Решение по адм. дело №92/2024 на Административен съд - Силистра

 

Производството е образувано по жалба на В. П. П.-П., С. М. П. и Р. П. П., подадена в условията на активно субективно съединяване, чрез представители по пълномощие - за първата адв.П. Й. от АК-Силистра, а за вторите две - адв.Д. Г. от АК-Силистра, срещу Заповед №ЗК-489/18.03. 2024г. на кмета на Община гр.Силистра, с която, на основание чл. 225а ал.1, във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ: “Сграда с идентификатор:***-лятна кухня“,намиращ се в ПИ:*** по КККР на гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, [улица], като изпълнен в нарушение на чл.137 ал.3 ЗУТ и чл.148 ЗУТ.

С жалбата се твърди, че оспорената заповед била издадена в противоречие с материалния закон, тъй като въпросната сграда била построена преди 1969г. и съответствала на строителните правила и норми, действали към времето на нейното изграждане, което сочело на приложимост на хипотезата от §16 ал.1 ПР ЗУТ и следователно, не подлежала на премахване. Поддържа се, че ответният орган бил допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото имал задължението да изследва въпроса с „търпимостта“ на сградата, както и да установи времето на нейното изграждане, което като не направил, бил постановил заповедта при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая (арг. чл.35 АПК). Счита се, че подаденото възражение срещу Констативен акт (КА) №3/05.03.2024г.,с приложен към същото [нотариален акт], т.II, н.д.№729/27.08.1986г., в който е описана процесната „лятна кухня“ и сочещ несъмнено времето на нейното завършване „… до 7 април 1987г. …“, по разума на §16 ал.1 ПР ЗУТ, не било обсъдено в оспорения акт, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила.Това било така, защото ако не е било допуснато, а органът по чл.225а ал.1 ЗУТ беше съобразил факта, че първото отразяване на процесната сграда не е в [НА], том IX, н.д.№2171/1994г., а в представения с възражението (от 27.08.1986г.), би изследвал въпроса с нейната търпимост и вероятно би постановил административен акт с друго съдържание. Развиват се подробни оплаквания, че неоснователно главният архитект на община Силистра, по повод на подадено от оспорващите искане за издаване на удостоверение за търпимост на „лятната кухня“,е изискал представяне на група документи,вкл. нотариално заверено съгласие от съсобственика на терена (който е подал сигнала след 10-годишна съдебна сага за собствеността по отношение на същата и категорично писмено заявил, че се противопоставя на приемането ѝ за „търпим строеж“ щом не е негова собственост).По време на изграждането ѝ, при действието на ЗПИНМ (отм.) и, вероятно на ЗТСУ (отм.), както и на съответните им в темпорално отношение, строителни правила и норми, вкл. Наредба №5/1977г., поземленият имот и сградите в него не са били съсобствени, което изключвало необходимостта от съгласие на съсобствени- ци, защото такива обективно е нямало, а още по-малко подалият сигнала родственик на жалбоподателките, който тогава е бил около 10 годишен. Поддържа се и довод, че през м.януари.2015г. била извършена цялостна проверка на сградите в процесния ПИ, която установила, че част от тях са незаконни и съответно, премахнати по реда на ЗУТ, но тази преценка не била засегнала конфликтната „лятна кухня“. Оттук се извежда аргумент, че същата е била преценена като законно построена или най-малкото - като търпима, което било в пълен контраст със съдържанието на оспорения понастоящем акт. В обобщение се твърди, че било недопустимо след повече от 55 години процесната лятна кухня да бъдела премахната, още повече, че последното ѝ разширение (до обема от 20кв.м.) и подобрения, били извършени от подалия сигнала до община Силистра М. П.. Предвид на тези оплаквания се настоява за отмяна на оспорената Заповед,както и за присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.302-л.305)

Ответникът - Кметът на Община гр.Силистра, не се представлява и не депозира становище по оспорването.

Производството е по реда на чл.215 ал.1,във вр. с чл.228 от Закона за устройство на територията и чл.145 и сл. от Административнопроцесу-алния кодекс. Съдът, като обсъди изложените от жалбоподателките доводи и след преценка на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 168 ал.1 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт; от активно легитимирани лица (адресати на оспорената заповед); в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед №ЗК-489 /18.03.2024г., издадена от кмета на Община гр.Силистра,с която,на основание чл.225а ал.1, във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ:“Сграда с идентификатор:***.3 - лятна кухня“,намиращ се в ПИ:*** по КККР на Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, [улица].

От административната преписка се установява,че по подадена жалба от М. П. П. с твърдения за незаконно построена сграда в поземлен имот,намиращ се в гр.Силистра,[улица],която не е негова собственост (след решение на съда) и изразено изрично несъгласие сградата да е търпима, е извършена проверка на място и по документи на 18.05.2023г., след уведомяване на жалбоподателките (л.82-л.88), за която е съставен Констативен протокол (л.88), с формиран извод, че сграда с идентификатор: *** - лятна кухня, попада в хипотезите на §127 ПЗР ЗИД ЗУТ, за строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. За произнасянето на компетентния орган, обаче, работната група е приела, че е необходимо нотариално заверено съгласие от всички съсобственици в ПИ. Със Становище (л.97) относно устройствения статут на сграда с идентификатор:*** - лятна кухня, главният архитект на община Силистра е потвърдил, че строежът попада в хипотезите на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ и, за него може да бъде издадено удостоверение за търпимост,след представяне на необходимите документи и в съответствие с чл.241 ал.1 т.1 от Правилника за прилагане на ЗТСУ (отм.), действал към момента на извършване на строежа ([НА], том IX, н.д.№2171/20.10.1994г. -л.86),в приложимата редакция към ДВ,бр.48/1985г.След справка с отменения ППЗТСУ (ДВ,бр.1/02.01.01г.), се установява, че чл.241 ал.1 т.1 от същия, съдържа в нормения си състав предпоставките за разрешаване на жилищно или вилно застрояване, в съсобствен парцел, без съгласие на всички съсобственици, като се релевира хипотезата, че строежи в съсобствен имот могат да се разрешат по искане на един или повече от съсобствениците без съгласие на останалите, въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване, по който всеки от съсобствениците да може да получи отделна сграда, отделен обект в една сграда или други допустими за застрояване обекти, при условие, че строежът може да се осъществи на етапи.

Настоящият състав счита, че в случая разпоредбата на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ,е неприложима,тъй като регламентирания с нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи,изградени до 31.03.2001г., а само тези, които не попадат във времевия обхват, посочен в разпоредбите на §16 ал.1-ал.3 ПР ЗУТ,след като същите не са отменени със ЗИД ЗУТ (обн.ДВ,бр.82/ 2012г.) и са действащи, в какъвто смисъл е практиката на ВАС. (Вж. Решение №13817/18.12.24г.,адм.д.№7743/24г. на IIО, ВАС).

Не съществува никакво колебание, че за процесния строеж не е одобряван архитектурен проект и не е издавано разрешение за строеж, което априори е изключило възможността да бъдат изпълнени указанията на гл. архитект. Вместо това, с вх.№УТ-149/19.01.2024г., първата жалбоподателка е подала Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на същия строеж (л.36-л.37), с приложени снимки; [НА], том II, н.д.№729/27.08. 1986г., скица; удостоверение за наследниците на П. П. П. и др., по повод на което е получила Писмо изх.УТ№149#1/30.01.24г., подписано от зам.кмет на община Силистра, в което са възпроизведени указанията на гл. архитект. На същата дата, на която е подадено заявлението - 19.01.2024г. е постъпила нова жалба от М. П. П. в РДНСК-Силистра (л.100) и в община Силистра (л.101), в която се посочва, че от 26.06.2023г. бил получил отговор, че сградата е търпима, ако даде съгласие за това, но такова нямало да има и всъщност от 27.04.2023г. очаквал премахването на „лятната кухня“, за което иска нова проверка.

