№ 20302
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110175161 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по Искова молба вх. № 410485/17.12.2024 г. от К. Р. Ю., ЕГН **********,
гр. София, ул. М П Т № 25, ет. втори мансарден, ап. 26А, чрез адвокат Л. Т., със съдебен
адрес: гр. София, ул. А № 33, вх. А, ет.4, офис 426, с която се иска установяване на
недължимост поради изтекла давност по чл. чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с цена
на иска 6590.23 лв., в това число главница размер на 3137.42 лв. и лихви в размер на
3452.81 лв., против „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Я № 23Б, представлявано от изпълнителния си директор, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на
ответното дружество следните суми: сума в размер на 6590.23 лв., представляваща сбор от
главница в размер на 3137.42 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 3452.81 лв., за
топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с инсталация
№ ................., за които суми е издадено писмено уведомление от ответното дружество
адресирано до ищеца от 04.11.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ведно с Фактура № **********/30.09.2024 г.,
включително и в приложеното към същата съобщение, ответникът претендира от ищеца
извънсъдебно заплащане на сума на обща стойност 8012,45 лв., за потребена топлинна
енергия. Ответното дружество начислява суми (главници) за топлинна енергия и дялово
разпределение, както и мораторни лихви (обезщетения за забава) за периоди между 2007 г. и
2012 г., както и за дялово разпределение за периоди между 2015 г. и 2019 г. Твърди се, че
ищецът регулярно получава телефонни обаждания, в които бива уведомен за неплатени
1
задължения и е възпрепятстван да заплаща текущи задължения по път, различен от банков
превод.
Сочи, че към дата 04.11.2024 г. e било връчено писмено уведомление за неплатени
задължения, включващи главници и лихви за периоди от февруари 2007 г. Твърди, че
възможността вземането да бъде събрано е с погасенa давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и чл.
112 от ЗЗД, във връзка с чл. 119 от ЗЗД. Претендират се направените по делото разноски
както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата
молба, като признава факта, че за процесния период дължимите суми са погасени по
давност. Прави изрично изявление, че прави признание на иска по смисъла на чл. 237 от
ГПК. Счита, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди, че ищецът е
имал възможност да сключи извънсъдебно споразумение за това ответното дружество да не
претендира плащане на погасени по давност суми. Твърди, че сумите са погасени по
давност, но ищецът не е предоставил нужните доказателства за да бъде изведен обоснован
извод за спор по отношение на давността между страните. Моли при наличие на
предпоставките по чл. 238, ал. 2 от ГПК съдът да се произнесе с неприсъствено решение и да
му присъди разноски и адвокатско възнаграждение.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства,
след което приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът е направил признание на иска с отговора на исковата молба, поради което
съдът приема, че са налице са условията по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, поради което и искането на двете страни в тази насока следва да бъде
уважено.
По разноските: И двете страни претендират разноски. Ищецът е представил писмо, с
което е поканен да заплати натрупани към 04.11.2024 г. непогасени задължения за топлинна
енергия и услуга дялово разпределение към ответното дружество за периода от месец
февруари 2007 г. до месец септември 2024 г., включително, Фактури №№ ********** от
30.09.2024 г., **********/31.08.2024 г., **********/31.07.2024 г., **********/30.06.2024 г.,
**********/31.05.2024 г., с приложени към тях съобщения относно дължимите суми; Писмо
за дължими към 29.05.2025 г. незаплатени задължения за периода от месец февруари 2007 г.
до месец април 2025 г., включително, в което е посочено, че ищцата е поканена в
седемдневен срок да изплати задължението като е посочена банкова сметка; Фактура №
**********/30.04.2025 г., ведно с приложено съобщение към фактура. Останалите
приложения, поради липсата на подпис, не съставляват документи по смисъла на ГПК,
поради което съдът не ги обсъжда. Съдът счита, че представените документи не доказват, че
ответникът не е отправял изявления към ищеца, че смята да предприема принудителни
действия за вземанията, обективирани във фактурите, съобщенията към тях и в
представените писма. Посочване на срок за доброволно плащане не е предприемане на
действия за принудително събиране на вземанията, а е ноторно известно, че ответното
дружество при поискване от негов клиент е оправомощено от Столични общински съвет да
2
отписва погасени чрез изтекла погасителна давност вземания. Данни такова искане до
ответника по делото няма, поради което съдът счита, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, само като е отправял писма или фактури с включване на незаплатени
стари задължения и посочване на срок за доброволно изпълнение.
С оглед на изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на
ответника, който е бил представляван от юрисконсулт, поради което съдът определя
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в минимален размер от 50
лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност и разглеждането на делото в едно
открито съдебно заседание, без личното участие на страните и техните представители в
откритите заседания и събиране на минимален обем писмени доказателства.
По изложените мотиви и на основание чл. 237 и чл. 78, ал. 1 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Р. Ю., ЕГН **********, гр.
София, ул. М П Т № 25, ет. втори мансарден, ап. 26А, чрез адвокат Л. Т., със съдебен адрес:
гр. София, ул. А № 33, вх. А, ет.4, офис 426, срещу „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от изпълнителния си директор,
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът К. Р. Ю.,
ЕГН ********** не дължи на ответника „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., сумата 3452.81 лв. (три
хиляди четиристотин петдесет и два лева и осемдесет и една стотинки), за топлинна енергия и
услуга дялово разпределение за недвижим имот с инсталация № .................Д, за периода месец
февруари 2007 г. до месец юни 2019 г., включително, поради погасяването по давност на
възможността за принудителното събиране на вземането, на основание чл. 439 вр. чл. 124, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА К. Р. Ю., ЕГН **********, гр. София, ул. М П Т № 25, ет. втори
мансарден, ап. 26А, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от изпълнителния си директор, сумата
от 50 лв. (петдесет лева), на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3