Присъда по дело №114/2021 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 4
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 12 август 2022 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Кънева-Санкова
Дело: 20211460200114
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Оряхово, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивета В. Кънева-Санкова
СъдебниДИЯНА П.А ЦОНЕВА

заседатели:ЙОРДАНКА Г.А ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова
и прокурора Г. В. П.
като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Наказателно дело от
общ характер № 20211460200114 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА

АНГ. СТ. Т. , роден на 11.10.1975г. в гр. Враца, с постоянен адрес: с. С., обл. Враца,
ул. „Оряховска“ 30, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********.

ЗА НЕ ВИНОВЕН в това, че на 12.09.2020 г., около 23:00 часа в местността
„Ливадето“, находяща се в землището на с.С., обл.Враца, е извършил деянието в
немаловажен случай при условието на повторност, тъй като е извършил престъплението,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като за
осъществяване на деянието е използвал моторно превозно средство-лек автомобил марка
„Хюндай“, сив на цвят, с неустановен регистрационен номер и с неустановена собственост,
с помощта на когото е отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор-280
килограма кромид лук, на стойност 249.20 лева от владението на собственика им – от
владението на частния земеделски производител В. ИЛ. ОНЦ. от с.С., обл. Враца, без
съгласието на собственика, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 195 ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1 от НК,

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
1
ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 114/2021 год. по описа на РС – Оряхово.

Подсъдимия А. С. Т. от с.С. е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл. 195 ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1 от НК – за
това, че на 12.09.2020 г., около 23:00 часа в местността „Ливадето“, находяща се в
землището на с.С., обл.Враца, е извършил деянието в немаловажен случай при условието на
повторност, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, като за осъществяване на деянието е използвал
моторно превозно средство-лек автомобил марка „Хюндай“, сив на цвят, с неустановен
регистрационен номер и с неустановена собственост, с помощта на когото е отнел чужди
движими вещи, оставени без постоянен надзор-280 килограма кромид лук, на стойност
249.20 лева от владението на собственика им – от владението на частния земеделски
производител В. ИЛ. ОНЦ. от с.С., обл. Враца, без съгласието на собственика, с
намерението противозаконно да ги присвои.
Производството е по реда на ГЛ. ХХ НПК – производство по общия ред.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Представителят на РП – Оряхово поддържа обвинението, като намира
престъплението за което е предаден на съд подсъдимия за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Пледира за осъдителна присъда и наказание при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от
НК изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимия А. С. Т., не се признава за виновен, като в обясненията си категорично
заявява, че не е извършил деянието за което му е повдигнато обвинение. Чрез служебния си
защитник адв. В.В., пледира за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа
последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.А. С. Т., е роден на 11.10.1975г. в гр. Враца, с постоянен адрес с. С., обл. Враца,
ул. „Оряховска“ 30, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
Пострадалия В. ИЛ. ОНЦ. от с. С., обл. Враца, е управител и на СД „ВПС Лилия-Сие
О.и“, с. С., обл. Враца с предмет на дейност земеделие и търговия със земеделска продукция.
Фирмата се занимава с обработване на земеделска земя лична и под аренда, като засажда и
отглежда предимно зърнени култури, а в малка част засажда зеленчуци, вкл. кромид лук.
През 2020г. в местността „Ливадето“ в землището на с.С., фирмата управлявана от св. О.
засадила 70 – 80 дка с кромид лук. През 2020г. беритбата на лука започнала през месец юли-
август и приключила през м. септември. През този период ваденето на лука от земята
изсъхването му в блока и прибирането му продължило около 3-4 месеца, на няколко пъти.
През тези 3-4 месеца, за периода от м. юли-август 2020г. до м. септември 2020г. св. В.О.
констатирал 3-4 кражби на изваден лук от земята, в порядъка на около 100-150-200 кг.
Последното вадене на кромид лук станало в началото на месец септември 2020г., като
последната продукция с лук била оставена в блока за да изсъхне, след което да се изчисти и
прибере. За да опази последната продукция кромид лук от посегателства, св. В.О. наел св. В.
П. В. да го охранява нощно време, всяка вечер от 19.00 часа до 07.00 часа сутринта на
следващия ден.
На 12.09.2020 година, около 23.00 часа св. В.В. охранявал блока с кромид лук на
пострадалия, а в съседния блок до него, насаден с чесън св.И.Х. поливал насажденията.
Двамата свидетели чули в близост до блоковете в които се намират, че ручи двигател на лек
автомобил и видели на около триста метра от тях от другата страна на блока с лук, че
същият спира. Веднага двамата потеглили с автомобила на св. В. към мястото където бил
1
спрял автомобила, но преди да го наближат същият потеглил в неизвестна посока. След
около час – около 23.00 - 23.30 часа, автомобилът отново минал покрай блоковете, където
охранявали св. В. и св. Х., но този път се приближил до мястото и спрял при тях.
Автомобила бил м. „Ауди“ А3 собственост и управляван от св. И.Б., като с него пътувал св.
Р.Х.. Четиримата свидетели провели разговор на място, който продължил около 20 минути,
след което свидетелите Б. и Х. си тръгнали с лекия автомобил.
На 16.09.2020 г. св. В.В. и св. П.Г. – служители на ПУ Мизия, РУ Оряхово при обход
извършили проверка на необитаема вила находяща се в землището на с. С., за която знаели
че се ползва от св. И.Б.. По пътя минали покрай кошарата на св. С.Г., която се намирала на
около 5 метра до необитаемата вила. Двамата полицейски служители го попитали дали е
виждал да се върши нещо нередно около кошарата му и го повикали да отиде с тях до
необитаемата вила. Когато отишли там в процесната вила нямало никой. Пред вилата
свидетелят и полицейските служители констатирали, че има пълни чували с лук и обелки от
лук.
Тъй през месеците през месеците юли и август 2020г. св. В.О. бил подал няколко
устни сигнали до служителите в ПУ Мизия, за извършване на кражби от продукцията му с
лук, който съхранявал в м. „Ливадето“ в землището на с. С., служителите на реда го
уведомили за намерения лук, и го извикали в участъка да даде сведения за извършените му
кражби.
По оперативен път полицейските служители получили информация, че извършители
на кражбата са подсъдимия А.Т.. Във връзка с получената оперативна информация
служителите на полицията – св. П.Г., св.В.В. и св.Г.Г. отишли в дома на св. И.Б. където
знаели, че живее подс. А.Т., взели го със служебния автомобил и го закарали до вилата
където се намирал лука, за да им го предаде с протокол за доброволно предаване. В
процесната вила в землището на с. С., св. П.Г. съставил Протокол за доброволно предаване
от 16.09.2020г. на 10 бр. зеблени чували съдържащи лук, който подсъдимия подписал. На
място дошъл св. И.О., който натоварил чувалите с лук и го закарал в стопанството на В.О.,
където лука бил измерен. Установило се, че същият тежи 280 кг. След това била съставена
разписка за връщане на открития кромид лук на св. В.О.. Били снети сведения от св. В.О. в
които същият заявил, че на 16.09.2020г. установил че му липсва част от извадения лук в
земеделския блок, находящ се в землището на с. С..
По повод на така постъпилия сигнал за извършена кражба на лук от блока на св. В.О.
била образувана проверка от органите на МВР. Въз основа на събраните в хода на
проверката данни,наблюдаващият прокурор образувал досъдебно производство, на
основание чл.212, ал.1 от НПК.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-оценителна
експертиза в хода на досъдебното производство се установява, че стойността на 280 кг.
кромид лук възлиза на сумата от 249.20 лева. Към датата на деянието установената за
страната МРЗ е била в размер на 610.00 лева, съгласно ПМС №350/19.12.2019 година.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите, заключението на
изготвената съдебно счетоводна експертиза, както и обясненията на подсъдимия, които
съдът кредитира като обективни, взаимосвързани и безпротиворечиви помежду си и с
останалите доказателства, както и от приобщените такива от досъдебното производство, по
реда на чл. 283 и чл.284 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.О., И.О., В.В., И.Х., П.И., С.П., И.Б.,
Р.Х., Г.Г.,и обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание.
От показанията на свидетеля В. ИЛ. ОНЦ. се установява, че е управител на „ВПС
Лилия - Сие О.и“СД с. С., което се занимава със земеделие, растениевъдство и зеленчуко
производство. През 2020 г. фирмата засадила около 70-80 дка кромид лук на полето в
2
местността Ливади, на около 300 метра от края на селото. В периода от м. юли-август 2020г.
до м. септември 2020г. св. В.О. констатирал 3-4 пъти, че от полето му се извършват кражби
на изваден лук от земята, който бил в порядъка на около 100-150-200 кг. При всяко
установяване на кражба на лук същият се обаждал на някой полицейски служител в ПУ –
Мизия, за да сигнализира. Във връзка с конкретния случай от показанията на свидетеля се
установява, че един ден от полицията го уведомили, че са намерили лук, но той не е
установил кражбата и не е подавал сигнал или жалба. Сочи, че кражби на лук е имало много
пъти, въпреки, че е имало пазачи на полето. Твърди, че кражбата е извършена през месеците
юли-август 2020г., когато се изважда лука от земята, за да изсъхне в лехите и да се прибере.
В показанията си пострадалия сочи, че лично не е ходил на мястото, където е намерен
откраднатия лук. Бил извикан синът му И.О., за да го прибере. Сочи, че седмица преди да му
се обадят полицаите, установил липса на лук от полето, но не може да посочи точното
количество. Базата му се намира на около 400-450 метра от нивата. Сочи, че зад базата
изхвърлят люспите, а разваления лук изхвърлят в м. „Данева могила“, в землището на с.С..
Свидетелят категорично заявява, че след като установил последната липса на лук от лехите,
св. В.В. се обадил и му казал че покрай блока с лук са минали св. Р.Х. и св. И.Б..
Показанията на св. В. О. се подкрепят от показанията на св. И.О. - негов син, св. В.В.,
св. Илия Х., св.И.Б. и св.Р.Х. относно фактическата обстановка установена по делото.
В показанията си св. И.О. твърди, че през 2020 г. му се обадили по телефона от
полицията, че са открили лук в покрайнините на с. С., като го извикали да отиде, за да го
прибере и да го измери в базата на фирмата на баща му. Когато отишъл на мястото -
необитаема сграда, там били подсъдимия А.Т. и трима полицейски служители. Свидетеля
сочи, че през 2020г. бил установил поне 4 кражби на лук от лехите в блоковете, намиращи
се в м. Ливадето. Заявява, че последната липса на кромид лук е установил с баща си – св.
В.О., преди да му се обадят от полицията, че са открили лук, но не си спомня колко време
преди това.
От показанията на свидетеля В. П. В. се установява, че през есента на 2020г. бил нает
за нощна охрана на блока с кромид лук на В.О.. Смяната му започвала от 19.00 ч. вечерта
единия ден до 07.00 часа сутринта на следващия ден. Свидетелят сочи, че до блока с лука
имало два пътя - един калдъръмен и един земен, като през нощта същият обикалял с колата
си и стоял и на двата пътя, от двете страни на блока. До блока с червен лук имало блок с
чесън. Св. В.В. категорично заявява, че през месец септември 2020г. времето през което
същият бил нает да охранява лука от блока не са констатирани кражби и липса на изваден
лук. Във връзка с конкретния случай свидетелят сочи, че на 12.09.2020г. около 23:30 часа
докато обикалял блока с лук по земния път от към полето минала кола, в която били св.И.Б.
и св.Р.Х.. Спрели, колата на пътя в близост до свидетеля В. и св.И.Х., който в този момент
поливал блока с чесън. Попитали ги какво става, поседели малко и си тръгнали към селото.
На сутринта св. В.В. разказал на св.В.О. за случилото се, като категорично заявява, че след
смяната му на полето тази нощ на 12.09.2020г. – 13.09.2020г. при обход на блока установил,
че няма липси на лук. Свидетеля сочи, че всяка година В.О. сади лук, като през м. август се
вади, после се оставя 2 месеца да съхне на слънце и след това се прибира. Когато бил
намерен лука в необитаемата вила в землището на с. С., св. В.В. твърди, че заявява, че
когато бил извикан в полицията казал на полицейските служители че през месец септември
не е имало кражби на лук, още повече не е установил такива липси на 13.09.2020г., като ги
поканил да отидат заедно при блока и сами да проверят твърденията му, но те отказали.
Показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на св. ИЛ. В. ХР.. В показанията
си св. И.Х. заявява, че въпросната вечер на 12.09.2020г. поливал блока с чесън на В.О., а св.
В.В. охранявал блока с кромид лук, който бил изваден за да съхне на полето. Към 23.00 часа
чул ручене на двигател на кола и видял запалените й светлини от другата страна на блока.
Колата спряла и изгасила светлините. Тогава заедно със св.В.В. тръгнали към колата, но тъй
като пътя бил неравен, минали 5-10 минути докато стигнат до там, колата запалила и
3
тръгнала през път, който не се ползва. Тогава свидетеля видял, че единия й стоп свети. След
около час, същата кола отново минала покрай блоковете с лук и чесън, идвайки от полето,
където се намирали двамата със св. В.В. и спряла при тях. В колата били само св. И.Б. и
св.Р.Х.. Заприказвали се, св. Б. попитал какво правят, а свидетеля отговорил, че той полива
чесъна, а Велизар пази лука. Постояли около 20 минути при тях, след което си
тръгнали.Свидетелят категорично заявява пред съда, че тази нощ не е констатирана кражба
на лук от блока, нито от св. В., нито от него.
Показанията на св. В.В. и И.Х. се напълно кореспондират с показанията на св. И.Б. и
св.Р.Х.. В показанията си свидетеля Р.Х. твърди, че през есента на 2020г., двамата със
св.И.Б. ходили до една вила, която се намира в края на селото. Вилата била на ловджии, там
се събирали. Отишли около 22 часа, видели, че няма никой и си тръгнали. По пътя се отбили
при пазачите И.Х. и В.В.. Поговорили с тях десетина минути, може и по-малко, изпушили
по една цигара и си тръгнали. Двамата се придвижвали с колата на св.И.Б. – „Ауди А3“
червено на цвят, като шофирал И.Б..
От показанията на свидетеля ИВ. Б. Б. се установява, че същия има малък сервиз за
автомобили и притежава л.а. „БМВ Х5“ и „Ауди А3“. Двамата с Радослав ходили до вила на
ловджиите, която се намира в землището на с. С., в м. „Могилата“, като до нея си стига по
земен път. До вилата отишли вечерта по тъмно, но там нямало никой и си тръгнали. На
връщане спрели при блоковете с лук и чесън, където се намирали св.И.Х. и св.В.В..
Разговаряли известно време, след което си тръгнали. Свидетеля сочи, че познава
подсъдимия – същия от 5-6 години живее в постройка негова собственост, тъй като няма
къща. Сочи, че подсъдимия след като бил освободен от полицията във връзка със случая, му
споделил, че преди това бил ходил да си набере лук за ядене отзад на боклука, зад някакво
бивше стопанство и полицаите го прибрали.
В разпита си свидетеля П.И. сочи, че с подсъдимия са приятели. Един ден сутринта
през пролетта на 2020г. на центъра на селото се видели и подсъдимия Т., който го помолил
да му помогне да си вземе червен лук от боклука зад бившето стопанство в с. С., зад
сградата на св. В.О.. Той се съгласил и двамата отишли пеша до въпросния боклук. Там
напълнили 3-4 чувала с лук, който бил рязан от машини, некачествен. Свидетеля
категорично заявява, че подсъдимия не притежава лек автомобил и категорично отрича до
боклука с лук да са се придвижили с лек автомобил м. Хюндай, в който да са натоварили
чувалите с лук.
Съдът кредитира показанията на св. СВ. Г. П.. В разпита си св. Г. твърди, че се
занимава с отглеждане на овце и кози. Стопанството му се намира на края на селото, на пътя
за с.Ботево. На гърба на фермата му има изоставена вила. Свидетеля сочи, че през 2020г.
един ден във фермата му дошли полицаи, които го попитали дали е видял нещо нередно
около кошарата му. След това го поканили да отиде с тях до необитаемата вила, където
видели отред пред нея оставени около десетина завързани пълни чували. Чувалите били по
50 литра но свидетеля не е видял какво има в тях. Твърди, че вилата се намира на 2 метра от
фермата му и в нея се събирали св. Р.Х.,св.И.Б. и други да пият.
Свидетеля Г.Г.-полицейски служител сочи, че през 2020 г., колегите му В.В. и П.Г.
го извикали да отидат заедно да изземат лук, който се намирал в една вила над с.С., която се
полза от ИВ. Б. Б., но не знае чия собственост е. Лука бил изчистен от листата, сортиран и
поставен в чували. Сочи, че преди това взели подсъдимия от дома на св.И.Б.. Във вилата
дошъл с бус св. И.О. в който натоварили чувалите с лук , след което колегите му и подс. Т.
потеглили към базата на св. В. О., за да го измерят, а той си тръгнал.
Съдът не кредитира показанията на св. П.Г. и св. В.В. - полицейски служители, относно
хронологията на установяване на инкриминираното деяние и авторството му, тъй като
техните показания са в противоречие със събраните по делото доказателства. В показанията
си св.П.Г. и св. В. твърдят, че получили сигнал от св.В.О., който заявил, че му е извършена
кражба на лук от земеделската земя, която обработва. Двамата свидетели извършили
4
проверка, от която установили, че съпричастни към това деяние са лицата подс.А.Т. и
св.П.И.. При извършените беседи и разпити на подсъдимия, същия бил дал подробно
обяснение как със св.П.И., който му помогнал, са извършили кражба на лук от полето на
В.О.. След това установили процесния лук в двора на къща с. С., ползвана от И.Б., който е
племенник на подсъдимия.
Техните показания се опровергават от показанията на свидетелите останалите
свидетели по делото.
Показанията на свидетелите Г. и В. са в противоречие с показанията на св. В.О. и с.
И.О., които категорично заявяват пред съда, че за намирането на лука са разбрали от
полицейските служители, но не са подавали сигнали за кражба на лук, въпреки че са
установили седмица преди това, че имат отново липси на кромид лук от лехите в полето.
Същите са в противоречие и с показанията на св. Павел Игнаво и св. И.Б., относно
авторството на деянието.
Фактическата обстановка установена в хода на съдебното следствие не
съответства на приетата за установена в обстоятелствената част на обвинителният акт
на прокурора, а именно, че на 12.09.2020 г., около 23:00 часа в местността „Ливадето“,
находяща се в землището на с.С., обл.Враца, е извършил деянието в немаловажен случай
при условието на повторност, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като за осъществяване на деянието е
използвал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай“, сив на цвят, с
неустановен регистрационен номер и с неустановена собственост, с помощта на когото е
отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор-280 килограма кромид лук, на
стойност 249.20 лева от владението на собственика им – от владението на частния
земеделски производител В. ИЛ. ОНЦ. от с.С., обл. Враца, без съгласието на собственика, с
намерението противозаконно да ги присвои.
Обвинението се позовава само и единствено на протокола доброволно предаване, и
показанията на полицейският служител П.Г., че подсъдимия на 12.09.2020 г., около 23:00
часа в местността „Ливадето“, находяща се в землището на с.С., обл.Враца, като е използвал
моторно превозно средство-лек автомобил марка „Хюндай“, сив на цвят, с неустановен
регистрационен номер и с неустановена собственост, е отнел чужди движими вещи,
оставени без постоянен надзор - 280 килограма кромид лук, на стойност 249.20 лева от
владението на собственика им, с намерението противозаконно да ги присвои и то в степен
недостатъчна да обоснове несъмнен извод по чл. 303, ал. 2 НПК.
Това си заключение съдът обосновава от следното:
Не се установява от доказателствата по делото подсъдимия А. С. Т. на 12.09.2020г.
около 23.00 часа да се е намирал в местността „Ливадето“, находяща се в землището на с.С.,
обл.Враца,с лек автомобил марка „Хюндай“, сив на цвят и да е отнел 280 килограма кромид
лук, оставен без постоянен надзор от владението на св. В.О., с намерението противозаконно
да ги присвои.
От показанията на св. В.В. и св. И.Х., се установява, че на 12.09.2020г. около 23.00
часа в местността „Ливадето“, в землището на с.С., са пристигнали св. Р.Х. и св. И.Б., с лек
автомобил марка „Ауди“ А3 червено на цвят, управляван от св. Б., т.е на въпросното място
са се намирали само четиримата свидетели, които провели и разговор по между си, който
продължил около 10-20 минути. От показанията на свидетелите В. О.,И.О., В.В., И.Х. се
установява, че блока с лук собственост на св. О., в местността „Ливадето“, в землището на
с.С. на 12.09.2020г. около 23.00часа е бил охраняван от св. В.В., т.е не е бил без постоянен
надзор.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на
свидетеля В.О. и И.О. не се установява, че открития лук в необитаемата вила находяща се в
землището на с. С. е именно от лехите в блока собственост на св. В.О., находящ се в
местността „Ливадето“, в землището на с.С.. В показанията си св. В.О. категорично заявява,
5
че когато му съобщили от полицията че е намерен лук, той предположил че е от неговия
блок, но неможе да е сигурен. Предполага че е негов, тъй като количеството било голямо, а
и през 2020г. в периода от м. юли – м. август му били извършвани няколко кражби от
полето. Свидетелят сочи също, че в землището на с.С. частни лица също отглеждали лук, но
в по малки количества.
В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че през
2020г. двама полицай го взели и го закарали на вилата, след това го откарали в полицейския
участък и го питали откъде е взел лука. Той им казал, че с П.И. са взели лук от боклука, но
той не е във вилата и там не са чистили лук. Лука който взел от боклука занесъл в домът си
на гръб, но този който бил във вилата не е негов и не го е събирал той.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия като достоверни, тъй като същите са
логични и непротиворечиви. Кореспондират и на останалите доказателства по делото,
поради което не следва да се игнорират като изградена от него защитна версия.
От правна страна:
От обективна страна безспорно се установява, че на неустановена дата в началото на
м. септември 2020г. в местността „Ливадето“, в землището на с.С., обл.Враца от блок с
кромид лук собственост на В.О. е извършена кражба на кромид лук.
По делото не се установи по безспорен начин количеството на откраднатия кромид
лук. По делото не се установява по безспорен начин и механизма на извършване на
кражбата, а още повече това да е извършено от подсъдимия.
В производството пред съда не бяха ангажирани никакви доказателства,нито преки,
нито косвени от които да се установява по един несъмнен и категоричен начин фактическата
обстановка и правна квалификация на деянието, описани в обвинителния акт досежно
престъплението по чл. 195 ал.1, т.2, т.4, пр.1 и т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1 от НК.
Поради това настоящия съдебен състав не можа да обоснове извод за доказаност на
обвинението, повдигнато на подсъдимия за извършването на това престъпление, тъй като от
събраните гласни и писмени доказателства не се установиха конкретните обстоятелства, при
които е било извършено твърдяното престъпление.
От обективна и субективна страна не се установява деянието да е извършено от
подсъдимия. В настоящия случай обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия Т.,
следва да бъде доказано със средства и по начин, който не оставя съмнения относно
извършване на престъплението и неговия автор. В процесния случай няма преки или
косвени доказателства, които да сочат подсъдимия като автор на престъплението.
От събраните в хода на съдебното следствие многобройни допълнителни
доказателства, също не се установява деянието да е извършено от подсъдимия. При така
изложените фактически изводи обвинението остана недоказано, а съгласно чл.303, ал.1 от
НПК присъдата не може да почива на предположение. Кражбата е престъпление, което от
субективна страна изисква пряк умисъл, съответно деецът следва да съзнава, че установява
владение върху дадена вещ без да е налице съгласие за това от страна на нейния собственик.
В случая, с оглед събрания по делото доказателствен материал, не могат да бъдат оборени
по безспорен начин твърденията на подсъдимия, че той не е извършил престъплението.
Факта че е предал с протокол за доброволно предаване инкриминираните вещи, не може да
обоснове по категоричен начин участието на подсъдимия в инкриминираното деяние.
Единствените свидетели, които твърдят, че подсъдимия е признал за извършване на
кражбата и е описал механизма на деянието са свидетелите П.Г. и В.В. – полицейски
служители. Техните показания обаче не се подкрепят от събраните в наказателното
производство писмени и гласни доказателства.
От показанията на всички разпитани свидетели на обвинението се установява
единствено факта, че е в началото на м. септември 2020г. е извършена кражба на кромид лук
от полето в землището на с.С., собственост на пострадалия В.О.. От показанията на
полицейските служители не може обаче да се формира извод, че подсъдимия е извършил
6
престъплението.
Поради изложеното, съдът приема, че не е доказана обективната и субективната
страна на вменения на подс. Т. престъпен състав, тъй като не са налице убедителни
доказателства, установяващи виновно поведение от негова страна. В конкретния казус
изобщо не се установи подсъдимия да е отнел от владението на пострадалия В.О.
инкриминираните вещи. Настоящата инстанция не може да посочи доказателства, върху
които да формира вътрешно убеждение, че именно подсъдимия е извършил
инкриминираното деяние.
И тъй като разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК не позволява присъдата да почива на
предположения, а след преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счете за недоказано
обвинението от РП – Враца, ТО - Оряхово спрямо подсъдимия А. С. Т., че е осъществил от
обективна и субективна страна на състава на престъпление по чл. 195 ал.1, т.2, т.4, пр.1 и
т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1 от НК – за това, че на 12.09.2020 г., около 23:00 часа в
местността „Ливадето“, находяща се в землището на с.С., обл.Враца, е извършил деянието в
немаловажен случай при условието на повторност, тъй като е извършил престъплението,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, като за
осъществяване на деянието е използвал моторно превозно средство-лек автомобил марка
„Хюндай“, сив на цвят, с неустановен регистрационен номер и с неустановена собственост,
с помощта на когото е отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор-280
килограма кромид лук, на стойност 249.20 лева от владението на собственика им – от
владението на частния земеделски производител В. ИЛ. ОНЦ. от с.С., обл. Враца, без
съгласието на собственика, с намерението противозаконно да ги присвои, и с оглед
разпоредбата на чл. 304 от НПК, и с всички законни последици от това, оправда подсъдимия
по повдигнатото му обвинение.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7