Такава е извършена на 16.02.2024г., видно от Констативен протокол на л.102 от делото, в който отново е изписана непълнотата на представената от оспорващите документация, вкл. липса на нотариално заверено съгласие от съсобствениците на ПИ:*** по КККР на гр.Силистра.С Писмо изх. №СС-25-00-080/23.02.24г. на РДНСК-Силистра до кмета на община Силистра (л.103-л.105) му е указано,че следва да разпореди нова проверка в 10-дневен срок от получаване на писмото с оглед образуване на съответните по ЗУТ производства. На 05.03.2024г. е съставен КА №3 (съгл. чл.225а ал.2 ЗУТ), установяващ, че процесният строеж е незаконен, изграден в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ. В КА е генерирана окомерна скица на сградата и е посочено, че същият е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а ЗУТ за премахване на незаконния строеж (чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ). Връчен е на страните в административното производство с писмо изх.К-4106#11/05.03.24г. (л.110-л.112) и на 15.03.2024г., е заведено в община Силистра Възражение, подадено от упълномощен от оспорващите адв.Н.М. (л. 114-л.115). На 18.03.2024г. длъжностните лица Т. М. - ***в дирекция УТ при община Силистра и И. И.- гл.специалист „АТОН“ в същата дирекция, са разгледали възражението, приемайки го за неоснователно, предвид липсата на нови доказателства, удостоверяващи търпимостта на строежа в нормативните хипотези. Потвърдили са заключението, че строежът е незаконен и са посочили изрично становището на главния архитект на общината, обективиращо мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост на същия.За двете служителки в община Силистра са представени длъжностни характеристики (л.192-л.202), видно от които е, че отговарят на изискванията от чл.223 ал.2 ЗУТ, с правомощия да извършват проверки от вида на процесната и да съставят констативни актове съгл. чл.225а ал.2 ЗУТ.

На базата на КА №3/05.03.2024г., изготвен от служителите за контрол по строителството в община Силистра, които определили процесния строеж като такъв от VI категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ, ответният орган, в периметъра на нормативно предоставената му компетентност с чл.225а ал.1 ЗУТ, е издал оспорената по делото Заповед №ЗК-489/18.03.2024г.Преценил е строежа за незаконен,съгласно чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ и, като такъв за подлежащ на премахване, тъй като е изграден без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ. Изрично се е позовал на мотивирания отказ на главния архитект на общината за издаване на удостоверение за търпимост. Обсъдил е действията на служителите по чл.223 ал.2 ЗУТ, с оглед спазване на специалните процесуални правила от ЗУТ и, изрично е коментирал като неоснователно възражението, подадено от оспорващите чрез адв.Н.М., обратно на оплакването в настоящата жалба. Приел е за безспорно установен незаконен строеж и е разпоредил неговото премахване, като е адресирал административното задължение до собствениците на „Сграда с идентификатор:66425. 501.2580.3 - лятна кухня“- настоящите жалбоподателки. В процесната заповед са посочени фактически и правни основания за издаването ѝ, в това число изложени в отделен акт, на който има позоваване в заповедта - Констативен акт №3/05.03.2024г., заедно с приложените към него документи, съставен на място и в съответствие с изискванията от чл. 225а ал.2 ЗУТ, поради което изложените в него мотиви и доказателствата, на които се основава, следва да се считат като такива на самия акт, предвид ТР №16/31.03.1975г.,ОСГК на ВС. Фактическите установявания на органа кореспондират с доказателствените източници.

Главният довод на жалбоподателките за поддържаната незаконосъобразност на оспорената заповед се свежда до твърдение, че процесната лятна кухня била търпим строеж по разума на §16 ал.1 ПР ЗУТ, поради което не подлежала на премахване. Същият детерминира централния спорен въпрос в процеса, гравитиращ около понятията „заварени сгради“ в контекста на действалото законодателство във времевия хоризонт от 1965г. до 1973г. и „търпим строеж“, в изследваните по-късни периоди. За неговото изясняване са разпитани свидетелите К. Г. Г., Д. Д. М. и У. Д. Д. (съдебно заседание от 21.05.2024г.) и е извършена Съдебно-техническа експертиза (първоначална), която е оспорена от жалбоподателките без конкретни съдържателни доводи, а поради съмнения относно безпристрастността на вещото лице, като е поискана повторна експертиза, която да бъде възложена на вещо лице от друг съдебен район. Свидетелите заявяват (без противоречия в показанията им), че процесната кухня е била част от старата (съборена) къща, на чието място е изградена четириетажна жилищна кооперация; в нея винаги са си живели собствениците, а докато се е строил блока, са я ползвали да хранят майсторите; при събарянето на старата къща не са засегнали лятната кухня, а същата към 1970г. вече е била построена, с уточнение от св.Джимшидов, че през 1965 година за първи път е видял двора, вкл. и лятна кухня.

Обсъждайки доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания и след издирване в община Силистра на релевантни за делото строителни документи и планове, арх. Ат.С. (изготвила първоначалната СТЕ) дава заключение в следния смисъл: Процесната сграда се намира на територията на съсобствен ПИ:***, съставляващ [УПИ], в кв.155 на гр.Силистра и представлява пристройка към четири- етажна жилищна кооперация ***,последната също в режим на съсобственост. Пристроена е към югоизточния ъгъл на етажната собственост; изградена от ограждащи тухлени стени, със застроена площ от 20.5 кв.м. и вход от запад. Жилищната кооперация е изградена на два етапа, видно от Приложения 1а,б,в и 2а,б,в към СТЕ (л.207-л.212).Със Строително разрешение №318/12.09.1969г. е одобрен проект за двуетажна жилищна сграда, а с РС №212/25.07.1970г.- за надстройка на 3-ти и 4-ти етаж на същата сграда.Към времето на построяване на кооперацията:1969-1970г., лятната кухня, ако е имала законен статут, задължително е следвало да бъде отразена в двата проекта на ЖСК и упомената в строителните разрешения, каквото (упоменаване) няма. Тази сграда се появява за първи път в кадастъра от 1972г. (Приложение 4 към СТЕ -л.214 и л.87 от делото) с площ от 16 кв.м. и на разстояние 2.5 м. от ЖСК. Към настоящия момент е със застроена площ от 20.5 кв.м., пристроена към югоизточния ъгъл на ЖСК. Предвид отразяването ѝ в НА от 20.10.1994г. с площ от 16 кв.м., явно разширяването ѝ е извършено в годините след това. Обсъждайки относимата нормативна регламентация към времевите периоди, за които са поставени задачите на експертизата, вещото лице е формирало извод, че нито към 1969г., нито към 1986г., нито към днешна дата, процесната „лятна кухня“ е отговаряла на действащите строително-технически норми.

Не се различават съществено изводите и на повторната СТЕ,извършена от арх.А. В. от гр.Добрич, на която по настояване на оспорващите са поставени разширени въпроси в периметъра на същата основна задача - „търпим строеж“ ли е, от техническа гледна точка, процесната „лятна кухня“, като отговорът да бъде даден в два варианта - ако е построена към 1965 година и към 1986 година. Вещото лице е установило, че нито в кадастралния план от 1958г., нито в ситуацията, в разпределенията и на фасадите на проекта за ЖСК, не е показана друга сграда, непосредствено до разрешения нов строеж. В [нотариален акт]/27.08.1986г. е описана като „пристроена в югоизточния ъгъл на същото тяло масивна едноетажна лятна кухня с пространство от 16 кв.м.“, като със същата застроена площ е посочена и в НА от 20.10.1994г. С Решение на Общински съвет гр.Силистра, на 27.07.2006г. е приет план за регулация на извънцентрална градска част на гр.Силистра, в който процесният имот е с нов пл.№2580, а в регулационния план за него е отреден УПИ I в кв.155. В имота има две сгради, като пристройката е с размери 4м./4м. и застроена площ от 16 кв.м., а източната ѝ стена е на около 1 метър от вътрешнорегулационната линия (съвпадаща с кадастралната граница), което е лятната кухня, описана в нотариалните актове. Този план, обаче, няма застроителна съставка, от която да може да се разбере, дали процесната сграда се запазва, т.е. дали има траен устройствен статут. Със Заповед №РД-18-66/02.06.2008г. на изп.директор на АГКК е одобрена КККР на гр.Силистра. Имотът е получил идентификатор: ***, а лятната кухня - ***, като площта ѝ вече е 20 кв.м. В периода от 2014г. до края на 2017г., между подателя на жалбите до РДНСК-Силистра и Община Силистра и жалбоподателките са се водили две отделни граждански произ-водства, приключили с признаване за собственици на лятната кухня последните. От извадка от КК от 12.05.2023г. (л.83) се установява, че източната стена на процесната сграда, нанесена в кадастралната карта, лежи на кадастралната граница, а размерите ѝ са около 5м./4м. или застроената площ е от около 20 кв.м. Според тази експертиза увеличението на обема на сградата е станало в периода от 2006г. (одобряване на РП) и 2008г. (одобряване на КК на гр.Силистра). На л.22 от делото се намират окомерните скици от КА №3/05.03.2024г. на разположението и вертикален разрез на сградата, която е VI категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ - допълващо застрояване.

