Определение по дело №1541/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1843
Дата: 2 юли 2020 г.
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100501541
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

    1843                     02.07.2020 г.       гр.Бургас

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на  втори юли през   две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                               Председател:Мариана Карастанчева                                                                        

                                                                            Членове:1.Пламена Върбанова

                                                              2.мл.с.Детелина Димова

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1541  по описа за 2020 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

                  Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“  на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в  при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 52/10.03.2020г., постановено по гр.д.№ 770/2020г. по описа на Поморийски районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на П.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Р.Ц., сума в размер 1 647,42лв.,представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 238,24 ч., получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на 1 666 часа  нощен труд, положен по служебно правоотношение между страните в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., както и сума в размер 213,45 лв.,представляваща общия размер на мораторната лихва за забава върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума за главницата, считано от предявяване на иска – 21.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;присъдени са разноски в размер на 350лева за адв.възнаграждение;ответникът-въззивник е осъден да заплати по сметка на РС – Поморие, сума в общ размер 335,88 лв., от която 115,88 лв.  държавна такса и 220 лв. съдебни разноски.

                 Въззивникът твърди, че решението на ПРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и  е  необосновано. Твърди се на първо място,че  бил неправилен извода на съда, че за исковия период действало правилото на чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407 и че тя запазила действието си след постановеното решение по адм.д.№ 5450/2016г. на ВАС до приемане на новата  Наредба № 8121з-776, за което се излагат подробни съображения. Проследява се  действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143,както и текстовете и действието на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.; Наредба № 8121 з-776/29.06.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. Излагат се подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил  в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в  МВР.Проследена  е и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд. Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143  , при което за 7 часа нощен труд работникът получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико Търново по Решения, изброени  в жалбата,като се посочват и други решения на районни съдилища, които приемат , че било неприложимо  гражданското законодателство и  на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в   писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди,  че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без  да  държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвърлен. В случай, че съдът не приеме мотивите по тази жалба и не отхвърли иска изцяло, моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано отчитане на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл. 9г през този период от НРВПО/ обн. ДВ бр. 41/2017г./.Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случай, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Р.Ц.   предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски .

          Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,отчитайки  спирането на сроковете по   Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЯВЯВА  на страните проекто-доклада  по в.г.д.№ 1541/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд,насрочено   за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.08.2020г. от 10.40часа, за което   на страните  по делото да се  изпрати препис от  настоящето определение, а  на въззивника  да се изпрати и препис  от отговора  по въззивната жалба  на въззиваемия  .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

 

                                                               Членове:1/

 

 

                                                                                 2/мл.с.