№ 17099
гр. С, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110148026 по описа за 2024 година
при секретаря Диана Тодорова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
48026/2024 г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от О. Ч. Н., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С, бул. „ЦБ III“ № 54 против „Ю Б“, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „ОП” № 260, с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № PLUS-16307914,
сключен на 18.08.2018 г. между ищеца и „БНП ППФ С.А., клон Б” /КЧТ/, а в условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на клауза за заплащане застрахователни вноски
за застраховка „Защита на плащанията“, клауза за заплащане на първоначална такса
„ангажимент“ в размер на 420 лева и клаузата, регламентираща ГПР в размер на 16,04 %.
Ищецът твърди, че на 18.08.2018 г. е сключил Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-16307914, оторизационен код a06k41y1 с „БНП ППФ С.А., клон Б” /КЧТ/,
действащ на територията на Б от името на принципала - „БНП ППФ С.А.” - П, чийто
правоприемник към момента на депозиране на исковата молба е ответното дружество - „Ю
Б” АД. Сочи, че по силата на сключения договор дружеството е поело задължението да
предостави на ищеца парична сума в размер на 12000 лева, а реално е получил сума в
размер на 11580 лева, тъй като му била удържана сумата от 420 лева за такса „ангажимент“,
като ищецът се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и другите
такси и разходи. Излага твърдения, че условията по договора за кредит са следните: общ
размер на кредита - 12000 лева, ГПР – 16,04 %; лихвен процент на кредита - 13,87 %; без
уговорен лихвен процент на ден; застрахователна премия – 4320 лева, брой месечни
погасителни вноски – 96, размер на месечната погасителната вноска - 252,77 лева, обща
дължима сума по кредита – 24265,92 лева. Поддържа, че договорът за потребителски кредит
е недействителен, като същият се регулира от специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Излага
съображения, че шрифтът на договора е по-малък от 12, което се отнася и за Общите
условия към него, както и на застраховката. Сочи, че не му е представяна застрахователна
полица/договор, но въпреки това от него ежемесечно се изисквали плащания за
1
застрахователни премии. Твърди, че посоченият в договора ГПР от 16,04 % не отговаря на
действителния ГПР, тъй като не съдържа всички разходи по кредита, а именно разходите за
застрахователна премия, както и допълнителната „такса ангажимент“. Поддържа, че е
посочен лихвен процент от 13,87 %, но не е обяснено как тази стойност се съотнася към ГПР
по договора и какво друго е включено в ГПР. Поддържа, че след като липсва валидна
уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а когато не е посочен лихвен процент на ден е
нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, поради което договорът е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК. Излага и съображения за нищожност на клаузата за сключване на
задължителна застраховка „Защита на плащанията“, тъй като същата не е индивидуално
уговорена, а била включена в чл. 2 от Общите условия, според която застрахователната
премия се заплаща заедно с месечната погасителна вноска, поради което същата
представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПК. Твърди, че
само застрахователната премия възлиза на допълнителната сума от 4320 лева, което
съставлява още около 35 % оскъпяване на заема. Сочи, че застрахователят „К“ е бил
едностранно определен от „БНП П“ и е от групата П. Излага съображения и за
недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса „ангажимент“ поради това,
че липсва яснота какви точно услуги се предоставят при нейното заплащане, и същата по
същество представлява възнаградителна лихва по договора. Поддържа, че от представената
таблица с наименование „погасителен план“ може да се направи извод, че застрахователната
премия, както и такса „ангажимент“ се олихвяват, респективно лихвеният процент е неточно
посочен. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Твърди, че на 27.02.2022 г. с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП ППФ С.А., клон Б“
КЧТ и „ЕОС М“ ЕООД вземанията от ищеца О. Ч. Н., произтичащи от Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-16307914 от 18.08.2018 г. били прехвърлени на клон
на „ЕОС М“ ЕООД, поради което към датата на подаване на исковата молба в съда –
13.08.2024 г. „Ю Б” АД, не е кредитор по Договор № PLUS-16307914 от 18.08.2018 г.
