№ 433
гр. Пловдив, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255300602145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава от ХХІ НПК.
С Присъда № 179 от 27.07.2023г., постановена по НОХД № 2867/2022г.,
РС – Пловдив, 11 н.с., е признал подс. Л. С. П. за НЕВИНОВЕН в извършване
на престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 от
НК и по чл. 320а вр. чл. 330, ал. 1 от НК и го е ОПРАВДАЛ по повдигнатите
му обвинения. ПРС се е произнесъл и по веществените доказателства –
дискове, находящи се на л. 109 и л. 148 от д. п., като е постановил да останат
по делото.
Против присъдата е депозиран протест на РП – Пловдив, ТО – Карлово в
който се твърди, че същата е незаконосъобразна, неправилна и постановена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се
отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подс. П.
да бъде признат за виновен в извършване на трите престъпления, за които са
му повдигнати обвинения. Развиват се доводи за доказаност на обвиненията и
съставомерност на деянията. Изтъкват се допуснати съществени процесуални
нарушения на първоинстанционния съд в хода на съдебното следствие.
Против присъдата е депозирана жалба от частния обвинител Д. С. Ж.
чрез повереника му – адв. Л. Н., в която се твърди, че присъдата на ПРС е
неправилна и незаконосъобразна. Иска се постановяване на нова присъда, с
която подс. П. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му три
обвинения.
1
С жалбата и протеста не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция. В допълнително изложение на адв.
Н. е направено доказателствено искане за изслушване на 1 бр. диск със запис,
по което ПОС се произнесе в с.з., оставяйки го без уважение.
Подсъдимият и неговият защитник не са взели становище по протеста на
РП – Пловдив, ТО – Карлово и жалбата на частния обвинител.
В съдебно заседание, подсъдимият Л. П. се явява със защитника си –
адв. Н. С., като и двамата искат потвърждаване на първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив не поддържа
протеста и счита, че правилно РС – Пловдив е оправдал подсъдимия.
Въззиваемата страна – частният обвинител Д. С. Ж. поддържа
въззивната си жалба и допълнението към нея. С нарочна молба адв. Н. заяви,
че поради служебен ангажимент пред АС – Пловдив не може да се яви по
делото и изрази становище да се даде ход на същото при наличието на
предпоставките за това.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК, намери протеста и жалбата за неоснователни, като за да се произнесе,
взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Л. С. П. е роден на ***, с адрес ***. Той е б., притежава
българско гражданство, със средно образование, работещ, разведен,
неосъждан, с ЕГН **********. От 18.09.1996 г. бил назначен като *** сектор
„*** при РДВР – Пловдив (към онзи момент), като работил в системата на
вътрешните работи към момента на инкриминираната дата 25.03.2020г., като е
изпълнявал образцово служебните си задължения и за целия период на служба
е имал едно единствено дисциплинарно наказание за неизпълнение на
задължения по връчване на книжа. Пострадалият Д. Ж. работел в системата на
МВР от 01.06.2011г., като също служил и към 25.03.2020г. в същото районно
управление като подсъдимия. Той също изпълнявал стриктно и съвестно
службата си, като за целия си трудов стаж има само едно дисциплинарно
наказание, свързано с изгубване на служебни знаци. Двамата се познавали
покрай изпълнението на служебните им задължения, но не поддържали
контакт. Пострадалият Ж. притежавал от 04.07.2017г. недвижим имот (л. 213-
214 ДП) в гр. К, обл. Пловдив на адрес: ****, на който бил адресно
регистриран и по отношение на който и баща му С. Ж. притежавал (л. 218 ДП)
ограничено вещно право на ползване. Имотът бил обитаван и от майката на
пострадалия. Около 2010 г. Ж. заживял на семейни начала с Т.М., с която
двамата завършили Академия на МВР – гр. София. Тя също служила като тях
като *** в РУ на МВР – гр. К.. От съвместното си съжителство двамата имали
2
общо дете – Д.Д. Ж.а, която към инкриминираната дата била на 8 години.
