№ 324
гр. Варна, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Ч.ова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500091 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. № 89599/29.12.2022г., подадена от
"ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК *********, действащо чрез пълномощник ю.к. А. Г., срещу
определение № 13969/13.12.2022г. по гр. дело № 9180/2021г. по описа на ВРС, с което е
оставена без уважение молба с вх. № 77868/11.11.2022 г., депозирана от ищеца "ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД, с искане за допълване на Решение № 3216/25.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 9180/2021 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК. В жалбата се излага,
че обжалваното определение е неправилно, а отказът на ВРС да присъди ю.к.
възнаграждение необоснован. Излага, че след като ВРС е уважил иска на ищеца е следвало
да му присъди ю.к. възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът Ч. Т. Ч., ЕГН **********, чрез назначения му
особен представител адв. А. К., е депозирал отговор, с който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага, че правилно ВРС не е присъдил ю.к. възнаграждение,
защото в списъка по чл.80 от ГПК е посочено, че се претендира ю.к. възнаграждение по
насрещен иск, а такъв не е бил предявен. По същество счита определението на РС-Варна за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване
и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № 3216/25.10.2022 г., постановено по гр.д. № 9180/2021 г., ВРС е уважил
предявените от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, ЕИК *********, срещу Ч. Т. Ч., ЕГН **********,
1
искове като е приел за установено, че ответникът дължи на ищеца 1150 лева главница, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /09.02.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 36.74 лева обезщетение за забава
върху главницата за периода 26.08.2020 г. – 18.12.2020 г., които вземания произтичат от
сключен между страните Договор за предоставяне на кредит № 287508 от 28.02.2020 г., за
които суми е издадена Заповед № 261668 от 26.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1912/2021 г. на ВРС; осъдил е Ч. Т. Ч. да заплати на
ищеца сумата от 132.81 лева, представляваща договорна лихва за периода 28.02.2020 г. –
26.08.2020 г., сумата от 63.77 лева, представляваща дължими разноски в заповедното
производство и сумата от 600 лева, представляващи дължими разноски в исковото
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение № 13969/13.12.2022г. ВРС е оставил без уважение молба
с вх. № 77868/11.11.2022 г., депозирана от ищеца "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, за допълване на
Решение № 3216/25.10.2022 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК. В мотивите
на определението ВРС е изложил мотиви, че на ищеца не се дължи ю.к. възнаграждение,
т.к. в представения по делото списък по чл. 80 ГПК е посочено, че се претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение по насрещния иск от 300 лева. Изложил е
доводи, че съдът не е сезиран, съответно не е разглеждал насрещни искове и в тази връзка
счита, че възстановяване на разноски за това не се дължи. Посочил е, че е обвързан от
искането на ищеца кои сторени разноски да бъдат присъдени, предвид диспозитивното
начало.
Въззивният съд намира обжалваното определение на ВРС за неправилно, по следните
съображения:
Още с исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на ю.к.
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лева. Впоследствие в
представения списък по чл.80 от ГПК е записано, че се претендира ю.к. възнаграждение по
насрещен иск 300 лева. Доводите на ВРС за недължимост на ю.к. възнаграждение в полза на
ищеца са необосновани. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лева. При направеното с исковата молба искане за присъждане на ю.к. възнаграждение, ВРС
е следвало да определи същото в предвидения в наредбата размер от 100 до 360 лева и да
присъди същото в полза на ищеца.
В рамките на частната жалба, с която е сезиран, въззивният съд намира, че следва да
бъде отменено определението с правно основание чл.248 от ГПК, с което е оставено без
уважение искането за допълване на решението в частта относно разноски. Съобразно
правната и фактическа сложност на делото, въззивният съд определя дължимото в полза на
2
ищеца ю.к. възнаграждение на 200 лева.
Доколкото определението, което е предмет на разглеждане в настоящото
производство е постановено във връзка с производство по чл.248 ГПК, което не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция, то разноски за настоящото
производство не се дължат (така Определение № 218/03.08.2020г. по ч.гр.д.№872/2020г. на
ВКС). Поради това в полза на особения представител не следва да се определя
допълнително възнаграждение за представителство в настоящото производство
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13969/13.12.2022г. по гр. дело № 9180/2021г. по описа на
ВРС и него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение № 3216/25.10.2022 г., постановено по гр.д. № 9180/2021 г. в
частта за разноските, като ОСЪЖДА Ч. Т. Ч., ЕГН ********** да заплати на "ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща ю.к.
възнаграждение, на основание чл.248 вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3