Р Е Ш Е Н И Е
Град Плевен, 5.ІІІ.2019 г.
В И М Е Т О
НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд, наказателно отделение в открито
заседание на 26 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Върбина Мълчиниколова
Мариан Иванов
Георги Грънчаров
и при секретаря Анелия Докузова и в присъствието на прокурора Евелина
Попова, като разгледа докладваното от съдията
Георги Грънчаров въззивно наказателно частно дело № 118 по описа за 2019 година.
За да се произнесе съобрази:
С решение № 21/16.І.2019 г. постановено по НЧД № 7/2019
г. по описа на Плевенски районен съд, съдът
на основание чл. 24а, ал. ІV, т. 1 от ЗБППМН е наложил на Л.П.Т.,
възпитателна мярка „настаняване във възпитателно училище – интернат „***“ гр. Р.,
област П., ЕГН **********.
Недоволен от така
постановеното определение е останал жалбоподателят Т., който го обжалва в
законоустановения срок. В депозираната бланкетна жалба се излагат твърдения, че
при постановяване на решението са нарушени разпоредбите на чл. 94 от НПК и
същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се също така, че родителите не
са били предупреждавани за взетата по отношение на сина им най-тежка
възпитателна мярка и че няма определен срок за настаняване във възпитателното
училище.
Предвид
на горе изложеното въззивният жалбоподател моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства намира за установено следното:
С решение № 21/16.І.2019 г.
постановено по НЧД № 7/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът на основание чл. 24а, ал. ІV, т. 1 от ЗБППМН
е наложил на Л.П.Т., възпитателна мярка „настаняване във възпитателно училище –
интернат „***“ гр. Р., област П..
Въззивната
жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
Така постановеното , което е
предмет на въззивна проверка е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено поради следните съображения:
Във връзка със преписка
/ЗМ/ на 01 РУ-Плевен е образувано възпитателно дело на МКБППМН гр. Плевен, по
което след изслушване на посочените в закона лица, комисията взела Решение №
75/30.ХІ.2018 г., с което предлага на РС-Плевен да наложи възпитателна мярка по
чл.13, ал.1, т.13 от ЗБПММН на въззивният жалбоподател. От приложения към
делото протокол №75/30.11.2018г. по образуваното възпитателно дело на МКБППМН
се установява, че малолетният Т. произхожда от многочленно ромско семейство,
което живее при лоши материално-битови условия. Родителите не успяват да
осъществят адекватни грижи върху детето и то е оставено без контрол. Развива се
в криминално проявена приятелска среда, поради което е и известен на органите
на реда от три години за кражби и грабежи. Момчето е редовен ученик, но не
обича учението и трудовите дейности. Има наложени от МКБППМН мерки „Поставяне
под надзор на обществен възпитател“ и „Предупреждение за ВУИ“, съгл. чл.13 ал.1
т.5 и т. 12 от ЗБППМН - без положителна промяна в неговото поведение.
Възпитателното дело е по
предложение на 01 РУП-Плевен, чрез ИДПС, заради взломна кражба и грабеж. Сочи
се, че детето не спазва общоприетите правила и норми на поведение – постоянно
търси какво да открадне, скита и се събира с проявени връстници. По характер е
лекомислен, безотговорен и ниско критичен към своите постъпки. В решението се посочва, че
криминално проявената среда, липсата на родителски подход и контрол, както и
чувството за безнаказаност са мотивите, подбудите, причините и условията за
извършване на проявата от малолетния Т.. С оглед на фактите МКБППМН смята за
належащо на ученика да се наложи крайната мярка по Закона.
Съгласно разпоредбата на
специалния закон, възпитателната мярка е алтернатива на наказанието. Мярка за
възпитателно въздействие се прилага спрямо малолетен или непълнолетен, който е
извършил противообществена проява и се налага с цел преодоляване на отклонения
в поведението му, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в
обществото. От така посоченото следва, че за да се внесе предложение за
налагане на възпитателна мярка, положителна процесуална предпоставка е
извършването на противообществена проява на малолетен или непълнолетен. В
процесния случай безспорно установено е, че малолетният Т. е извършил множество
противообществени прояви, като е регистриран в ДПС и МКБППМН гр. Плевен, поради
което правилно и законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на закона му е
наложена възпитателна мярка „настаняване във възпитателно училище – интернат“. Системата от възпитателни
мерки е изчерпателно посочена от законодателя в разпоредбите на чл.13, ал.1,
т.1-13 от ЗБППМН. Видно е, че същите са степенувани от най-леката към
най-тежката. В контекста на изложеното по-горе във връзка с налаганите досега
възпитателни мерки на малолетния Т. – „Поставяне под възпитателен надзор на
обществен възпитател” и „Предупреждение за ВУИ”, съгласно чл.13, ал.1, т.5 и
т.12 от ЗБППМН – както и поради факта, че те не са оказали въздействие върху
него и същия продължава с противообществените прояви, то решението на
първоинстанционнния съд Т. да бъде настанен във Възпитателно училище – Интернат
е правилно, законосъобразно и съобразено с фактите по делото.
Пред въззивната инстанция от
страна на процесуалният представител на Т. е направено възражение, че по време
на провеждане на съдебното заседание пред първоинстанционния съд е бил нарушена
разпоредбата на чл. 94 от НПК, поради което е допуснато съществено процесуално
нарушение. Така направеното възражение, следва да бъде оставено без уважение,
тъй като същото не отговаря, както на доказателствата по делото, така и на
законовите разпоредби. В разпоредбата на чл. 24, ал. ІІІ от ЗБППМН изрично са
посочени лицата, които следва да бъдат призовани преди провеждане на съдебното
заседание. Никъде няма посочено изрично изискване да бъде призован адвокат за
съдебното заседание. Били са призовани всички лица посочени в разпоредбата.
Няма направено искане от страна на Т. в съдебното производство да бъде призован
адвокат. Предвид на това не може да се говори за нарушено право на защита на Т..
Освен това във въззивното производство същия се представлява от служебен
защитник, поради което няма нарушение на чл. 94 от НПК. Поради тези съображения
съдът намира, че така направеното възражение от страна на процесуалния
представител е неоснователно и не следва да бъде взето в предвид при
постановяване на решението.
Предвид на изложеното
настоящата инстанция счита, че изводите на първоинстанционният съд са правилни
и отговарящи на доказателствата по делото, поради което решението се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 21/16.І.2019 г. постановено по НЧД № 7/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд, като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: