№ *9308
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. И.А
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110142430 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от ,,Т 2000‘‘ ЕООД, гр. В срещу „ДП“ ЕООД, гр. София
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за сумата от 910.64 лв. –
дължимо неплатено в срок възнаграждение (цена) с ДДС на поръчани от „ДП“
ЕООД, изработени и монтирани от ,,Т 2000‘‘ ЕООД изделия, за което е
издадена от ,,Т 2000‘‘ ЕООД Фактура № *******/22.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 19.07.2021 г. (датата на
подаване на исковата молба по куриер) до окончателното й изплащане, както и
иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 458.19 лв .
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
910.64 лв. за периода от 26.07.2016 г. до 18.07.2021 г., включително.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът – „ДП“ ЕООД, гр. София чрез процесуалния си
пълномощник адвокат К. И., с писмен отговор на исковата молба от
21.02.2022 г., подаден по електронната поща на Софийски районен съд на
17.02.2022 г. в срока по чл. 131 ГПК оспорва изцяло предявените искове, като
излага подробни съображения за това. Поддържа становище за тяхната
неоснователност, поради изтекла погасителна давност за предявяването им и
моли съда да ги отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
1
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на главния иск, съдът намира за неоснователно.
От събраните в процеса писмени доказателства и от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, прието от съда като неоспорено от
страните и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от
вещото лице, се установяват и съдът приема за доказани по делото,
твърдените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства,
релевантни за предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за сумата от 910.64 лв. – дължимо
неплатено в срок възнаграждение (цена) с ДДС на поръчани от „ДП“ ЕООД,
изработени и монтирани от ,,Т 2000‘‘ ЕООД изделия, за което е издадена от ,,Т
2000‘‘ ЕООД Фактура № *******/22.07.2016 г., поради което същият следва да
бъде уважен изцяло, като на ищеца се присъди и законната лихва върху тази
сума, считано от 19.07.2021 г. до окончателното й плащане.
Възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на
акцесорния иск за лихви върху главницата – с правно основание чл. 86, ал. 1,
изречение 1 ЗЗД, се явява основателно за периода от 26.07.2016 г. до
18.07.2018 г., включително, поради което за този период така предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност, на основание чл. 111,
буква „в”, предложение 2 ЗЗД.
Предвид горното и основателността на предявения главен иск, съдът
приема за доказан по основание искът с правно основание чл. 86, ал. 1,
изречение 1 от ЗЗД за периода от 19.07.2018 г. до 18.07.2021 г., включително.
За този период ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 910.64 лв. Тъй като този иск за посочения
период е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът, на основание чл. 162 от ГПК, следва да определи неговия
размер по своя преценка. Съдът намира, че сумата от 277.22 лв. не надвишава
размера на законната лихва върху 910.64 лв. за периода от 19.07.2018 г. до
18.07.2021 г., включително и е достатъчна да обезщети ищеца по предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД и в посочените
параметри следва да бъде уважен. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1,
изречение 1 от ЗЗД за периода от 26.07.2016 г. до 18.07.2018 г., включително и
за разликата над сумата от 277.22 лв. до пълния предявен размер от 458.19 лв.
следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност, на основание чл. 111,
буква „в”, предложение 2 ЗЗД.
2
Предвид горното, изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 737.63
лв., от които 86.78 лв. – за дължима държавна такса, 303.73 лв. – за
възнаграждение на вещо лице и 347.12 лв. – за възнаграждение на един
адвокат.
Ответникът претендира разноски. Такива не се установява да са
направени по делото. При това положение, при този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски не му се следват, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДП“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр. София, район Т, пл. Б 1, НДК № *, вх. АИ4 ДА ЗАПЛАТИ на
„Т 2000“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. В, район
О, ул. „д-р Л. З“ № 32, вх. 1, ет. 3, ап. 8 сумата от 910.64 лв. – дължимо
неплатено в срок възнаграждение (цена) с ДДС на поръчани от „ДП“ ЕООД,
изработени и монтирани от ,,Т 2000‘‘ ЕООД изделия, за което е издадена от ,,Т
2000‘‘ ЕООД Фактура № *******/22.07.2016 г. – по предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 19.07.2021 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 277.22 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху 910.64 лв. за периода на забава от 19.07.2018
г. до 18.07.2021 г., включително, на основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД,
както и общата сума от 737.63 лв. – направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т 2000“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление гр. В, район О, ул. „д-р Л. З“ № 32, вх. 1, ет. 3, ап. 8
срещу „ДП“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
София, район Т, пл. Б 1, НДК № *, вх. АИ4 иск с правно основание чл. 86, ал.
1, изречение 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 910.64 лв. за периода от 26.07.2016 г. до 18.07.2018 г.,
включително и за разликата над сумата от 277.22 лв. до пълния предявен
3
размер от 458.19 лв., като погасен по давност, на основание чл. 111, буква „в”,
предложение 2 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването
му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4