РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Бургас, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500453 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Д. М. К. ЕГН ********** от гр. С.,
чрез процесуален представител адв.Е. П. срещу решение № 266/19.09.2024
год. по гр.д. № 71/2024 год. по описа на Окръжен съд-Сливен, с което
предявения от Д. М. К. иск срещу Прокуратурата на РБ, за присъждане на
обезщетение в размер на 50 000 лв. - причинени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато му обвинение, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 23.08.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата, е бил отхвърлен.
Решението се оспорва като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуални и материални норми.
Твърди се, че претенцията за обезщетение е неправилно отхвърлена, а
мотивите на съда са необосновани и не кореспондират със събраните
доказателства. Съдът неправилно е приел, че не са налице основания за
ангажиране отговорността на прокуратурата по ЗОДОВ. Срещу ищеца е било
образувано наказателното производство , което е продължило шест дни, преди
да бъде прекратено. По делото са били приложени още три досъдебни
производства за престъпления по чл.195, ал.1, т.4 от НК, като ищецът е
1
разпитван и по трите производства след задържането му от ЗМВР. След
задържането му на 23.08.2023г., под страх от насилието упражнено над него се
е признал за виновен, без да е бил виновен. Преживял е психотравма, тъй като
не е могъл да проумее защо му се случва всичко това след като не е извършил
престъпление. Привлечен е като обвиняем на 22.11.2023 год., на същата дата е
взета мярката за неотклонение „подписка“, а на 28.11.2023г. досъдебното
производство спрямо него е прекратено. Твърди, че неправилно съдът е приел,
че травматичните увреждания не са свързани с привличането му като
обвиняем и воденото срещу него производство, а са свързани само с
полицейското задържане. Твърди се наличие на причинно - следствена връзка
между причинените неимуществени вреди и задържането на ищеца от
органите на реда за нуждите на трите досъдебни производства, разпита му за
целите на производсвата и преживените негативни емоции и стрес. Сочи, че
не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване,
причинено или свързано с установеното правонарушение, а искът по ЗОДОВ е
доказан по основанието си и съгласно чл.162 от ГПК вр. чл.52 от ЗЗД съдът
следва да определи размера на дължимото справедливо обезщетение. В тежест
на ищеца е да докаже настъпването на вреди над обичайните, ако твърди
настъпването на такива. В случая поради повдиганото незаконно обвинение
ответникът дължи обезщетение за причинените психически, физически и
емоционални увреждания на ищеца. Сочи се, че към момента на образуването
на ДП ищецът е бил ученик, предстояла му е матура и кандидатстудентски
изпити. Повдигането на обвинение е преобърнало неговия живот. Макар за
кратко време той е бил унизен, затворил се в себе си, не излизал с приятели,
загубил вяра в справедливостта, изживял стрес и получил остра стресова
реакция, което се установява и от експертно заключение по СПЕ, сочещо и
причинната връзка на острата стресова реакция с наказателното производство.
Сочи се, че се е наложило ищецът да търси и специализирана помощ след
това. Сочи се, че при определяне размера на справедливото обезщетение
съдът следва да съобрази ППВС № 4/68г. както и трайната съдебна практика
по такива случаи - вида, характера и интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца, тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за
неотклонение и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху всички аспекти от живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук - нещо, което се твърди, че
първоинстанционният съд не е обсъдил, като не са обсъдени и показанията на
свидетелите по делото. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му вреди в справедлив размер, ведно със законната лихва.
Претендират се разноски за двете инстанции.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на Прокуратурата на Република България. Въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Според въззиваемата страна жалбата почива на
абстрактни твърдения, неосновани на събрания доказателствен материал по
делото. Възразено е срещу вмъкването като основание на претенцията на т.1
от чл.2, ал.1 на ЗОДОВ, тъй като това се прави за първи път с въззивната
жалба и сочи за „объркване“ на ищцовата страна в избора на ответник по иска.
Твърди се превратно тълкуване във въззивната жалба на заключението на
психиатричната експертиза, тъй като както заключението така и останалите
доказателства сочат, че острата стресова реакция при ищеца не е резултат от
повдигнатото обвинение за периода 22.11 - 28.11.23г., а е резултат от
задържането му на 23.08.2023г. Изрично е посочено, че единствено
преживяното на 23.08. е изиграло ролята на острата психотравма у ищеца, а
действията за времевия период от шест дни през м. ноември не са утежнили
състоянието му. Въз основа на всички събрани по делото доказателства
страната твърди, че е правилен изводът на съда за отхвърляне на претенцията.
Твърди се, че при събраните доказателства исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана, тъй като всички неблагоприятни въздействия
върху ищеца са в резултат на действията на органи на МВР, а не на
прокуратурата. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Страните нямат и не правят нови доказателствени искания по делото
пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена от страна с право на жалба, в рамките на
предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция, поради което е допустима.
С обжалваното решение окръжният съд се е произнесъл по иск за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. второ от
ЗОДОВ.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по иска на Д. М. К., ЕГН
********** от гр. С., кв. Д. **-*-* за осъждане на Прокуратура на Република
България, гр. София, бул.Витоша № 2 да му заплати сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение за нанесените му душевни и морални болки и
3
страдания, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че на
23.08.2023 год. около 14 часа ищецът е бил взет от служители на МВР при РУ-
Сливен и откаран в РУ-Сливен. Служителите на РУ-Сливен обвинили ищеца,
че е извършил кражба на автомобилни части, което той отрекъл, но те
употребили сила срещу него – множество удари с шамари, удар с юмрук и с
офис стол, за да го принудят да си признае за участие в четири кражби. По
това време ищецът бил разпитван по четири досъдебни производства. Ищецът
бил задържан в РУ-Сливен, но след като неговият адвокат предоставил
сведения, че на следващия ден е на държавен изпит, той бил освободен.
Ищецът бил привлечен като обвиняем на 22.11.2023 год. по ДП 552/2023
год. на РУ МВР-Сливен за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл.2 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“, а
на 28.11.2023 год. с постановление на прокуратурата досъдебното
производство спрямо ищеца било прекратено на осн. чл.199 и чл.243, ал.1, т.1,
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното
обвинение е преживял негативни емоции и стрес, било уронено доброто му
име. След повдигане на обвинението бил обиден, започнал да чувства
напрежение и тревожност, не можел да спи, изпитвал силно притеснение как
ще се появи сред приятелите и колегите си. Неоснователното обвинение
предизвикало у него чувството на крайно унижение, бил потиснат, високо
тревожен и безпомощен, което се отразило и на ежедневните му задължения.
Незаконното обвинение довело до напрежение и в семейството му. Ищецът
счита, че размерът на справедливото обезщетение съгласно критериите по
чл.52 от ЗЗД за претърпените от него неимуществени вреди е 50 000 лв. Пред
въззивния съд исковата претенция се поддържа изцяло.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражения за
недопустимост на иска, които към момента не се поддържат. Искът е оспорен
и като недоказан по основание и по размер. Твърди се, че ищецът не е
претърпял сочените в исковата молба вреди, като не е представил и
доказателства за претърпени такива. Твърди се, че по изложените
обстоятелства за претърпени вреди от полицейско насилие, исковата
претенция не е следвало да бъде насочена срещу прокуратурата. Направено е
искане за цялостно отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на
многократно по-нисък размер на обезщетение, а именно – 500 лв., като е
оспорена и началната дата от която се претендира присъждане на
обезщенението предвид обстоятелството, че не е ясно дали към момента на
подаване на исковата молба постановлението за прекратяване на
наказателното производство срямо ищеца е влязло в сила. Заявено е
възражение по чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, с оглед процесуалното поведение
на ищеца в рамките на наказателното производство, без да е посочено
4
конкретно в какво се изразява това поведение, заявено е евентуално
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Както е посочено и в обжалваното решение предявеният от ищеца
иск има своето правно основание в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – твърдят се
претърпени неимуществени вреди - морални и душевни болки и страдания
поради незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за
които отговорност носи прокуратурата. Правната квалификация на
предявения иск се определя от съда, а тази дадена от страните не е
обвързваща. Ето защо без правно значение е посоченото във въззивната
жалба, че предявеният от ищеца иск има за правно основание и т.1 на чл.2,
ал.1 от ЗОДОВ. Това, че в исковата молба ищецът е посочил и обстоятелства,
които са извън предмета на спора, не променя горните изводи, като не влияе на
допустимостта на предявения иск, респективно – на допустимостта на
постановеното решение. С доклада си по делото окръжният съд е дал точната
правна квалификация на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, по която
страните не са възразили, като е разгледал и се е произнесъл по такъв иск,
поради което постановеното от него решение е допустимо.
Съгласно чл.269 от ГПК при преценката за правилност на обжалваното
решение въззивният съд е ограничен от наведените от страните възражения
във въззивните жалби.
По наведените възражения, от събраните пред първоинстанционния
съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:
От приложената към делото наказателна преписка се установява, че ДП
№552/2023 год. по описа на РУ-Сливен при ОДМВР-Сливен е образувано на
21.04.2023 год. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК – за времето от 19 ч. на
20.04.2023 год. до 6 и 66 ч. на 21.04.2023 год. извършена кражба на 2 бр.
дистроници с монтажите към тях и 2 бр.декоративни решетки от предна броня
на л.а. Ауди SQ7 с рег. № СН 2002 ВА, паркирано в гр. С., ул. “А. Е.“ № **.
На 24.08.2023 год. ищецът по делото е разпитан в качеството на
свидетел, като е заявил, че не може да каже нищо за извършена кражба на 2
бр. дистроници с монтажите към тях и 2 бр.декоративни решетки от предна
броня на л.а. Ауди SQ7 с рег. №СН 2002 ВА, тъй като не е участвал в такава
кражба и не познава лице на име П. М. З. /впоследствие З. се е признал за
единствено виновен за извършване на кражбата, като при него са намерени и
откраднатите вещи/.
С постановление от 03.11.2023 год., предявено на 22.11.2023 год.,
ищецът по делото Д. М. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, предл.2 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК – за това, че на 21.04.2023
год. в гр. С., след предварителен сговор с П. М. З. от гр. С., чрез използване на
технически средства /шестограм и отвертка/, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 8 767,60 лв. от л.а. марка „Ауди“ с рег. № СН 2002 ВА, от
5
владението и собственост на Й. И. Т. - управител на „И-2“ ЕООД с. Г., общ. С.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Като
обвиняем по делото е привлечен и П. М. З. На ищеца по делото е взета мярка
за неотклонение – „подписка“. На 22.11.2023 год. ищецът е разпитан в
качеството му на обвиняем. При разпита извършен в присъствие на адвоката
на обвиняемия К., последният е заявил, че желае да даде показания, не се
признава за виновен, не познава лице на име П. М. З. и не е извършвал
„никакви кражби на никакви части, от никакви коли“, като не може да каже
нищо за извършена кражба на дистроници, за което е обвинен. С
постановление от 28.11.2023 год. наказателното производството е
частично прекратено - по отношение на Д. М. К. и е отменена взетата му
мярка „подписка“. Видно от приложените обратни разписки постановлението
за частичното прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца е
влязло в сила на 09.12.2023 год.
Горното сочи, че е установена продължителност на повдигнатото
спрямо ищеца обвинение от един месец и шест дни.
Представено е съдебномедицинско удостоверение №72/24.08.2023 год.
на д-р С. – началник отделение по Обща и клинична патология при
МБАЛ“Хаджи Димитър“ ООД-Сливен за извършен преглед с цел
освидетелстване на ищеца на 24.08.2023 год. в 16 и 10 ч. за констатирани
телесни увреждания, които по данни на освидетелствания са му причинени на
23.08.2023 год. при нанесен побой след задържане в РУ-Сливен от служители
на РУ-Сливен. Представен е амбулаторен лист от 04.09.2023 год. и снимки на
телесни поражения по главата и тялото на ищеца /неприети като
доказателство по делото от районния съд/.
По делото не е представена заповед за полищейско задържане, но от
материалите по досъдебното производство /л.36/ се установява, че на
23.08.2023 год. с ищеца по делото е проведено оперативно издирвателно
мероприятие - „беседа“ от служители на РУ-Сливен. Резултатите от
т.н.“беседа“, както и извършените при нея дейстивя спрямо ищеца не са
обективирани в нарочен акт.