Оспорва ищцовите твърдения, че договорът за потребителски кредит не е съставен с шрифт
12, както и че застрахователният сертификат и Общите условия по застраховка „Защита на
плащанията“, представляват приложения към Договора за кредит. Оспорва твърдението, че в
договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР от 16,04 %, както и че същият не
съдържа всички разходи, оскъпяващи отпуснатия финансов ресурс. Излага съображения, че
в чл. 2 от Договор № PLUS-16307914 от 18.08.2018 г. е предвидено, че същият се сключва
при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, поради което не е необходимо в
погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се
погасяват с погасителната вноска. Поддържа, че не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
12 от ЗПК, тъй като в клаузата на чл. 7, изречение четвърто ясно е посочено, че
кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за
състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и
предстоящи плащания. Излага съображения, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена,
когато в заемното съглашение са посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид
допускания, и така посочените компоненти се съдържат в Договор № PLUS-16307914 от
2
18.08.2018 г. Твърди, че не е налице основание за включване на застрахователната премия по
застраховка „Защита на плащанията“ в ГПР по процесния кредит, тъй като същата е
сключена по избор на ищеца и не е била условие за отпускане на кредита или усвояването
му при предложените параметри, т. е. не е налице основанието по § 1, т. 1 от ЗПК.
Поддържа, че задължението за кредитора да посочи приложимия лихвен процент на ден или
референтен лихвен процент се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и касае кредити,
договорени при променлив лихвен процент. Сочи, че в Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, както и в чл. 2 от процесния
договор ясно е посочено, че по договора е приложим фиксиран лихвен процент, като в чл.
11, изречение седмо от Договор № PLUS-16307914/18.08.2018 г. е посочено, че лихвеният
процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. По
отношение на ищцовите твърдения за нищожност на клаузата за сключване на застраховка
„Защита на плащанията“, излага съображения, че в случая не е налице задължение за
включване на застрахователната премия в ГПР по договора, тъй като застраховката „Защита
на плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие
и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при
определени параметри. Поддържа, че обстоятелството, че „БНП ППФ С.А, клон Б“ КЧТ и
застрахователни дружества „К“ са били от една финансова група не обосновава
недействителност на процесния договор за кредит. Твърди, че в чл. 5.6. от Общите условия
по застраховката е предвидена възможност за застрахованото лице едностранно да прекрати
застраховката без каквито и да било последици по кредитното правоотношение, а в договора
за заем или Общите условия по застраховката не са налице клаузи, предвиждащи изменения
в условията по кредита, предсрочна изискуемост на заема или начисляване на допълнителни
такси, в случай, че застраховката бъде прекратена. Относно ищцовите твърдения за
нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса ангажимент“ поддържа, че целта
на процесната такса е да покрие административните разходи на кредитора при предоставяне
на допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, различна от
основната услуга по предоставяне на кредит, а именно – за фиксиране на лихвения процент
за целия срок на договора. Оспорва твърденията на ищеца, че такса „ангажимент“ и
застрахователната премия по същество представляват възнаградителна лихва по договора.
По тези и останалите подробно изложени аргументи моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски, включително минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева.
Третото лице помагач „ЕОС М“ ЕООД не взема становище по иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Безспорно между страните е, че ищецът е сключил с „БНП ППФ“ С.А П, рег. № ******
чрез „БНП ППФ“ С.А., клон Б КЧТ с ЕИК: ******* Договор за потребителски кредит №
PLUS-16307914 от 18.08.2018 г. След сключването на договора КЧТ е заличен и ответникът
3
е придобил търговското му предприятие, въз основа на което по настоящото и други
служебно известни на съда дела се легитимира като правоприемник в отношенията с
потребители, които са сключили договори за кредит с „БНП ППФ“ С.А., клон Б КЧТ.
Посоченото легитимира ответника като надлежна страна по предявения иск, доколкото
предмет на същия не е съществуването или не в негова полза на вземания към ищеца, а
валидността на договора, която се преценява към момента на сключването му.
С договора е уговорено, че се отпуска кредит в размер на 12000 лв. Посочени в
договора в раздел „Параметри и условия“ са застрахователна премия – 4320 лева, такса
ангажимент – 420 лева, брой погасителни вноски – 96 и месечна погасителна вноска –
252,77 лева. В същият раздел е посочена обща стойност на плащанията – 24265,92 лева,
годишен процент на разходите – 16,04 лева и „лихвен процент – 13,87%. В раздел
„погасителен план“ са посочени падежни дати на 24 вноски в размер 252,77 лева всяка и
оставаща главница след всяка вноска.
Съгласно чл. 2 от договора размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния
сертификат, а посочената сума в раздел „застрахователна премия“ е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е
част от всяка месечна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.
По делото не са ангажирани доказателства за съдържанието на застрахователния
договор, вкл. и между кого е сключен.
Съдържанието на процесния договор за кредит, преценено с оглед предмета, страните
и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същият съставлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо
лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не се установява
да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а праводателя на
ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на процесните
договори приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на
Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая следва да се приеме, че договорът за кредит е изготвен в размер на шрифт 12,
доколкото това твърдение на ответника в отговора на ИМ, не е оспорено в първото съдебно
заседание от ищеца, а и общи познания са достатъчни да се възприеме това обстоятелство.
От друга страна не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът да е
изготвен по ясен и разбираем начин, тъй като начинът на посочване на първа страница на
4
размера на кредита и таксата ангажимент противоречи на описаното в т.2 удържане на
таксата от посочения общ размер на кредита. По този начин за потребителя липсва яснота и
се създава затруднение да разбере реално каква сума получава на свое разположение, от една
страна, а от друга страна начинът на изложение на информацията не позволява да осъзнае,
че сумата за посочената такса ангажимент ще се „кредитира“ и съответно за нея също ще се
дължи възнаградителна лихва /каквато се установява от изслушването на заключението на
ССчЕ, че е начислявана и реално/.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая формално в договора е
посочен ГПР – 16,04 %., освен цифрово посочване на ГПР обаче договорът не съдържа
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и допълнителна информация
относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето
предвид при формирането му. Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при
посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
На следващо място в изчислението на ГПР от заключението на ССчЕ се установява, че
са взети предвид такса ангажимент и възнаградителната лихва, но не и застрахователната
премия, посочена в договора в размер на 4320 лева.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за
потребителя са и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая преценката на цялостното съдържание на представените документи води до
извод, че обвързването на потребителя със заплащането на застрахователна премия
съставлява не само условие за сключване на договора за кредит, а е инкорпорирано като част
от самия договор за кредит. Липсва каквато и да било възможност потребителят да сключи
договора, без да се обвърже да заплаща сума, посочена в него като застрахователна премия.
Поради това и не може да бъде споделена защитната теза на ответника, че сключването на
договора за застраховка не е било задължително условие за получаване на кредита при
посочените в договора параметри. На практика сключването на такъв вид застраховки е
установено като част от типовото съдържание на предоставения кредит, като
5
инкорпорирането на застрахователната премия в договора за кредит, без дори да става ясно
какво е съдържанието на застрахователното покритие лишава кредитополучателя от
възможността да сключи договора за кредит без застраховката. Налице е едностранно и
предварително определен към момента на сключване на договора за кредит размер на
застрахователната премия, включен в размера на погасителните вноски. Самият
кредитодател също така е включил застрахователната премия в раздела от договора
„Параметри и условия“ и конкретно го е калкулирал в „обща стойност на плащанията“,
което е ясна индиция за налагането на разхода като задължителен за предоставяне на
кредита.
Преценката за това дали сключването на договор за услуга е задължително условие за
получаване на кредита и дали предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия по см на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да е конкретна и да
изхожда от същинския смисъл на уговорките между страните, тълкуван и изведен на база
съвкупна преценка на механизма на договаряне, начина на сключване и съдържание на
договорите. Тази преценка в случая по изложените съображения съдът намира, че води до
несъмнен извод, че застраховането е задължително условие за сключване на договора за
кредит при уговорените условия за лихва и срок на издължаване. Следователно разходите за
застрахователни премии съставляват общ разход по кредита и на основание чл. 19, ал. 1 ЗПК
са част от компонентите на ГПР. Поради това и посочения в договора за кредит ГПР не
отговаря на действителния такъв, което е довело до нарушение на императивното изискване
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Цитираната разпоредба въвежда изискване на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.
10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент. Следователно неотчитането на застрахователната премия
при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. (в този
смисъл - определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС).
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Поради това и в
случая е без значение дали с включване на непосочените компоненти ГПР ще е в рамките на
размера по чл. 19,ал. 4 ГПК или ще го надвишава. Цифровото посочване на ГПР, който не
отговаря на действителния такъв, е равнозначно на неизпълнение на изискването на
цитираната норма, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран
за разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона
на предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в
решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че чл. 10,
пар. 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби
6
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител единствено на
предоставената в заем главница.
Налице е и нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване в
договора по ясен и разбираем начин на условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера на
погасителните вноски. В случая размерът на месечната погасителна вноска е посочен общо с
включена застрахователна премия, която самият ответник твърди, че не е дължима по
договора за кредит. От своя страна месечното изплащане на застрахователната премия
следва да се тълкува от съдържанието на раздел „Параметри и условия“ и чл. 2 на
следващата страница, като се съобразява и предполага коя хипотеза от същата е приложима,
след което да се извършват изчисления. Поради това реално не е посочен по ясен и
разбираем начин размерът на погасителната вноска за главница и възнаградителна лихва,
доколкото за същия е необходимо тълкуване на различни части от договора и допълнителни
изчисления. Поради това и настоящият състав намира, че е налице и неизпълнение на
изискването за задължителен реквизит от съдържанието на договора – размера на
погасителните вноски / чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК/.
Основателно е възражението за наличие на нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй
като в случая е посочен лихвен процент, но липсва ясна и разбираема за потребителя
информация този лихвен процент как се прилага, тъй като не е уточнено дали е месечен,
годишен или се прилага по друго правило. Не може да бъде прието за изпълнено
изискването на разпоредбата със соченото от ответника посочване в чл. 11, изречение седмо,
че лихвеният процент на ден се изчислява като посочения лихвен процент се раздели на 365.
Абсолютно несъответна на смисъла на регламентацията за яснота и разбираемост на
договорното съдържание е използваната договорна техника. Нито е ясен, нито е разбираем
за потребителя на кредитни услуги подобен начин на представяне на съществена договорна
информация. Сочената договорна разпоредба на чл. 11, състояща се от 19 плътно изписани
редове, касае предсрочно изпълнение на договора, като абсолютно нелогично е да се търси
тълкуването на начина на приложение на посочения на първа страница лихвен процент в
седмото изречение именно на тази клауза.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав на СРС приема, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен на основание – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10,ал. 1 и чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗПК,
относими към съдържанието му, а именно не е изготвен по ясен и разбираем начин, в него
липсва точно посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към
момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК, както и на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
/т.9/ и условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера на погасителните вноски /т.11/.
На самостоятелно основание клаузата за дължимост на „Такса ангажимент“ в размер
7
на 420 лева от Раздел „Параметри и условия“ се явява в пряко нарушение на императивната
разпоредба на чл. 10а ЗПК. Според чл. 2 от договора таксата се дължи за това, че
кредитодателят сключва договора при фиксиран лихвен процент. Определянето на лихва във
фиксиран размер е част от договарянето и не предполага заплащане на такса, тъй като не
съставлява нарочна услуга. С уговарянето й кредиторът изисква комисиона за
предоставянето на кредита при предложените именно от него условия за размер, начин на
определяне и плащане на възнаградителна лихва. Комисионната, възнаграждението за
предоставянето в заем на отпусната сума, е именно възнаградителната лихва, поради което
определянето на такса за определянето й е както неследваща се на кредитора такса за
усвояване и управление на кредита, така и повторна комисионна, дублираща
възнаградителната лихва. Поради това и на самостоятелно основание клаузата е нищожна
както поради противоречие на закона, така и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД –
поради противоречие с добрите нрави.
Преценката за нищожност на договора води до основателност на предявения главен
иск, поради което и евентуалният иск не следва да бъде разглеждан.
По разноските
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи
разноските по делото.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производство, поради което
ответникът следва да заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 480
лева – държавна такса за производството.
На адвоката, предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ в исковото
производство, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в
размер на 500 лева, определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително реализираната от
адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 118-ти състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на О. Ч. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, бул. „ЦБ III“ № 54
срещу „Ю Б“ АД с ЕИК ********** /като правоприемник на „БНП ППФ“ С.А., клон Б КЧТ
с ЕИК: *******/ за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 ЗПК Договор за
потребителски кредит № PLUS-16307914 от 18.08.2018 г., сключен между О. Ч. Н. и „БНП
ППФ“ С.А П, рег. № ****** чрез „БНП ППФ“ С.А., клон Б КЧТ с ЕИК: *******
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „Ю Б“ АД с ЕИК ********** да заплати по
сметка на Софийски районен съд, сумата от 480 лева – разноски по делото за държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата, „Ю
Б“ АД с ЕИК ********** да заплати на адв. К. И. Б. с ЕГН ********** сумата от 500 лева
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца по гр.д.№ 48026/2024 г. на СРС, 118-ти състав.
8
Решението е постановено при участието на ЕОС М” ЕООД, ЕИК ****** като трето
лице помагач на страната на ответника
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9