№ 7446
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100111349 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Предявени са искове е правна квалификация чл.31 от ЗЗД, чл.42 от ЗЗД и
чл.108 от ЗЗД – за унищожаване на упълномощителна сделка, прогласяване
нищожност на договор за дарение на недвижим имот в гр.София и установяване
право на собственост и предаване владението върху същия имот.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на апартамент,
находящ се в гр.София, ж.к.Гео Милев, въз основа на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
148. том XXII, дело № 3657/1984 г. от 27.09.1984 г. при Нотариус пред СРС.
На 28.09.2022 г. било изготвено и впоследствие заверено пълномощно с
нотариална заверка на подписа и нотариална заверка на съдържание, в с което В. Л.
упълномощава дъщеря си Р. Л. да се разпорежда с нейния собствен имот в
гр.София.
На 21.12.2022г. ответницата Р. Л. дарила от името и за сметка на своята
майка - ищцата, в качеството й на дарител, на себе си, и при условията на чл. 38
ЗЗД, посочения недвижим имот.
1
На 23.06.2023г. Р. Л. прехвърлила на ответницата Л. П. процесния недвижим
имот с договор за замяна.
На 18.10.2023 г. било постановено решение на СГС, с което ищцата В. Л.
била поставена под пълно запрещение. С Протокол за учредяване на
настойничество от 21.12.2023 г. на Столична община, е назначен за настойник на
В. Л. П. Л., заместник-настойник - В. Л. и член на настойническия съвет - С. Л..
Твърди се, че към датата на съставяне на пълномощното В. Л. не е могла да
разбира или да ръководи действията си. включително не е осъзнавала съставянето и
подписването на пълномощното, неговото съдържание, значение и правни
последици, не е желала съставянето на това пълномощно, неговото ползване и
отчуждаването на собствения й апартамент от дъщеря й в нейна собствена полза,
поради което и пълномощното като еднострА. правна сделка се явява унищожаемо
на основание чл. 31. ал. 1 във вр. чл. 44 ЗЗД. тъй като към момента на неговото
съставяне макар формално В. Л. да не е била поставена под запрещение, не е могла
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Тъй като В. Л. била представлявана от мним представител в лицето на Р. Л.
то и сделката по дарение е била висящо недействителна и с унищожаване на
упълномощителната сделка сделката по дарение следва да се обяви като
недействителна и непородила своите правни последици, включително и досежно
транслативния си ефект на прехвърляне на собствеността върху имота. Доколкото
Р. Л. в качеството й на дарен по договора за дарение, не е придобила правото на
собственост върху недвижимия имот, предмет на договора. Предвид това и
доколкото с отпадане правата на праводателя отпадат правата на приобретателя, то
и при разпореждането й с процесния имот не е настъпил вещно-прехвърлителният
ефект, порасди което и приобритателят по договора за замяна - Л. П., не е
придобила собствеността върху процесния имот, който владее.
Иска се унищожаване на упълномощителната сделка като извършена от
лице, което не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, обявяване недействителността на договор за дарение на
недвижим имот като сключен от лице без представителна власт, признаване
правото на собственост върху имота и връщане владението върху него. Претендира
разноски.
Ответницата Р. Л. оспорва предявените искове. Твърди, че към датата на
съставяне на процесното пълномощно нейната майка е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си и до ги ръководи, а договорът за дарение
2
е сключен при надлежно учредена представителна власт.
Ответницата Л. П. оспорва предявения иск. Твърди, че при придобиването на
имота е била добросъвестна, поради което не могат да й бъдат противопоставени
нито последиците от унищожаване на пълномощното, нито нищожността на
договора за дарение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата В. Л. е била собственик на недвижим имот – апартамент в
р.София, ж.к. Гео Милев.
На 28.09.2022 г. е изготвено и заверено Пълномощно с нотариална заверка на
подписа с per. № 8382/28.09.2022 г. и нотариална заверка на съдържание с per. №
8382/28.09.2022 г., том 3. акт № 25 на помощник-нотариус по заместване при
Нотариус рег.№ 539 при НК, с което В. Л. упълномощила дъщеря си – първата
ответница Р. Л., да се разпорежда с нейния собствен имот.
На 21.12.2022г., въз основа на това пълномощно Р. Л. дарява от името и за
сметка на своята майка, в качеството й на дарител, на себе си, и при условията на
чл. 38 ЗЗД, посочения недвижим имот. Сделката е обективирана в Нотариален акт
за дарение на недвижим имот на низходящ от 21.12,2022 г., акт № 179, том 1. per. №
11363, дело № 166 от 2022 г., на Нотариус рег.№ 539 при НК.
На 23.06.2023г. Р. Л. прехвърлила на втората ответница Л. П. процесния
недвижим имот с договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна № 83,
том II. per. № 3257, дело № 245/2023 г. на Нотариус рег.№386 при НК.
От медицинската документация приложена по делото се установява, че
преди датата на съставяне на пълномощното от 28.09.2022г., през 2013г. при
ищцата е диагностициран вроден дифузен хемангиом в лява лицева половина от
кавернозен тип, амавроза на ляво око и верукозен карцином по кожата на лицето в
областта на десния медиален очен ъгъл в основата на носа с оперативно лечение
през 2013г. и последваща лъчетерапия и химиотерапия. През 2017г. е установен
хроничен обострен пиелонефрит, с придружаващи заболявания желязодефицитна
анемия, хроничен риносинуит. През 2019г. е установена в темпоралния лоб
кистоидна структура, а през 2020г. й е определена първа група инвалидност без
чужда помощ за срок от една година.
След 28.09.2022г., на 07.10.2022г ищцата е претърпяла исхемичен мозъчен
инсулт, с установени мултиинфарктна енцефалопатия, корова атрофия, левострА.
3
централна хемипареза, левострА. хемихипестезия, психоорганичен синдром,
мозъчно-съдова болест, неуточнена, съдова деменция, неуточнена. Отразени са
данни за припадъци, конто са описани като „ Припадък (синкоп) и колапс“. На
17.10.2022г. е постъпила в УМБАЛ „Св.Ана“ със счупване на бедрената шийка.
При преглед на 09.01.2023г. е установена невъзможност за самостоятелно
придвижване, а на 28.06.2023г. е насочена за включване в програма за лечение на
деменции.
Установено е по делото /от показанията на разпитаните свидетели/, че след
инсулта и след проведеното болнично лечение, ищцата е отведена в дома на брат
си П. Л..
По искова молба от 21.10.2022г., подадена от П. Л., е образувано гр.д.№
11070 от 2022г. на СГС за поставяне под запрещение на ответницата Р. Л.. С
решение от 29.09.2023г., влязло в сила на 28.10.2023г., предявеният иск е
отхвърлен.
По искова молба от 2023г., подадена от П. Л. е образувано гр.д.№ 6403 от
2023г. на СГС за поставяне под запрещение на В. Л.. С решение от 18.10.2023г.,
влязло в сила на 25.11.2023г. ищцата е поставена под пълно запрещение. С
Протокол за учредяване на настойничество от 21.12.2023 г. на Столична община,
органът по настойничество към общината е назначил на В. Л. за настойник П. Л.
/неин брат/, като заместник-настойник - В. Л. /неин племенник/ и член на
настойническия съвет - С. Л. /съпруга на П. Л./.
По делото са разпитани две групи свидетели.
Така свидетелят, доведен от ищцовата страна - В. Л. /племенник на ищцата/
твърди, че от 2020 г. семейството му /той, баща му П. Л. и съпругата му/ са се
грижили за В. Л., а от 2022г. – след инсулта, тя живее постоянно при тях. Твърди,
че по време на пандемията се засилили умствените й увреди, не помнела, не
разпознавала хора, не осъзнавала къде се намира. Твърди, че загубила способност
да чете, да пише, да разбира текстове. В тази насока са и обясненията на
настойника на ищцата П. Л., дадени по реда на чл.176 от ГПК, който сочи освен
това, че преди инсулта ищцата е разбирала, държала се нормално. Същият сочи, че
„ След инсулта се объркаха нещата и от време навреме разбира какво й говоря, но
рядко. ………… Преди инсулта тя се държеше човешки, като нормален човек. Сега
не разбира, или не иска да разбере……..“.
Свидетелите на ответниците П.Т. и М.Б. установяват, че до 2022г., когато
ищцата получила инсулт, същата живеела с дъщеря си, грижела се за
4
домакинството, работела до последно, в т.ч. почиствала входа на кооперацията, в
която живеели /така св.Т./. Св.Б. от своя страна потвърждава, че до 2020г. и по
време на Ковид е поддържала контакти с В. Л., като последната й среща с нея била
през 2022г., когато В. й споделила, че се притеснява за дъщеря си Р., тъй като
„…..някой искал да я остави без жилище…..“. Показанията на тези свидетели са
дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, поради което съдът ги
възприема изцяло.
По делото е разпитан и св.К. Т. – помощник нотариусът, извършил
нотариалната заверка на пълномощното от 28.09.2022г. Същият установява, че е
посетил дома на ищцата, където била и нейната дъщеря – ответницата Р. Л..
Същият е категоричен, че В. Л. е положила пред него подписа си, записала е лично
трите си имена, ведно с пълномощно, декларации и справки Установява, че не е
била притеснена, разбирла е действията, които прави и за какво го е повикала.
Сочи, че пълномощното е прочетено и след потвърждение от В. Л. че разбира
смисъла му, е подписано от нея. Основания за дискредитиране показанията на този
свидетел няма, поради което съдът ги възприема изцяло.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. Л., в които сочи, че от
2020г. – по време на пандемията, В. Л. загубила способностите си да разбира и
правилно да възприема действителността. От една страна, същият е син на
настойника на ищцата, а от друга – показанията му се опровергават дори от
обясненията на неговия баща и настойник на ищцата, който е категоричен, че едва
след претърпения инсулт В. Л. е изпаднала в състояние да не възприема
случващото се около и с нея. Отделно от това, показанията му се опровергават и от
показанията на св.Т., който сочи, че към датата на съставяне на пълномощното В.
Л. е била наясно със съдържанието и последиците му. Предвид това, съдът приема,
че показанията на св.В. Л. не могат да бъдат годно доказателство за фактите, които
се съдържат в тях.
Съдът не обсъжда показанията на св. Р.Р., приемайки, че в тях не се съдържат
факти, относими към предмета на делото.
По делото са приети две комплексни съдебно медицински експертизи.
В първоначалната такава, приета в с.з на 13.05.2025г. вещите лица приемат,
че ищцата не разбира значението на действията си и не може да полага грижи за
себе си не само към момента на прегледа, а и преди това към - 2022г. Сочат, че към
процесната дата 28.09.2022г, състоянието на В. Л. е възпрепятствало да разбира
характера, същността и значението и последиците от подписването на пълномощно
5
в полза на нейната дъщеря Р. Л. и не е осъзнавала последиците от това. Лицето е
било с нарушени базисни психични годности на личността й Не е могла да разбира,
анализира и ръководи своите постъпки, не могла и да защитава собствените си
интереси, не притежава необходимия интелектуален ресурс да състави и да
анализира съдържанието на процесното пълномощно и най-вероятно е действала
под външно влияние.
В повторната експертиза, приета в с.з. на 11.11.2025г., вещите лица сочат, че
до датата на преживения от В. Л. инсулт на 07.10.2022г., няма точна информация за
когнитивните й възможности. От достьпната медицинска документация може да се
направи извод, че няма категорични данни за дементен синдром при В. Л. преди
преживения от нея мозъчен инцидент. Няма поставена и диагноза Мозъчно-съдова
болест до м. януари 2023г., но независимо от това, при лице в сенилна възраст с
тежки соматични заболявания и с данни за диагностицирана от КТ на главен мозък
в УМБАЛ „Света А.“ мултиинфарктна енцефалопатия може да се допусне, че
преди м. септември 2022г. при нея е била налице тази диагноза. Анализирайки тези
данни, вещите лица приемат, че при В. Л. преди преживения тежък мозъчен
инцидент най-вероятно е имало снижение на когнитивните функции в някаква
степен, но няма в медицинската документация проведено изследване
(психиатрично ил и психологично), от което може да се направи категоричен извод
за нивото на когнитивната патология. Допускат, че ако когнитивните промени при
В. Л. са били леко или леко към умерено изразени, способността й за разбиране и
ръководене на постъпките би следвало да е съхранена, но поради възрастовите
личностови особености и увреденото й общо състояние, поведението й вероятно е
било лесно манипулируемо, а това със сигурност би оказало сыцествено влияние
върху решението й. Ако се допусне, че когнитивните й възможности са били
умерено към тежко изразени, дори и без да са достигнали до степн на дементен
синдром следва да се приеме, че към момента на съставяне на процесното
пълномощно тя не е притежавала психична годност и да разбира и да ръководи
постъпките си.Вещите лица са категорични обаче, че ако когницията на В. Л. е
била съществено нарушена към периода на 28.09.2022г., контактуващите с нея
близки хора могат да установят настьпилата когнитивна патология.
Заключението на първоначалната експертиза е изготвено освен въз основа на
наличната медицинска документация за здравословното състояние на ищцата,
още на база и на обясненията на нейните роднини – П. Л. и В. Л., както и на
психологичното изследване, послужило за поставянето й под запрещение. За
разлика от него, заключението на повторната СМЕ е изготвено на база на
6
представената по делото медицинска документация, без обсъждане на предходни
психологични обсъждания и без обсъждане на данните, предоставени от нейния
настойник и племенник, които след претърпения от ищцата инсулт са полагали
грижи за нея и са пряко и непосредствено заинтересовани от изхода на делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.33 от ЗЗД
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД договорите, сключени от дееспособно лице, ако
при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, са
унищожаеми. Според чл. 44 ЗЗД правилата относно договорите се прилагат
съответно към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска
те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
В ТР № 5/30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г., ОСГТК на ВКС, е
направено разграничение между липсата на съгласие, като основание за
нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, и унищожаемостта по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Липсва
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на
дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението
липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и приемане/ са
направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при "съзнавано
несъгласие"-без намерение за обвързване. Когато договорът е сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но
без разум /липсва елементът "съзнаване"/. Фактическият състав на чл. 31, ал. 1
ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля. Разяснено е, че в
случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да
се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични
проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т. е. не е поставено под
запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на
извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата
на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без
значение е продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да
разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини,
както временни-алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и
др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните
причини според вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да
действа разумно. Поради това, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и
7
договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да
разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е
обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните
последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
Не е спорно, че ищцата В. Л. е подписала пълномощно на 28.09.2022 г., с
което овластила ответницата Р. Л. да извършва сделки на разпореждане със
собствения й имот.
Не е спорно и е установено по делото, че към датата на
съставяне/подписване на пълномощното В. Л. е страдала от редица заболявания,
довели и до определяне на първа група инвалидност през 2020г., а в последствие –
през 2023г. и до поставянето й под пълно запрещение. Събраните по делото
доказателства дават сведения за здравословното и психично състояние на В. Л. за
голям период от време и установяват в течение на годините то да се е влошавало
под влиянието и натрупването на различни фактори от медицинско естество,
довели до инсулт през м.10.2022г., и който е обусловил поставянето й под
запрещение през 2023г. От тях обаче не може да се направи извод, че към
релевантния за правния спор момент - 28.09.2022 г. при упълномощаването на
ответницата Р. Л. с права да се разпорежда с имота й, волята на В. Л. е била
опорочена по причина, че макар и дееспособна, не е могла да разбира или ръководи
действията си и това да съставлява основанието за унищожаемост по чл. 31, ал. 1
ЗЗД.
Напротив – от събраните по делото доказателства, съдът приема, че
поведението на ищцата към и на датата на подписване на пълномощното, е била на
лице, способно да оценъчна дейност, способно да разбира и ръководи постъпките
си. Според кредитираното заключение на в.л. по приетата на 11.11.2025г. повторна
СМЕ до датата на преживения от В. Л. инсулт на 07.10.2022г., няма точна
информация за когнитивните й възможности и няма категорични данни за
дементен синдром. Вещите лица сочат, че ако когницията на В. Л. е била
съществено нарушена към периода на 28.09.2022г., контактуващите с нея близки
хора могат да установят настьпилата патология. В тази връзка и с кредитираните
свидетелски показания се установява, че такава патология липсва, ищцата е
разбирала значението на извършеното, съзнавала е последиците от него. Аргумент
в подкрепа на това са и показанията на св.Т., който в деня на упълномощаването е
възприел пряко и непосредствено ищцата , не е възприел каквато и да е
неадекватност в поведението й. От показанията на свидетеля се установява, че
ищцата е знаела и била съгласна със съдържанието на пълномощното. Описаното
8
от този свидетел поведение в деня на упълномощаването, говори за
целенасоченост в действията и осъзнатост на последиците им, изключващо
невъзможност да разбира или ръководи постъпките си. Данните за развилата се
през м.10.2022г. /след претърпения инсулт/ и констатирано през 2023 г. /с поставяне
под запрещение/ невъзможност за разбиране свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си е без правно значение, доколкото следва
по време овластителната сделка, и от доказателствата по делото може да се
направи извод, че е определящо за психичната годност на ищцата валидно да
изразява воля след 07.10.2022г.
По изложените съображения съдът намира еднострА.та сделка по
упълномощаването за действителна и като такава породила правно действие,
предпоставящо неоснователност на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл.42 от ЗЗД
Неоснователността на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД - досежно
упълномощителната сделака, обуславя неоснователност и на иска по чл. 42, ал. 2
ЗЗД - за прогласяване нищожността договора за дарение от 21.12.2022г. с който
ответницата Р. Л. дарява от името и за сметка на своята майка – ищцата В. Л. в
качеството й на дарител, на себе си при условията на чл.38 от ЗЗД, притежавания
от В. Л. недвижим имот. Пълномощното е действително, а пълномощникът Р. Л. е
действала в рамките на учредената й представителна власт, поради което
прехвърлителната сделка е произвела правно действие за представляваната В. Л.,
както и вещно – транслативния си ефект – правото на собственост върху имота е
преминало в патримониума дарения – ответницата Р. Л..
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правна квалификация чл.108 от ЗС
За да бъде уважен ревандикационният иск, е необходимо ищецът да
установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесния имот, че
ответникът владее имота и владението се осъществява без правно основание. Тези
три кумулативно дадени предпоставки следва да са изпълнени едновременно,
какъвто не е настоящия случай.
Предвид неоснователността на исковете за унищожаване на
упълномощителната сделка и за обявяване недействителността на сключения на
21.12.2022г. с нотариален акт №179, т.1, рег.№ 11363, дело № 166 от 2022г. на
Нотариус рег.№ 539 при НК договор за дарение на недвижим имот, съдът приема
за недоказана първата кумулативна предпоставка за уважаване на така предявения
9
иск, а именно, че ищцата В. Л. се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот. Ищцата се е разпоредила с този имот валидно в полза на дъщеря
си Р. Л., която, в последствие, отново валидно, се е разпоредила с имота с договор
за замяна от 23.06.2023г., обективиран в Нотариален акт за замяна № 83, т.II, рег.№
3257, дело № 245/2023г. на Нотариус рег.№ 386 при НК, в полза на ответницата Л.
П., при което последната се легитимира като собственик на имота.
Ищцата към датата на предявяването на иска и към датата на устните
състезания не е собственик на имота и само на това основание предявеният иск
по чл. 108 от ЗС - за защита на право на собственост, следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на делото, разноски на ищцата не се дължат.
В нейна тежест следва да се възложат сторените от ответниците разноски,
както следва – за Р. Л. – 1 381.13 лева – заплатени депозити за ВЛ, за Л. П. – 3 500
лева заплатено адвокатско възнаграждение и 1 381.13 лева – заплатени депозити за
ВЛ.
Разноски за свидетел не се присъждат – поради неизползването му
депозитът подлежи на възстановяване.
Ответницата Р. Л. е представлявана от адвокат при условията на чл.38 от
ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ищцата следва да бъде осъдена
да заплати и сумата от 8 900 лева – адвокатско възнаграждение, определено в
минимален размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004г., платими на процесуалния
й представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Л. с ЕГН **********, действаща чрез
законния си представител и настойник П. П. Л. с ЕГН **********, срещу Р. В. Л. с
ЕГН **********, и Л. В. П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 31, ал. 1
ЗЗД - за унищожаемост на пълномощно от 28.09.2022 г. с нотарнална заверка на
подпнса с per. № 8382/28.09.2022 г. и нотарнална заверка на съдържанне с per. №
8382/28.09.2022 г., том 3, акт № 25 на помощник-нотариус по заместване при
Нотариус рег. № 539 при НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Л. с ЕГН **********, действаща чрез
законния си представител и настойник П. П. Л. с ЕГН **********, срещу Р. В. Л. с
10
ЕГН **********, и Л. В. П. с ЕГН **********, иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД - за
недействителност на сключен въз основа пълномощно от 28.09.2022 г. договор за
дарение от 21.12.2022г., с който В. П. Л. дарява на Р. В. Л. недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 9. находящ се на третия стаж в блок ****, гр. София, със
застроена площ от 91.20 кв. м., състоящ се от две стаи, хол. кухня и сервизни
помещения, при съедли: стълбище. от три страни двор, П. и И.И., с избено
помещение без номер и без посочена площ по нотариален акт за собственост и с
декларирана площ от 11,10 кв.м, заедно с 12.72 % идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху припадащата се
част от терена на комплекса, който имот съставлява САМ ОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 68134.704.26.1.9 по КККР на гр.София, при съседни
самостоятелни обекти в сградата; на същия етаж; идентификатор 68134.704.26.1.8.
под обекта: идентификатор 68134.704.26.1.6. над обекта - идентификатор
68134.704.26.12. стар идентификатор: няма, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот акт № 179, том I, per. № 11363, дело №8166 от 2022г. на
Нотариус рег.№ 539 при НК,
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Л. с ЕГН **********, действаща чрез
законния си представител и настойник П. П. Л. с ЕГН **********, срещу Р. В. Л. с
ЕГН **********, и Л. В. П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от
ЗС - за признаване правото на собственост върху имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ №9. находящ се на третия стаж в блок ****, гр. София, със
застроена площ от 91.20 кв. м., състоящ се от две стаи, хол. кухня и сервизни
помещения, при съседи: стълбище. от три страни двор, П. и И.И., с избено
помещение без номер и без посочена площ по нотариален акт за собственост и с
декларирана площ от 11,10 кв.м, заедно с 12.72 % идеални части от общите части
на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху припадащата се
част от терена на комплекса, който имот съставлява САМ ОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 68134.704.26.1.9 по КККР на гр.София, при съседни
самостоятелни обекти в сградата; на същия етаж; идентификатор 68134.704.26.1.8.
под обекта: идентификатор 68134.704.26.1.6. над обекта - идентификатор
68134.704.26.12. стар идентификатор: няма, и за предаване на владението на
описания имот.
ОСЪЖДА В. П. Л. с ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител и настойник П. П. Л. с ЕГН **********, да заплати на Р. В. Л. с ЕГН
**********, сумата от 1 381.13 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА В. П. Л. с ЕГН **********, действаща чрез законния си
11
представител и настойник П. П. Л. с ЕГН **********, да заплати на Л. В. П. с ЕГН
**********, сумата от 4 881.13 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. П. Л. с ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител и настойник П. П. Л. с ЕГН **********, да заплати на адв.Я. С. – А.,
личен № ********** от САК, сумата от 8 900 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12