При огледа на място, в присъствието на две от жалбоподателките и адв. П.Й., арх.А. В. е установила, че местоположението на лятната кухня съответства на отразеното в кадастралната карта- долепена до сграда с идентификатор:***.2 (***), но само до източната стена, със застъпване около 0.80м., като размерите ѝ са 5м./4м., а площта - 20 кв.м. Източната ѝ стена лежи на кадастралната граница, която съвпада със страничната вътрешнорегулационна линия на УПИ. При защита на заключението в съдебно заседание на 09.04.2025г., усилията на оспорващите бяха насочени към установяване на по-ранна дата на изграждане на лятната кухня, каквато вещото лице не е приело поради неотразяването ѝ в релевантната документация, най-вече в плановете, където се появява за първи път през 1972г. В този контекст вещото лице заявява, че не би могло да има второстепенна сграда, построена преди основното застрояване, т.е. отнася началния момент на изграждането ѝ към есента на 1969г. най-рано (първото разрешение за строеж на ЖСК е от 12.09.2969г.-л.207). Поради липса на застроителни планове, вкл. към настоящия момент за процесния имот, не може да бъде проследен устройствения статут на лятната кухня. С наличните кадастрални и регулационни планове се оправят границите на имотите, а оттам нататък се издават визи за ново строителство, за конкретни имоти, когато се налага. В обобщение, вещото лице поддържа, че процесната сграда не е търпима, защото и преди не е била допустима по строителните правила и норми. Намира се в имот, предвиден за средноетажно жилищно застрояване, в какъвто не е допустимо да има второстепенни постройки (по сегашната терминология - допълващо застрояване). Ако все пак нещо такова се разреши, то трябва да е на 3 метра от границата, а ако се допусне на границата, трябва да е залепено до нещо друго, от другата страна, т.е. калканите да са покрити. На хипотетично поставен въпрос на вещото лице - ако приемем, че я има лятната кухня към 1969г., но не е била отразена в кадастралния план, може ли да се приеме, че е търпима - отговорът е отрицателен, защото с новото строителство на практика (в неговото начало) остават тези стари сгради да служат по време на строежа, но след завършва-нето му (на основната ЖСК), тези стари постройки, не са отбелязани никъде с удебелена линия, че се запазват, което означава само едно - не са търпими, още повече, че са на границата.

Повторната СТЕ е приета без съществени възражения освен относно становището на вещото лице, че ако през 1969г. вече е съществувала „лятната кухня“ (но неотразена в кадастъра) не е можело без събарянето ѝ да се изкопаят основите на ЖСК, който въпрос е от компетентността на инженер конструктор, а не на архитект, което обаче не променя основните изводи на експертизата за нетърпимостта на сградата. Според заключението, в първия времеви период от задача - към 1965г., лятната кухня не е съществувала, а към 1986г., при действието на ЗТСУ (отм.) същата, като второстепенна постройка, не е била допустима в този имот.

В обобщение на всичко изложено и с оглед еднопосочността на заключенията и на двете СТЕ, които настоящият състав кредитира, като съответни на останалата доказателствена съвкупност по делото, приема, че процесната „лятна кухня“ не е търпим строеж по разума на §16 ал.1 ПР ЗУТ, без да подлага на съмнение факта, че в основните ѝ параметри е била построена преди 7 април 1987г., видно от [НА], том II, н.д.№729/27.08. 1986г. (л.39). Независимо от това, дори и да се приеме, че към 1969 г., при режима на ЗПИНМ (отм.) лятната кухня е била построена, следва да бъде съобразено, че съгласно §121 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (отм.ДВ,бр.62/07.08.1973г.) се допуска мерките за разположението на вътрешните строителни линии към страничните граници и към дъното на парцела, да се намаляват съобразно разпоредбите на строителните правила и норми по чл.52 ал.2 ЗПИНМ. Последните са Строителни правила и норми за изграждане на населени места, издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура (Обн.ДВ,бр.75/18.09.1959г.,отм. ДВ,бр.69/02.09.1977г.).Видно от техния раздел „Застрояване на градовете“; II. Строителни линии към съседите (вътрешни строителни линии), чл.4. „Застрояването на парцелите във всички строителни части е свободно и групово.“ и чл.7.“При свободно застрояване сградата трябва да отстои от страничните регулационни линии както следва: т.1 - при допустима височина на сградата до 2 етажа - най-малко 3 метра. Отстоянието от източната стена на процесната лятна кухня до вътрешната регулационна линия и преди разширението на сградата е 1 метър, което не съответства на обсъдените Строителни правила и норми. Освен това, според §291 от същите правила, масивни сгради във вътрешните части на парцелите, застроени по действащите правила до 01.01.1950г. (каквато процесната не е), могат да бъдат запазени при нов строеж в лицевата част на парцела, ако се спазват изискуемите най-малки разстояния между сградите, съгласно одобрен кварталнозастроителен план - за градовете, какъвто в случая е установено, че няма към обсъждания период. Във всички случаи, когато по този правилник (ППЗПИНМ) и другите разпоредби по приложение на ЗПИНМ,се държи сметка за заварени строежи, имат се предвид само законно извършени строежи. Очевидно към така обсъдената правна регламентация, действала до влизане в сила на Закона за териториално и селищно устройство (Обн.ДВ,бр.29/1973 г.,в сила от 01.06.1973г.,отм.с ДВ,бр.1/2001г., в сила от 31.03.01г.), процесният строеж не е бил допустим по правилата и нормативите.

При преценка за наличието на предпоставките от §16 ал.1 ПР ЗУТ към следващия времеви хоризонт, свързан с 1986г., отново се установява, че не са изпълнени по отношение на въпросната „лятна кухня“. Това е така, защото: Съгласно чл.106 ал.1 ППЗТСУ-отм. (в приложимата му редакция към ДВ,бр.48 /1985г.) строителните терени се разделят на части и квартали за: … т.2 предимно средноетажно жилищно застрояване - 4-5 етажа, а според чл.119 ал.1 на същия ППЗТСУ (към ДВ,бр.48/1985г.), второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни… Съгласно ал.2 такива могат да се правят в части за малкоетажно строителство, в малки и много малки градове, какъвто настоящият случай не е, а според ал.4 на същия чл.119 - не се разрешава да се правят второстепенни постройки, преди в парцела да е изградена жилищна сграда. В този контекст следва да бъде обсъдена и регулацията от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.ДВ,бр.48/1995г.), чиито чл.119 гласи, че „Второстепенни постройки могат да се изграждат само в съгласие с чл.119 ППЗТСУ.Те се разрешават въз основа на квартално застроителна разработка и по одобрен индивидуален или типов архитектурен проект.“

Съпоставени с терминологията от ЗУТ, второстепенните постройки по ЗТСУ съответстват на сгради на допълващо застрояване (Глава трета,Раздел VII Допълващо застрояване. Огради; Част първа на ЗУТ). Съгласно чл.121 ал. 1 от Наредба №5 за ПНТСУ (отм.) от регулационните линии на съседните парцели те трябва да са на разстояние най-малко 3 метра или най-малко 1.50 метра от южната, югоизточната или югозападната регулационна линия към съседите. В случая, преди разширението на въпросната лятна кухня, тя се е намирала на 1 метър от източната регулационна линия, а след това - стъпва на същата. Съгласно чл.10 ал.1 т.1-т.4 от Наредба №5 за ПНТСУ (отм.), при свободно застрояване сградата трябва да бъде на разстояние от страничните регулационни линии, както следва: при височина на сградата до 8.5м. (до 2 етажа) - най-малко 3 метра; при допустима височина на сградата 11.5м. (до 3 етажа) - най-малко 4 метра и при височина на сградата 14.5 метра (4 етажа) - най-малко 5 метра, като процесната сграда (лятната кухня) в случая, е много далеч от горната регламентация.В обобщение, настоящият състав изцяло споделя изводите и на двете СТЕ, че въпросният строеж не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, без значение дали това е станало през 1965г., през 1969г., през 1972г. или 1986г.

При действащата кадастрална карта на гр.Силистра от 2008г.,сградата е с идентификатор:***, отразена като пристроена към юго-източния ъгъл на ЖСК, с площ от 20 кв.м. Съгласно правилата на ЗУТ, в лицето на чл.31 ал.1 във връзка с чл.42 ал.3 ЗУТ, при свободно разполагане на постройките на допълващото застрояване, те трябва да са на разстояние от вътрешните граници на УПИ най-малко 3 метра, като в случая са неприложими отклоненията от чл.36 ЗУТ. Според основната СТЕ, начинът на пристрояване на процесната сграда към ЖСК, от техническа гледна точка, нарушава и противопожарните строителни норми съгласно Наредба №Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, отделно от това, че засенчва от югоизток югоизточния апартамент на първия жилищен етаж на ЖСК ***, независимо, че релевираното недопустимо разширяване на „лятната кухня“, по данните от делото, е извършено от собственика на този апартамент.

Безспорно е установено, че сградата не отговаря на изискванията за отстояния от страничните регулационни линии, нито по режима на ЗПИНМ (отм.) и съответните СПНИНМ, нито по ЗТСУ (отм.), вкл. чл.10 от Наредба №5 за ПНТСУ (отм.), нито по обсъдената регламентация от ЗУТ. Следователно, не попада в хипотезите от §16 ал.1 ПР ЗУТ, което сочи на материална законосъобразност на оспорения акт. (Вж.Решение №12471/19.11.24г., адм.д.№7909/24г.; Решение №12470/13.12.23г.,адм.д.7922/23г.; Решение №10891/09.11.23г., адм.д.№4001/23г. и други на второ отделение на ВАС).

При горните фактически установявания, настоящият състав намира от правна страна следното: Издателят на оспорената заповед несъмнено разполага с нормативно възложена му компетентност, съгласно чл.225а ал.1 и чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ. Процесният строеж, по хипотеза е обект на допълващо застрояване, а съгласно регламентацията до 31.03.2001г.- на „второстепенна постройка“. Същият следва да отговаря на изискванията от чл.137 ал.3 ЗУТ, както и на чл.148 ЗУТ, каквото съответствие не се установява. Той не е бил допустим и по правилата и нормативите, действали както със ЗПИНМ (отм.), така и със ЗТСУ (отм.), в контекста на §16 ал.1 ПР ЗУТ. Изложеното сочи на извод, че процесната „лятна кухня“ е незаконен строеж съгласно чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Правилно е определена като „строеж“ по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ, от шеста категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ. Спазена е предвидената в чл.225а ал.2 ЗУТ процедура, в хода на която не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което сочи на законосъобразност на оспорения акт по чл.214 ЗУТ. Съдебни разноски са претендирани от жалбоподателките, но с оглед изхода на процеса, такива не следва да бъдат присъждани.

В обобщение, се налага крайният извод, формиран при проверката по чл.168 ал.1 АПК, че оспорената Заповед №ЗК-489/18.03.2024г. на органа по чл.225а ал.1 ЗУТ, е съответна на установените по делото факти и закона, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК,във връзка с чл.228 ЗУТ, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. П. П.-П., С. М. П. и Р. П. П., срещу Заповед №ЗК-489/18.03. 2024г. на кмета на Община Силистра, с която, на основание чл. 225а ал.1,във вр. с чл.225 ал.2 т.2 от Закона за устройство на територията,е разпоредено премахване на незаконен строеж,представляващ: “Сграда с идентификатор: ***-лятна кухня“,намиращ се в ПИ:*** по КККР на гр.Силистра, с административен адрес: гр.Силистра, [улица].

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.