РЕШЕНИЕ
№……………. 16.11.2021 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав на двадесети седми септември през две хиляди двадесет
и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Мая
Енева
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело
№ 528 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от В.С.В. *** срещу „С.–А“ЕООД за заплащане, въз основа на договор за
аренда №33/9.09.2014 г., на:
- сумата в
размер на 12 814,52 лв., представляваща остатък от дължима рента за
стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.;
- сумата в размер на 1 163,99 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за
периода от 1.12.2019 г . до 22.10.2020 г. върху сумата в размер на
12 814,52 лв.;
- сумата в размер
на 217,90 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение за периода от 1.12.2019 г. до 21.01.2020 г., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху преведената сума в размер на
15 085,40 лв., представляваща частично плащане на дължимата рента за
стопанската 2018/2019 г.;
- сумата в
размер на 255,62 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение за периода от 1.12.2019 г. до 3.08.2020 г., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху преведената сума в размер на
3 771,35 лв., представляваща частично плащане на дължимата рента за
стопанската 2018/2019 г.
Предявени са и
искове от В.С.В. *** срещу „С.–А“ЕООД за
заплащане, въз основа на договор за наем №1/16.05.2018 г., на:
- сумата в
размер на 2 018,56 лв., представляваща наемна цена за стопанската
2018/2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.;
- сумата в размер на 1545,20 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за
периода от 22.01.2020 г . до 22.10.2020 г. върху сумата в размер на 1545,20 лв.
Предмет на
разглеждане в това производство са и исковете на В.В.В. *** срещу „С.–А“ЕООД за заплащане, въз основа на
договор за наем №2/16.05.2018 г., на:
- сумата в
размер на 4 754,33 лв., представляваща остатък от дължима наемна цена за
стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.;
- сумата в размер на 363,18 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от
22.01.2020 г . до 22.10.2020 г. върху сумата в размер на 4 754,33 лв.;
- сумата в
размер на 108,74 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение за периода от 22.01.2020 г. до 3.08.2020 г., върху
преведената на 4.08.2020 г. сума в размер на 1 584,75 лв., представляваща
част от дължимата наемна цена за стопанската 2018/2019 г.
Ответникът оспорва исковете
като неоснователни.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе
предвид наведените от страните доводи и възражения прие за установено от правна
и фактическа страна следното:
Ищците твърдят,
че имат сключени договори за аренда и наем върху собствените им зем.земи, по
които ответникът не изпълнил точно, пълно и в срок задълженията си за заплащане
на дължимото арендно плащане и наемна цена, което ги мотивирало да предявен
настоящите искове.
Ответникът твърди, че е
изпълнил пълно и точно задълженията си по договорите. Твърди, че т.к.
договорите са сключвани за кратък период от време, ответникът не правил
необходимите средносрочни инвестиции, които да повишават производителстността и
респ. получавал по – нисък финансов резултат. Твърди, че е заплатил по – висок
размер арендно плащане, респ. наемна цена, което компенсира дължимото
обезщетение за забавено плащане.
Правната
квалификация на исковете е по чл. 79, чл. 232, ал.2 и чл.
86 от ЗЗД и чл. 8 от ЗАЗ.
Не се спори
между страните, че между тях за процесния период са съществували договорни
правоотношения по договори за аренда и наем.
Така с договор за
аренда №33, т.III, рег. №2791/2014 г., В.С.В. отдал на С. – А ЕООД за възмездно ползване общо 351,903 дка
зем.земя в землището на с. С.и в с. Г.за срок от 5 години, считано от
01.10.2014 г., при арендно плащане в размер на 30% от продукцията, но не по-малко от 15 евро на дка, при
еднократно арендно плащане.
С договор за
наем №1/16.05.2018 г., В.С.В. е отдал под наем на С. – А ЕООД общо 25,232 дка в
землището на с. О.и с. Г., за една стопанска година, считано от 01.10.2018 г., при наемна цена – 30% от получената продукция от
предоставената зем.земя и уговорен падеж на задължението при реализираното на
продукцията.
С договор за
наем №2/16.05.2018 г., В.В.В. е отдал под наем на С. – А ЕООД общо 158,475 дка
в землището на с. Т., с. Ц.и с. Г., за една стопанска година, считано от 01.10.2018 г., при наемна цена – 30% от получената продукция от
предоставената зем.земя и уговорен падеж на задължението при реализирането на
продукцията.
Така
представените договори, съдът приема че те са породили своето правно действие
между страните по делотГ.Договорите са валидни и обвързват страните като
пораждат права и задължения с уговореното съдържание.
Спорното в това
производство е начинът на определяне на наемната цена, респ. арендното плащане
и заплатени ли са пълните им размери на ищците.
Наемната цена и
арендното плащане не са точно определени, а са определяеми в договорите – 30%
от получената продукция.
При анализ на
клаузите в договора за аренда и трайната съдебна практика, според която при
тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните
- върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде
постигнат, като всяка една клауза бива схващана в смисъла, който произтича от
връзката и с останалите и с целия договор, с неговата крайна цел, обичаите в
практиката и добросъвестността, съдът приема, че съконтрахентите по договора са
уговорили арендно плащане в размер на 30% от получената продукция от
предоставената зем.земя. Това , обаче, е без правно значение в случая, тъй като
сме в обектива невъзможност да пресметнем количеството продукция от конкретната
зем.земя.
При изготвяне на
заключението по експертизата се установи, че не е възможно да се определи
количеството селскостопанска продукция, получена при обработването на
процесните зем.земи, т.к. част от тях са били комасирани и заменени при
обработването с друг арендатор, както и че в дружеството не се е водело
счетоводството по начин, по който да се отрази продукцията, получена от
зем.земи на арендодателите. В тоя смисъл вещото лице определи размера на
дължимата наемна цена, респ. дължимото арендно плащане като се съобрази с
пазарната/продажната цена на продукцията получената за съответните култури,
общо от арендатора, съотнесена към количеството отдадени под наем и аренда
зем.земи.
В тоя смисъл
възраженията на ищците, че ответникът като наемател или арендатор е дал друг
размер наемна цена или арендно плащане на други наемодатели или арендодатели е
неотносимо, тъй като страните са обвързани с конкретни права и задължения по
договорите и техните параметри.
По делото са
назначени първоначална и допълнителни съдебно – счетоводни експертизи, заключението
по които съдът приема за обективни и компетентно изготвени.
При определяне
размера на дължимата наемна цена и арендно плащане на 1 дка зем.земя, съдът
приема констатациите на вещото лице в представеното първо заключение, въпреки
констатираната незначителна счетоводна грешка, която по същество води до крайния
резултат, че арендното плащане/наемната цена вместо 49,14 лв. е 48,93 лв..
Същата не е от фундаментално значение и не се отразява на констатациите на вещото
лице, че счетоводството при ответника е редовно воденГ.Освен това, основен
принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. Грешката е в резултат на действията на ответника.
Вещото лице
установи, че дължимия размер арендно плащане и наемна цена/арендно плащане за
стопанската 2018/2019 г. е в размер на 49,14 лв., или по договора за аренда на В.С.В.
се дължи сумата в размер на 17 292,37
лв.; по договора за наем №1/16.05.2018 г . на В.С.В. се дължи сумата в
размер на 1239,80 лв., или общо 18 532,17 лв., а по договор за
наем №2/16.05.2018 г. на В.В.В. се дължи
сумата в размер на 7 787,71 лв.
Не се спори по
делото, че ответникът превел на първият ищец сумата в размер на 15 085,40 лв. на 22.01.2020 г. и
сумата в размер на 3 771,35 лв.
на 04.08.2020 г. или общо 18 856,75
лв., а на втория ищец сумата в размер на 6 339,
00 лв. на 22.01.2020 г. и на 04.08.2020 г . – 1584,75 лв., или общо 7 923,75 лв. Основанието за плащане е посочено
„рента“.
Страните са уговорили,
че арендното пащане се извършва след реализация на продукцията, но не по –
късно от 30 ноември, а наемната цена след реализиране на продукцията.
Ищците
претендират лихва за забавено плащане върху дължимата сума по договор за аренда
от 1.12.2019 г. до датата на първото плащане 21.01.2020 г., респ. 4.08.2020 г.,
което им се дължи съобразно уговорения падеж на задължениетГ.Същата е в размер
на 443,71 лв. , според заключението
на вещото лице. Или остават дължими 119,13
лв.
Дължимите лихви
по отношение на втория наемен договор възлизат на 123,90 лв. С оглед тези констатации и направените аритметични
пресмятания ответникът е заплатил всички дължими
суми по договора.
Страните
претендират разноски, които им се дължат съгласно чл. 78 от ГПК, съобразно уважената
и отхвърлената част от исковете.
При определяне
размера на дължимите съдебно – деловодни разноски, съдът взема предвид
представените списъци по чл. 80 от ГПК и обстоятелството, че разноските са
направени по равно от и срещу двамата ищци.
Воден от изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.В. ЕГН**********
*** срещу „С.–А“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. С., Стопански двор за заплащане, въз основа на
договор за аренда №33/9.09.2014 г., на:
- сумата в
размер на 12 814,52 лв.(дванадесет
хиляди осемстотин и четиринадесет лева и петдесет и две ст.), представляваща остатък от дължима рента за
стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.;
- сумата в размер на 1 163,99 лв. (хиляда сто
шестдесет и три лева и деветдесет и девет ст.), представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за периода от 1.12.2019 г . до
22.10.2020 г. върху сумата в размер на 12 814,52 лв.;
- сумата в
размер на 217,90 лв. (двеста
и седемнадесет лева и деветдесет ст.), представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от 1.12.2019 г. до 21.01.2020 г.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху преведената сума в
размер на 15 085,40 лв., представляваща частично плащане на дължимата рента за
стопанската 2018/2019 г.;
ОСЪЖДА „С.–А“ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. С.,
Стопански двор да заплати на В.С.В. ЕГН********** сумата в размер на
119,13 лв.(сто и деветнадесет лева и тринадесет ст.), представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на парично задължение за периода от 1.12.2019 г. до 3.08.2020 г. върху дължимия
размер арендно плащане за стопанската 2018/2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до размер от 255,62 лв. (двеста петдесет и пет лева и шестдесет
и две ст.)
ОТХВЪРЛЯ иска на В.С.В. ***
срещу „С.–А“ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. С., Стопански двор за заплащане, въз основа на
договор за наем №1/16.05.2018 г., на:
- сумата в
размер на 2 018,56 лв.(две хиляди осемнадесет лева и петдесет и шест ст.),
представляваща наемна цена за стопанската 2018/2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.;
- сумата в размер на 1545,20 лв. (хиляда
петстотин четиридесет и пет лева и двадесет ст.), представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение за периода от 22.01.2020 г . до
22.10.2020 г. върху сумата в размер на 1545,20 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.В.В.
ЕГН********** със същия адрес срещу „С.–А“ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. С., Стопански двор за
заплащане за заплащане, въз основа на договор за наем №2/16.05.2018 г., на
- сумата в
размер на 4 754,33 лв. (четири
хиляди седемстотин петдесет и четири лева и тридесет и три ст.), представляваща
остатък от дължима наемна цена за стопанската 2018/2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.;
- сумата в размер на 363,18 лв. (триста
шестдесет и три лева и осемнадесет ст.), представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от 22.01.2020 г . до 22.10.2020 г.
върху сумата в размер на 4 754,33 лв.;
- сумата в
размер на 108,74 лв.(сто и осем лева и седемдесет и четири ст.), представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от
22.01.2020 г. до 3.08.2020 г., върху преведената на 4.08.2020 г. сума в размер
на 1 584,75 лв., представляваща част от дължимата наемна цена за стопанската
2018/2019 г.
ОСЪЖДА „С.–А“ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. С.,
Стопански двор да заплати на В.С.В. ЕГН********** сумата в размер на
23,40 лв.(двадесет и три лева и четиридесет ст.), представляваща направените по делото съдебно –
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.В.В. ЕГН**********
да заплати на „С.–А“ЕООД, със седалище и
адрес на управление: с. С., Стопански
двор сумата в размер на 750 лв.(седемстотин и
петдесет лева), представляваща направените по делото съдебно –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.С.В. ЕГН**********
да заплати на „С.–А“ЕООД, със седалище и
адрес на управление: с. С., Стопански
двор сумата в размер на 743,82 лв.(седемстотин четиридесет
и три лева и осемдесет и две ст.), представляваща
направените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:...............