М О Т И В И
към присъда № 64 от 03.04.2013
година, по н.о.х.дело № 595/2013
година
по описа на Старозагорския районен съд
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Д.Д.Н. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен,
с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/ ЕГН **********, е предаден на съд за
това, че в периода от началото на месец
септември 2012 година, в град Стара Загора, действайки в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил
и поддържал до 23.09.2012 година, у различни граждани заблуждение и с това им е
причинил имотна вреда в общ размер на 4 910,00 лева, както следва: - в началото
на месец септември 2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у С.Т.С., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 1 200,00 лева ще му осигури
транспорт до Кралство Холандия, както и квартира и работа в Кралство Холандия,
и с това причинил на С.Т.С. имотна вреда в размер на 1 200,00 лева; - На
06.09.2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у И.С.Д., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 1 200,00 лева ще му
осигури транспорт до Кралство Холандия, както и квартира и работа в Кралство
Холандия, и с това причинил на И.С.Д. имотна вреда в размер на 1 200,00 лева; -
На 12.09.2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у Я.С.Д., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 1 200,00 лева ще му
осигури транспорт до Кралство Холандия, както и квартира и работа в Кралство
Холандия, и с това причинил на Я.С.Д. имотна вреда в размер на 1 200,00 лева; -
На 12.09.2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у М.И.М., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 1 200,00 лева ще му
осигури транспорт до Кралство Холандия, както и квартира и работа в Кралство
Холандия, и с това причинил на М.И.М. имотна вреда в размер на 1 200,00 лева; -
На 16.09.2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у И.С.Д., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 110,00 лева ще му закупи и
предаде 1 брой мобилно устройство тип „таблет”, и с
това причинил на И.С.Д. имотна вреда в размер на 110,00 лева –
престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от пострадалия И.С.Д.,
ЕГН **********, против подсъдимия Д.Д.Н., за сумата от 1310 лева,
представляваща причинените имуществени вреди от деянието, за което подсъдимият
е предаден на съд, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата. И.С.Д. е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител по делото.
За съвместно разглеждане
в наказателния процес е приет и граждански иск от пострадалия М.И.М., ЕГН **********,
против подсъдимия Д.Д.Н., за сумата от 1200 лева, представляваща причинените
имуществени вреди от деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева. М.И.М. е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител по делото.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет и граждански иск от пострадалия С.Т.С.,
ЕГН **********, против подсъдимия Д.Д.Н., за сумата от 1200 лева,
представляваща причинените имуществени вреди от деянието, за което подсъдимият
е предаден на съд, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата. С.Т.С. е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител по делото.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет и граждански иск от пострадалия Я.С.Д.,
ЕГН **********, против подсъдимия Д.Д.Н., за сумата от 1200 лева,
представляваща причинените имуществени вреди от деянието, за което подсъдимият
е предаден на съд, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата. Я.С.Д. е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител по делото.
Производството по делото протече по
реда на съкратеното съдебно следствие по искане на подсъдимия чрез неговия
защитник адвокат Василев.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага
съображения, че поддържа обвинението както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, което при
приложението на чл.58а от НК да бъде редуцирано с 1/3 до окончателния размер от
1 година „Лишаване от свобода”, като така наложеното наказание следва да бъде
изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим.
По отношение на гражданските искове предлага на съда същите да бъдат уважени в
пълен размер.
Гражданският
ищец и частен обвинител И.Д. поддържа предявения иск, като моли да му бъде
присъдена претендираната сума като обезщетение за причинените имуществени
вреди. Поддържа становището на прокурора по отношение на наказанието.
Гражданският
ищец и частен обвинител М.М., лично и чрез процесуалния си представител –
адвокат Стоянова, поддържа предявения иск, като моли да му бъде присъдена
претендираната сума като обезщетение за причинените имуществени вреди. Поддържа
становището на прокурора по отношение на наказанието.
Гражданският
ищец и частен обвинител С.С. поддържа предявения иск, като моли да му бъде
присъдена претендираната сума като обезщетение за причинените имуществени
вреди. Поддържа становището на прокурора по отношение на наказанието.
Гражданският
ищец и частен обвинител Я.Д. поддържа предявения иск, като моли да му бъде
присъдена претендираната сума като обезщетение за причинените имуществени
вреди. Поддържа становището на прокурора по отношение на наказанието.
Подсъдимият Д.Д.Н.
се признава за виновен по повдигнатото обвинение и съжалява за извършеното. Защитникът
на подсъдимия – адвокат Василев, не оспорва фактическата обстановка като пледира
на подзащитния му да бъде наложено наказание при приложението на чл.55 от НК.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Д.Д.Н.
не осъществявал трайно обществено полезен труд /не работел трайно/ – същият
периодично започвал работа при различни работодатели, но след кратки периоди на
трудова активност прекратявал работата.
В началото на
лятото на 2012 година подсъдимият Н. започнал работа в „Пътстрой” ООД – град Стара
Загора. Във връзка с работата си подсъдимият се запознал с пострадалия свидетел
С.Т.С.. В хода на контактите си с останалите лица от персонала Н. разказвал на
всеослушание, че има намерение да отиде да работи в Холандия /Кралство
Холандия/, като винаги посочвал, че вече е ходил там два-три пъти, познавал
холандските условия и работодатели. Подсъдимият разказвал на останалите
работници, че в Холандия е работил за турска фирма в областта на строителството
и че въпросната фирма търсела общи работници за работа по ръководени от нея
строежи. Н. заявявал, че може да уреди на работа във въпросната фирма в
Холандия трима-четирима човека. С това си поведение подсъдимият създал у
колегите си и в частност у свидетеля С. впечатление, че наистина познава добре
условията за работа в Кралство Холандия и има там контакти, с които може да
намери работа за себе си и за други хора.
Тъй като не
бил доволен от заплащането в „Пътстрой” ООД – град Стара Загора, пострадалият
свидетел С. започнал да разговаря често с подсъдимия за възможностите за работа
в Кралство Холандия. Н. забелязал силния интерес на свидетеля и решил да го
измами, като го въведе в заблуждение, че ще му уреди работа в Холандия срещу
заплащането на определена парична сума и по този начин да се обогати с
последната. В изпълнение на намисленото престъпно деяние в началото на месец
септември 2012 година в град Стара Загора подсъдимият, при поредния разговор
със свидетеля С. за работа в Холандия заявил на пострадалия, че може да му
уреди работа в турска строителна фирма в Кралство Холандия, транспорт до
посочената страна и квартира. Н. казал на С., че за тази услуга последният
трябва да му заплати сумата от 1 200,00 лева, като му заявил, че заплащането,
което ще получава в Холандия – на работата, която той ще му уреди, е в размер
на 1700-2000 евро месечно. Целейки да въведе окончателно и изцяло пострадалия в
заблуждение, подсъдимият започнал да му разказва подробности за работата, които
в действителност си измислял, а именно: обяснил му, че той лично вече е работил
в тази фирма и познава добре всички условия за работа, че ще работи на строежи
на сгради в различни градове в Холандия, ще от фирмата ще му дадат работно
облекло /работни дрехи/, че ще му бъдат извършвани безплатни медицински прегледи
и ще сключи трудов договор с фирмата, че за сключването на трудовия договор
трябва да му предаде акта си за раждане, който следвало да бъде преведен и
легализиран, че работодателят е много коректен и заплаща редовно трудовото
възнаграждение, че след като назначи работниците на трудов договор
работодателят им поемал разходите за квартира, като първоначално ги настанявал
в къщи, които са собственост на самата фирма – срещу заплащане до момента на
назначението във фирмата, а след това за сметка на работодателя, както и че той
/Н./ има много сериозен и близък контакт с фирмата работодател и може да уреди С.
на работа, ако последният му заплати сумата от 1200 лева, като му разяснил, че
в тази сума се включва стойността на самолетния билет /400 лева/ до Кралство
Холандия, който той /Н./ щял да закупи за пътуването на С., стойността на
легализацията на акта за раждане на пострадалия /150 лева/, стойността на
първоначалната вноска за квартирата в Кралство Холандия /200 лева/, стойността
на транспорта до град София /50 лева/, който отново той /Н./ щял да уреди за С.,
както и стойността на услугата, която подсъдимият му вършел /400 лева/.
Пострадалият бил напълно заблуден от думите на Н. и му повярвал напълно, като
изразил съгласие да му предаде исканата сума и да замине на уредената му от подсъдимия
работа в Кралство Холандия.
Заблуден
напълно от изявленията на Н., пострадалият дори напуснал работа и започнал да
се готви за заминаването си в Кралство Холандия. Почти ежедневно подсъдимият се
обаждал на С. и продължавал да поддържа заблуждението му, като му давал
допълнителна информация за работата, която ще работи и за това как и кога
следва да замине. В действителност Н. нямал никакво намерение и възможност да
осигури транспорт, квартира и работа на пострадалия в Кралство Холандия, като
цел на всичките му действия било да стимулира последния да се разпореди в
негова полза /да му предаде/ със сумата от 1 200 лева, с която да се обогати.
При един от разговорите Н. казал на С., че е уредил полета му до Кралство
Холандия и че ще лети на 20.09.2012 година. При този разговор подсъдимият също
така заявил на пострадалия, че е разговарял лично с фирмата работодател и е бил
уведомен, че същата има нужда от общо четирима работника за извършваните в
момента строежи, като помолил С. да намери още хора, които да изпрати на работа
в Холандия. Пострадалият се зарадвал на новината, че въпросите по отиването му
на работа в Кралство Холандия се придвижвали по толкова успешен начин и с
готовност приел да потърси и други лица, които желаят да работят в посочената държава.
Малко по-късно С. се свързал със свой колега, за когото знаел, че има двама
сина – свидетелят И.С.Д. и свидетелят Я.С.Д., които си търсели работа в
чужбина. Същевременно пострадалият С. продължавал да се готви за заминаване в
Холандия, като на всеки два-три дни се виждал лично с подсъдимия, който го информирал
как върви подготовката за пътуването. На 14.09.2012 година Н. се обадил на С. и
го уведомил, че в 13:00 часа следва да дойде пред сградата на НТС в град Стара Загора, където да му предаде сумата от 1
200 лева, за уреждането на транспорта, квартирата и работата му в Кралство
Холандия, като му обяснил, че на посоченото място ще дойдат и другите желаещи
да работят в Холандия. Пострадалият се съгласил, тъй като бил напълно заблуден
от Н. и му се доверявал изцяло. На 14.09.2012 година около 13:30 часа, пред
сградата на НТС – град Стара Загора, С. се срещнал с подсъдимия
и му предал сумата от 1 200 лева, като отново бил уверен от Н., че съвсем скоро
ще отпътува за Кралство Холандия, където му е уредена квартира и работа. Малко
след това пострадалият и подсъдимият се разделили. Н. продължил да поддържа
заблуждението на пострадалия, като на 19.09.2012 година през деня му се обадил
и му казал, че около полунощ на същия ден ще мине да го вземе с микробус от
дома му и заедно с другите желаещи за работа в Холандия ще ги транспортира до
Летище София, откъдето ще излетят на 20.09.2012 година Н. обаче не изпълнил
думите си. На 20.09.2012 година свидетелят С. и останалите пострадали отишли до
дома на подсъдимия и го попитали какво става, на което той отговорил, че бил
излъган от „момчето с буса”, но вече бил презаверил билетите за самолет за 24.09.2012 година и на
23.09.2012 година в 18:15 часа трябвало всички да дойдат на ЖП гара – град Стара
Загора, откъдето да отпътуват за град София. Свидетелят С. и останалите лица
отново повярвали на Н. и си тръгнали. На 23.09.2012 година около 18:00 часа,
ведно с багажа си, пострадалият пристигнал на ЖП гара – град Стара Загора.
Подсъдимият Н. обаче не се появил и изключил телефона си. Опитите на свидетелят
С. да осъществи контакт с него останали неуспешни. Не дали резултат и опитите
на пострадалия да открие Н. в дома му. След като разбрал, че е измамен от Н. и
няма да му бъде осигурен транспорт, квартира и работа в Кралство Холандия,
както и че подсъдимият се крие от него и няма да му върне сумата от 1200 лева,
свидетелят С. сигнализирал Районна прокуратура – град Стара Загора за
извършеното престъпно деяние. В последствие подсъдимият отказвал каквито и да
било контакти с пострадалия и не възстановил причинената с деянието имотна
вреда.
На 06.09.2012 година
свидетелят И.С.Д. бил уведомен от баща си, че подсъдимият Н. урежда транспорт,
квартира и работа на свидетеля С. в Кралство Холандия, както и че според думите
на Н., холандският работодател търсел още хора за работа. Свидетелят И.Д. към
посочената дата бил безработен, поради което проявил интерес и разбрал, че баща
му е получил тази информация лично от своя познат – свидетеля С., който пък
поддържал контакт с Н.. На същия ден пострадалият И.Д. се свързал по телефона с
подсъдимия Н. и двамата си разбрали да се срещнат на бензиностанция „ОК” в град
Стара Загора, за да разговарят. Около 10:00 часа на 06.09.2012 година, подсъдимият
и свидетелят И.Д. се срещнали на посоченото място и в разговор помежду им Н.
заявил на пострадалия, че може да му уреди транспорт, квартира и работа в
областта на строителството в Кралство Холандия. Н. казал на И.Д., че за тази
услуга последният трябва да му заплати сумата от 1 200 лева, като му обяснил,
че заплащането, което ще получава в Холандия – на работата, която той ще му
уреди, е в размер на 1700-2000 евро месечно. Целейки да въведе окончателно и
изцяло пострадалия в заблуждение подсъдимият започнал да му разказва подробности
за работата, които в действителност си измислял, а именно – обяснил му, че той
лично вече е работил в тази фирма и познава добре всички условия за робата, че
ще работи на строежи на сгради в различни градове в Холандия, ще от фирмата ще
му дадат работно облекло /работни дрехи/, ще му бъде осигурена безплатна храна,
че към заплатата ще му бъдат изплащани и коледни пари в размер на 1 000 евро,
че ще му бъдат извършвани безплатни медицински прегледи и ще сключи трудов
договор с фирмата, че за сключването на трудовия договор трябва да му предаде
акта си за раждане, който следвало да бъде преведен и легализиран, че
работодателят е много коректен и заплаща редовно трудовото възнаграждение, че
след като назначи работниците на трудов договор работодателят им поемал
разходите за квартира, като първоначално ги настанявал в къщи, които са
собственост на самата фирма и били 36 на брой – срещу заплащане до момента на
назначението във фирмата, а след това за сметка на работодателя, както и че той
/Н./ има много сериозен и близък контакт с фирмата работодател и може да уреди И.Д.
на работа, ако последният му заплати сумата от 1 200 лева, като му разяснил, че
в тази сума се включва стойността на самолетния билет /400 лева/ до Кралство
Холандия, който той /Н./ щял да закупи за пътуването на И.Д., стойността на
легализацията на акта за раждане на пострадалия /150 лева/, стойността на
първоначалната вноска за квартирата в Кралство Холандия /200 лева/, стойността
на транспорта до град София /50 лева/, който отново той /Н./ щял да уреди за И.Д.,
както и стойността на услугата, която подсъдимият му вършел /400 лева/.
Пострадалият бил напълно заблуден от думите на Н. и му повярвал напълно, като
изразил съгласие да му предаде исканата сума и да замине на уредената му от подсъдимия
работа в Кралство Холандия. Подсъдимият уведомил пострадалия И.Д., че полетът
за Холандия е на 20.09.2012 година и дотогава трябва да му предаде сумата от 1200
лева. Тъй като нямал в момента исканата сума, И.Д. казал на подсъдимия, че ще
му трябват няколко дни, за да събере парите, на което Н. му отговорил, че трябва
да бърза, защото полетът е договорен за 20.09.2012 година. В действителност подсъдимият
нямал никакво намерение и възможност да уреди транспорт, квартира и работа в
Кралство Холандия на свидетеля И.Д., а целял с действията си да въведе
последния в заблуждение, с което да го принуди да му предаде сумата от 1200 лева,
с която да се обогати. След като разговора между тях приключил, пострадалият и Н.
се разделили. В следващите няколко дни подсъдимият периодично провеждал
разговори с И.Д., при които поддържал постигнатото у последния заблуждение, че
ще му осигури транспорт, квартира и работа в Холандия, като му съобщавал новини
по уреждането на пътуването и работата му. Пострадалият вече бил повярвал на подсъдимия
и приемал с доверие думите му. На 14.09.2012 година Н. се обадил на свидетеля И.Д.
и го уведомил, че в 13:00 часа следва да дойде пред сградата на НТС в град Стара Загора, където да му предаде сумата от 1
200 лева за уреждането на транспорта, квартирата и работата му в Кралство
Холандия, като му обяснил, че на посоченото място ще дойдат и другите желаещи
да работят в Холандия. Пострадалият се съгласил, тъй като бил напълно заблуден
от Н. и му се доверявал изцяло. На 14.09.2012 година около 13:30 часа пред
сградата на НТС – град Стара Загора пострадалият И.Д.
се срещнал с подсъдимия и му предал сумата от 1 200 лева, като отново бил
уверен от Н., че съвсем скоро ще отпътува за Кралство Холандия, където му е
уредена квартира и работа. Малко след това пострадалия и подсъдимия се
разделили. Н. продължил да поддържа заблуждението на пострадалия, като на
19.09.2012 година през деня му се обадил и му казал, че около полунощ на същия
ден ще мине да го вземе с микробус от дома му и заедно с другите желаещи за
работа в Холандия ще ги транспортира до Летище София, откъдето ще излетят за
Холандия на 20.09.2012 година. Н. обаче не изпълнил думите си. На 20.09.2012 година
свидетелят И.Д. и останалите пострадали отишли до дома на подсъдимия и го
попитали какво става, на което той отговорил, че бил излъган от „момчето с буса”, но вече бил презаверил
билетите за самолет за 24.09.2012 година и на 23.09.2012 година в 18:15 часа
трябвало всички да дойдат на ЖП гара – град Стара Загора, откъдето да отпътуват
за град София. Свидетелят И.Д. и останалите лица отново повярвали на Н. и си
тръгнали. На 23.09.2012 година около 18:00 часа, ведно с багажа си,
пострадалият пристигнал на ЖП Гара – град Стара Загора. Подсъдимият Н. обаче не се появил и изключил телефона си.
Опитите на свидетелите И.Д. да осъществи контакт с него останали неуспешни. Не
дали резултат и опитите на пострадалия да открие Н. в дома му. След като
разбрал, че е измамен от Н. и няма да му бъде осигурен транспорт, квартира и
работа в Кралство Холандия, както и че подсъдимият се крие от него и няма да му
върне сумата от 1 200 лева, свидетелят И.Д. сигнализирал Районна прокуратура –
град Стара Загора за извършеното престъпно деяние. В последствие подсъдимият
отказвал каквито и да било контакти с пострадалия и не възстановил причинената
с деянието имотна вреда.
На 10.09.2012 година
свидетелят Я.С.Д. бил уведомен от брат си – свидетелят И.С.Д., че подсъдимият Н.
урежда транспорт, квартира и работа на свидетеля С. в Кралство Холандия, както
и че холандският работодател търсел още хора за работа. Свидетелят Я.Д. проявил
интерес и разбрал, че брат му вече е договорил с Н. транспорта, квартирата и
работата си в Кралство Холандия. На 12.09.2012 година пострадалият Я.Д. се
свързал по телефона с подсъдимия Н. и двамата си разбрали да се срещнат в дома
на пострадалия, находящ се в град Стара Загора, кв. „Трите
чучура” № 65, вх. А, ап. 26, за да разговарят. Малко по-късно на същия ден подсъдимият
посетил дома на свидетелят Я.Д. и в разговор помежду им Н. заявил на
пострадалия, че може да му уреди транспорт, квартира и работа в областта на
строителството в Кралство Холандия. Н. казал на Я.Д., че за тази услуга последният
трябва да му заплати сумата от 1 200 лева, като му обяснил, че заплащането,
което ще получава в Холандия – на работата, която той ще му уреди, е в размер
на 1700-2000 евро месечно. Целейки да въведе окончателно и изцяло пострадалия в
заблуждение подсъдимият започнал да му разказва подробности за работата, които
в действителност си измислял, а именно: обяснил му, че той лично вече е работил
в тази фирма и познава добре всички условия за работа, че ще работи на строежи
на сгради в различни градове в Холандия, ще от фирмата ще му дадат работно
облекло /работни дрехи/, ще му бъде осигурена безплатна храна, че към заплатата
ще му бъдат изплащани и коледни пари в размер на 1000 евро, че ще му бъдат
извършвани безплатни медицински прегледи и ще сключи трудов договор с фирмата,
че за сключването на трудовия договор трябва да му предаде акта си за раждане,
който следвало да бъде преведен и легализиран, че работодателят е много
коректен и заплаща редовно трудовото възнаграждение, че след като назначи
работниците на трудов договор работодателят им поемал разходите за квартира,
като първоначално ги настанявал в къщи, които са собственост на самата фирма и
били 36 на брой – срещу заплащане до момента на назначението във фирмата, а
след това за сметка на работодателя, както и че той /Н./ има много сериозен и
близък контакт с фирмата работодател и може да уреди Я.Д. на работа, ако
последният му заплати сумата от 1200 лева, като му разяснил, че в тази сума се
включва стойността на самолетния билет /400 лева/ до Кралство Холандия, който
той /Н./ щял да закупи за пътуването на Я.Д., стойността на легализацията на
акта за раждане на пострадалия /150 лева/, стойността на първоначалната вноска
за квартирата в Кралство Холандия /200 лева/, стойността на транспорта до град София
/50 лева/, който отново той /Н./ щял да уреди за Я.Д., както и стойността на
услугата, която подсъдимият му вършел /400 лева/. Пострадалият бил напълно
заблуден от думите на Н. и му повярвал напълно, като изразил съгласие да му
предаде исканата сума и да замине на уредената му от подсъдимия работа в
Кралство Холандия. Подсъдимият уведомил пострадалия Я.Д., че полетът за
Холандия е на 20.09.2012 година и дотогава трябва да му предаде сумата от 1200
лева. Тъй като нямал в момента исканата сума, Я.Д. казал на подсъдимия, че ще
му трябват няколко дни, за да събере парите, на което Н. му отговорил, че
трябва да бърза, защото полетът е договорен за 20.09.2012 година. В
действителност обвиняемият нямал никакво намерение и възможност да уреди
транспорт, квартира и работа в Кралство Холандия на свидетеля Я.Д., а целял с
действията си да въведе последния в заблуждение, с което да го принуди да му
предаде сумата от 1200 лева, с която да се обогати. След като разговорът между
тях приключил, пострадалият и Н. се разделили. В последствие подсъдимият провел
още няколко разговора с Я.Д., при които поддържал постигнатото у последния
заблуждение, че ще му осигури транспорт, квартира и работа в Холандия, като му
съобщавал новини по уреждането на пътуването и работата му. Пострадалият вече
бил повярвал на подсъдимия и приемал с доверие думите му. На 14.09.2012 година
свидетелят И.Д. се обадил на брат си свидетелят Я.Д. и го уведомил, че подсъдимият
Н. иска да се срещнат в 13:00 часа пред сградата на НТС
в град Стара Загора, където да му предаде сумата от 1200 лева, за уреждането на
транспорта, квартирата и работата му в Кралство Холандия, като му обяснил, че
на посоченото място ще дойдат и другите желаещи да работят в Холандия. Я.Д. се
съгласил, тъй като вече бил напълно заблуден от Н.. На 14.09.2012 година, около
13:30 часа, пред сградата на НТС – град Стара Загора
пострадалият Я.Д. се срещнал с подсъдимия Н. и му предал сумата от 1200 лева,
като отново бил уверен от Н., че съвсем скоро ще отпътува за Кралство Холандия,
където му е уредена квартира и работа. Малко след това пострадалият и
подсъдимият се разделили. Н. продължил да поддържа заблуждението на пострадалия,
като на 19.09.2012 година през деня му се обадил и му казал, че около полунощ
на същия ден ще мине да го вземе с микробус от дома му и заедно с другите
желаещи за работа в Холандия ще ги транспортира до Летище София, откъдето ще
излетят за Холандия на 20.09.2012 година. Н. обаче не изпълнил думите си. На
20.09.2012 година свидетелят Я.Д. и останалите пострадали отишли до дома на подсъдимия
и го попитали какво става, на което той отговорил, че бил излъган от „момчето с
буса”, но вече бил презаверил
билетите за самолет за 24.09.2012 година и на 23.09.2012 година в 18:15 часа
трябвало всички да дойдат на ЖП Гара – град Стара Загора, откъдето да отпътуват
за град София. Свидетелят Я.Д. и останалите лица отново повярвали на Н. и си
тръгнали. На 23.09.2012 година, около 18:00 часа, ведно с багажа си,
пострадалият пристигнал на ЖП Гара – град Стара Загора. Подсъдимият Н. обаче не се появил и изключил телефона си.
Опитите на свидетелят Я.Д. да осъществи контакт с него останали неуспешни. Не
дали резултат и опитите на пострадалия да открие Н. в дома му. След като
разбрал, че е измамен от Н. и няма да му бъде осигурен транспорт, квартира и
работа в Кралство Холандия, както и че подсъдимият се крие от него и няма да му
върне сумата от 1200 лева, свидетелят Я.Д. сигнализирал Районна прокуратура – град
Стара Загора за извършеното престъпно деяние. В последствие подсъдимият
отказвал каквито и да било контакти с пострадалия и не възстановил причинената
с деянието имотна вреда.
На 12.09.2012 година
пострадалият свидетел М.И.М. бил уведомен от свидетелят Я.С.Д., че подсъдимият Н.
му урежда транспорт, квартира и работа в Кралство Холандия, както и че
холандският работодател търсел още хора за работа. Свидетелят М. проявил
интерес и разбрал, че Я.Д. вече е договорил с Н. транспорта, квартирата и
работата си в Кралство Холандия. На 12.09.2012 година в град Стара Загора М. се
свързал по телефона с подсъдимия и в разговора помежду им Н. заявил на
пострадалия, че може да му уреди транспорт, квартира и работа в областта на
строителството в Кралство Холандия. Н. казал на М., че за тази услуга
последният трябва да му заплати сумата от 1200 лева, като му обяснил, че
заплащането, което ще получава в Холандия – на работата, която той ще му уреди,
е в размер на 1700-2000 евро месечно. Целейки да въведе окончателно и изцяло
пострадалия в заблуждение, подсъдимият започнал да му разказва подробности за
работата, които в действителност си измислял, а именно: обяснил му, че той
лично вече е работил в тази фирма и познава добре всички условия за работа, че
ще работи на строежи на сгради в различни градове в Холандия, ще от фирмата ще
му дадат работно облекло /работни дрехи/, ще му бъде осигурена безплатна храна,
че към заплатата ще му бъдат изплащани и коледни пари в размер на 1 000 евро,
че ще му бъдат извършване безплатни медицински прегледи и ще сключи трудов
договор с фирмата, че за сключването на трудовия договор трябва да му предаде акта
си за раждане, който следвало да бъде преведен и легализиран, че работодателят
е много коректен и заплаща редовно трудовото възнаграждение, че след като
назначи работниците на трудов договор работодателят им поемал разходите за
квартира, като първоначално ги настанявал в къщи, които са собственост на
самата фирма и били 36 на брой – срещу заплащане до момента на назначението във
фирмата, а след това за сметка на работодателя, както и че той /Н./ има много
сериозен и близък контакт с фирмата работодател и може да уреди М. на работа,
ако последният му заплати сумата от 1200 лева, като му разяснил, че в тази сума
се включва стойността на самолетния билет /400 лева/ до Кралство Холандия,
който той /Н./ щял да закупи за пътуването на М., стойността на легализацията
на акта за раждане на пострадалия /150 лева/, стойността на първоначалната
вноска за квартирата в Кралство Холандия /200 лева/, стойността на транспорта
до град София /50 лева/, който отново той /Н./ щял да уреди за М., както и
стойността на услугата, която подсъдимият му вършел /400 лева/. Пострадалият
бил напълно заблуден от думите на Н. и му повярвал напълно, като изразил
съгласие да му предаде исканата сума и да замине на уредената му от подсъдимия
работа в Кралство Холандия. Подсъдимият уведомил пострадалия М., че полетът за
Холандия е на 20.09.2012 година и дотогава трябва да му предаде сумата от 1200
лева. Тъй като нямал в момента исканата
сума, М. казал на подсъдимия, че ще му трябват няколко дни, за да събере парите,
на което Н. му отговорил, че трябва да бърза, защото полетът е договорен за
20.09.2012 година. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение и
възможност да уреди транспорт, квартира и работа в Кралство Холандия на свидетелят
М., а целял с действията си да въведе последния в заблуждение, с което да го принуди
да му предаде сумата от 1200 лева, с която да се обогати. Пострадалият казал на
Н., че тъй като е служебно ангажиран в град София, ще изпрати при него жена си
– свидетелката Т.Г.М., която да му донесе парите, когато ги събере. В
последствие подсъдимият провел още няколко разговора по телефона с М., при
които поддържал постигнатото у последния заблуждение, че ще му осигури
транспорт, квартира и работа в Холандия, като му съобщавал новини по уреждането
на пътуването и работата му. Пострадалият вече бил повярвал на подсъдимия и
приемал с доверие думите му. На 14.09.2012 година подсъдимият Н. уведомил свидетелят
М., че иска да се срещнат в 13:00 часа пред сградата на НТС
в град Стара Загора, където той да му предаде сумата от 1200 лева за уреждането
на транспорта, квартирата и работата му в Кралство Холандия, като обяснил на
свидетеля, че на посоченото място ще дойдат и другите желаещи да работят в
Холандия. Пострадалият уведомил Н., че няма да може лично той да дойде, но ще
изпрати съпругата си – свидетелката М., която да донесе парите и да ги предаде
лично на Н.. Подсъдимият уверил свидетелят М., че няма проблем съпругата му да
донесе парите вместо него. Веднага след това свидетелят М. разговарял по
телефона със свидетелката М., като й казал да отиде на срещата и да даде парите
на Н., тъй като вече бил въведен в заблуждение от последния, доверявал му се
напълно и мислел, че той ще изпълни ангажимента си да му уреди транспорт,
квартира и работа в Холандия срещу заплащането на сумата от 1200 лева. На
14.09.2012 година около 13:30 часа пред сградата на НТС
– град Стара Загора, изпълнявайки указанията на съпруга си, свидетелят М.
предала на подсъдимия Н. сумата от 1 200 лева, която била собственост на свидетелят
М.. На предаването на парите присъствала и свидетелката С.И.Т. /приятелка на
свидетелката М./. В следващите дни Н. продължил да поддържа заблуждението на
пострадалия М., като на 19.09.2012 година през деня му се обадил и му казал, че
около полунощ на същия ден ще мине да го вземе с микробус от дома му и заедно с
другите желаещи за работа в Холандия ще ги транспортира до Летище София, откъдето
ще излетят за Холандия на 20.09.2012 година. Н. обаче не изпълнил думите си. На
20.09.2012 година свидетелят М. и останалите пострадали отишли до дома на подсъдимия
и го попитали какво става, на което той отговорил, че бил излъган от „момчето с
буса”, но вече бил презаверил
билетите за самолет за 24.09.2012 година и на 23.09.2012 година. В 18:15 часа
трябвало всички да дойдат на ЖП Гара – град Стара Загора, откъдето да отпътуват
за град София. Свидетелят М. и останалите лица отново повярвали на Н. и си
тръгнали. На 23.09.2012 година около 18:00 часа, ведно с багажа си,
пострадалият пристигнал на ЖП Гара – град Стара Загора. Подсъдимият Н. обаче не се появил и изключил телефона си.
Опитите на свидетеля М. да осъществи контакт с него останали неуспешни. Не дали
резултат и опитите на пострадалия да открие Н. в дома му. След като разбрал, че
е измамен от Н. и няма да му бъде осигурен транспорт, квартира и работа в
Кралство Холандия, както и че подсъдимият се крие от него и няма да му върне
сумата от 1200 лева, свидетелят М. сигнализирал Районна прокуратура – град Стара
Загора за извършеното престъпно деяние. В последствие подсъдимият отказвал
каквито и да било контакти с пострадалия и не възстановил причинената с
деянието имотна вреда.
При проведения
на 14.09.2012 година разговор между свидетеля И.Д. и подсъдимия, пострадалият
споделил пред Н., че иска да си закупи последен модел мобилно устройство тип таблет, с което да поддържа връзка с роднините си, когато
замине на работа в Холандия. Подсъдимият решил да се възползва от това желание
на И.Д. и да измами последния, като го заблуди, че може да му закупи на
по-ниска цена такова устройство срещу сумата от 110 лева, която, след като
получи от пострадалия, да употреби за лични нужди. В изпълнение на намисленото
престъпно деяние на 16.09.2012 година Н. се обадил на свидетелят И.Д. и поискал
да се срещнат. При срещата помежду им, проведена на същия ден в град Стара
Загора, подсъдимият въвел в заблуждение пострадалия, че срещу сумата от 110 лева
ще му закупи и предаде последен модел мобилно устройство тип таблет. И.Д. повярвал на Н. и бил напълно заблуден от
думите му, като веднага му предал сумата от 110 лева. Подсъдимият уверил
пострадалия, че при отпътуването му от град Стара Загора за град София ще му
предаде въпросния таблет, който ще купи за него.
В
действителност подсъдимият нямал никакво намерение да купува таблет на пострадалия, а целял с действията си да получи в
свое владение сумата от 110 лева, с която да се обогати. В последствие – при
проведените между тях разговори, Н. уверявал свидетелят И.Д., че ще му предаде
закупения за него таблет при тръгването им за град София.
На 23.09.2012 година подсъдимият Н. ***, където го чакал пострадалия И.Д.,***.
Опитите на пострадалия да се свърже по какъвто и да било начин с Н. не дали
резултат – последният изключил телефона си. Свидетелят И.Д. разбрал, че е измамен
от Н. и че последният не му е купил таблет, както и
че се крие от него и няма да му върне парите, поради което сигнализирал Районна
прокуратура – град Стара Загора за извършеното престъпно деяние. В последствие подсъдимият
отказвал каквито и да било контакти с пострадалия и не възстановил причинената
с деянието имотна вреда.
Всяко
едно от гореописаните престъпни деяния осъществява поотделно състава на едно и
също престъпление – такова по чл.209, ал.1 от НК. Деянията са извършени през
непродължителен период от време – по-малък от една година, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, поради което и деянията, извършени на
06.09.2012 година, 12.09.2012 година и 16.09.2012 година се явяват от обективна
и субективна страна продължение на деянието от началото на месец септември 2012
година.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания, както и от другите събрани в наказателното производство
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.
Не се събраха противоречиви доказателства, което да налага отделното им
обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
От събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че предаденият на съд Д.Д.Н. е осъществил
състава на престъплението по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като
в периода от началото на месец септември
2012 година, в град Стара Загора, действайки в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал
до 23.09.2012 година., у различни граждани заблуждение и с това им е причинил
имотна вреда в общ размер на 4 910,00 лева, както следва : - в началото на месец
септември 2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у С.Т.С., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 1 200,00 лева ще му
осигури транспорт до Кралство Холандия, както и квартира и работа в Кралство
Холандия, и с това причинил на С.Т.С. имотна вреда в размер на 1 200,00 лева; -
На 06.09.2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у И.С.Д., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 1 200,00 лева ще му
осигури транспорт до Кралство Холандия, както и квартира и работа в Кралство
Холандия, и с това причинил на И.С.Д. имотна вреда в размер на 1 200,00 лева; -
На 12.09.2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у Я.С.Д., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 1 200,00 лева ще му
осигури транспорт до Кралство Холандия, както и квартира и работа в Кралство
Холандия, и с това причинил на Я.С.Д. имотна вреда в размер на 1 200,00 лева; -
На 12.09.2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у М.И.М., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 1 200,00 лева ще му
осигури транспорт до Кралство Холандия, както и квартира и работа в Кралство
Холандия, и с това причинил на М.И.М. имотна вреда в размер на 1 200,00 лева; -
На 16.09.2012 година, в град Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил и поддържал до 23.09.2012 година у И.С.Д., ЕГН **********,
заблуждение – че срещу заплащането на сумата от 110,00 лева ще му закупи и
предаде 1 брой мобилно устройство тип „таблет”, и с
това причинил на И.С.Д. имотна вреда в размер на 110,00 лева. Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият Деян Д.Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на посочената по-горе правна квалификация. Престъплението е извършено от
подсъдимия Н. виновно, при пряк умисъл на вината, като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието
и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимия Н. обстоятелства направените
самопризнания, изразеното критично отношение към извършеното. Отегчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства са недобрите му характеристични данни, сравнително
високия общ размер на причинените имуществени вреди, съотнесени
към обичайните случаи на престъпления от този вид.
За това
престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
до шест години. В тази насока, съобразявайки се с всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и с всички
особености на конкретния случай, съдът намира, че на подсъдимия Н. следва да
бъде определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца. В конкретния случай не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на
чл.55 от НК. Ето защо и предвид реда и начина на приключване на производството
по делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а от НК,
като намали така определеното наказание с 1/3, като наложи на подсъдимия окончателно
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година. Съдът намира, че в
конкретния случай за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, като следва
да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и така определеното наказание
да бъде отложено за един по-дълъг изпитателен срок, а именно четири години. Ето
защо и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за изпитателен срок от четири години.
Направените по
делото съдебни и деловодни разноски съдът присъди в тежест на подсъдимия.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
По делото са
предявени четири на брой граждански искове от страна на пострадалите М.М., Я.Д.,
С.С. и И.Д. за претърпени имуществени вреди от деянието, ведно със законните
лихви, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира,
че така предявените граждански искове са основателни, както по основание, така
и по размер. По делото действително се доказа, че в следствие на деянията,
извършени от подсъдимия Н., съставляващи продължавано престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, и четиримата пострадали са претърпели имуществените вреди
в размера, посочен в гражданските им искове. Ето защо и съдът намира, че следва
да уважи предявените граждански искове в техния пълен размер.
Предвид
гореизложеното съдът осъди подсъдимия Н. да заплати на пострадалото лице М.И.М.
сумата от 1200 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 150 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, както и ДТ в размер на 50 лева върху
така уважения граждански иск; да заплати на пострадалото лице Я.С.Д. сумата от
1200 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, както и ДТ в размер на 50 лева върху така
уважения граждански иск; да заплати на пострадалото лице С.Т.С. сумата от 1200
лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, както и ДТ в размер на 50 лева върху така
уважения граждански иск; и да заплати на пострадалото лице И.С.Д. сумата от
1310 лева, представляваща причинени имуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, както и ДТ в размер на 50 лева върху така
уважения граждански иск.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление – слабите морално-волеви
задръжки на подсъдимия и стремежът му към противоправно лично облагодетелстване,
неуважението и незачитането на правовия ред и законодателство на Република
България.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: