Мотиви
кьм Пр. № 61/02.05.2019 г. по
НОХД № 448/2019 г.:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия Д.В.А. *** за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Сьдьт откри
производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция - след приключване на разпоредителното заседание по
делото, т.к.. защитникът и подсъдимият на основание чл.371,т.2 от НПК поискаха
наказателното производство да приключи по реда на Гл.27 от НПК.
Сьдьт на
основание чл.372,ал.1 от НПК разясни на подсъдимия, че няма да му бъде
провеждан разпит. Разясни му също, че няма да бьде провеждан разпит на
свидетелите и вещото лице/в.л./, а всички гласни и писмени доказателствени средства,
както и заключение на в. л. ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
При
предварителното изслушване на страните по чл.371,т.2 от НПК подсъдимият и
защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в
обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.
Прокурорът
изрази становище, че самопризнанията на подсъдимия изцяло се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят изцяло от събраните
в досьдебното производство доказателства, с определение на основание
чл.372,ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия без да събира нови доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинението в обвинителния акт.
Участващият
по делото прокурор при пледоариите заяви, че поддържа обвинението предявено
против подсъдимия като счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание ЛС при
условията на чл.58а,ал.1 и чл.54 от НК около четири години/преди редукцията/, което
наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, т.к. не са
налице смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Подсъдимият
участва лично в с.з. със служебно назначен от ДП адвокат. Признава се за виновен
по предявеното обвинение и не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт. При
последната си дума изразява съжаление за стореното. Чрез защитника си пледира
за налагане на минимално наказание ЛС при приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК,
защото деецът е съдействал на органите на полицията за разкриване на
обективната истина по делото, признава вината си, в тежко социално положение е
и изразява съжаление за стореното.
Сьдьт, за да
постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:
В интервала от време от 22.00 часа на 28.11.2018 г. до 07.00 часа на 29.11.2018 г. подс. Д.В.А. *** минавал покрай жилищен дом, находящ се в гр. Я. на ул. „***,
придружаван от *** - свидетелят Р. В.А. ***. Той Видял, че прозорецът на къщата, на горепосочения адрес, е
отворен. Тогава подс.Д.А. влязал през него във
вътрешността на
къщата и от там взел вещи, собственост на св. Е.А.М. ***, а именно: 40 броя вафли „Боровец“,
30 броя вафли „Троя“, 30 броя вафли „Чудо“, 40 броя франзели, мобилен телефон „Самсунг
A3“ – 2016 г., златист на цвят, 1 брой колонка за музика, 1 брой флашка с
музика, 1 брой голям нож, 50 броя дъвки „Орбит“, 84 броя кафе „3 в 1“, 48 броя
натурални сокчета, 1 брой маша за коса, 1 брой преса за коса, 1 брой парфюм „Предатор“,
1 брой куфарче с гримове и сумата от 50 лева. После по обратния път той излязъл от къщата и отнесъл вещите в дома си. През цялото време свид. Р.В.А. е наблюдавал действията на подс. А., без да вземе участие в кражбата.
Хранителните продукти подсъдимият консумирал
със семейството си,
а мобилен
телефон „Самсунг“ унищожил.
С протокол за доброволно предаване от
04.12.2018 г. подс.Д.А. предал на
органите на РУ на МВР – Я. 1 брой кутия /кашон/ с
вафли „Боровец“ - 40 броя, 1 брой кутия /кашон/ с вафли „Троя“ - 30 броя и 2
броя кутии с нескафе „3 в 1“ - 56 броя и с разписка от 12.12.2018г. тези вещи са върнати на св. Е.М. ***.
Подс. Д.А. е
извършил деянието в условията на опасен рецидив, тъй като с Присъда № *** г., постановена по НОХД № *** г. по описа на ЯРС, влязла в з.с. на 14.11.2018 г. на основание чл. 195,
ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. чл.28, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК на
същият е определено наказание в размер на 1 год. ЛС,
което е постановено да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Видно от заключението на назначената по
делото оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е: вафли
„Боровец“ 40 броя х 0,56 лева -
22,40 лева; вафли „Троя“ - 30 броя х 0,36 лева - 10,80 лева; вафли „Чудо“ - 30
броя х 0,55 лева - 16,50 лева; мобилен телефон „Самсунг A3 216“ - златист - 1
брой х 303 лева - 303 лева; колонка за музика -1 брой х 32 лева - 32,00 лева;
флашка с музика - 1 брой х 20,00 лева - 20,00 лева; голям нож - 1 брой х 8,00
лева - 8,00 лева; дъвки „Орбит“ - 50 броя х 0,10 лева - 5,00 лева; кутии кафе „3
в 1“ - 3 броя кутии х 28 бр. в кутия - 84 броя х 0,30 лева - 25,20 лева;
натурални сокчета - 48 броя х 0,45 лева - 21,60 лева; маша за коса - 1 брой х
26,00 лева - 26,00 лева; преса за коса - 1 брой х 29,00 лева - 29,00 лева;
парфюм „Предатор“ 1бр. х 9,00 лева - 9,00 лева; куфарче с гримове - 1 брой х
62,00 лева - 62,00 лева; пари в български монети 50,00 лева - всичко на обща
стойност 655,30 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията и самопризнанията на подсъдимия от ДП и от с.з., както и от показанията на свидетелите Е.М., З. А., Л. Ч., Р. А., дадени по ДП,
които гласни доказателствени средства са логични, последователни и
безпротиворечиви, събрани на основание чл.373,ал.2 и 3 от НПК.
Фактическата
обстановка се установява и от всички писмени доказателства приети и прочетени
от съда на основание чл.283 от НПК в с.з.- справки за съдимост на подсъдимия, протокол
за доброволно предаване и разписка за върнати вещи, характеристична справка за
подсъдимия, както й от заключението на в. л. по оценителната експертиза, които
кореспондират както помежду си, така и с приетите от съда гласни доказателства.
От така установената фактическа обстановка,
сьдьт прави следните правни изводи:
Подсъдимият Д.В.А. ***, с деятелността си
от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, т.к. за периода от 22.00 часа на 28.11.2018 г. до 07.00 часа на 29.11.2018 г.,
от частен дом, находящ се в гр. Я. на ул.
„*** е отнел чужди движими вещи/подробно описани по-горе/, всички на обща стойност около 655,30 лева
от владението на собственика им Е.А.М. ***, без
негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
От обективна
страна предмет на престъпно посегателство са движи потребими и непотребими
вещи, с определена стойност, годни да бъдат употребявани по предназначението
си. Подсъдимият е извършил престъплението по чл.196, т.1 от НК – квалифицирана
"кражба" в условията на „опасен рецидив”, в състава посочен по-горе.
Деянието е осъществено в условията „опасен рецидив”, с отнемането на всички
процесни вещи, собственост на пострадалия Е.М.. Подсъдимият в качеството на
извьршител е участвал в осъществяването на деянието, като правилно ЯРП е
предявила окончателно обвинение на подсъдимия за извършена кражба в условията
на „опасен рецидив”- чл.29, ал.1,б.”а” от НК, т.к. се установи, че деянието е
извършено в 5-годишния срок от налагане на посоченото по-горе наказание ЛС с
присъда от подсъдимия, имайки предвид разпоредбата на чл.30 от НК и данните за
съдимостта на дееца. При осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият е
взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата - прекъснал
владението на собственика на вещите, взимайки тези вещи от дома му, а по-късно
с напускане на местопрестъплението е успял да установи трайна фактическа власт
върху отнетото. В случая не се касае за „маловажен случай” на кражба, имайки
предвид времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението и
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.
По делото се установи също,
че подсъдимият не е имал правно основание да владее процесните вещи, или
основание, което го прави или е годно да го направи собственик на тези вещи. Не
е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат отнемани. В хода на
съдебното следствие не се установи подсъдимият да е имал съучастници при
осъществяване на продължаваното престъпление - сьизвьршители, подбудители,
помагачи.
От субективна
страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. той е искал настъпването на инкриминирания
резултат, воден от користна цел, а решението да се извърши деянието е взето
непосредствено преди неговото осъществяване. Подсъдимият е разбирал противоправния
и общественоопасен характер на деянието и е съзнавал всички елементи от състава
на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. Той е
съзнавал, че сам с положените от него усилия осъществява престъпната си цел - прекъсва
владението на собственика на вещите и установява свое владение незаконно, дори
престъпно. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои
процесните вещи предмет на кражбата - след извършване на деянието се е разпоредил
юридически и фактически с част от вещите.
Желанието на подсъдимия да
се облагодетелства по неправомерен начин и изградените у него престъпни навици
са го подтикнали към извършване на престъплението.
От събраните по ДП
материали и разпоредбите на чл.29 и чл.30 от НК, безспорно се установява, че
подс.Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Съобразно гореизложеното,
сьдьт прие, че подсьдимият е извършил кражбата и го призна за виновен по
предявеното му от ЯРП обвинение по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Сьдьт взе предвид следното
при определяне на вида и размера на наложеното наказание:
Извършеното
от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с
него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на
собственост и този вид престъпления бележат изключително висок ръст през
последните години в нашето общество.
Личността на подсъдимия е с висока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и факта,
че деецът е осъждан за извършени тежки умишления престъпления и не е
реабилитиран или амнистиран.
Сьдьт,
след като взе предвид изложеното и това, че кьм момента на извършване на
престъплението общата стойност на процесните вещи предмет на кражбата е висока,
това, че една част от вещите не са върнати на собственика им, тежкото
социалното и семейното положение на дееца, направените самопризнания и оказано
съдействие за установяване на обективната истина по делото, както и изградените
престъпни навици и проявената упорита престъпна воля от дееца при извършване на
престъплението, наложи на подс.Д.А. на
основание чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК наказание от 3/три/год. ЛС, което
редуцира с 1/3 до размер на 2/две/год. ЛС.
На
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИН, сьдьт постанови наложеното наказание
ЛС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, т.к. не може да се приложи
института на условното осъждане.
Съдът не приложи
разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК и не уважи искането на защитата за
приложението на тази разпоредба, след като установи, че и най-лекото предвидено
в закона наказание не би било несъразмерно тежко, както и поради факта, че
престъплението е извършено при изключително грубо незачитане на правото на собственост
на пострадалите и наложените преди това на дееца наказания ЛС за извършени
престъпления от общ характер не са поправили и превъзпитали подсъдимия.
Съдът не приложи разпоредбата
на чл.196, ал.2 от НК и не постанови конфискация на имущество на подсъдимия, т.к.
се касае за диспозитивна по своя характер разпоредба, а и взе предвид недоброто
социално положение на дееца.
Сьдьт счита, че с така
определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.36
от НК и върху личността на подсьдимия ще се окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие, като му се отнеме възможността да извършва нови
престъпления.
Граждански
иск по делото не бе предявен.
Причини за
извършване на престъплението са изградените у подсъдимия престъпни навици,
както и желанието му да се облагодетелства по престъпен начин.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в р-р на 100,80 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката
на ОД на МВР-Я. и 50лв. Разноските за служебната защита ще бъдат присъдени от
съда след определянето им от НБПП-гр.С..
По тези
сьображения сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия: