РЕШЕНИЕ
№ 9108
Бургас, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА |
При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20257040701373 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П. Д. Х. с [ЕГН], чрез адвокат С. С. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, кантора 1 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000092 издадена на 08.07.2025 г. от младши автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], РУ – Карнобат, с която на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Прави искане да се отмени заповедта, като неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на материалноправните и административнопроизводствените правила.
Ответникът - Младши автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], РУ – Карнобат – Т. И. Д., редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3781759/08.07.2025 г. (л.20 по делото), е съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Карнобат, за това, че на 08.07.2025 г., около 09,01 ч. в [населено място], [улица]до входа на Държавно горско стопанство в посока на движение от [населено място] към [населено място], П. Х. е установен да управлява лек автомобил с рег.№ [рег. номер], под въздействието на алкохол в кръвта с концентрация 1,57 ‰ в издишания от него въздух. Актът е подписан от лицето без възражения.
На П. Х. е издаден талон за медицинско изследване №317016 (л.22 от делото) и е отведен в ЦСМП [населено място] за даване на кръвна проба за химичен анализ в присъствието на контролните длъжностни лица. За процедирането на пробите са съставени ДЗ рег.№ 282р-8220/09.07.2025 г. (л.24 от делото) и ДЗ рег.№ 282р-8255/10.07.2025 г. (л.23 от делото).
Видно от ДЗ рег.№ 282р-10312/25.08.2025 г. по случая е образувано бързо производство с № 2823ЗМ-162/25 г. по описа на РУ Карнобат за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК (л.26 от делото) и с мотивирана резолюция 025-0282-[рег. номер] от 25.08.2025 г. на ОД на МВР, РУ - Карнобат административнонаказателното производство по АУАН GA № 3781759/08.07.2025 г. против П. Х. е прекратено (л.27 от делото).
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000092 от 08.07.2025 г. издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], РУ – Карнобат, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП на П. Х. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена на 08.07.2025 г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 8559/23.07.2025г. (л.4 от делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 330/09.07.2025 г. (л.28 от делото), в изследваната проба кръв дадена от П. Х. е доказано съдържанието на етилов алкохол в количество 0,91 ‰.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания.
Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП (редакция ДВ бр.108/2018 г.), принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед рег.№ 251з-5636/10.10.2023 г. на Директора на ОД на МВР [населено място] (л.32 от делото), на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на младши автоконтрольори в РУ при ОД на МВР - Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и той е записал, че няма възражения.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Не е налице спор, че жалбоподателят П. Х. на 08.07.2025 г. е управлявал лек автомобил с рег.№ [рег. номер], като при извършената му проверка за алкохол с техническо средство е установена концентрация на алкохол 1,57 ‰. От лицето е дадена кръвна проба за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол по реда на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в резултат на което е доказано съдържанието на етилов алкохол в количество 0,91 ‰, съгласно протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 330/09.07.2025 г.
Видно от изложеното, в случая се установяват материалноправните предпоставки предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена както с техническо средство, така и с медицинско изследване, поради което правилно административният орган му е наложил процесната принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”. Следва да се има в предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност и издадената от него заповед е законосъобразна.
В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управляващ МПС след употреба на алкохол, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.
По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а подадената жалба, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. Х. с [ЕГН], чрез адвокат С. С. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, кантора 1 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000092 издадена на 08.07.2025 г. от младши автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], РУ – Карнобат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |