№ 354
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20241800100260 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. Д. от гр. София
против Т. А. П. от с. Миланово.
Ищецът твърди, че на 19.12.2022 год. сключил с ответника договор за заем, по силата
на който ищецът-заемодател се съгласил да предостави на ответника – заемател сумата
200000 лева срещу задължението на заемополучателя да върне сумата в срок до 30.06.2023
год. Ищецът предоставил реално на ответника сума в общ размер от 223 000 лева, като
освен първоначално уговорената сума му предоставил допълнително 23 000 лева по
настояване на ответника в заем, по банков път на четири транша: 20 000 лева, заплатени на
20.12.2022 год., 63000 лева – заплатени на 16.01.2023 год., 90 000 лева – заплатени на
23.03.2023 год. и 50000 лева, заплатени на 30.11.2023 год. Въпреки настъпилия краен срок за
връщане на заемната сума заемателят не върнал никаква част от получените средства, което
обуславя и правния интерес на ищеца от предявените искове.
Предявява частичен иск за осъждане на ответника на основание чл. 240 от ЗЗД да му
заплати сумата 50 000 лева, представляваща част от общо дължимата сума в размер на
223000 лева по договора за заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а при условията на
евентуалност – ако съдът отхвърли предявения главен частичен иск, то моли да бъде
разгледан и уважен частичния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане
на ответника да му заплати сумата 50 000 лева /част от общо дължимата сума в размер на
223 000 лева/, получена на отпаднало основание, а при отхвърляне и на този иск моли съда
да разгледа и уважи иск за връщане на сумата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като
1
ответникът бъде осъден да му заплати сумата 50 000 лева /част от общо дължима сума в
размер на 223000 лева/, като платена при начална липса на основание, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2024 год. до окончателното
изплащане.
На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата, и в
едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор. В писмения отговор
ответникът оспорва исковете. Не оспорва обстоятелството, че по банков път е получил
процесната сума в предявения размер – 50 000 лева. Счита обаче, че последната не подлежи
на връщане на нито едно от заявените в исковата молба основания. Твърди, че
представеният с исковата молба договор за заем от 19.12.2022 год. не носи неговия подпис и
като такъв се явява неистински документ, т.е. оспорва автентичността на документа. Моли
съда да отхвърли исковете изцяло като неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за заем от 19.12.2022 год. Г. И. Д. се е съгласил да предостави на Т. А. П. в
заем сумата 200 000 лева, като средствата ще се харчат целево – за изграждането на семейна
фирма „Турела“ – отглеждане на каракачански овце, в т.ч. за жилище – 100 000 лева, имот на
фермата – 40 000 лева, сеносъбирач – 20 000 лева и за СМР – ток, вода и др. – 40 000 лева.
Посочено е, че сумата ще се преведе по банков път в лева по сметка, посочена от заемателя,
а последният се задължава да я върне не по-късно от 30.06.2023 год. Сумата по договора е
преведена на четири транша: 20 000 лева, заплатени на 20.12.2022 год. по банков път
/преводно нареждане на л. 5/ , 63 000 лева – заплатени на 16.01.2023 год. /преводно
нареждане на л. 6/, 90 000 лева – заплатени на 23.03.2023 год. /преводно нареждане на л. 7/ и
50 000 лева, заплатени на 30.11.2023 год. /преводно нареждане на л. 8/.
Според заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза на в.л. С.
А. от 08.05.2025 год. подписът за „заемател“ в представения по делото договор за заем от
19.12.2022 год. е положен от Т. А. П..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявеният главен частичен иск
следва да се квалифицира по чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а предявените евентуални
искове – по чл. 55, ал. 1, пр. 3 и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото ответникът изрично признава, че е получил от ищеца по банков
процесната сума в размер на 50 000 лева, но оспорва да я е получил на соченото от ищеца
основание - договор за заем. Същевременно, въпреки дадените от съда указания, ответникът
не посочва основанието, на което му е предоставена сумата и не доказва, че има право да я
задържи. В тежест на ответника беше да докаже наличието на друго основание за
получаване на процесната сумата, в случай че твърди такова. Установи се от приетата по
делото съдебно-графологична експертиза, че договорът за заем е подписан от посочения в
2
нея получател на сумата – ответника Т. П.. С оглед това съдът намира, че ищецът е провел
успешно пълно доказване на основанието на предявения иск, а именно - получаването на
сумата от ответника по сключен между страните договор за заем.
По изложените съображения съдът счита за установено, че страните по делото са
сключили договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата
223 000 лева, като предаването на сумата и основанието за това се установяват по
категоричен начин от договора за заем и приетите по делото платежни нареждания.
Договорът за заем е реален и се счита сключен в момента на предаване на сумата на
заемателя. Срокът за връщане на сумите по първите три транша е изтекъл на 30.06.2023 год.,
съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за заем. Не е уговорен срок за връщане на
сумата в размер на 50 000 лева, преведена от ищеца на ответника на 30.11.2023 год., поради
което задължението за връщането й става изискуемо с отправянето на покана от страна на
заемодателя, в случая – с подаването на исковата молба.
С оглед това съдът намира, че по делото са установени всички елементи на
фактическия състав, от който се е породило и задължението на ответника да върне дадената
в заем сума, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Твърдения и доказателства за изпълнение на
задължението на заемателя да върне дадената по договора сума по делото не са налице. Това
налага извод за основателност на предявения главен частичен иск за връщане на сумата
50 000 лева /част от дадена в заем сума в общ размер на 223 000 лева/. Ответникът дължи и
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.04.2024 год. до окончателното изплащане.
Предвид основателността на предявения главен иск, съдът не следва да се произнася
по предявените при условията на евентуалност /в случай на отхвърляне на главния частичен
иск/ искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сумата 6 650 лева разноски, от които: 2000 лева – внесена държавна такса и 4650 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. А. П. ЕГН ********** от с. Миланово да заплати на Г. И. Д. ЕГН
********** от гр. София сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща част от
дадена в заем сума по сключен между страните договор за заем от 19.12.2022 год. /част от
вземане с общ размер 223 000 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.04.2024 год. до окончателното изплащане, по предявения частичен иск от Г. И. Д. срещу
Т. А. П., с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3
ОСЪЖДА Т. А. П. ЕГН ********** от с. Миланово да заплати на Г. И. Д. ЕГН
********** от гр. София сумата 6 650 лева разноски, от които: 2000 лева – заплатена
държавна такса и 4650 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
САС.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4