Така по иск с правно основА.е чл.26 ал.1 вр.чл.152 ЗЗД ищецът следва
да установи факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворение
на кредитора, различен от предвидения в закона т.е. трябва да се докаже заемното
правоотношение или правоотношението, от което е породено обезпеченото вземане, както и
функционалната обусловеност между това правоотношение и нищожната сделка. Безспорно
е доказано заемно правоотношение между стрА.те по устен договор от края на август 2019г.
Спорен е въпросът дали ищецът е бил принуден да прехвърли собствеността на
притежавА.те от него ¾ ид.ч. от жилището именно за обезпечаване на заема, предоставен от
първия ответник т.е. факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за
удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.
По делото няма писмен договор за заем, но гласните доказателствени средства доказват
пълно и главно сключването на такъв. Безспорно е, че В. Г. е предоставил сумата от 5000 лв.
заем на ищеца С. без краен падеж за връщане, което той самият признава в отговора на ИМ.
Едновременно с това на 23.08.2019г. е сключен и договор за замяна на идеални части от
имот, притежаван от заемополучателя, срещу товарен автомобил, притежаван в СИО от
заемодателите. Замененият товарен автомобил е управляван не от ищеца, а от трето за
производството лице – Я. И., който е имал пълномощно, издадено в същия ден на
изповядване договора за замяна - 23.08.2019г. В рамките на един месец по-късно го е продал
сам на себе си, което е индиция, че договорът не е за реална замяна, /защото С. не е получил
владението на т.а./, а покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, доколкото
жалбоподателят изобщо не е управлявал този товарен автомобил. Друго косвено
доказателство е факта, че той продължава да живее постоянно в процесното жилище до
настоящия момент /вкл. към датата на депозиране на иска/, като формално е сключен наемен
договор между заемодателите и заемателя срещу цена от 100 лв. месечно /която по същество
е дължимата лихва/. В този смисъл клаузата в н.а., че се предава в същия ден владението,
реално не е изпълнена, защото целта на договора е различна от обективираната. За да може
косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде
установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга
вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се
прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил.
Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез
пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово огрА.чение за вида
на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да
бъде реализирано чрез косвени доказателства. СъбрА.те косвени доказателства са
достатъчни, за да обосноват основателността на иска по чл.152 ЗЗД. В практиката на ВКС по
приложението на закона е разяснено, че забраната на чл. 152 ЗЗД се отнася само до
съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква
главното вземане ( в този см. решение № 92 по гр. д. № 761/2011 г., III г. о., ВКС). Правилото
на чл. 209 ЗЗД, прогласяващо недействителността на продажбата с уговорка за изкупуване, е
частен случай на забраната по чл. 152 ЗЗД. ОсновА.е за въвеждане на забраната да се
9
уговаря придобИ.ето на собствеността от обезпечения по този начин кредитор, е
необходимостта длъжникът да бъде защитен, тъй като към момента на учредяване на дълга
длъжникът е принуден да приеме условията на кредитора. В случаите, когато съглашението
за продажба се постигне след главното вземане, прехвърлителната сделка не е в нарушение
на общата забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от предвидените в закона
начини, защото длъжникът е освободен от принудата да се съгласи с волята на кредитора.
Подобно съглашение представлява уговорка за даване вместо изпълнение. /така решение №
135 от 12.12.2018 Г. ПО ГР. Д. № 4288/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/.
В случая не е ясно кога точно е предоставена сумата от 5000 лв. т.е. кога е сключен устен
договор за заем, но от свидетелските показА.я и отговора на ИМ става ясно, че стрА.те
бързали да намерят нотариус, който работи в края на август 2019г., за да изповяда сделката.
Бързината е продиктувана от необходимостта да се обезпечи заема, от който ищецът се
нуждаел финансово. Ищецът останал в имота, ответникът признава, че никога не е влизал в
имота. Житейски нелогична е покупката на жилище, което никога не е посещавано от
купувача и на силно зА.жена цена – стойността на т.а., който е отчужден почти веднага от С.
