МОТИВИ към присъда по НОХД № 3124 по описа на Варненския
районен
съд за 2019 година, ХХІII
състав.
Производството
пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против К.
Т.Т.- ЕГН ********** ***, това, че на 20.12.2017г. в гр. Варна като непълнолетен, но
след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество кокаин с общо нетно тегло 1.12 грама, от които 0.1 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент – кокаин 25.74 % 0.60 грама
със съдържание на активен наркотично действащ компонент – кокаин 21.57 % и 0.37
грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент кокаин 21.84 % на
обща стойност 100.80 лв. /сто лева и осемдесет стотинки / - престъпление по чл.354 „а
ал.3 т.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК
Производството
по делото протече по реда на чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимият и неговия
защитник изразиха съгласие да не се провежда разпит на св. Р.Н.
и св.К.Д., както и на вещите лица
С.П., д.р Р.Б. и Д.М.. Съдът
прецени, че тези действия по разследването са извършени при условията и по реда
на НПК и одобри изразеното съгласие, като обяви че съдържанието на разпитите и
заключенията на експертизите ще се ползват при постановяване на присъдата.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа възведеното
против подс.Т. обвинение , като счита, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на съдебното следствие безпротиворечиви и
категорични доказателства. В пледоарията си прокурорът разяснява, че причините
, поради които не е прекратил
наказателното производство, са свързани с поведението на подс.Т. и наличието на
други неприключили наказателни производства.Поради това и било прието, че не
следва да се прилага разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.В заключение
представителят на ВРП пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му
бъде наложено наказание , чийто размер да бъде определен след приложението на
чл.63 от НК.По отношение на веществените доказателства изразява становище, че
следва да бъдат унищожени, като счита, че това следва да бъде постановено с
отделно определение.
Подс. К. Т.
участва в производството лично и
с надлежно упълномощен
процесуален представител..По време
на досъдебното производство е признал авторството на деянието и е
разказал за извършеното от него. Самопризнания
прави и в хода на
съдебното следствие , като
признава че е закупил кокаин от свой
познат, но твърди, че не го е използвал.
С последната си дума изразява
съжаление за извършеното .
Процесуалният представител на
подс. Т. - адв. Б.Б., не
оспорва обективната съставомерност на деянието.Той обаче излага становище, че с оглед възрастта
на подсъдимия и малкото количество наркотично вещество, следва да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, като сочи, че единствената причина това да не
бъде направено след необосновано дълго продължилото разследване, е воденото на
друго наказателно дело срещу подсъдимия. Адв.Б. навежда доводи, че деянието е
извършено поради лекомислие, както и че подсъдимият вече е осъзнал грешката
си.Поради това и защитата счита, че случаят следва да бъде приет за
малозначителен, а в условията на алтернативност адв.Б. пледира Т. да бъде
освободен от наказателна отговорност при условията и реда на чл.78 „а“ ал.6 от НК.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
През м.12.2017г. подс.Т. бил закупил три пакетчета кокаин, които сложил
в кутийка с надпис „Упсарин“ .
На 20.12.2017г. подс.Т. около 15.00ч. влязъл в адвокатска кантора,
намираща се на ул.“Овчо поле“ № 8.В офиса възникнал скандал, преминал във
физическа саморазправа.За това на място пристигнали служители на І РУ-Варна-
св.Р.Н. и св.К.Д..Те видели, че подс.Т. се намира на земята , като бил държан
от мъж, работещ в кантората.На свидетелите било обяснено, че подсъдимият е
направил опит да нанесе удар на друг мъж, работещ в офиса, който бил неуспешен
и след това побягнал.Бил настигнат обаче и задържан до идването на полицейските
служители.Поради това и за изясняване на случая подс.Т. ***.Там с протокол за
доброволно предаване той предал намиращите се в него три прозрачни пликчета с
бяло прахообразно вещество, за които посочил, че е кокаин за лична употреба.
По този повод било започнато досъдебно
производство.
В
хода на разследването била назначена и изготвена физикохимична
експертиза.От заключението й, което съдът кредитира изцяло като компетентно,
пълно и неоспорено от страните, се
установило, че изследваното вещество представлява кокаин.В едното пакетче той бил 0,15 гр. със
съдържание на активен компонент кокаин 25,74 % , във второто- 0,60гр. със
съдържание на активен компонент кокаин 21,57 % , а в третото-0,37 гр. със
съдържание на активен компонент кокаин 21,84 %.
По делото била назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и
пълно и неоспорено от страните, съдът също кредитира.От него е видно, че
стойността на наркотичното вещество е съответно 13,50лв., 54 лв. и 33,30лв.,
или общо 100,80лв.
С оглед на обстоятелството, че подс.Т.
към момента на извършване на деянието е
бил непълнолетен, по отношение на него била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение съдът също кредитира.От него
е се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване в тесния
смисъл на думата.При него са били налице данни за психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинираната употреба на психоактивни вещества- канабиоиди и кокаин. Според вещото лице към момента на
извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подс.
К. Т.Т. е роден на ***г***, със средно образование, неженен, неработи.
Към момента на извършване на деянието той не е бил осъждан за извършени от него
престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78 „а“ от НК.След
извършване на деянието подс.Т. е бил осъден по НОХД № 3735/2019г. на ВРС, като
с определение е било одобрено споразумение, с което той е признат за виновен в
това, че на 01.10.2017г. е извършил престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.Било му е наложено наказание „Пробация“ с приложението
на двете задължителни мерки за срок от 1 една година, както и „безвъзмезден
труд в полза на обществото“ в размер на 100 часа за срок от една
година.Съдебният акт е влязъл в сила на 20.08.2019г.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- обясненията на
подс. К. Т. , от
показанията на св.
Р.Н. и св.К.Д., приобщени на
основание чл.371 т.1 от НПК, от заключението на
физико-химичната , съдебно-оценителната и съдебно-психиатричната експертизи от досъдебното производство,
приобщени на основание чл.371 т.1 от НПК,
които са последователни,
взаимно обвързани и допълващи
се, и кореспондират с писмените
доказателства по
ДП № 2633/2017г. на І РПУ-Варна – докладна
записка, протокол за доброволно предаване,
характеристична справка, справка от МБАЛ «Св.Марина»-Варна, справка за съдимост
и др., инкорпорирани
по реда на чл.283 от НПК, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Подс. К. Т.Т. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.354 „а” ал.5 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.5 от НК, тъй като на
20.12.2017г. в гр. Варна като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество кокаин с общо
нетно тегло 1.12 грама, от които 0.1 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент – кокаин 25.74 % 0.60 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент – кокаин 21.57 % и 0.37 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент кокаин 21.84 % на обща стойност 100.80
лв. /сто лева и осемдесет стотинки/,
като случаят е маловажен.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
установения международен и вътрешен правен режим на контрол над упойващите и
психотропните вещества.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие-държане на наркотично вещество.Същото, видно от вида, качеството и
количеството му е било високорисково , не е било предназначено за продажба и е
с не висока стойност.
Първоинстанционният
съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с
оглед на обстоятелството, че безспорно подс.
Т. е знаел , че държи наркотично вещество, което
е забранено от закона и че прави това
без надлежно разрешение.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.63 ал.1 т.5 от НК, съдът
прие за доказан с оглед възрастта на
подс.Т. към момента на извършване на деянието.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства за
личността на подсъдимия, съдът намира че случаят следва да бъде приет за
маловажен по смисъла на чл.354 „а” ал.5 от НК. Съгласно
чл. 93, т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на
обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства.Преценка за това се
извършва въз основа на фактическите данни по делото , отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства , които имат
значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост
на извършеното. В случая от доказателствата по делото се установява, че подс.