Първоначално живеели за малко в родния дом на Ж., но след това се
преместили в гр. К. и заживели в дома на родителите на М. заедно с тях. В
годините на тяхното съжителство скандалите между двамата били множество
и се стигало до взаимни обиди. Най-често пострадалият наричал съжителката
си „***“ или й казвал, че ще й счупи зъбите, а Т.М. от своя страна го наричала
„**“ и му казвала да си заминава за гр. К. Редовно пострадалият я провокирал,
а тя поради избухливия си нрав му отвръщала. Случвало се е пострадалият
след такива моменти да демонстрира напускането си, но по-късно,
включително и в следващи дни, се връщал. Имало случаи, в които
пострадалият обиждал и родителите на М.. Конфликтите се случвали и пред
техни приятели – С.Я., П.Т., М.С., и на работното място и станали известни на
техни колеги от службата. След пореден такъв скандал Ж. и Т.М.
преустановили съвместното си съжителство в края на месец април 2019г.
Дъщеря им останала да живее при майка си в гр. К., обл. Пловдив на адрес
у**** заедно със своите баба и дядо. Няколко месеца по-късно през 2019 г.
Т.М. започнала връзка с друг колега от РУ на МВР – гр. К., а именно
подсъдимият Л. П.. Първоначално не афиширали връзката си, но в даден
момент Ж. разбрал и реагирал остро, като в текстово съобщение използвал
спрямо нея обидна дума и я нарекъл „***“ и й се заканил, че ще я унищожи.
Връзката между М. и Ж. не претърпяла положително развитие, като те
продължили със скандалите помежду си и със същото отношение. Случвало се
пострадалият да взима детето си без да уведомява майката или в момент на
ескалация на отношенията им пострадалият в телефонен разговор да я
заплашва, че ще й сипе наркотик в чашата и ще и вземе детето. На последното
свидетелите станали и родителите на М. – Р.М. и С. М.. От всичко това Т.М. се
разстройвала и споделяла всичко с подсъдимия П., включително и за
реакцията на Ж. като разбрал, че двамата са заедно. Той и родителите й я
съветвали да се обърне към съответните власти и да предприеме мерки, но тя
отказвала и така и не направила, защото не искала да причинява проблеми на
пострадалия Ж.. До инкриминираната дата никой от ближните й не се намесил
в отношенията й с бившия и съжител. На 25.03.2020 г. Т.М. не била на работа,
а била в дома си в гр. К. на у*** заедно с дъщеря си Д. и родителите си.
Трябвало да регистрира в приложение акаунт за онлайн обучение на дъщеря
си. Тъй като имало проблем с регистрацията, М. се обърнала за съдействие
към класната ръководителка на детето. Тъй като на момента и класната
ръководителка не могла да установи в какво се състои проблемът, се разбрали
да се чуят пак. Малко по-късно класната се обадила по телефона и й казала, че
бащата на Д. – Д. Ж. се е опитвал да я регистрира и по тази причина най-
вероятно съществува техническа пречка за регистрация от тяхна страна. В
14:15 ч. на същата дата детето Д. от своя мобилен телефон потърсило баща си
Д. Ж. на мобилния му телефон с № ****, за да проведат разговор относно
дистанционното обучение, в хода на който станало ясно, че с майка й не
успявали да направят регистрация, защото и той се опитвал. По време на
3
разговора, Т.М. взела телефона от дъщеря си, включила високоговорителя и с
рязък тон казала на Ж. да престане да се опитва да направи регистрация,
защото и те не могат да я направят. Ж. реагирал остро и грубо като нарекъл М.
„***“ и й казал, че ще дойде и ще й избие зъбите, като веднага затворил
телефона. Тъй като всичко това било чуто от детето Д., то и майка му се
разстроили. Родителите на Т.М. – Р. и С. също присъствали на цялата ситуация
и чули разговора. На същия ден подсъдимият Л. П. бил навън и пазарувал
различни покупки и като приключил отишъл в дома на Т.М. за да ги остави.
Там я заварил разстроена. Майка й, С. М., му обяснила, че преди малко в
разговор между нея и Д. Ж. последният я е заплашил, че щял да й счупи
зъбите, както и че я наричал „***“. Подсъдимият оставил покупките и във
видимо спокоен външен вид тръгнал към своята майка, за която се грижел и
която живеела в гр. С., за да остави покупки и на нея. Понеже бил запознат с
отношенията между пострадалия Ж. и Т.М., той решил, че трябва да се спре с
този тормоз, тъй като това влияело на М. негативно и искал да я защити. Към
16:16ч. се обадил от личния си телефон с № ********** на мобилния телефон
на колегата си Д. Ж. № ****. Чутото току-що от Т.М., че е била адресат на
поредни обиди и заплахи от Ж. много го ядосало и в това емоционално
състояние решил да проведе разговор с Д. Ж., който в този момент се намирал
в дома на приятелката си към този момент в ***. Ж. видял, че номерът, който
му звъни е ********** и е непознат. Когато вдигнал, разбрал, че от другата
страна е подсъдимият П.. Първоначално разговорът бил съвсем нормален.
Подсъдимият подчертал, че досега никога не е разговарял с него, като
уточнил, че той баща на Д. няма да става и няма да заема неговото място.
След това му казал, че ако той продължава да притеснява Т.М. нямало да
остане безпристрастен. В хода на разговора Ж. се опитал да обясни на Л. П.,
че по принцип избягвал да контактува с Т.М., но въпреки това П. няма право
да взима отношения по въпроси, които не са му известни. В следващия момент
разговорът бързо придобил коренно различно измерение. Тогава пострадалият
взел решение и записал на телефона си чрез вградена в него функция остатъка
от разговора им. Двата се държали цинично един към друг и си разменили
обидни реплики, повечето от които били насочени от подсъдимия към
пострадалия. От своя страна пострадалият се държал провокативно, като
поддържал разговора, непрестанно задавал въпроси на подсъдимия и се смеел
на репликите на подсъдимия. Напрежението се нагнетило и подсъдимият с
неприемлив тон и осезаемо емоционално разпален на различни места в
разговора казал на пострадалия следните думи: „До петнайсе минути съм там
и съм ти откъснал главъта, пред бащата ти.“, „…ше ти откъсна главата…“, „…
щи откъсна тиквата…“, „… да дойда ти…изкъртя тиквата.“, „…ти изтръгна
тиквата.“ Освен това му казал няколко пъти и „Да не те намеря там. Чи там ща
остая.“, „… да та остая в тая гора…“, „там ща пречукам…“, „… ща остая в
гората…“, „… да та остая там…“. Освен това подсъдимият веднъж заявил на
пострадалия в началото на разговора след като казал, че ще му откъсне главата
пред баща му и следното: „Пък заедно и с на баща ти тиквата.“, както и
4
веднъж в края на разговора „Ша знаеш ти. Ша знаеш, че ше дойда да ва запаля
цялата къща.“. През цялото време подсъдимият водил разговора към
прекратяване на начина на водене на отношенията от пострадалия към М. и
поставяне на условия към пострадалия това да престане моментално и
последствията от обратното. През цялото време подсъдимият търсил личен
контакт с пострадалия, като очевидно не знаел къде се намира и многократно
му задавал въпрос в този смисъл. Въпреки че пострадалият се намирал на
гореупоменатото място, през цялото време поддържал тезата, че се намирал в
клисурските гори. В хода на разговора Л. П. дори му казал, че постоянно
разполагал с информация къде се намира и с какво се занимава, и че нямало да
му е трудно да го открие. Разговорът приключил, като подсъдимият отново
подканил пострадалия да му каже къде: „Хайде, кажи ми, у вас ли си, че
тръгнах за К?“ Ж. знаел, че подсъдимият разполага освен със служебно и с
лично огнестрелно оръжие и си припомнил, че преди време негов колега ***
от РУ на МВР – гр. К. бил убит при подобен инцидент на лична основа.
