Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, …,03,2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. №3299 по описа за 2021год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 ГПК –
чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника З.„А.“АД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител С.С., постановено на 03,02,2021год.
по изп. д. №20218590400025, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражение на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното постановление
да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнаграждение за взискателя
само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, което към
редакцията на НМРАВ е в размер на 200,00лв., но не и по чл.10, т.2 за процесуално
представителство и съдействие, доколкото такива действия не са извършени
от името и за сметка на взискателя. На самостоятелно
основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй
като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да
е налице неправилно изчисляване на пропорционалните
такси и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Оспорва се дължимостта на законна
лихва от 17116,67лв. върху сумата от 60000,00лв. за периода от 30,03,2018год.
до 20,01,2021год. като неправилно определен от ЧСИ, както и поради недължимост
на основание чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13,03,2020год., предвид което твърди да
не дължи законна лихва за периода от 13,03,2020год. до 09,04,2020год.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за
настоящото производство.
Взискателят –Л.В.Г., чрез
процесуален представител излага становище, с което сочи на неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Поддържа приетите от ЧСИ разноски да
съответстват на нормата на чл.10, т.1 и т.2 от НМРАВ, който минимум е
задължителен. Необосновано е твърдението на
застрахователното дружество за липса на фактическа и правна сложност на
делото, доколкото липсва доброволно изпълнение макар и длъжникът да разполага с
банковите сметки на взискателя, но въпреки това отказва доброволно плащане.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Таксите са правилно изчислени като от таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ не е
включено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело от 03,02,2021год., с което ЧСИ се е произнесъл по
възражение за намаляване на разноските за адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил без уважение същото. За неоснователно е прието възражението
за недължимост на такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, евентуално за неправилно
начисляване на размера на таксата по т.26 /намалена е от 6015,48лв. с ДДС до
5905,63лв. с ДДС, с оглед заявено прихващане на задължение на взискателя към
длъжника в размер на 215,00лв., с което е намален размера на дълга/ и
пропорционални такси по тарифата. Жалбата
срещу постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално
допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е частично основателна.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателят –Л.В.Г.
от 19,01,2021год. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата от 60000,00лв.
по ИЛ от 15,01,2021год., издаден по
гр.д.№2949/2020год. по описа на САС, 15632,63лв.-лихва за забава за периода от
05,09,2015год. до 29,03,2018год., законна лихва върху главницата за периода от 30,03,2018год.
до изплащане на вземането. Претендира се и адв. възнаграждение в размер на 1856,00лв.
Взискателят е отправил волеизявление за извършване на прихващане със сумата от
215,00лв. –дължима на длъжника.
Съобразно чл.426,
ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на
осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски
извършени от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар. Неоснователни са доводите
в жалбата за недължимост на адв. възнаграждение предвид липсата на
доказателства за плащането. Видно от представения договор за правна защита с №
518652/18,01,2021год. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
1856,00лв., в който е отразено плащане в брой. В тази част документът има
характер на разписка и съставлява доказателства за извършеното плащане.
Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е
определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на НМРАВ към датата на сключване
на договора за правна помощ и
съдействие/; За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000,00лв. – 200,00лв., и за
вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7;
Тъй като взискателят е представляван
от процесуален представител при иницииране
на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв.
възнаграждение за образуване на
производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът намира
да не се дължи, тъй като ПДИ е връчена на 19,01,2021год., а не се спори и
сумата да е преведена в резултат на наложения запор още на 20,01,2021год. в срока
за доброволно изпълнение. Ирелевантно е обстоятелството дали сумата е внесена в
резултат на наложен запор, доколкото длъжникът е лишен от възможността доброволно да заплати същата
преди да е узнал за изпълнителното производство, поради което осъществено съдействие от страна на процесуалният представител за
реализиране вземането на кредитора не е
необходимо.
Начислените такси по
т.1, т.5 и т.9 от ТТР към ЗЧСИ са
правилно определени в общ размер от 66,00лв. с ДДС, включително по т.12
и съобщение за вдигане на запора по т.5 в общ размер от 60,00лв. с ДДС.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи за недължимост
на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Таксата по т.26 се събира от
длъжника и в хипотезата на погасяване на вземането, чрез плащане от трето
задължено лице в срока за доброволно изпълнение, доколкото е в резултат на
предприети от ЧСИ действия по изпълнението-налагане на запор.
Съгласно
т.26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума върху материалния
интерес, като приложима в случая е б."д"
от сочения текст/ при материален интерес от 50000,00лв.до 100000,00лв.– 3220,00лв.
+4 на 100 за
горницата над 50000,00лв. или с оглед вземането от 92966,61лв. таксата е 4938,66лв.
или 5926,39лв. с ДДС. / за пълнота следва да
се посочи, че ЧСИ не разполага с правомощие да извършва прихващане на твърдени
насрещни вземания на страните в изпълнителното дело. Доводите на взискателят,
че от сумата по изпълнителния лист следва да се извърши прихващане със сумата
от 215лв. съставляват изявление да се претендира частично сумата по ИЛ, тъй
като ЧСИ не може, както да извърши компенсация, така и да зачете твърдяна от страните компенсация. В този случай таксата
по т.26 върху размера на вземането по ИЛ, без 215,00лв. е в размер на
5916,07лв. с ДДС/. Тъй като определената такса по т.26 е под установения
размер, то жалбата в тази част е неоснователна.
Изложените доводи за
недължимост на законна лихва за периода от 13,03,2020год. до 09,04,2020год. не
попадат в предметния обхват на защита по смисъла на чл.435, ал.2 от ГПК,
доколкото по естество си оспорват съдържанието обективирано в изпълнителния
титул и евентуалното съответствието му с
постановеното съдебно решение, което подлежи на проверка, чрез обжалване
издаването на изпълнителен лист по реда на чл.407 от ГПК. Съдебният изпълнител
дължи да съобрази вземането на взискателя обективирано в ИЛ, и макар и
законната лихва да е определяема от съдебният изпълнител, то във времево
отношение последният е ограничен от рамките в ИЛ или по конкретно от
30,03,2018год. до изплащането -20,01,2021год.
Разноски в
настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу
действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх.№369/17,02,2021год.
по описа на ЧСИ, депозирана от З.„А.“АД постановление на ЧСИ С.С. от 03,02,2021год.,
постановено по изп.д.№ №20218590400025, в частта, с която е оставено без уважение възражение вх.157/21,01,2021год.
относно прието адвокатско възнаграждение над 200,00лв. до 1856,00лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З.А. АД
за присъждане на разноски в настоящото производство като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.