Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 680 /09.11.
Година 2018 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На шести ноември Година
2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Божура Антонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01510 по описа за 2018
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №0934174 на ГД „Национална полиция“,
София, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП на С. А.А. с ЕГН ********** е наложена глоба в
размер 200 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от С.А., с която моли за отмяната му, оспорвайки
материално-правната и процесуално-правната му законосъобразност. Излага
възражения, че не е извършил вмененото
му нарушение, че отговорността му за него е ангажирана в нарушение на изискванията в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че
електронният фиш не съдържа данни за
органа, който го е издал. Релевират се и възражения за изтекла давност за
административнонаказателно преследване.
Тази позиция жалбоподателят
поддържа и в съдебните прения.
Въззиваемата страна -
ГД“Национална полиция“, в писмо вх. № 24402/20.09.2018г. /л.70/, коригиращо
съпроводителното към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като издаден при
спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава
и неоснователност на възражението за изтекла давност за
административнонаказателно преследване.
В съдебно заседание, представител не е участвал..
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. чл.84
от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 11.11.2014г.,
около 15.33 часа, на АМ „Люлин“, в района на тунел Голямо Бучино, на
територията на Община Перник, в посока София
- Перник се движело МПС - л.а. “Мерцедес
С320“, с рег.№** **. В същия район с автоматизирано
техническо средство 3М „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на
скоростта на движещите се моторни превозни средства. Измерването се осъществявало
чрез два броя камери, разположени на две контролни точки /в случая в началото
и края на тунела/, като скоростомерът
автоматично измервал средната скорост на
преминаващите МПС чрез разделяне на разстоянието между тях /0,57858 км, измерено и маркирано при първоначалния монтаж на системата/
на измереното време, за което
разстоянието е изминато от съответния
автомобил.
В 15.33 часа през
обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. При снемане на
записаната информация от стационарно позиционираното автоматизирано техническо
средство се установило, че преминаването е осъществено за времето от 15:32:49
часа до 15:33:05 часа, като при измерването на скоростта са фиксирани първично
време на преминаване 124.582 км/ч. и вторично време на преминаване 125.589
км/ч. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /в случая
от 1% за над 100 км/ч./, системата
отчела скорост на движение 123 км/ч., което
превишавало с 43 км. разрешената за пътния участък от 80 км/ч., въведена
с ПЗ В 26.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което
е извършено нарушението е собственост на ФЛ – С.А.А.. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш, серия К №0934174, с който
на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, му била
наложена глоба 200 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Електронният фиш
бил връчен на жалбоподателя на 06.08.2018г. Същият не упражнил правата си по
чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разпечатка на
данни за издаване и връчване на ЕФ, разписки, снимков материал от 3М Система за
измерване на средна скорост, №388, удостоверение за одобрен тип №14.09.5064,
изд. от Български институт по метрология и приложение към него, писмо от
производителя на системата, протокол от първоначална проверка
№388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ“
при ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и
8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на
министъра на вътрешните работи, пълномощно, заверени копия на заповед № Iз-305/04.02.2011 г.
на МВР, ведно с образец на електронен фиш, както и писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на
А „ПИ“ ведно с приложени към него писмо,
изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на
А”Пътна инфраструктура”, схема на
организация на движението по АМ „Люлин“ в
участъка от км.14+206 до км. 15+237,
посока София-Перник, както и протокол за извършен монтаж на ПЗ Е-24,
рег. №УРИ115800-3329/05.06.2015г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
Възражението
на жалбоподателя за
изтекла давност за административнонаказателно преследване е основателно.
Погасителната давност
ограничава във времето възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да
реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. Давността
за преследване започва от деня, в който
е довършено престъплението / нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и
тече до реализирането на наказателната / административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и
в административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите
на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното
производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената
давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като
специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно постановление,
а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в
чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата
на чл. 85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон
няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по
издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Поради това, относно институтът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, по силата на
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са
приложими са разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
/ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е
било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ срещу А. е издаден на 03.06.2015г., т.е.,
в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението. Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието
прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. От
доказателствата по делото се установява, че след издаване на ЕФ структурата на
МВР е предприела действия за връчването му на
административнонаказателноотговорното лице – видно от Опис №17, рег. №
11937р-9971/10.06.2015г., електронния фиш, серия К, № 0934174, издаден на
03.06.2015г. е изпратен за връчване на 10.06.2015г. с препоръчано писмо с
обратна разписка. Въпреки своевременно предприетото действие за връчване на
електронния фиш, същият е достигнал до адресата – жалбоподателя С.А. едва на
06.08.2018г., на която дата му е връчен. Следователно, от последното прекъсващо давността действие -
10.06.2015 г., до датата на връчване на електронния фиш – 06.08.2018г. е
изминал срок по-дълъг от три години.
При тези обстоятелства, изтеклата към 06.08.2018г.
тригодишна давност за преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК,
вр. чл.11 от ЗАНН има за последица отпадане на възможността спрямо евентуалния
нарушител да може да бъде завършено започналото административнонаказателно
преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно
нарушение.
Позицията на пълномощника на въззиваемата страна,
изложена на страница 3 от писмо, вх. №25390/01.10.2018г. /л.80-83 от делото/ по
отношение приложимия давностен срок, погасяващ
възможността за преследване, е неправилна.
Становището му, че след като давността е прекъсната с изпращането на
горецитираното писмо на 10.06.2015г. „започва да тече нова давност - абсолютната
погасителна“, т.е., четири години и
половина, не намира опора в закона. Както се посочи, съгласно нормата на чл.81,
ал.2 от Наказателния кодекс, давността /обикновената
погасителна/ се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност, което в случая означава
нова тригодишна давност. Срокът на
абсолютната давност за преследване /в
случая четири години и половина/ е обвързан единствено с началния момент
на започването на давността за преследване
- датата на довършване на престъплението/нарушението,
не с датата на някое от действията, които я прекъсват. Абсолютната давност за преследване е
приложима само, когато не е изтекла
обикновената давност. Чрез института на абсолютната давност за преследване се
създава гаранция за необосновано бездействие на компетентния орган по
реализиране наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца за
извършено от него наказуемо деяние.
Именно затова, в нормата на чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че независимо
от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 НК.
Предвид
изложеното, констатираното изтичане на срока на обикновената давност за
преследване в хипотезата на чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11
от ЗАНН обуславя отмяна на обжалвания ЕФ като единствена законосъобразна
последица.
При тези обстоятелства е безпредметно обсъждането на
останалите доводи за незаконосъобразност, наведени от страна на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №0934174 на ГД „Национална полиция“, София, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП на С. А.А. с постоянен адрес ***, с
ЕГН ********** е наложена глоба в размер 200 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.