Веднага решил да предприеме мерки. Първо се посъветвал със своя адвокат,
след което в 16:37 ч. подал сигнал на тел. 112 и въпреки че било в края на
работния ден, взел решение да подаде сигнал в ТО – Карлово на Районна
прокуратура – Пловдив, а не към РУ – К. при ОД на МВР – Пловдив. Излязъл
от жилището на приятелката си, качил се в личния автомобил и потеглил към
изпълнение на поставените цели. Много скоро видял, че срещу него в друг
автомобил се намира подсъдимият. Последният му направил знак да спре, Ж.
първоначално се замислил, но все пак решил да не спре и продължил към
прокуратурата. Непосредствено след това подсъдимият написал и изпратил на
пострадалия две текстови съобщения, които гласели следното: „Нали си мъж,
върни се да разговаряме“ и „Надявам се че ме разбра, видя ме, не е игра
клисурска. Относно Д. мога само да помагам, никога няма да и стана баща, да
заема твоето място. На гости може да си ходим заради детето, да спазваме
дисциплина. В К също мога да дойда на гости, дано си ме разбрал моля те,
много те моля.“ Пострадалият прочел съобщенията и не отговорил.
Междувременно подсъдимият се прибрал в дома си.
Когато Ж. се намирал пред сградата на ТО – Карлово към Районна
прокуратура – Пловдив, институцията била затворила и получил обаждане от
началниците си от районното управление да се яви веднага в него. Те били
уведомени предварително заради подадения на спешния телефон 112 сигнал
от Ж.. *** сектор Г. Г. свикал екип от С.К. – *** група „Териториална
полиция“, П. П. – *** група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“, Д.Т. – *** група „Пътен контрол“, които да се
запознаят със случая и да снемат обяснения от Д. Ж. и Л. П.. Пред
началниците си Ж. съобщил, че току що е получил закани и заплахи от
колегата му *** Л. П. по отношение на собствеността, живота и телесната му
неприкосновеност. После пуснал записа от телефона, който прослушали от
начало до край. Полицаите чули, че Л. П. бил силно афектиран и отправял
заплахи по отношение на Ж.. П. П. познавал подсъдимия от дете и му
5
разпознал гласа в пуснатия запис. Било разпоредено П. П. и Д.Т. да осигурят
подсъдимия също за снемане на обяснения. П. П. незабавно потърсил по
телефона подсъдимия във връзка с изпълнение на възложеното и го попитал
къде се намира. Подсъдимият Л. П. заявил, че е в дома си, но не може да
дойде, тъй като бил употребил алкохол. П. П. му разпоредил да стои там, тъй
като той лично щял да организира транспортирането му от гр. С. до гр. К.,
което заедно с Д.Т. и сторили. Пред тях двамата подсъдимият разказал за
отношението на Ж. към М. и конкретния случай от същия ден, поради което
решил да предприеме нещо и провел разговор с бившия партньор на М.. По
решение на началниците двата участници в конфликта излезли в отпуск. По-
късно незабавно за случилото се бил уведомен следовател при ОСлО при
Окръжна прокуратура – Пловдив и дежурния прокурор при тогава Районна
прокуратура – Карлово. В по-късен момент пострадалият Д. Ж. се прибрал в
дома си в гр. К при родителите си. Той им споделил за проведения с
подсъдимия телефонен разговор и как последният намесил баща му – С. Ж., с
когото никога не са имали контакт и не се познавали, освен визуално, както и
казаното относно извършване на палеж на къщата им. По време на разговора с
подсъдимия, пострадалият не проявил външни признаци на страх, а
поведението му било контролирано, целенасочено и овладяно.
От заключението на техническата експертиза с обект – мобилно
устройство (л. 81 ДП) Xiaomi 6 с ИМЕЙ ***** и един брой компакт диск,
предадени от Д. Ж. се установило, че в паметта на мобилния телефон има
файл с наименование (л. 84 ДП) Разговор@:***(***)***.mp3, който
представлява аудиозапис на проведен разговор между двама души с мъжки
гласове с големина 1,95 ГБ и продължителност 8 мин. и 26 сек. Файлът бил
създаден на 25.03.2020 г. в 16:27 ч. В заключението на експертизата т. 4.2. от л.
85 до л. 92 експертът е отразил словесно на хартиен носител съдържанието на
аудиофайла. От заключението на техническата експертиза с обект мобилен
телефон марка „Айфон 6S“, предадено доброволно от подсъдимия (л. 99 ДП) и
(л. 101 ДП) се установява, че на 25.03.2020 г. в 16:36 ч. обв. П. е изпратил на Д.
Ж. съобщение със следния текст: „Нали си мъж върни се да разговаряме.
Надявам се че ме разбра видя ме не е игра Клисурска относно Дени мога самао
да помагам никога няма да и стана баща да заема твоето място. На гости може
да си ходим заради детето да спазваме дисциплина. В К също мога да дойда на
гости дано си ме разбрал молете много те моля“. От заключението на
допълнителната техническа експертиза се установява, че в паметта на
мобилен телефонен апарат Xiaomi 6 се открива инсталирано приложение за
запис на звук – „Звукозапис“, което е част от пакета фабрично инсталиран
интерфейс с програми на производителя, която има възможност за запис на
звук от микрофона на телефона (тип диктофон) и за запис на звук при
провеждане на разговор с телефона, за което е необходимо потребителят да
натисне бутон за начало на запис. Липсва открита направена настройка за
автоматичен запис на разговора. Откритият запис се намира в раздела „Записи
на обаждания“, поради което вещото лице прави заключение с висока степен
6
на вероятност с обсъжданата настройка. При анализа на файла не се откриват
пикове или артефакти, показващи наличие на манипулация върху него. Според
заключението на двете съдебнопсихиатрични експертизи: - (л. 53-60 ДП) Л. С.
П. не се води на отчет в ЦПЗ – Пловдив. Същият не страда от каквото и да е
психично заболяване. Към момента на извършване на деянието П. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Няма данни П. да е извършил деянието в състояние на
физиологичен афект, предизвикан от Ж.; - (л. 65-73 ДП) няма обективни
данни заплахите, отправени от Л. С. П. да са предизвикали основателен страх
от осъществяването им у пострадалия Д. С. Ж. и той да е довел до
посттравматично стресово разстройство или промяна в начина на живот и
трудоспособността му.
Описаната фактическа обстановка първостепенният съд е приел за
безспорно установена от показанията на свидетелите С. Ж., Т.М., Р.М., С. М.,
С.Я., П.Т., С.К., П. П., Д.Т., И.М., П. П., частично от показанията на М.С. и Д.
Ж., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените за посочените
обстоятелства по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното
производство, частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие и прочетените по реда на чл. 279 от НПК от досъдебното
производство, както и от приобщените писмени доказателства, а именно два
броя кадрови справки за професионален стаж, получени отличия и награди и
наложени дисциплинарни наказания на Л. П. и Д. Ж., съдебнопсихиатрична
експертиза на Л. П., съдебнопсихиатрична експертиза на Д. Ж. и разпита на
вещото лице в хода на съдебното следствие по тях, техническа експертиза на 1
бр. мобилно устройство „Xiaomi 6“ и 1 бр. CD-ROM, техническа експертиза
на 1 бр. мобилно устройство „IPhone 6S“, писмо от РЦ 112 – Кърджали,
допълнителна техническа експертиза на 1 бр. мобилно устройство „Xiaomi 6“,
2 бр. справки по данни за физически лице от Агенция по вписванията за Д. Ж.
и С. Ж., заповед за задържане на лице, характеристична справка, справка за
съдимост и останалите надлежно приобщени по съответния ред писмени
доказателства, от приложените по делото писмени и веществени
доказателства.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия и другите доказателства по делото, първостепенният съд е
стигнал до правния извод, че подсъдимият Л. С. П. не е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на две престъпления по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и престъпление по чл. 320а вр. с чл. 330, ал. 1 от НК.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, намира за
установено следното:
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия П., първата инстанция е извършила
7
необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи значимите
факти относно инкриминираните закани с убийство и палеж.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че на
инкриминираната дата – 25.03.2020г., подсъдимият П. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по 144, ал. 3 вр. ал.
1 от НК, както спрямо пострадалия Д. Ж., така и по отношение на баща му –
С. Ж.. Правилен е и изводът за несъставомерност на деянието по чл. 320а, вр.
чл. 330, ал. 1 от НК.
Първостепенният съд е констатирал, че между страните няма спор и
съществени разминавания по фактите и доказателствата по делото, като
изложеното последователно и непротиворечиво описва установената
фактическа обстановка.
Разминаванията в показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия, там където са констатирани, се състоят най-вече в причините за
влошените отношения между пострадалия Ж. и бившата му партньорка Т.М. и
поведението и реакциите на двамата. Районният съд е изследвал и взел
предвид отношенията между Ж. и М. като бивши партньори и като родители
на общото им дете, тъй като същите са от значение като предистория и
основен повод за събитията предмет на настоящото наказателно производство.
В тази връзка съвсем правилно е отбелязано, че поведението на пострадалия
Ж. по време на инкриминирания разговор с подсъдимия, а и като цяло към М.
и връзката й с подсъдимия, е било надменно и провокативно. Доказателства в
тази насока са не само заявеното от подс. П. и св. М., а и показанията на
разпитаните като свидетели техни колеги и приятели.
Районният съд правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, в
частта им, в която заявява, че не е отправял заплахи към пострадалия. В тази
им част същите са възприети не като доказателствено средство, а като защитна
позиция, която обаче е била опровергана, като изречените от подсъдимия
думи са били безспорно доказани от изготвената техническа експертиза.
По делото по безспорен начин е установено, че е в телефонния разговор
с пострадалия на 25.03.2020г., именно подсъдимият е изрекъл думите „Ще ти
откъсна главата… Пък заедно и с на бащата ти тиквата.“ Не се
установява, обаче, да е казал „Ще дойда и ще те очистя!“, „Ще убия тебе и
баща ти и ще ви оставя в Клисурските гори“, така както е посочено в
обвинителния акт.
Както правилно е посочил районният съд, за да е налице осъществяване
на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, от обективната страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и която закана би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заплахата и че тя е възприета от
8
заплашения като действителна закана. Не е необходимо да съществува
вероятност за осъществяване на заканата, нито пък деецът да е имал
оформено решение за изпълнението й. Също така не е необходимо лицето, към
което е отправена заканата, действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Наред с това,
съставомерността на деянието не може да се преценява и единствено от
гледна точка на възприятията и интерпретацията на самия пострадал – дали се
е почувствал заплашен от определени думи или действия, поради което и
законодателят е конкретизирал, че самото заканване следва да е от такова
естество, че би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В действителност заканата се осъществява с думи или конклудентни
действия, но те следва да се разглеждат в контекста на конкретни събития и
обстановка. За да приеме, че подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпленията, за които са му повдигнати
обвинения, първостепенният съд, съобразявайки се и със съдебната практика
на висшата инстанция е отчел като съществено обстоятелство предхождащите
събития и отношения между лицата. В разглеждания случай, въпреки че
между подсъдимия и пострадалия не са налице предишни лични конфликти,
такива е имало многократно между пострадалия Д. Ж. и настоящата
партньорка на подсъдимия Т.М.. Изречените от подсъдимия думи в
телефонния разговор с пострадалия са били провокирани от отношението на
последния към М.. Правилно е прието от районния съд, че действията на
подсъдимия са били насочени не към създаване на чувство, че ще се посегне
на живота на Ж. или този на баща му, а са били опит да накара пострадалия да
преустанови тормоза над М.. Индикация за това са и условностите в думите на
подсъдимия – ако ти направиш това, тогава аз ще направя това. Впечатление
правят и фразите „Ако ти тръгнеш нещо да говориш, ше ти откъсна главата
в районното, преди районното и след районното“. Не може да се приеме, че
полицейски служител съзнателно ще се закани с престъпление срещу колега
на работното им място – полицейското управление. Това е показателно, че в
случая думите са използвани спонтанно, импулсивно, в резултат на афект, а не
се цели да се предизвика страх.
Районният съд е констатирал и друго съществено обстоятелство, което
обосновава липса на престъпление от субективна страна. От показанията на
пострадалия е видно, че първоначално в разговор му с подсъдимия всичко
било съвсем в нормата, но изведнъж ескалирал от подсъдимия, след което Ж.
решил да го запише. Това недвусмислено показва, че подсъдимият не се е
обадил с намерение да заплашва и да се заканва, а да потърси сметка и да
изрази недоволство и фрустрация от отношението на пострадалия с М.. В
последствие, когато не е получил задоволителни или очакваните от него
отговори, подсъдимият под въздействие на емоцията е изрекъл
инкриминираните фрази.
Според настоящия съдебен състав, изводът, че деянието на подсъдимия
9
е спонтанно, импулсивно и в резултат на афект и загуба на контрол, донякъде
провокирано и от пострадалия, а не с цел да се предизвика страх от
евентуално изпълнение на заканите е логичен, обоснован и законосъобразен.
Това заключение съответства на приетата фактическа обстановка, която от
своя страна се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Това, че пострадалият и подсъдимият са се срещнали с автомобилите си
малко след разговора им по телефона, не може да се приеме като действие от
страна на последния, с цел да подсили ефекта от заплахите, както се твърди в
протеста. Както бе установено, в телефонния разговор подсъдимият
многократно е питал Ж. „Кажи ми къде си, бе“ , което е показателно, че не е
знаел къде е.
И не на последно място следва да се отбележи, че неоснователно се
акцентира върху това, че подсъдимият е полицейски служител, което се
изтъква като допълнително основание да се приеме, че заканите му могат да
бъдат изпълнени. Няма данни подсъдимият някога да е злоупотребявал със
служебното си положение, а напротив, видно от материалите по делото той е
изпълнявал образцово служебните си задължения и за целия период на служба
е имал едно единствено дисциплинарно наказание за неизпълнение на
задължения по връчване на книжа. Законодателят е предвидил квалифициран
състав на това, а и на много други престъпления, със съответното по-тежко
наказание, когато то е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК, не защото
такова лице е по-вероятно да извърши престъплението, а паради завишените
изисквания към очакваното и дължимо поведение на тази категория лица в
обществото.
Гореизложените съображения за потвърждаване на атакуваната присъда
важат изцяло и за повдигнатото на подсъдимия обвинението по чл. 320а от
НК.
Настоящият съдебен състав намира присъдата за обоснована, основният
съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поотделно и в
тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно си убеждение, което е отразено в мотивите.
Законосъобразно и правилно е произнасянето на първоинстанционния
съд в частта за веществените доказателства.
Настоящата въззивна инстанция констатира, че районният съд не се е
произнесъл по разноските по делото, което следва да направи по реда на
чл.306, ал.1, т.4 пр. второ от НПК.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
10
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 179 от 27.07.2023г., постановена по
НОХД № 2867/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, 11 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11