Решение по КНАХД №285/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. З. Б. от [населено място], обл. Велико Търново против решение 31/27.02.2025 г., постановено по АНД № 325/2024 г. на Районен съд – Бяла. С решението e изменено наказателно постановление (НП) № 38-0009373/31.10.2024 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба № 11 на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева, като е намален размера на наложеното административно наказание [рег. номер]. [рег. номер]. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Развитите в жалбата възражения са относно нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ и наложеното за него административно наказание. Касаторът твърди, че вмененото му нарушение е описано непълно и неясно, в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради което е нарушено правото му на защита. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Алтернативно моли съда да постанови решение, с което НП да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. В молба вх.№ 2948/09.06.2025 г. по описа на АС-Русе, сочи, че деянието, за което е санкциониран не е доказано чрез събрани по надлежния ред доказателства, тъй като липсва измерване на процесното МПС съгласно разпоредбата на чл.35, ал.3 от Наредба № 11. В молба вх.№ 4823/11.11.2025 г. по описа на АС-Русе изразява становище по съществото на спора.

Ответната страна – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, в депозирано по делото писмено становище, заявява, че счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Иска въззивното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 17.09.2024 г. касаторът управлявал товарен автомобил „Форд Тръкс“, категория N3, с рег. № [рег. номер], като извършвал обществен превоз на товар – фракция /пясък/, с пътен лист № 450439 от 17.09.2024 г. и кантарна бележка № 1075729 от 17.09.2024 г. На същата дата, на път II-54, [населено място], обл. Русе, в посока [населено място] той бил спрян за проверка от служители на РД „Автомобилна администрация“ - Русе. В хода на проверката било установено, че общата маса на ППС с товара била 37 740 кг, което надвишавало нормите определени с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, с 11 740 кг. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него наказващият орган издал и обжалваното пред РС-Русе наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна, районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на производството, е приел от правна страна, че не е констатирано съществено нарушение на процесуалните правила в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство. Въззивният съд е посочил, че липсата на изрично отбелязване в АУАН и НП относно това дали процесното МПС е било оборудвано със сдвоени гуми на задвижващата ос и пневматично или признато за еквивалентно на пневматично окачване, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4 във вр. чл.6, ал.1, т.6, б."б" от наредбата по никакъв начин не ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като в описателната част на АУАН и НП е посочено, че е надвишена допустимата максимална маса от 26 000 кг. Съдът е приел, че е налице съответствие между описателната част и дадената правна [жк], като е направил извод, че нарушението е безспорно установено и е доказано неговото извършване. В мотивите си съдът е изложил, че АНО не е индивидуализирал правилно размера на наложеното административно наказание, тъй като не е съобразил липсата на данни за санкциониране на водача за нарушения от процесния вид, както и имотното състояние на нарушителя. С оглед на това РС - Бяла е достигнал до извода, че следва да бъде намален размерът на наложеното административно наказание [рег. номер]. [рег. номер].

Решението е правилно.

Въззивният съд е анализирал подробно събраните доказателства и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи. Касационната инстанция споделя изцяло изложените в оспореното решение мотиви, към които препраща, на основание чл.221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

С Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС беше прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.

По делото не е спорно, че касаторът е извършил фактически действия по осъществяване на превоза въз основа на задълженията си по трудов договор /л.49 от АНД № 325/2024 г. на РРС/, няма наведени твърдения и представени доказателства, че той е собственик на ППС или извършва превоза в качеството на лицензиран превозвач, поради което правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на водача В. Б. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Касационната инстанция не възприема изложените от касатора доводи, според които вмененото му нарушение не е описано пълно и ясно. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълното фактическо описание на нарушението, дата, място на извършване и обстоятелства, при които е извършено, както и посочването на нарушените законни разпоредби. В оспореното пред въззивната инстанция НП наказващият орган е посочил всички изискуеми от закона реквизити - място, дата и пълно описание на констатираното нарушение. В АУАН и НП са посочени както нарушените законови разпоредби - чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, така и доказателствата, въз основа на които органът е направил констатациите си - пътен лист № 450439 от 17.09.2024 г. /л.37 от АНД № 325/2024 г. на РРС/ и кантарна бележка № 1075729/17.09.2024 г. /л.39 от АНД № 325/2024 г. на РРС/.