По делото е разпитана майката на ищеца – свидетелката Н. К., като в
по-голямата си част свидетелските и показания са свързани с осъществено
спрямо сина и полицейско насилие извършено на 23.08.2023 год. в сградата на
РУ-Сливен и пораженията върху здравето и психиката на сина и в резултат на
нанесен му от служители на полицията побой по главата и тялото, точно в
деня преди явяването му на държавен изпит, след което по думите на
свидетелката той вече не е бил същия. Свидетелката сочи, че е била убедена,
че през цялото време – и след полицейското задържане и след повдигнатото
обвинение, детето и не е извършило нищо нередно, тъй като той от малък бил
кротък и не е имал противообществени прояви, дори в детска възраст бил
6
жертва на престъпление – откраднали му телефона, което го мотивирало да
иска да стане полицай. След побоя пак бил викан за разпити, изпитвал ужас от
посещенията си в полицията, бил викан четири пъти в четири различни
помещения, като от думите на разследващите разбрал, че го обвиняват в
кражба на части от коли. Свидетелката не си спомня какъв е бил периода
между повдигането и прекратяването на обвинението срещу сина и, но
твърди, че и до момента той изпитва силен стрес, а за него действията на
полицаите и прокуратурата са едно и също. Преди побоя от служителите на
РУ-Сливен Д. имал планове да кандидатства „в Сименово“ и да стане
полицай, но тези планове не успял да реализира. На следващия ден след
полицейския побой, на матурата не се представил добре. Със свидетелката
споделил, че заради обвиненията в кражба се притеснява да не влезе в затвора,
споделил, че постоянно вижда патрулки, които го преследват. Свидетелката
сочи, че и до сега се налага синът й да пие успокоителни, когато излиза навън
през половин час я информира къде се намира, макар, че след отпадане на
обвинението му олекнало и отношението му се променило, все още не е
преодолял изцяло случилото се.
От свидетелските показания на свидетеля Д. Д. - приятел на ищеца се
установява, че свидетелят знае за задържането на ищеца от полицията и това,
че там са му нанесни побой. Видели се с Д. след като излязъл от районното и
тръгнал към болницата за да си извади медицинско, като свидетелят и майката
на Д. били с него. Сведетелят сочи, че не знае дали след побоя в районното Д.
е викан в полицията, но му е споделял, че се страхува да не влезе в затвора за
нещо, което не е извършил. Споделил и това, че са го били в районното.
Свидетелят познава Д. от четвърти клас и го описва като добър човек, спокоен
и щастлив. Често излизал с приятели, искал да кандидатсва „в Симеоново“ и
да стане полицай, но поради обвинението бил притеснен дали ще се получи.
Въпреки, че никой от приятелите на Д. не се усъмнил в него и не вярвал, че той
е извършил престъпление, Д. не искал да излиза с тях както преди. Свидетелят
сочи, че и към момента Д. се страхува като види патрулка, а като излизат,
постоянно звъни на майка си за да и каже къде се намира. Свидетелят знае, че
в момента Д. работи – поставя дограма.
Съгласно основното заключение на приетата съдебно-психиатрична
експертиза извършена от вещо лице П. на базата на доказателствата по делото
и след преглед на ищеца на 15.05.2024 год., изживяното от него на 23.08.2023
год. е изиграло роля на остра психотравма, той се е намирал в състояние на
остра стресова реакция последвана от посттравматично стресово
разстройство, което не е преодоляно и в което той се намира и към
момента на прегледа от вещото лице. Вещото лице уточнява при разпита от
съда, че последиците за ищеца от задържането му и от повдигнатото
обвинение са комбинирани. Съгласно допълнителното заключение на приетата
7
съдебно-психиатрична експертиза извършена от вещо лице П., единствено
преживяното на 23.08.2023 год. е изиграло роля на остра психотравма, без
което описаните по-горе състояния - на остра стресова реакция последвана от
посттравматично стресово разстройство, в което ищецът се намира и към
момента на прегледа от вещото лице, не биха настъпили.
При изложеното по-горе, във връзка със спорните във въззивното
производство въпроси, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предвидена отговорност за
държавата за вреди причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. По делото се установи, че по отношение на ищеца за периода
от 03.11.2023 год. до 09.12.2023 год. – един месец и шест дни, е било
повдигнато и е било висящо обвинение в извършване на престъпление, като
образуваното срещу него наказателно производство е било прекратено поради
това, че той не е извършител на деянието – т.е. установено е основанието за
присъждане на обезщетение за вреди в полза на ищеца, настъпили като
пряка и непосредствена последица на действията на ответника.
В исковата молба се твърди, че поради обвинението К. изпитвал
негативни емоции и стрес, бил обиден, започнал да чувства напрежение и
тревожност, не можел да спи, изпитвал силно притеснение как ще се появи
сред приятелите и колегите си. Неоснователното обвинение предизвикало у
него чувството на крайно унижение, бил потиснат, високо тревожен и
безпомощен, което се отразило и на ежедневните му задължения. Незаконното
обвинение довело до напрежение и в семейството му. Твърденията на ищеца
за моралните и душевни болки и страдания които е изпитал в резултат на
незаконно повдигнатото обвинение са за обичайните за случая
неимуществени вреди, които следва да бъдат приети за установени и
доказани по делото. Настоящият съд споделя соченото в Решение № 427 от
16.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 273/2009г., III г. о., ГК и други съдебни
решения на ВКС цитирани в него, Определение № 293 от 1.04.2019г. на ВКС
по гр. д. № 4062/2018г., IV г. о., ГК, и др., по въпроса за доказването на
вредите, причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение.
Формираната трайна и непротиворечива съдебна практика приема, че съдът не
е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието
на подобни увреждания в рамките на обичайното за подобни случаи.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, е притеснено и
тревожно, чувства се несигурно, накърнява се социалното му общуване, като
8
се търпят и неудобства от социален и битов характер. Ето защо, не е в тежест
на пострадалия да докаже всяко свое негативно преживяване, изразило се в
душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам и др. Само когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства или личността
на увредения, те подлежат на обезвреда при съответното успешно
проведено пълно главно доказване от ищцовата страна. Съдебната
практика приема, че дори да не са представени доказателства за
претендираните вреди, обезщетение за тях следва да се определи, тъй
като е нормално наказателното преследване да се е отразило негативно
на психиката и личния живот на ищеца. Фактът на незаконното обвинение
е достатъчен да индицира, че той е претърпял вреди, рефлектиращи върху
неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на наказателното
преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното
обвинение. То ограничава възможността му да води предишния начин на
живот и му се отразява емоционално негативно. Ето защо дори само фактът
на незаконното обвинение е достатъчен за да се приеме за установено, че
ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди представляващи
негативни преживявания - душевно страдание, неудобство, безпокойство,
срам и др., в резултат на негативното въздействие, което неоснователно
повдигнатото обвинение е оказало върху неговия живот.
Предвид горното съдът не споделя възраженията на въззиваемия за
недоказаност на основанието на исковата претенция.
Свидетелските показания на майката на ищцеца допълнително
допринасят за изясняване на неговото състояние преди и след като му е било
повдигнало обвинение, но дори при неотчитането им съдът следва да приеме,
че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение, като последица от него
ищецът е претърпял обичайните душевни и морални вреди, които твърди.
Показанията на свидетеля Д. съдът кредитира както относно данните за
личността на ищеца, така и за състоянието в което той се е намирал преди
обвинението да отпадне. Соченото от свидетеля относно това, как
полицейското насилие се е отразило на приятеля му, има косвена, а не пряка
връзка с обвинението доколкото касае последица от предхождащи действия на
държавни органи на власт – оперативни работници към РУ-Созопол по
изясняване на обстоятелства за съпричастност на ищеца към престъплението,
за което впоследствие е получил обвинение.
