№ 95
гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500104 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260056 от 14.10.2020 г. по гр.д. № 290/2020 г. Русенският окръжен съд
признава за установено по отношение на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на
дейност в частна полза „Поминък“ със седалище град Две могили, съществуване на
вземането на Община гр. Две могили за сумата от 37328.45 лв., представляваща дължима
наемна цена по договор за отдаване под наем на земеделски земи – пасища, мери от
общински и поземлен фонд № 365 от 11.05.2011 г., ведно със законната лихва, считано от
09.08.2013 г. и отхвърля иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК да се признае за установено
съществуване на вземане по договор за наем № 365/11.05.2011 год. в размера над 37328.45
лв. до претендирания размер 46 694.25 лв., ведно със законната лихва считано от 09.08.2013
г., както и за лихва за забава от 5128.05 лв. за периода от 14.07.2012 г. – 09.08.2013 г. С
решението Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза
„Поминък“ е осъдено да заплати на Община гр. Две могили разноски в размер на 2474.24 лв.
за първоинстанционното производство, а Община град Две могили е осъдена да заплати на
Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза „Поминък“
сумата от 360 лв. – деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подадена от ищеца по
делото Община Две могили. Изложено е в жалбата, че съгласно сключения договор наетата
площ от Сдружение „Поминък“ е 415.06 ха, като договорите за наемане се придружават
задължително с компютърни скици на всяка площ, които се предоставят само от Държавен
фонд „Земеделие“ Промените в скиците са актуализират на всеки три години. Със заповед
на Министъра на земеделието № РД – 09-1214/22.12.2011 г със задна дата е утвърдена нова
1
ортофотокарта на наетите площи и компютърните скици показват, че тази площ е 333.26 ха,
а не 415.06 ха. Жалбоподателят твърди че тази промяна е констатирана осем месеца след
сключване на договора за наем, както и че е предявен иск от Сдружение „Поминък“ срещу
Община Две могили за заплащане на обезщетение в размер на 46694.25 лв., който е бил
отхвърлен като неоснователен с решение по гр. д. № 864/2012 г. по описа на Районен съд –
Бяла. От това следвало, че между страните няма спор за размера на наетата площ и че тя е
415.06 ха и че за нея се дължи наемната цена. С жалбата се оспорва приетото в решението,
че по делото няма доказателства, че ответникът е получил поканата за доброволно плащане
от 02.10.2012 г., поради което претенцията за обезщетение за забава се отхвърля.
Жалбоподателят твърди, че поканата за доброволно плащане е приложена и приета като
писмено доказателство по гр.д. № 290/2020 г. на РОС. /л. № 30/.
Искането е да се приеме за установено, че Сдружение „Поминък“ на основание 422 ал
1 от ГПК дължи на Община Две могили сумата от 46694.24 лв., както и лихва за забава в
размер на 5128.05 лв. за периода от 14.07.2012 г. – 9.08.2013 г. и разноски по делото в
размер на 3436.45 лв.
Ответникът по въззивната жалба Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на
дейност в частна полза „Поминък“-гр.Две могили в подадения писмен отговор по жалбата
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Срещу решението в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК е
подадена насрещна въззивна жалба от Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на
дейност в частна полза „Поминък“-гр.Две могили. Оплакванията са, че решението е
поставено в противоречие със закона и съдебната практика по приложението на чл. 20 от
ЗЗД, като се поддържа довод, че чрез тълкуването съдът не може да изменя договорно
установеното задължение или да бъдат ограничавани права и въвеждани условия, които
страните не са уговорили. Твърди се в жалбата, че процесното вземане на община Две
могили не е изискуемо.С жалбата се оспорва извода на съда, че неотпускането на субсидии,
не може да освободи наемателя от задължението да плати наемната цена като счита, че ако
това е така няма никакво обяснение за договорката, постигната в чл. 19 от договора.
Изложен е довод, че съдът по пътя на тълкуването е подменил волята на страните и поради
това е постановил неправилно решение. В насрещната жалба се твърди, че наетите от
Сдружението пасища и мери са с недостатъци-всички са негодни за подпомагане по
програмата ИСАК, в резултат на което на ответника му е наложена санкция от
Разплащателната агенция на ДФ „Земеделие“ и е лишен от 100% от полагащото му се
плащане за единица площ. Доводът е, че при наличието на посочените обстоятелства,
довели до лишаването на Сдружението от финансово подпомагане за стопанската 2010-
2011г. следва дължимият наем да бъде намален, като в случая такъв не следва да се заплаща.
Искането е да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови
друго, с което предявения установителен иск бъде отхвърлен изцяло.
Община Две могили в отговора си на насрещната въззивна жалба изразява
становище, че жалбата е неоснователна и моли съдът да я отхвърли.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените в жалбите оплаквания,
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Предявен е иск по чл.422 ал.1 от ГПК.
Съгласно Решение № 950/29.04.2011 г. на Общински съвет град Две могили, е дадено
съгласие през стопанската 2011 година общинските мери и пасища, за които има сключени
през 2010 г. едногодишни договори за общо и индивидуално ползване, да продължат да се
2
ползват от досегашните им наематели. Такъв наемател е бил и ответникът по делото
Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза „Поминък“.
Между страните по делото е сключен договор № 365/11.05.2011г.за отдаване под
наем на земеделски земи-пасища, мери от общинския поземлен фонд, по който Община Две
могили е наемодател, а Сдружение „Поминък“ е наемател. Договорът е сключен въз основа
на Решение № 950/29.04.2011 г. на Общински съвет - Две могили по Протокол №
60/29.04.2011г.
Съгласно чл. 1 от договора наемодателят предоставя на наемателя за временно,
възмездно ползване земеделска земя от общинския поземлен фонд с начин на трайно
ползване пасище, мера, в землищата на град Две могили, с. Пепелина и с. Широково,
община Две могили, представляващи 43 бр. БСЗ с обща площ от 4150.6 дка., като в
договора в 43 пункта са посочени номерата на БСЗ и срещу тях съответните площи. Срещу
предоставената за ползване земеделска земя наемателят се задължава да заплаща наемната
цена по реда и условията, указани в договора.
Съгласно чл. 4 от договора за наем, наемодателят предоставя общинските мери и
пасища на наемателя срещу годишна наемна цена в размер на 50 % от получените директни
плащания на площ, по Схемата за единно плащане на площ за 2011 г.
Съгласно чл. 5 от договора плащането се извършва по следния начин: дължимата
сума по предходния член се заплаща в четиринадесет дневен срок след получаване на
директните плащания по банковата сметка на наемателя или упълномощеното лице, за
съответната година.
В чл. 19 от договора за наем страните са се уговорили, че когато наетите обекти по
този договор имат недостатъци /като частни или държавни имоти, гори, пътища, гробищни
паркове и др. имоти, различни от пасище, мера, както и терени определени като негодни за
подпомагане в програмата ИСАК/, които ги правят изцяло и отчасти негодни за ползване по
договора или в резултат на грешно или неправилно подадена информация за ползваните
площи от страна на наемодателя, наемателят или неговия упълномощен представител бъде
санкциониран с парична глоба или санкция от страна на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, наемателят има право съответно на причинените вреди, на
намаляване размера на наеманата цена.
Съгласно чл. 21 от Договора за наем при цялостно или частично не получени
директни плащания на хектар по Схемата за единно плащане на площ, за терените предмет
на договора, по вина на наемодателя, същия се задължава да обезщети наемателя за
съответната разлика в размер не повече от 50 % от приходите, които наемателят е трябвало
да получи за съответната година от директни плащания на хектар.
Със Заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-1214/22.12.2011 г. е
одобрен изготвения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, като част от
Система за идентификация на земеделските парцели, който е актуализиран за 2011г., чрез
дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно заснемане през
2011г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината.
Специализирания слой, заедно с останалата информация се предоставят на Разплащателна
агенция за извършване на задължителните кръстосани проверки на подадените през
кампания 2011 г. заявления за подпомагане. В заповедта е предвидено публикуване на
същата на интернет страницата на МЗХ и ДФ „Земеделие“, както и възможността
заинтересованите земеделски стопани да се запознаят с обхвата на специализиран слой, да
подават възражения. Разпоредено е в срок до 25.02.2012г. да се предостави информация на
3
Разплащателна агенция за актуализирания специализиран слой, която да направи корекции в
извършените плащания по СИПП.
С писмо от 22.06.2012 г. на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания за 2011 година, Сдружение „Поминък“ е било уведомено че след извършени
административни проверки ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане по заявлението му за
кампания 2011 г. за сумата от 92980.63 лв. на основание чл. 43 ал 4 от ЗПЗП, тъй като е
заявило площи, които не стопанисва съобразно утвърдените със заповед РД 09-
1214/22.12.2011 г., на Министъра на земеделието и храните, конкретно: при декларирана
площ 415.06 ха, установената площ била 333.26 ха, а наддекларираната площ 81.8 ха, т.е.
налице е наддеклариране с 24.55 %, което е в нарушение на чл. 58 от регламент ЕО
1122/2009 г.
Страните не спорят че ответното сдружение е ползвало земеделските земи-пасища и
мери по силата на сключения между страните договор. В удостоверение № ВС-27-46/3-
06.2014г. Общинска служба по земеделие гр.Две могили удостоверява, че Сдружение
„Поминък“, чрез пълномощниците си с УРН 500137 и УРН 18/090611/50447 за 2011 е
изчертал по ИСАК/Интегрирана система за администрация и контрол/ 415.06 ха. По договор
№ 365/11.05.2011г. записаните в чл.1 43 бр. БЗС с обща площ 4150.6 дка са идентични с
БЗС в таблицата за използваните парцели за 2011г. и приложените карти към досието им,
но копие на карти и допълнителна информация, следва да се изиска от ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция.
С писмо изх.№ 4199/2.10.2012г. Община Две могили е отправила покана за
доброволно изпълнение към Сдружение „Поминък“ с искане да заплати в седемдневен срок
от получаване на тази покана сумата от 46 694 лв., съставляваща годишна наемна цена по
договор № 365/11.05.2011г., ведно с дължима неустойка за забава 14 008.20 лв. поканата е
получена от ответното сдружение на 5.10.2012г. видно от представената по
първоинстанционното дело на л.30 разписка. Плащане на наемната цена по договора не е
последвало от страна на наемателя.
След като не е получила плащане на наемната цена, Община Две могили е подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК против
Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза „Поминък“ за
сумата от 46694.25 лв. главница и 5128.05 лв. лихва за забава, произтичащо от договор за
отдаване под наем на земеделски земи - пасище, мери от общински поземлен фонд №
365/11.05.2011 г. По заявлението е била издадена заповед от 9.09.2013 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 46694.25 лв.,
представляваща неплатен наем за 2011 г. и за сумата 5128.05 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 14.07.2012г. до 9.08.2013 г., законна лихва за забава върху главницата
от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане, сумата 1036.45 лв. държавна такса по ч.гр.д.
№ 580/2013 г., 970 лв. адвокатски хонорар и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 от ГПК.
Страните по делото не спорят, че сумите по издадения въз основа на горната заповед
за изпълнение изпълнителен лист са събрани по изп.д. № п154/2013г. по описа на ДСИ при
РС-Бяла.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Решението е валидно и допустимо.
4
Установено е по делото, че страните са обвързани от договор за наем от 11.05.2011г.
за отдаване под наем на земеделски земи-пасища и мери от общинския поземлен фонд, за
срок от една година. Не е спорно обстоятелството, че наемателят не е заплатил наемната
цена по договора за ползваните през 2011 г земеделски земи-пасища и мери. Не е спорно
обстоятелството, че ДФ „Земеделие“- Разплащателна агенция е отказала да заплати на
наемателя субсидии за 2011г.
