О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 610 03.07.2020 година гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І – ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1370 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.407, ал.1 от ГПК и чл.274, ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „Ником ЛТ“ АД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Магистрална“ № 30,
представлявано от законния си представител Любомир Димитров Иванов против разпореждане № 1873/13.02.2020 г. по
ч.гр.д.№ 2139/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е оставено
без уважение искането на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист
въз основа на заповед № 1164/19.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
Излагат се оплаквания за
неправилност на постановеното разпореждане и се претендира отмяната му и
постановяването на ново, с което бъде уважена молбата на „Ником ЛТ“ АД за
издаване на изпълнителен лист за главниците и законната лихва върху тях от
18.04.2019 г. до окончателното им изплащане въз основа на влязлата в сила
заповед № 1164/19.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2139/2019 г. по описа на СтРС.
В
законоустановения срок насрещната страна Т.Ж.К. *** не е подал отговор на
частната жалба.
След като взе предвид съображенията на страните и доказателствата по
делото, въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:
По подадено от „Ником ЛТ“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Т.Ж.К. *** е било образуватно ч.гр.д.№ 2139/2019 г. по описа на СтРС.
С разпореждане от 19.04.2019 г.
заявлението е било уважено, като е била издадена заповед № 1164/19.04.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Т.Ж.К.
*** да заплати на „Ником ЛТ“ АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Велико Търново, ул.“Магистрална“ № 30, представлявано от
законния си представител Любомир Димитров Иванов сумата от 315,78 лв. – главница от неплатена
цена по фактура от 16.07.2018 г.; сумата от 3673,66 лв. - главница от неплатена
цена по фактура от 21.07.2018 г.; сумата от 1513,34 лв. - главница от неплатена
цена по фактура от 26.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от
18.04.2019 г. до изплащането им, както и сумата от 560,06 лв. – разноски по
делото.
В
срока за възражение длъжникът Т.Ж.К. *** е подал такова, а след указанията до
заявителя за предявяване на установителен иск по чл.415 от ГПК, респ. чл.422 от ГПК, в законоустановения срок „Ником ЛТ“ АД е предявило такъв иск, който е бил
разгледан в гр.д.№ 3335/2019 г. по описа на СтРС.
Производството
по гр.д.№ 3335/2019 г. по описа на СтРС е приключило с одобрена от съда съдебна
спогодба, с която „Ником ЛТ“ АД и Т.Ж.К. са се споразумели, че по силата на три
отделни договора за покупко-продажба от 16.07.2018 г., 21.07.2018 г. и
26.06.2018 г., обективирани във фактури от същите дати, ответникът дължи на
ищеца сумите от 315,78 лв. по първата фактура, 3673,66 лв. по втората фактура и
остатък за плащане в размер на 1513,34 лв. по третата фактура, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.04.2019 г.
Ответникът
се е задължил да заплати на ищеца в срок до 15.11.2019 г. изцяло сумите по
задълженията, описани по –горе, или общо главница в размер на 5 502,78
лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019 г., заедно с разноски в
общ размер от 1 160,00 лв.
С
молба от 11.02.2020 г. „Ником ЛТ“ АД е поискало от заповедния съд издаването на
изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, т.к. в предвидения в
съдебната спогодба срок длъжникът не бил изпълнил задължението си.
С
обжалваното разпореждане съдът е отказал издаването на изпълнителен лист, т.к.
е приел че сключената между страните в производството по гр.д.№ 3335/2019 г. по
описа на СтРС съдебна спогодба има осъдителен характер, а не установителен
такъв, поради което заповедта за изпълнение не се явява годно изпълнително
основание, а такова е съдебната спогодба.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к.
отговаря на процесуалните изисквания за съдържание и приложения, и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално-легитимирана страна, в предвидения срок за
обжалване, срещу подлежащ на истанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Основната цел на заповедното
производство е в полза на кредитора да бъде създадено изпълнително основание,
като такова представлява влязлата в сила заповед за изпълнение, въз основа на
която се издава изпълнителен лист.
Изпълнителните основания относно
парични притезания предполагат наличието на ликвидно и изискуемо вземане на
кредитора срещу длъжника.
При оспорване от страна на
длъжника на съществуването на вземането по издадена от съда заповед за изпълнение
кредиторът има право да предяви установителен иск, като в случаите на уважаване
на иска със съдебното решение се признава съществуването на това оспорено
вземане.
В такъв случай изпълнителното
основание по чл.404 т.1 от ГПК продължава да бъде издадената заповед за
изпълнение, а не установителното съдебно решение, т.к. при издаването на
заповедта съдът е констатирал наличието на ликвидно и изискуемо вземане на
кредитора срещу длъжника, а със съдебното решение този извод е бил потвърден.
Съгласно указанията по
приложението на закона, обективирани в ТР.№ 4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС няма пречка в производството по установителния иск по чл.415 от ГПК, респ. чл.422 от ГПК, страните да сключат съдебна спогодба.
Тази спогодба следва да има
характера на установителен договор и с нея единствено следва да се установи
действителното правно положение между страните, без да се променят
материалноправните отношения помежду им, т.е. да се установи съществуването на
оспореното от длъжника ликвидно и изискуемо притезание на кредитора, за което е
била издадена заповедта за изпълнение.
В този случай при одобряване на
съдебната спогодба съдът в исковото производство го прекратява без да обезсилва
заповедта за изпълнение, т.к. именно тя ще съставлява изпълнителното основание
по смисъла на чл.404 т.1 от ГПК, въз основа на което заповедният съд ще издаде
изпълнителен лист.
Ако обаче сключената между
страните в исковото производство съдебна спогодба наред с установителното си
действие има и преобразуващо такова, т.к. променя правното положение между
страните, каквото е било очертано с издадената заповед за изпълнение, то вече
самата съдебна спогодба придобива значението на изпълнително основание по
чл.404 т.1 от ГПК.
В конкретният случай сключената в производството
по гр.д.№ 3335/2019 г. по описа на СтРС
и одобрена от съда съдебна спогодба между „Ником ЛТ“ АД и Т.Ж.К.
освен установително действие по отношение
съществуването на оспорените от длъжника вземания на кредитора, за които е била
издадена заповед № 1164/19.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, има и правопреобразуващо действие, т.к. с нея
страните са новирали задължението на Т.Ж.К., като са предвидили нов размер, включващ главниците по трите отделни
договора, законните лихви за забава върху тях и разноските в заповедното и
исковото производство, и нов срок за изпълнение по чл.70, ал.1 от ЗЗД,
установен в полза на длъжника, а именно 15.11.2019 г.
По този начин със съдебната
спогодба страните са подменили старите задължения на длъжника като са ги
заменили с ново задължение, чиято изискуемост е настъпила след изтичане на уговорения
срок за изпълнение до 15.11.2019 г.
При това положение одобрената
от съда съдебна спогодба има характера на влязло в сила осъдително съдебно
решение и самата тя представлява изпълнително основание за издаване на
изпълнителен лист за вземането на „Ником ЛТ“ АД, а не издадената по
ч.гр.д.№ 2139/2019 г. по описа на СтРС заповед №
1164/19.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Тъй като крайните изводи на
въззивният съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното
разпореждане се преценява за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1873/13.02.2020 г., постановено по
ч.гр.д.№ 2139/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е оставено
без уважение искането на „Ником ЛТ“ АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Велико Търново, ул.“Магистрална“ № 30, представлявано от
законния си представител Любомир Димитров Иванов за издаване на изпълнителен
лист въз основа на заповед № 1164/19.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2139/2019 г. по описа на СтРС.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.