Обхватът на неимуществените вреди не може да бъде изцяло формално
съизмерен. Касае се за субективно отражение върху личността и
преживяванията на пострадалия. Законодателят въвежда принципа, че
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост –
9
чл.52 от ЗЗД. Както е посочено в ППВС №4/23.12.1968 год., понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
множество свои актове ВКС също приема, че справедливото
обезвъзмездяване се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики. /Решение № 407 от 26.05.2010г. на ВКС по
гр. д. № 1273/2009г., III г. о., ГК и др./. Въпрос на преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди. Съдебната практика е утвърдила като релевантни
обстоятелства тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, дали
ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по
част от обвиненията, а по други е осъден, продължителността на
наказателното производство, вида и интензитета на взетата мярка за
неотклонение, всякога представляваща допълнителна процесуална принуда,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца –
има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и пр.; като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в
страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално въз
основа на данните за личността на увредения, начинът му на живот,
обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в
обществото, работата му - как обвинението в извършване на престъпление се е
отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата,
честа и достойнството на увредения.
Установи се по делото, че към момента на привличането му като
обвиняем ищецът е бил на деветнадесет години, в процес на избор на своя
професионален и житейски път, поради което обвинението в извършване на
престъпление към което той е нямал никаква съпричастност драстично е
променило бъдещите му лични и професионални нагласи. Ищецът е бил с
чисто съдебно минало, без каквито и да е данни за противообществени прояви
и връзки с престъпни среди, бил е добър син и приятел, поддържал е нормален
социален живот, имал е планове да продължи образованието си в полицейско
училище и да стане полицай. Обвинението в тежко умишлено престъпление е
10
променило в негативна посока плановете му за бъдещо развитие, социалния
му живот, както и неговата личност – станал неуверен, затворен, неконтактен,
неспокоен, притеснен за бъдещето си и силно обезпокоен да не бъде осъден за
нещо, което не е извършил.
Макар разпитите на ищеца от оперативните служители на РУ ОДМВР-
Сливен, при първия от които на 23.08.2023 год. той да е бил подложен на
полицейско насилие /за които действия на служители на РУ-Сливен има
достатъчно доказателства по делото и прокуратурата би следвало да се
самосезира за проверка/ да са предшестващи обвинението и за тях
прокуратурата да не носи отговорност по предявения иск, установено е по
делото, че в резултат на нанесения му полицейски побой на 23.08.2023 год. и
изживяната остра стресова реакция поради побоя, той е получил
психотравма. Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил в
състояние на посттравматично стресово разстройство /което продължава и
към настоящия момент/, поради което повдигнатото незаконно обвинение
допълнително му е повлияло негативно, като е увеличило страховете и
притесненията на ищеца от несправедливо осъждане. Предвид личностните
характеристики на ищеца и преживяванията му на прага на зрелостта,
повдигнатото обвинение драстично е променило светогледа да младия човек и
е отнело оптимизма му, подсилвайки най-кошмарните му страхове относно
възможността за изтърпяване на незаслужено наказание, което на фона на
преживяното преди това с нищо непредизвикано полицейско насилие, след
повдигнатото обвинение е възприемано от ищеца като все по-вероятно.
Съдът взема предвид всички обстоятелства изложени по-горе,
включително това, че ответникът не отговаря за претърпените от ищеца вреди,
които са пряка последица от упражнено полицейско насилие и които се
установяват от заключенията на вещото лице и разпита на свидетелите, като
отчита също краткият период през който обвинението е било висящо,
развитието на наказателното производство само в досъдебна фаза, взетата
лека мярка за неотклонение „подписка“, както и обстоятелството, че след
прекратяване на наказателното производство и поради младата си възраст
ищецът до голяма степен е преодолял нанесените в пряка връзка от
обвинението душевни и морални вреди. Установено и също, че обвинението
не е било разгласено и не е имало отрицателен обществен отзвук, а както
семейството на ищеца, така и приятелите му са го подкрепяли и са вярвали в
неговата невинност.
На базата на изложеното по-горе по релевантните критерии, ищецът
следва да бъде обезщетен със справедлово обезщетение по делото за
неимуществените вреди, претърпени като пряка последица само от
незаконното обвинение. При определяне на размера на обезщетението съдът
отчита и икономическата конюнктура в страната за 2023 год. при размер на
11
минималната месечна работна заплата в размер на 780 лв..
При комплексна преценка на релевантните обстоятелства съдът
приема, че справедлив размер за обезвреда на неимуществените вреди
претърпени от ищеца е сумата от 1500 лв.
Неоснователно е възражението на прокуратурата по чл.5, ал.2 от
ЗОДОВ, съгласно който, когато пострадалият е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява. В случая не се твърдят и не се установяват
действия на ищеца, с които той да е допринесъл за повдигане на обвинение
спрямо него, поради което не са налице основания за намаляване на
обезщетението.
Така определеният размер според настоящия съдебен състав отговаря
на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД с оглед конкретните факти по
делото, поради което искът за неимуществени вреди е основателен и следва да
бъде уважен до този размер, като за разликата над 1500 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Съгласно приетото по т.4 от ТР № 3
/22.04.2004 год. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2004 год. началният момент на
забавата, от който се дължи законна лихва е влизането в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, т.е. законна
лихва върху сумата от 1500 лв. е дължима считано от 09.12.2023 год. до
окончателното и изплащане. Ето защо за периода от 23.08.2023 год. год. до
08.12.2023 год., претенцията за законна лихва е неоснователна и на
самостоятелно основание, поради което следва да бъде отхвърлена.
В частите, с които Сливенският окръжен съд е стигнал до различни
правни идводи, обжалваното решение се явява неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като в тези
части решението на окръжния съд следва да бъде отменено, а спорът –
решен по същество, по начина посочен по- горе – с присъждане на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
1500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.12.2023 год.
до окончателното плащане.
В останалите части – с които исковата претенция за главница е
отхвърлена за сумата над 1500 лв. до 50 000 лв. – т.е. за разликата от 48 500
лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 23.08.2023 год. до
оконччателното й плащане, както и за законната лихва върху главницата от
1500 лв. за периода от 23.08.2023 год. до 08.12.2023 год., макар и по
съображения различни от изложените от окръжния съд, обжалваното
решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, на осн. чл.10, ал.2 от ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да се присъди пълния размер на заплатените държавни такси от 10 лв. –
за предявяване на иска и от 5 лв. за обжалване пред въззивния съд., както и
12
пълния размер на разноските за заплатени възнаграждения на вещо лице в
размер на общо 897,84 лв.
На адвокат Е. П. АК - С. в качеството и на процесуален представител
на ищеца по делото, въззивник пред настоящия съд, съгласно основателната
част от исковата претенция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на по 450 лв. за всяка от двете инстанции,
определен от съда на базата на фактическата и правна сложност на делото и
реално извършените от адвоката дейстивя по защита на ищеца.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266/19.09.2024 год. по гр.д. № 71/2024 год. по
описа на Окръжен съд-Сливен В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
-Е ОТХВЪРЛЕН иска на Д. М. К. ЕГН ********** от гр. С., кв. “Д.“
бл. **, вх. *, ет. * срещу Прокуратурата на Република България гр.София, бул.
„Витоша“ №2 за присъждане на обезщетение в размер на 1500 лв. -
причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато му обвинение по
ДП № 522/2023 год. на РУ-Сливен, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.12.2023 год. до
окончателното плащане,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди Прокуратурата на Република България гр.
София, бул.„Витоша“ №2 да заплати на Д. М. К. ЕГН ********** от гр. С.,
кв. “Д.“ бл. **, вх. *, ет. * обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – душевни и морални болки и страдания поради незаконно обвинение в
извършване на престъпление по ДП № 522/2023 год. на РУ-Сливен, като
образуваното наказателно производство спрямо него е било прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето, в размер на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, ведно със законната лихва върху сумата считано
от 09.12.2023 год. до окончателното и изплащане, както и направени по
делото разноски за заплатени държавни такси общо в размер на 15 лв.
/петнадесет лева/, а също - разноски за заплатени възнаграждения на вещо
лице в размер на общо 897,84 лв. /осемстотин деветдесет и седем лева и
осемдесет и четири стоники/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/19.09.2024 год. по гр.д. № 71/2024
год. по описа на Окръжен съд-Сливен, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София, бул.
"Витоша" № 2 да заплати на адвокат Е. П. АК - С., с адрес: гр. С., ул. “Г. С.
13
Р.“ № **, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита на Д. М. К.
пред първата и пред въззивната инстанция, съобразно основателната част от
иска, в размер на по 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за всяка от двете
инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14