Съгласно чл.1 от сключения между страните договор за наем наемодателят
предоставя на наемателя земеделска земя от общинския поземлен фонд за временно,
възмездно ползване. С чл.4 от договора е уговорена дължимата годишна наемна цена в
размер на 50% от получените директни плащания на площ, по Схемата за единно плащане
на площ за 2011г. Срокът за плащане на наема също е определен съобразно срока за
получаване на финансовата помощ. Не може да се приеме тезата на ответника, че е налице
обвързаност между получената субсидия, нейния размер и размера на дължимия наем и че
при неполучаване на субсидията, наемателят не дължи наемна цена.
При тълкуване на процесния договор за наем съгласно чл.20 от ЗЗД—въз основа на
действителната воля на страните, връзката между отделните уговорки, целта на договора и
добросъвестността, въззивният съд приема, че с клаузата на чл.4 от договора е определен
размера на дължимата годишна наемна цена по договора като процент от получените от
наемателя директни плащания на хектар по СЕПП-50%. Видно е, както от чл.4, така и от
останалите клаузи от договора, че задължението за заплащане на наем, не е поставено в
зависимост от това дали наемателят ще получи субсидия или не. Ако това беше така, то
страните щяха изрично да го уговорят. За това, че волята на страните не е била, че в
определен случай/при неплащане на субсидия/ няма да се заплаща наем, сочи и клаузата на
чл.1 от договора, според който договора е възмезден. В потвърждение на това е и чл.12 ал.1
от договора между страните, съгласно който наемателят е длъжен да ползва площите,
предмет на договора, съгласно предназначението им и да заплаща наемната цена в
уговорения размер и по указания в договора ред. Освен, че се дължи наемната цена,
страните са уговорили, че при забава в плащането на дължимата сума наемателят дължи на
наемодателя неустойка в размер на 1% на ден от дължимата сума за всеки просрочен ден, но
не повече от 30%. В подкрепа на извода, че уговорения размер на наема се дължи,
независимо от това дали е получена субсидия или не, е също и уговорката на страните в
чл.21 от договора. С тази клауза страните са уредили последицата в случай на цялостно или
частично неполучени директни плащания на хектар по Схемата за единно плащане на площ,
за терените предмет на договора, по вина на наемодателя. В този случай наемодателят се е
задължил да обезщети наемателя за съответната разлика, в размер на не повече от 50% от
приходите, които наемателят е трябвало да получи за съответната година от директни
плащания на хектар. Видно е, че с тази клауза от договора, страните са уговорили
задължение за обезщетяване от страна на наемодателя, ако по негова вина наемателят не
получи или получи частично директно плащане, но не е уговорено, че при липса на
директно плащане по Схемата за единно плащане на площ, за терените предмет на договора,
наемателят няма да дължи наемната цена. В чл.19 от договора също се съдържа
регламентация на отношенията между страните в случай, че наемателят не получи
финансова помощ. Съгласно чл.19, когато наетите обекти имат недостатъци, които да ги
правят изцяло или отчасти негодни за ползване по договора или в резултат на грешно или
неправилно подадена от наемодателя информация за ползваните площи, наемателят или
неговия упълномощен представител бъде санкциониран с парична глоба или санкция от
страна на ДФ „Земеделие“-Разплащателна агенция, наемателят има право съответно на
причинените вреди, на намаляване размера на наемната цена. Позовавайки се на тази клауза
жалбоподателят по насрещната жалба твърди, че не следва да заплаща наемна цена. Това
възражение е неоснователно. Поначало с клаузата на чл.19 от договора наемателят не се
5
освобождава от задължението за заплащане на наемна цена. Освен това в случая не е
налице основание, поради което да се приеме, че наемодателят не е изпълнил задължението
си да даде вярна информация за наетите площи. Установено е по делото, че при сключване
на договора наетите земи са посочени по ортофонокартата от 2009г. Освен това същите
земи, със същите размери са били предмет и на сключения между страните договор за наем
за 2010г. и наемателят е бил субсидиран за тях за 2010г. В случая промяната на
специализирания слой и изготвяне на нова ортофотокарта е извършено седем месеца след
сключване на договора по Заповед на министъра на земеделието и храните. Следователно
няма неизпълнение на задължения от страна на наемодателя.
С оглед горното тълкуване на клаузата на чл.4 от договора следва извода, че
наемателят не се освобождава от заплащането на наемната цена по договора, в случай, че не
получи субсидия, същият дължи заплащане на наемната цена.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че дължимата от наемателя наемна
цена следва да бъде съобразена с площите, които същият реално е ползвал, а те съобразно
установената площ по ортофонокартата от 2011г. са 333.26 хектара, което се установява от
Уведомителното писмо на ДФ „Земеделие“- Разплащателна агенция. Следователно
установената площ е 333.26 хектара, а не 415.06 хектара, както е по договора. При
определената ставка за субсидия за 2011г. от 224.02 лв./ха, размерът на субсидията,
съобразно установената ползвана площ е 74656.91лв. Наемната цена по договора е 50% от
директните плащания или това е сумата от 37328.45 лв. В този размер вземането за наемна
цена по издадената заповед за изпълнение е установено и за този размер искът е
основателен и следва да бъде уважен. Върху сумата на установеното вземане за наемна цена
в размер на 37328.45 лв. се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение-9.08.2013г. до окончателното изплащане.
Предявеният иск за установяване на вземане за наемна цена по договора за 2011 г. за
разликата над 37328.45 лв. до претендирания размер от 46 694.25 лв. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя Община Две могили за уважаване на
иска в пълния претендиран размер, съобразно площите, посочени в договора. Позоваването
на договора за наем между страните от 2010 г. и ползването на площи през 2010г. в размер
на 415.06 хектара и обстоятелството, че за 2010г. наемателят е получил субсидия, е
неотносимо към настоящия спор. Обстоятелството, че със задна дата е утвърдена нова
ортофотокарта на наетите площи, обосновава липсата на отговорност от страна на
наемодателя за полученото несъответствие на площите и поради това, както сам той посочва
в жалбата искът на ответното сдружение срещу общината за обезщетение е бил отхвърлен.
Но това не означава, че не следва да се отчетат реално ползваните площи от наемателя,
съобразно изготвената нова ортофотокарта за 2011г., т.е. за годината, през която са ползвани
земеделските земи-пасища и мери от ответното сдружение. Ето защо наемната цена се
дължи за реално ползваната под наем площ, а тя е 333.26 хектара. Обжалваното решение в
частите, с които е уважен предявения иск за установяване на вземане за наемната цена в
размер на 37328.45 лв. и е отхвърлен иска за разликата над 37328.45 лв. до претендирания
размер от 46 694.25 лв. съвпада с изводите на въззивната инстанция, поради което в
посочената част решението като правилно следва да се потвърди.
По отношение на вземането за мораторни лихви по заповедта в 5128.05 лв. за периода
от 14.07.2012г. до датата на подаване на заявлението-09.08.2013г.:
Задължението за заплащане на наемната цена е станало изискуемо считано от
получаването от наемателя-ответното сдружение на поканата за доброволно изпълнение,
6
което видно от приложената по първоинстанционното дело/л.30/ разписка е станало на
5.10.2012г. Считано от 6.10.2012г. ответното сдружение е в забава на плащането на
наемната цена в размер на 37328.45лв. Не може да се приеме, че ответникът е в забава на
плащането на наемната цена по процесния договор, съобразно уговореното в чл.5 от
договора, тъй като с ненастъпването на факта на плащане на финансовата помощ-
директните плащания, наемателят не е в забава. Забавата настъпва след поканата.
Изчислена с помощта на програма „Апис финанси“ законната лихва за забава върху
сумата 37328.45 за периода от 6.10.2012г. до 8.08.2013г. е в размер на 3204.16 лв. В този
размер следва да се приеме за установено вземането за лихва за забава по издадената заповед
за изпълнение, а за разликата над 3204.16 лв. до 5128.05 лв. предявеният иск по чл.422 ал. 1
от ГПК да се отхвърли като неоснователен. С оглед на изложеното обжалваното решение в
частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК да се признае за установено
съществуване на вземане за лихва за забава за сумата от 3204.16 лв. за периода от
14.07.2012г. до 09.08.2013г. следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с
което предявеният иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване на вземане за лихва за забава
да се уважи за сумата от 3204.16 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
37328.45 лв. за периода от 6.10.2012г. до 8.08.2013г. В останалата част, с която искът за
лихва за забава за периода от 14.07.2012г.-9.08.2013г. за разликата над 3204.16 лв. до 5128.05
лв. е отхвърлен решението е правилно и следва да се остави в сила.
По разноските:
Ищецът е направил разноски за първата инстанция в размер на 3436.45 лв. При този
изход на делото във въззивната инстанция с оглед уважената част от исковете, на ищеца
Община Две могили се дължат разноски за първата инстанция в размер на 22687.49 лв. С
първоинстанционното решение са присъдени 2474.24 лв., поради което с настоящото
решение следва да се присъдят още 213.25 лв. като разноски за производството пред първата
инстанция.
За производството пред първата инстанция ответникът е направил разноски в размер
на 500 лв. С оглед на отхвърлената част от исковете във въззивната инстанция ищецът му
дължи разноски в размер на 108.92 лв. Решението на окръжния съд, с което на ответника са
присъдени разноски за сума над 108.92 лв. следва да се отмени.
Пред въззивната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 1309.12 лв., от
които за държавна такса 309.12 лв. и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, съобразно уважената част от исковете, на ищеца се
дължат разноски в размер на 1023.84 лв. за настоящата инстанция.
Пред въззивната инстанция ответното сдружение е направило разноски в размер на
1246.62 лв., от които за ДТ 746.62 лв. и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на спора във въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете, на
ответника се дължат разноски в размер на 271.43 лв. за производството пред въззивната
инстанция. След извършване на компенсация на взаимно дължимите суми за разноски за
настоящата инстанция, следва да се присъдят разноски в размер на 752.41 лв. в полза на
ищеца-Община Две могили за производството пред тази инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
Р Е Ш И:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260056 от 14.10.2020г. на Окръжен съд-Русе, постановено по
гр.д. № 290/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения от Община Две могили против Сдружение с нестопанска цел за осъществяване
на дейност в частна полза „Поминък“- град Две могили иск с правно основание чл.422 ал.1
от ГПК, за признаване за установено съществуване на вземането на Община гр. Две могили
за сумата от 3204.16 лв. лихва за забава за периода от 14.07.2012г.-9.08.2013г., вместо което
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Сдружение с нестопанска цел за
осъществяване на дейност в частна полза „Поминък“- град Две могили, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Две могили, ***********, съществуване на вземане на
Община Две могили, ЕИК ********* спрямо Сдружение „Поминък“- град Две могили за
сумата от 3204.16 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 37328.45
лв./главница/-дължима наемна цена, за периода от 6.10.2012г. до 8.08.2013г., за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 580/2013г. по описа на
Районен съд-Бяла.
ОТМЕНЯ решение № 260056 от 14.10.2020г. на Окръжен съд-Русе, постановено по
гр.д. № 290/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която осъжда Община Две могили да
заплати на Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза
„Поминък“- град Две могили деловодни разноски за производството пред първата
инстанция за сумата над 108.92 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260056 от 14.10.2020г. на Окръжен съд-Русе,
постановено по гр.д. № 290/2020г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза
„Поминък“- град Две могили, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Две
могили, ***********, да заплати на Община Две могили, ЕИК ********* още сумата от
213.25 лв. за разноските по производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза
„Поминък“- град Две могили, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Две
могили, ***********, да заплати на Община Две могили, област Русе, с ЕИК *********
сумата от 752.41 лв.разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8