и 5000 лв./ р. по гр. д. № 1160/15 г. на четвърто г.о. на ВКС/. Няма логика и в това
прехвърлилият имота да не получи в замяна нищо / видно от воденото от него неуспешно
производство по чл.40 ЗЗД срещу пълномощника Я. И./. СъдържА.ето на трите договора,
настоящата инстанция намира за функционално свързА. помежду си, също сочи на
актуални, вече поети, а не бъдещи задължения на заемателя. Такива действителни
отношения между стрА.те установяват и свидетелите, като сочат, че сумата от 5000 лв. била
дадена на заем от В. Г.. От приета Справка за вписвА.я и отбелязвА.я по персоналната
партида на Г., се установява, че В. Г. извършва по занятие многобройни покупко-продажби
на недвижими имоти, включително и само с идеални части от такива. Същият, макар и
реабилитиран по право, вече е признат за виновен в извършване на измама и то в особено
големи размери.
В трайната практика на ВКС е изяснено, че съглашенията по чл. 152 ЗЗД и продажбите с
уговорка за изкупуване по чл. 209 ЗЗД са нищожни поради противоречието им със закона,
съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Когато обаче се твърди, че сделката, с която се прехвърля
собственост, служи за обезпечение на кредитора, т.е. стрА.те не желаят последиците на
прехвърлителната сделка, а искат заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на
начин да се удовлетвори кредитора от този предвиден в закона, основА.ето за нищожност на
договора е заобикаляне на забраната по чл. 152 ЗЗД./ р. по гр. д. № 1349/16 г. на трето г.о./. В
случая е налице такова съглашение, обективирано в процесния договор, чиято нищожност
следва да се признае на осн. чл.152, вр.чл. 26, ал. 1 ЗЗД, извод за които факти следва да бъде
изведен от съвкупната преценка на представените по делото косвени доказателства. Ето
защо искът за прогласяване на нищожност неправилно е отхвърлен като недоказан.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено, а искът - уважен.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК въззиваемите Г. дължат в полза на жалбоподателя-ищец С.
10
направените разноски, пред двете инстанции в размер на 286.14 лв. платена д.т. за САС,
както и сумата от 4000 лв. платен адв.хонорар в брой за първа инстанция, съгласно договор
за правна защита и съдействие на л.26 и сумата от 577.06 лв. платена д.т. за СГС или общо
сумата от 4863.20 лв.
Воден от горното и на основА.е чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260452 от 13.08.2024г., постановено по гр.д. № 5176/2021г. по описа
на СГС, ГО, 24 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по иска на Б. К. С., ЕГН - **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Веслец“ №39-41, ет. 2 - чрез адвокат И. И. срещу В. С. Г., ЕГН - ********** и А.
М. М. - Г., ЕГН - ********** и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. Пъстър свят № 5,
ет.4, ателие 6 - чрез адвокат К., че договорът за замяна, сключен на 23.08.2019г., по силата
на който Б. К. С. е заменил притежавА.те от него 3/4 идеални части от следния недвижим
имот: апартамент № 29, с идентификатор № 68134.1203.15.1.29, находящ се в гр.София,
район ***, ж.к.***, бл.*, вх.*, ет.* в сграда с идентификатор 68134.1203.15.1, с площ от
59.86 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено
помещение № 7 от 5.58 кв.м., 1,941% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при съседи: на същия етаж - имот с идентификатор
68134.1203.15.1.208, имот с идентификатор - 68134.1203.15.1.30, под обекта - имот с
идентификатор 68134.1203.15.1.26, над обекта - имот с идентификатор 68134.1203.15.1.32,
като сградата е разположена в имот с идентификатор 68134.1203.15 срещу правото на
собственост върху товарен автомобил марка /модел ПУХ 230 ГЕ, рег.№ ********/,
обективиран в нотариален акт № 174, том II, рег. № 6367, дело 328 от 2019 г. на нотариус В.
В., е нищожен поради заобикаляне на забраната визирана в чл. 152 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН - ********** и А. М. М. - Г., ЕГН - ********** ДА ЗАПЛАТЯТ В
ПОЛЗА НА Б. К. С., ЕГН - **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Веслец“ №39-41,
ет. 2 - чрез адвокат И. И., сумата от 4863.20 лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и три
лева и двадесет стотинки/, направени по делото разноски за двете инстанции.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на стрА.те с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12