О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ V - 2239 13.11.2018 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд пети
въззивен граждански състав
на тринадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1337 по описа за
2018 година , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.248 от Гражданския процесуален кодекс.
С определение №
V-1767/19.09.2018 год. по ч.гр.д. № 1337/2018 год. по описа на Бургаския
окръжен съд е потвърдено определение № 3836 / 22.05.2018 год. по гр.д.
№ 2179 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд /след поправка на очевидна
фактическа грешка относно годината отразена на ред втори от определението,
съгласно определение № 4833 / 27.06.2018 год. по гр.д. № 2179 / 2018 год. по
описа на Бургаския районен съд /.
В срока по чл.248,
ал.1 от ГПК е подадена молба от Т.Н.М.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител мл.адв. Л.Д., с която е направено
искане за допълване на горепосоченото определение, като бъдат присъдени в полза
на ответницата по подадената частна жалба разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита в частното производство, за които се твърди, че са
своевременно поискани, но по това искане съдът не се е произнесъл с крайния си
съдебен акт.
В дадения срок е
постъпил писмен отговор по молбата
от насрещната страна М.Х.М., ЕГН **********,***
, жилищен комплекс “Русалия“, № 32, ет.7, ап.24, чрез процесуален представител
адв. В.И., с който е направено искане за оставяне на молбата без уважение.
Сочи се, че на частния жалбоподател не е бил връчен препис от депозирания от
насрещната страна отговор и приложенията към него, като е заявено оспорване на
истинността на представеното доказателство за плащане на адвокатско
възнаграждение, евентуално е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид молбата, като
съобрази закона и обстоятелствата по делото, намира следното :
Молбата
е подадена от легитимирано лице, по пощата, в срока по чл.248 , ал.1 от ГПК – в
едноседмичния срок за обжалване на определението, чието допълване се иска, и е
допустима.
Разгледана по
същество, молбата е основателна .
Съдът констатира,
че искане за присъждане на разноските е направено от ответницата с депозирания
срещу частната жалба писмен отговор, но съдът не се е произнесъл по направеното
искане с крайния си съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК е предоставена възможност в срока за
обжалване, по искане на страните, съдът да се произнесе относно допълване на постановено от него решение,
в частта му за разноските. Тази разпоредба е относима и за определенията на
съда.
Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася и по искането за разноски.
Към отговора по
частната жалба, с оглед направеното искане за присъждане на разноски в
производството по делото от частен характер, ответницата е представила договор
за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащане в брой на
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за изготвяне на
отговор и възражение срещу частната жалба, процесуално представителство и
защита пред ОС-Бургас.
Съдът не споделя
направеното в отговора по молбата оспорване на истинността на договора за правна
защита и съдействие. В частта, с която удостоверява предаването и получаването
на договорената сума за адвокатско възнаграждение договорът има характера на
разписка, и като частен документ следва да се преценява за истинност от съда на
базата на всички останали доказателства по делото, които в случая не дават
основание да се счете, че е налице неистински документ. /ПК, ПП и АСП по ГПК –
ИК “Труд и право“ - 2017 год., стр.338 и сл./
С оглед изхода на
делото в полза на ответницата по частната жалбата са дължими разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред ОС-Бургас. При направено от
насрещната страна възражение, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, след отчитане на
правната и фактическа сложност на производството, съдът намира искането за
намаляване на разноските относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение
за основателно, като намалява размера на разноските до минимума съгласно чл.7,
ал.1, т.7, вр. чл.11 от Наредба № 1 за
МРАВ – т.е. до сумата от 200 лв.
Ето защо,
постановеното от настоящия съд определение следва да бъде допълнено в частта за
разноските, като бъде осъден М.Х.М.,
ЕГН **********,*** , жилищен комплекс “Русалия“, № 32, ет.7, ап.24 да заплати
на Т.Н.М., ЕГН ********** ***, направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съгласно приетото
по т. 24 от ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за
допълване на въззивното решение- респ. определение, в частта за разноските, се
обжалва по реда на чл.274 , ал.2 от ГПК , поради което настоящото определение подлежи
на обжалване пред Бургаския апелативен съд.
Мотивиран от горното и на осн.
чл.248 от ГПК , Бургаският окръжен съд ,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ДОПЪЛВА определение № V-1767/19.09.2018 год. по ч.гр.д. №
1337/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд, КАТО ,
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН **********,*** , жилищен комплекс
“Русалия“, № 32, ет.7, ап.24 да заплати на Т.Н.М., ЕГН ********** ***,
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв. / двеста лева /.
Определението може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Бургаския апелативен съд, в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.