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП установява правилото движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нито в извънсъдебната, нито в съдебната фаза на административнонаказателното производство касаторът е навел твърдения или ангажирал доказателства, че процесното ППС е с маса, различна от описаната в АУАН и НП. Тъкмо напротив, в кантарна бележка № 1075729/17.09.2024 г. /л.39 от АНД № 325/2024 г. на РРС/ е посочена маса на ППС, съответстваща на констатациите на АНО, а именно 37 740 кг.

Посочените в мотивите на НП нарушени правни норми безспорно кореспондират на фактическото описание на нарушението. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че оспореното НП внася необходимата за нарушителя яснота в повдигнатото обвинение и за него е напълно възможно да организира адекватно защитата си срещу него, поради което не е налице соченото от касатора съществено нарушение на процесуалните правила.

В АУАН, въз основа на който е издадено оспореното НП, а така също и в самото НП, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението. В санкционната норма на чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП именно водачът е посочен като субект на нарушението, поради което касаторът, като водач на ППС, е бил длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл. 139, ал. 1, т.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "б" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като не управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, процесното МПС с три оси, щом общата маса на натоварване надвишава допустимата максимална маса от 25 т (26 т).

Неоснователен е доводът на касатора, че превишението на общата допустима маса не е доказано чрез събрани по надлежния ред доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Районният съд правилно е отбелязал, че тези норми са определени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г., която регламентира в чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "б", че за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство от вида на процесното, е 25 (26) тона.

В тази връзка, следва да се отбележи, че по делото не се спори, че касаторът е извършвал превоз на товари с МПС „Форд Тръкс“, с рег. № [рег. номер], категория N3, с три оси с обща маса на натоварване 37 740 кг, т.е. допустимата маса е надвишена с 11 740 кг.

Според чл.166, ал. 2, т.8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос, както и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Цитираната разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредбата не е задължителна за приложение в конкретния случай, тъй като касае случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, каквито в случая не са били издавани. За случаи от вида на процесния, нито ЗАвПр, нито ЗДвП или подзаконов нормативен акт по приложението им, вкл. Наредба № 11/03.07.2001 г., не изискват установяването на допустимата максимална маса, съответно превишаването й да става с нарочно средство за измерване. Поради това съдът намира, че тази маса може да се установява въз основа на измерването, резултатите от което са обективирани в кантарната бележка.

Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е надхвърлило допустимата си маса, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като при извършване на проверката водачът не е оспорил верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Въз основа на посочения документ правилно е прието, че административното нарушение е безспорно доказано.

Неоснователно е възражението на касатора за явна несправедливост на определеното от РС – Бяла наказание и съответно искането му за редуциране на същото на законовия минимум.

Предвид направените с ДВ бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., изменения в ЗДвП, съдът следва да отбележи, че новата редакция на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП предвижда фиксиран размер на административното наказание за нарушение от вида на процесното – „глоба“ в размер на 3 000 лева. Към момента на извършване на нарушението, разпоредбата, в редакцията преди изменението с ДВ бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е предвиждала наказание от 500 лв. до 3 000 лв. По аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН новата редакция на нормата не следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като по-благоприятната за нарушителя е старата такава.

При индивидуализацията на наказанието следва да бъде преценена тежестта на нарушението. Претоварването в случая е с 11 740 кг, което надхвърля максимално допустимата маса от 26 000 кг с над 20 %. Така установеният процент на претоварване, надвишаващ 20 % от максимално допустимата маса, според квалификацията на тежестта на нарушенията по раздел 4 „Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (Правила за масата и размерите)“ от Приложение № 1 "Категоризация на тежките нарушения“ по чл.1 от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за превозни средства от категория N3, какъвто е и процесният случай, представлява „най-тежко нарушение“. Следва да се отбележи, че, видно от § 3 на ЗР на Наредба № 11 от 3.07.2001 г., по чл.6, ал.1, т.6, б."б" от която е [жк], Директива 96/53/ЕО е транспонирана в националното ни законодателство именно с посочената наредба. Очевидно е също така, че подобно значително претоварване на ППС сериозно уврежда пътната инфраструктура, а освен това създава значителни рискове за безопасността на движението по пътищата.

С оглед гореизложеното решението на РС - Бяла като правилно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 27.02.2025 г., постановено по АНД № 325/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла.

Решението е окончателно.