№ 15450
гр. София, 19.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Частно
гражданско дело № 20221110104022 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение
срещу В. П. И., ЕГН **********, за няколко суми, сред които и сумата от 131,40 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № [номер]/10.09.2018 г., както и сумата от 30 лв.,
представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземанията, начислени на
30.10.2018 г.
Съобразно изложеното от заявителя сумата от 131,40 лв. представлява
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги съгласно сключено между
страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, препис от
което е представен към заявлението съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК, за да
може да бъде извършена преценка относно наличието на неравноправни клаузи с оглед
качеството потребител, което притежава длъжника. Видно от представеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, процесната сума не
представлява цена на услугите, а е дължима за наличието им, за възможността
длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки един момент. В
заявлението не са посочени конкретните услуги, а и от съдържанието на
споразумението става ясно, че такива услуги всъщност не са реално предоставени на
длъжника, а сумата се претендира предварително, за една бъдеща и несигурна
възможност неиндивидуализирани услуги да бъдат евентуално поискани от длъжника и
съответно евентуално предоставени от заявителя.
С оглед на изложеното съдът намира, че сключеното между страните
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги е нищожно. То е
сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в
1
конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на такива
клаузи съдът следи служебно. Посоченото споразумение е нищожно и поради
противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по-
слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Следва да се посочи, освен това, че а
претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е в размер на
почти три четвърти от размера на претендираната главница по договора за
потребителски кредит.
Противоречащи на закона са и договорените такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, които се претендират в размер на 30 лева. Разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита. На следващо място, с оглед твърденията на
заявителя тези суми са уговорени като фиксиран размер и независимо от реалните
разходи, които биха били направени. Следователно, те не представляват разходи, а
предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели
заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на
договора. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за
наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това,
което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за
сумата от 131,40 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № [номер]/10.09.2018г.,
както и сумата от 30 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на
вземанията, начислени на 30.10.2018 г.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да
бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 14547/27.01.2022 г. на [фирма], ЕИК [ЕИК], за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. П. И., ЕГН **********, в
частта относно сумата от 131,40 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №
[номер]/10.09.2018г., както и сумата от 30 лв., представляваща такси за извънсъдебно
събиране на вземанията, начислени на 30.10.2018 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3