Т. към момента на деянието не е бил осъждан като извършител на тежки умишлени престъпления. От неговите
обяснения се установява, че той е
закупил наркотичното вещество от свой познат, като отдава това свое действие на
възрастта си и сочи, че се е подвел. Съдът обаче не кредитира заявеното от
подс.Т., че преди този случай не е употребявал наркотични вещества.От
съдържанието на приобщената по делото съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че на подсъдимия на 21.12.2017г. е бил извършен качествен анализ на
кокаинови метабилити в урината, който е отчел
положителен резултат, т.е. била е доказана употребата на кокаин до два дни след
употребата му.Данни за държане на други
наркотични вещества, а именно марихуана, се съдържат в приложената по делото
характеристична справка. Поради това и не би могло да се приеме, че на
20.12.2017г. е бил първия и единствен досег на подс.Т. с наркотични вещества. На следващо място
съдът отчете данните за личността на подс.Т., който безспорно към момента на
извършване на деянието е бил в т.нар. юношеска
възраст, при която нараства самостоятелността и в която се стабилизират личностовите черти и особености и се оформят модели на
специфично тийнейджърско поведение.От приложената по делото характеристична
справка е видно, че с поведението си подсъдимият активно е търсил начин да се „ докаже“ и да
бъде оценен от своите приятели.Това обаче не може да обоснове извод, че деянието на подс.Т. е извършено поради лекомислие от негова
страна. Според съдебната практика като лекомислие се оценява недостатъчната
зрялост и възможност на непълнолетния пълноценно да обмисли някои от своите
предстоящи действия и да оцени тяхната евентуална противоправност,
а също и последиците от собственото си поведение.В тази хипотеза от съществено
значение са интелектуалните качества на извършителя, но също и степента, в
която той е могъл да възприеме обективните обстоятелства от конкретната
фактическа обстановка, за да анализира същностните характеристики на деянието.В
случая при подс. Т. е било установено наличие на съответен за неговата възраст
интелектуален капацитет.Това, заедно с данните, че през лятото на 2017г. отново
е бил заловен да държи марихуана, за което е водена проверка ЗМ № 110582017г.
по описа на ІІ РУ-Варна, води до извода, че същият е бил наясно с
противоправността на действията си.Увлечението на свой ред представлява
ситуационно редуциран волеви капацитет за самоконтрол и въздържане от
противоправно поведение, възникнал на фона на непълнолетната възраст на дееца и
изводимите от нея емоционална незрялост
и недостатъчен опит за справяне в комплицирани случаи.Той е обусловен от
въздействащ върху психичния живот конкретен фактор, за който е присъщо да
повлиява по-силно непълнолетни лица, така че възникналия у тях импулс за
реализиране на деянието преодолява задръжките. Действията на подс.Т. обаче,
свързани със закупуване на наркотичното вещество и държането му, не биха могли
да бъдат приети като извършени и от увлечение. Поради изложеното до тук съдът намира, че деянието ,
осъществено от подсъдимия представлява маловажен случай по смисъла на чл.354”а”
ал.5 от НК, но с оглед личността на Т. ,
вида и стойността на наркотичното вещество, не е малозначително
и с явно незначителна обществена опасност, за да се приложи нормата на чл.9 ал.2 от НК.
С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против подсъдимият е доказано по несъмнен начин по
смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна К. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл.354”а”
ал.5 вр. ал.3 т.1 вр. чл.63 ал.1 т.5 от НК и го оправда по първоначално възведеното му обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието
съдът взе предвид следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.Като смекчаващо
отговорността на подс.Т. обстоятелство съдът прие изразеното от него
съжаление.На следващо място съдът съобрази, че за деянието по чл.354 „а“ ал.5
от НК е предвидено наказание „Глоба“.Поради това , като взе предвид ниската степен на обществена
опасност на подс.Т. и всички обстоятелства,
свързани с извършване на престъплението, съдът определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.54 от НК
и на основание чл.63 ал.1 т.5
от НК го замени с „Обществено порицание“ , което да бъде изпълнено чрез
кметството по местоживеене.В настоящият казус приложението на чл.78 „а“ от НК е
невъзможно поради наличието на множество престъпления, за които на подс.Т. вече
са наложени съответните наказания.
Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред и занижен самоконтрол.
На основание чл.354 „а“
ал.6 от НК съдът отне в полза на
Държавата една кутийка от „Упсарин“ , остатъците и опаковките от наркотичните
вещества, които след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът постанови Т. да
заплати направените по делото разноски в размер на 218,67лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :