№ 297
гр. Варна, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600542 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на гл.XXII от НПК и предмет на проверка е
Разпореждане № 2928/10.05.2022 г., постановено по ЧНД №1324/2022 г. по
описа на Районен съд гр. Варна, с което е върната въззивна жалба с вх. №
25737/15.04.2022 г., подадена от Ц. Д. СЛ. – майка на страна по делото -
настаненото за принудително лечение лице ЛЮБ. С. СЛ. срещу Определение
№ 452/11.04.2022 г. по ЧНД № 1324/2022 г. по описа на ВРС като
недопустима, подадена без надлежна представителна власт.
Срещу цитираното разпореждане е постъпила частна жалба от Ц. Д.
СЛ., с която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт, тъй като се
твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи защо
въззивната жалба срещу определение № 452/11.04.2022 г. по ЧНД №
1324/2022 г. по описа на ВРС следва да бъде уважена, което е извън предмета
на настоящата проверка. В заключение, се моли да бъде отменено
обжалваното Разпореждане и делото да бъде върнато на първата инстанция с
указания да се издаде съдебно удостоверение, което да послужи пред
Началника на Затвора – Л., за да бъде дадена физическа възможност на
лицето ЛЮБ. С. СЛ. да подпише пълномощно, с което да упълномощи майка
си да го представлява пред съда, както и декларация, с която се съгласява с
нейните действия като негов защитник.
За да се произнесе съставът на Окръжния съд, като въззивна инстанция
1
прецени следното:
Производството по ЧНД № 1324/2022 г. по описа Районен съд гр. Варна
е било образувано на 07.04.2022 г. с предложение на прокурор за
постановяване на принудително лечение по реда на чл. 89, б. „в“ от НК, с
което ЛЮБ. С. СЛ., ЕГН ********** да бъде принудително лекуван в
специална психиатрическа болница. Приключило е с Определение №
452/11.04.2022 г., постановено по ЧНД № 1324/2022 г. по описа на ВРС, с
което на лицето е постановена принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.
„в“ от НК – принудително лекуване в СБАЛЛС-Л.-„Психиатрично
отделение“. Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна
жалба от майката на настаненото лице ЛЮБ. С. СЛ. - Ц. Д. СЛ..
Администрирайки жалбата, ВРС е констатирал нередовност, изразяваща се в
това, че е подадена от лице без надлежна представителна власт, поради което
въззивната жалба е оставена без движение и са дадени указания за
представяне на доказателства за упълномощаване и за потвърждаване на
извършените до момента на издаване на пълномощното действия. На лицата
са разяснени и последиците от неизпълнение на дадените указания в дадения
седемдневен срок, а именно връщане на въззивната жалба. След като срокът
за изпълнение на указанията е изтекъл, макар и удължаван, доказателства за
отстраняване на констатираните нередовности не са представени, което е
мотивирало първоинстанционният съд да предприеме еиднственото
възможно разрешение, а именно - да върне въззивната жалба като
недопустима с Разпореждане № 2928/10.05.2022 г. по ЧНД 1324/2022 г. по
описа на ВРС.
Срещу така постановеното Разпореждане в срока за обжалването е
постъпила частна жалба от Ц. Д. СЛ. и съответно инициирано настоящото
производство.
ВОС, след като се запозна с първоинстанционния съдебен акт, намира
същия за правилен и законосъобразен, а частната жалба за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 2 от НПК, определението за вземане на
принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.“в“ от НК подлежи на
обжалване по реда на глава 21. Право на атакуване на съдебния акт имат
прокурора, страните и техните защитници или повереници. Този кръг на
активно легитимирани лица, е изчерпателно изброен в чл. 318 от НПК. В
2
случая майката на страната по делото Л.С. не заема някое от тези
процесуални качества, същевременно не изпълнява и функцията на защитник
по смисъла на чл. 91, ал. 2 от НПК, защото въпреки, че е възходящ роднина
на Л.С., упълномощаването следва да се извърши и удостовери в писмена
форма. Такова пълномощно не е подадено като доказателство по делото
въпреки дадените няколко възможности, а сочените в жалбата обстоятелства
за препятствия не обосновават извинителни причини. Затова жалбата,
изхождайки от страна, която не е легитимирана да обжалва, се явява
недопустима. Поради това, на основание чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК, правилно
ВРС е упражнил правомощията си да върне жалбата, тъй като не е подадена
от лице, което има право на такава, поради липса на представителна власт.
Възраженията, касаещи основателността на Определение №
452/11.04.2022 г. по ЧНД № 1324/2022 г. по описа на ВРС, остават извън
рамките на настоящото производство, което има за предмет единствено
проверка на правилността на разпореденото от съдията-докладчик връщане
на подадената срещу Определението въззивна жалба на Ц.С.. В този смисъл
въззивният съд не е компетентен да се произнесе и да обсъжда релевираните
възражения относно сочените пороци във визираното Определение.
Предвид изложените съображения, ВОС намира, че
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно Разпореждане, с
оглед мотивите съдържащи се него, като вярно е заключено, че съдът е
сезиран от лице, нямащо процесуалното качество на страна или на лице с
представителна власт, респ. неговата жалба е процесуално недопустима и
като такава не може да ангажира съда за акт по същество, поради което и
обжалвания акт следва да бъде потвърден.
С оглед поосоченото и и на осн.чл.345, ал. 1 от НПК съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2928 от 10.05.2022г. по ЧНД №
1324 по описа на ВРС за 2022 г., с което е постановено връщане на подадена
от Ц. Д. СЛ. въззивна жалба с вх. № 25737/15.04.2022 г. срещу Определение
№ 452/11.04.2022 г., постановено по ЧНД № 1324/2022г. на Районен съд –
Варна.
Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4