Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 559/2021г.
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от “С.К.” АД, ЕИК ********,
гр. ****срещу К.Д. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ за установяване съществуването на следните
вземания, както следва: 1./ за сумата от 800
лв., претендирана като неизплатена главница по договор за потребителски
кредит № 533442/01.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението; 2./ сумата от 128, 26 лв.,
претендирана като възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018г. до
01.06.2019г.; 3./ сумата от 74, 23 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
времето от 01.11.2018г. до 30.09.2019г., за които суми е издадена заповед №
8504/05.11.2019г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 18188/2019г. по описа на Районен съд – Варна и в условие на евентуалност, при отхвърляне на предявените искове по
реда на чл. 422 ГПК, иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 800 лв., претендирана като предадена при начална липса на основание.
В исковата молба се излага, че на
01.10.2018г. между К.Д. и
“С.К.” АД, е
сключен договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние под 533442/01.10.2018г. по реда на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, при който от
отправянето на предложението до сключването му страните са използвали
изключително средства за комуникация от разстояние, по силата на който
доставчикът предоставил на потребителя заемни средства в размер на 800 лв.
срещу задължение на потребителя да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва в размер на 128, 26 лв. с ГПР от 49,
85 % и уговорен годишен лихвен процент от 36 % на равни месечни вноски в срок
до 01.06.2019г.
Със сключване на договора потребителят К.Д. е декларирал, че приема всички
условия в преддоговорната информация за предоставяне
на финансова услуга от разстояние, както и Общите условия.
Кредиторът е предоставил сумата от 800 лв.,
чрез микросметка на ответника в „Изипей“
АД, с което същият счита,м че е изправна по договора страна.
Потребителят не е изпълнил задължението си
към доставчика да погаси задълженията си в уговорения срок, поради което в
полза на “С.К.” АД, са
възникнали вземания в претендираните размери.
Правният интерес от предявяване на специалните
установителни искове се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В условие на евентуалност при недоказване на валидно
възникнало правоотношение, то се настоява за връщане на сумата, като предадена
при начална липса на основание.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К.Д., чрез
назначения особен представител оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорват се твърденията за валидно
възникнало правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние под № 533442/01.10.2018г., сключен по реда
на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/
при спазване изискванията на чл. 18 ЗПФУР и писменото приемане на Общите
условия.
В условие на евентуалност, в случай, че
между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит №
533442/01.10.2018г., са релевирани възражения за неговата нищожност, на осн.
чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, т. 7, т.
9, т. 10, т. 11 и 12 ЗПК, касаещи формата и съдържанието на договора, ГПР,
погасителен план и отсъствие на право на отказ на потребителя от договора.
Въз основа на изложеното се настоява за
отхвърляне на заявените претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете
по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича се сочи договор за потребителски кредит № 533442/01.10.2018г.,
сключен между “С.К.” АД и К.Д. по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В подкрепа на така заявените твърдения е представено
копие от договор /л. 8/, който не носи подпис на нито една от страните по
делото в титулната част, на който са изписани индивидуализиращите белези на
кредитора и длъжника, посочена е сумата на кредита от 800 лв. за задоволяване
на лични нужди, която следва да бъде върната в срок от осем месеца, считано от
датата на сключването му.
Наред с копието от договора са приложени погасителен
план и Общи условия, уреждащи отношенията между “СТИК-КРЕДИТ” АД
и неговите клиенти по повод предоставените от дружеството
финансови услуги (заеми) от разстояние.
Ответникът оспорва твърденията, че между
страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 533442/01.10.2018г.
Легалната дефиниция на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е дадено в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, според която всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите
на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването
на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕП
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законодателят
е приравнил електронния на писмения документ.
В конкретния случай, макар ищецът да не е
ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от които да се установи по
безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от разстояние, е
представена разписка, удостоверяваща получаването на паричен превод в размер на
800 лв., чрез EasyPay по договор за кредит „533442” с наредител “С.К.” АД.
С получаването на паричната сума от потребителя К.Д. на
01.10.2018г. договорът следва да се счита валидиран и страните се задължават по него, а наред с това
се считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от
съглашението, без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се
изразява отделно волеизявление за приемането им.
По
тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно правоотношение
по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата
дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума кредиторът
е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и ответникът дължи
връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в негова тежест
възникват задължения за обезщетение за забава.
Редакцията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Закона за
потребителския кредит /ДВ, бр. 51 от 19.06.2018г. в сила от
01.07.2018г./ към деня на
сключване на правоотношението – 01.10.2018г. поставя
следните изисквания към формата и съдържанието му, на които договор за потребителски кредит № 533442/01.10.2018г., отговаря:
1./
договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с
еднакъв по вид, форма и размер шрифт – не по-малък от 12 в екземпляр за всяка
една от страните – чл. 10, ал. 1 ЗПК;
2./
договорът е изготвен на разбираем език по чл. 11, ал. 1 и съдържа: дата и място
на сключване /гр. Шумен, 01.10.2018г./; вида на предоставения кредит /под
формата на заем/; идентификационни данни на потребителя и кредитора; срокът на
договора /до 01.06.2019г./; общият размер на кредита и условията за усвояването
му /928, 26 лв., усвоен в брой на каса или по банков път/; лихвеният процент от
36 %; ГПР – 49, 85 %; условията за издължаване на кредита, включително и
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, който план в случая е инкорпориран в самия
договор, както и останалите условия, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 12 до т.
27, вкл. и правото на потребителя да се откаже от договора /Раздел XII от ОУ/.
ГПР
по кредита не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове, определена с ПМС на Република България, поради което
възражението за нищожност, по чл. 19, ал. 5 ЗПК, е неоснователно.
Предвид
изложеното, потребителят дължи на кредитора усвоената главница от 800 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и възнаградителна лихва в размер на 128, 26 лв., претендирана като
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018г. до 01.06.2019г.
Наред с тях, ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху “всяка забавена погасителна вноска”, т.е. върху
неплатената главница и възнаградителна лихва или върху сумата от 928, 26 лв. за
периода от 01.11.2018г. до 30.09.2019г., чиито размер, служебно изчислен
възлиза на 86, 12 лв., в който случай, искът следва да бъде уважен до
претендирания размер от 74, 23 лв.
при спазване принципа за диспозитивно начало.
Предвид несбъдване на условието под което е предявен,
съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения иск.
При този изход на спора, с право на разноски разполага
“СТИК-КРЕДИТ” АД, чиито размер за настоящото производство възлиза на 608, 53
лв., а за производството по ч.гр.д. № 18188/2019г. на ВРС сумата от 170, 66 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради
липса на искане и доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.П.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “С.К.” АД, ЕИК ********, гр. ****сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № 533442/01.10.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 128, 26 лв. /сто двадесет и осем лева и двадесет и шест ст./, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.10.2018г. до 01.06.2019г. и сумата от 74, 23 лв. /седемдесет и четири лева и
двадесет и три ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва за времето от 01.11.2018г. до 30.09.2019г., за които суми е
издадена заповед № 8504/05.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 18188/2019г. по описа на Районен съд – Варна
по предявените от “С.К.” АД, ЕИК ********, гр. ****срещу К.П.Д.,
ЕГН **********,*** искове
по реда на чл. 415 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “С.К.” АД, ЕИК ********, гр. ****сумата
от 779, 19 лв.
/седемстотин седемдесет и девет лева и деветнадесет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, от които за настоящото производство в размер на
608, 53 лв., а за производството по ч.гр.д. № 18188/2019г. на ВРС сумата от 170,
66 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: