Решение по адм. дело №790/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е след като с определение по адм. д. № 774/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик производството по делото, образувано по жалбата на А. Г. С. с [ЕГН], чрез пълномощника му адв. В. П. против Заповед №7855з-362 от 29.04.2025г., Заповед №7855з-440 от 09.06.2025г. и Заповед №7855з-468 от 18.06.2025г. и трите издадени от Директора на дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР, е разделено.

Настоящото производство се провежда по жалба на А. Г. С. против Заповед №7855з-440/09.06.2025г., издадена от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР, с която жалбоподателят е командирован в Гранично полицейско управление - Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово при Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, за периода от 11.06.2025г. до 10.07.2025г. включително. Релевираните са твърдения, че оспорената заповед е нищожен административен акт, алтернативно незаконосъобразен, издаден в противоречие с приложимия материален закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорва възникването на служебна необходимост от командироване, че се изменя не само мястото на изпълнение, но и характера за задъженията на служителя. Посочва, че в заповедта не са посочени фактически основания за издаването. Претендира обяваване нищожност, алтеранитивно отмяна на административния акт и разноски съгласно представен списък.

Ответникът - директор на дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Пазарджик, намира за установено от фактическа следното:

Предмет на съдебен контрол е заповед на директора на дирекция Дирекция „Вътрешна сигурност“(ДВС) - МВР, с която на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 и чл. 181а от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 10, ал. 1 от Наредба за командировките в страната във вр. със Заповед № 8121з-168/20.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи и докладна записка № 3282р-15506/30.05.2025 г. с цел обезпечаване и подпомагане на дейностите по гранично наблюдение противодействие на незаконното преминаване на чужденци през територията на страната в зона на българо-турската граница, оспорващият - главен инспектор А. Г. С. - началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР е командирован в Гранично полицейско управление - Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово при ГДГП-МВР, за периода от 11.06.2025г. до 10.07.2025г. включително. Според обстоятелствената част на заповедта на командирования служител ще бъдат поставяни задачи, свързани с оперативното противодействие и разкриване на престъпления, свързани с незаконното преминаване на чужденци през територията на страната в зоната на българо-турската граница.

В докладна записката е отбелязано, че във връзка със засиления миграционен натиск и усложнената оперативна обстановка в зоната за отговорност на РД „ГП“ – Елхово се създават условия за затрудняване на дейността по гранично наблюдение и противодействието на престъпността през държавната граница, е необходимо обезпечаване на нормалното функциониране и изпълнение на възложените със закон задачи. Горното е наложило отправянето на предложение ръководен служител от дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР да бъде командирован в ГПУ – Резово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ –МВР Елхово за срок посочения срок 11.06.2025г. до 10.07.2025г. включително. Последният е по-дълъг от предвидения в чл. 181а ЗМВР, но командироването е прекратено считано от 18.06.2025 г., с издаване на Заповед № 7855з-467 от 17.06.2025 г. При тези данни съдът приема, а и по делото не е спорно, че командироването в процесната заповед е продължило от 11.06.2025 г. до 18.06.2025 г., след което е издадена трета Заповед № 7855з-468 от 18.06.2025 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР (предмет на съдебен контрол по адм. д. № 774/2025 г. по описа на Административен съд-Пазарджик).

Съгласно кадрова справка жалбоподателят е постъпил на работа в МВР през 2009 г., като последователно е заемал различни длъжности. Считано от 20.07.2016 г. до издаване на кадровата справка лицето заема различни длъжности в ДВС – МВР. Последната заемана длъжност, считано от 28.04.2025 г. (четири дни преди издаването на заповедта за командироване) е началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР. Районите на действие на териториалните звена на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР са определени със заповед № 8121з-1346/27.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи.

Следва да бъде отбелязано, че оспорената заповед е втора по ред, след като със Заповед № 7855з-362/29.04.2025 г. на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, С. (четири дни след встъпване в длъжност на ръководна длъжност в ДВС на 28.04.2025 г.) е командирован в ГПУ – Резово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ –МВР Елхово за срок от един месец (02.05.2025г. до 31.05.2025г. включително). След разделяне на производството посочената първа заповед е предмет на съдебен контрол по адм. д. № 788/2025 г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

С т. 2 от Заповед № 8121з-168/20.02.2025 г. на министъра на вътрешните работи, цитирана в атакувания акт, директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ е упълномощен (оправомощен) да командирова държавни служители по чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 6 в съответната структура на МВР съгласно чл.181а от ЗМВР и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командироването в страната.

Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана (на 30.06.2025г.) в срок, доколкото са налице данни за връчване (09.06.2025г.), но в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което е приложима нормата на чл. 140, ал. 1 АПК и срок за обжалване се удължава на два месеца. Освен това, предвид изричното искане за обявяване на нищожност на оспорения акт, на основание чл.149, ал.5 от АПК оспорването не е ограничено във времето. Жалбата е депозирана от надлежна страна – адресат, за която е налице правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Основните структури на МВР по смисъла на чл. 37, ал.1 от ЗМВР са главните дирекции; областните дирекции; Дирекция „Вътрешна сигурност“; Дирекция „Миграция“; Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“; дирекциите от общата и специализираната администрация; Академията на МВР; Медицинският институт на МВР; Националният институт по криминалистика и Институтът по психология. Дирекция „Вътрешна сигурност“ е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи, за разлика от Главна дирекция „Гранична полиция“ – подчинени на главния секретар на МВР.

Разпоредбата на чл.43а, ал.1 от ЗМВР гласи, че дирекция „Вътрешна сигурност” е структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на министерството.

Съгласно чл.181а, ал.1 от ЗМВР при служебна необходимост служителите на МВР могат да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място. Според ал.2 на същата разпоредба командироването се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на служителите.

Според настоящия съдебен състав независимо от позоваването на разпоредбата на чл.181а от ЗМВРи наличието на заповед за делегиране правомощията от министъра към директорите на дирекции, същите са с определен структурен обхват, видно от посочването „в съответната структура“. Това уточнение именно ограничава директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ да командирова служители единствено в рамките на тази структура, не и в различна, каквато съгласно чл. 37 ЗМВР е Главна дирекция „Гранична полиция“. За командироване от вида на процесното директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ не е оправомощен, тъй като се касае командироване в различни структури в МВР.

Предвид обстоятелството, че жалбоподателят заема ръководна длъжност в системата на МВР по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3, вр. чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, само министърът на вътрешните работи чрез едностранно волеизявление може да предизвика пряка правна промяна в служебното правоотношение на държавния служител, която касае изпълняваните от него функции – длъжността и мястото – структура и териториална определеност, в която се изпълнява службата. Предвид чл. 158, т. 1 ЗМВР министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавните служители на висши ръководни или ръководни длъжности в МВР, поради което същият притежава правомощието да командирова ръководните служители или оправомощено от него лице. (Решение постановено по адм. д. № 7310/2023 г. по описа на ВАС, пето отделение). Посоченото правомощие е проява на качеството му на едноличен централен орган на изпълнителната власт, който ръководи министерството и е отговорен за провеждането на държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност, обществения ред и защитата при бедствия, дори и когато го упражнява по отношение на служители, за които се явява орган по назначението, в какъвто смисъл е приетото в мотивите на ТР № 2 от 26.02.2014 г. по № 2/2013 г. на ВАС: „ ... Органите по назначаването, с изключение на министъра, не биха могли да разпоредят преместване в структура, която не ръководят. Правомощието на министъра е чрез едностранно волеизявление да предизвика директно правна промяна в служебното правоотношение на държавния служител, която касае изпълняваните от него функции – длъжността, и мястото – структура и териториална определеност, в която се изпълнява службата.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от материално некомпетентен орган, което е основание за обявяване на нейната нищожност.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК липсват конкретни фактически и правни основания за издаване на акта.

Данни за възникнала служебна необходимост за командироването по смисъла на чл.181а, ал.1 от ЗМВР не се съдържат в оспорената заповед. Не се посочва изрично „служебна необходимост” като основание за издаването й. Според определението в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Съгласно константната съдебната практика, фактическите основания следва да съдържат излагане на факти от обективната действителност, които сочат за наличие на поне една от изброените хипотези: извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите, включени в определението на понятието. В оспорената заповед не се съдържат никакви конкретни обстоятелства, свързани с извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и/или обществения ред, от които да се направи обоснован извод за наличие на служебна необходимост по смисъла на § 1, т.23 ДР на ЗМВР. Докладната записка също не съдържа информация за увеличението на опитите на граждани на трети страни да преминат на територията на РБ през границата на страната спрямо предходната година – отсъства съпоставка в цифров израз, което изключва наличието на извънредни промени в оперативната обстановка.

Съдът намира, че не може да се приеме за мотивирано избирането именно на С. за командироване, както и изборът за командироване изобщо на служител точно от дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, за предвидената цел по обезпечаване границата, която попада в обхвата на дейност на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР. Отбелязването в предложение рег. № 7855р-6479/02.06.2025 г. не се явява такова, тъй като след изброяването на задачите предмет на изпълнение на другите двама от ръководните служители от общо трима в сектор 01, отдел 07 на дирекция, че С. към момента не изпълнява конкретни задачи, тъй като същият е бил командирован в ГПУ-Резово с предходна заповед, която се явява първа, издадена ден след назначаването на С. на ръководната длъжност в ДВС. В предложението е посочено и, че същият би могъл да изпълнява задълженията по охрана на границата, тъй като той е бил ръководител на отдел, обезпечаващ оперативно българо-турската граница. Първото от сочените обстоятелства е единствено констатация, че Семерждиев не изпълнява конкретни задачи в дирекция. Това се обосновава именно с обстоятелството, че е командирован веднага след заемането на длъжността, което е направило невъзможно изпълняването на каквито и да били дейности в дирекция, предвид встъпването му в длъжността ден преди заповедта за неговото първо командироване. Абсолютно несъстоятелно е и второто, тъй като не е подкрепено от каквито и да било данни. Видно от кадровата справка на С., същият не е бил на длъжност свърза с оперативно обезпечаване българо-турската граница, както се твърди. Безспорно това е въпрос, предоставен в условията на оперативна самостоятелност на свободната преценка на компетентния орган, но според установената съдебната практика, неспазването на изискването за излагане на мотиви, когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка, съставлява основание за отмяна на административния акт – т. 2 от ТР № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело № ТД № 4/2002 г. Според мотивите на решението, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколко възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва и отговор на въпроса, дали той не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

Изложените съображения обосновават извод, че с изключение на изискванията за писмена форма на административния акт, са нарушени всички останали изисквания по чл.146 от АПК, в това число едновременно заповедта е нищожна поради некомпетентност на органа и упражняване на непредвидено в закона правомощие във връзка с командироването на държавни служители, както и за отмяна – поради съществено нарушение на процесуалните правила, несъответствие с материалния закон и с целта на закона, т.е. заповедта е и незаконосъобразна.

Поради установена нищожност, която е по-тежкият порок, на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, съдът дължи прогласяване нищожността на акта.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани разноски, като съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“ като юридическо лице следва да бъде осъдена да заплати на С. сума в размер на 760 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 7855з-440/09.06.2025 г. на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР.

ОСЪЖДА Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР да заплати на А. Г. С., [ЕГН] сума в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд.