Р Е Ш Е Н И Е
№ 112/31.03.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осми март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора ЗЛАТКО
ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.а.х.д.№
656/2021 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на Т.С.Ж. *** срещу решение № 27/12.11.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 125/2021
г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е потвърдено наказателно
постановление № 792/18.05.2021 г. на директора на РДГ – Варна, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл. 266, ал.
1 от ЗГ. Жалбоподателят изразява несъгласие с решението на ГТРС. Твърди, че
съдът не е взел предвид всички представени по делото доказателства за закупени от
него дърва за огрев, като се е позовал и на адм. дело № 488/2021 г. по описа на
АдмС - Добрич. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по
същество, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба
– РДГ – Варна, оспорва основателността й в писмено становище по делото. Счита,
че ГТРС е изследвал задълбочено и в цялост фактическата обстановка по делото, в
резултат на което е стигнал до правилни и обосновани изводи, че намерената
процесна дървесина в дома на жалбоподателя не е била маркирана с контролна
горска марка, съответно производствена марка.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на ГТРС е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е основателна, но не по изложените в нея съображения :
С
обжалваното решение ГТРС е потвърдил наказателно
постановление № 792/18.05.2021 г. на директора на РДГ – Варна, с което на Т.С.Ж.
за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ. Видно
от обстоятелствената част на наказателното постановление, жалбоподателят е санкциониран
за това, че на 28.10.2020 г., в частен двор в с. Средина, община Генерал
Тошево, ул. “Втора” № 13, съхранява 2 пространствени кубически метра дърва за
огрев от дървесен вид планински ясен, цер и акация без КГМ, съответно
производствена марка.
За да
потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му, както и че са налице
безспорни и категорични доказателства за извършване на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение. Отхвърлил е възражението на
санкционираното лице, че има документи за произход за процесната дървесина. В
мотивите към решението е посочено, че в двора на жалбоподателя е открито много
по-голямо количество съхранявана дървесина, като от приложените по делото 2 бр.
фактури по никакъв начин не може да се направи заключение, че са за процесните
два пространствени кубически метра дърва за огрев.
Така постановеното решение е
неправилно.
Не е спорно между страните, а
това се установява и от данните по делото, включително от служебно известните
на съда к. адм. дела № 488/2021 г. и № 489/2021 г., и двете по описа на
Административен съд – Добрич, че на 28.10.2020 г. в двора на жалбоподателя Т.С.Ж.
***, са били открити общо 18 простр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид
планински ясен, цер и акация, немаркирани с КГМ, съответно производствена
марка, и непридружени с превозен билет. Дървесината била складирана в две отделни
стопански постройки, като в първата се съхранявали 16 простр.куб.м., а във
втората - 2 простр.куб.м.
От изложеното следва, че с
поведението си жалбоподателят е осъществил състава на две отделни
административни нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ - съхраняване на
немаркирана дървесина и дървесина без превозен билет, в какъвто смисъл са и
мотивите към ТР № 4 от 21.12.2021 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на ОСС на ВАС І
и ІІ колегия. С оглед на това срещу него е следвало да бъдат съставени два
отделни АУАН за общото количество дървесина. Вместо това срещу жалбоподателя са
били съставени четири АУАН от 28.10.2020 г., два от които (№ № 790 и 791) - за дървесината от 16
простр.куб.м., съхранявана в едната стопанска постройка, а другите два (№№ 792
и 793) - за дървесината от 2 простр.куб.м., съхранявана във втората стопанска
постройка. Актовете са разделени на две групи, като едната група е свързана с нарушението
по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а втората група – с нарушението по чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ. АУАН с № № 790 и 792 са
съставени за немаркираната дървесина, като въз основа на тях са издадени съответно
НП № 790/18.05.2021 г. и НП № 792/18.05.2021 г., второто от които е
потвърденото с обжалваното в настоящото производство решение.
При това положение следва да се
приеме, че срещу жалбоподателя са образувани две отделни и паралелни
административнонаказателни производства за едно и също нарушение по чл. 213,
ал. 1, т. 1 от ЗГ, което е недопустимо съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
приложим на основание препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН (не се образува АНП,
а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото деяние има
незавършено АНП).
Действително неспазването на
забраната по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ съставлява самостоятелно
административно нарушение, но когато става дума за една и съща дървесина от
един и същи дървесен вид, в един и същи частен двор на едно и също лице,
нарушението е едно. Основният критерий за определяне на тъждеството на деянията
е фактическата идентичност от обективна и субективна страна на осъщественото от
дееца поведение. Нарушението следва да се разглежда като съвкупност от
конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител
и са неразделно свързани помежду си във времето и пространството. В случая няма
спор, че деянията по двата акта (№ 790 и 792) произтичат от идентични факти както
по отношение на мястото и времето на извършването им, така и по отношение на
предмета им. Обстоятелството, че дървата за огрев са били складирани в две
отделни стопански постройки, не означава, че са налице два отделни предмета на нарушения,
защото те са част от общия обем дървесина, който е открит в двора на
жалбоподателя. Съставянето на два акта и издаването на две НП за отделните
количества дървесина не изключва тъждеството на конкретните условия на време,
място и обстановка при осъществяване на деянията. Касае се за един единствен
фактически състав на незаконно поведение независимо от различията в обема на
незаконно съхраняваната дървесина по първия и по втория акт.
С оглед на изложеното съдът
намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което влече
след себе си незаконосъобразност на процесното НП като второ поред и е
абсолютно основание за отмяната му.
Затова, като го е потвърдил, без
да съобрази, че административнонаказателното производство е било образувано при
наличието на друго висящо административнонаказателно производство за същото
нарушение в противоречие с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, районният съд е
постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо
него да бъде постановен друг по същество, с който да се отмени НП.
Водим от горното, както и на
основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 27/12.11.2021 г., постановено по
н.а.х.д. № 125/2021 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 792/18.05.2021 г. на
директора на РДГ – Варна, с което на Т.С.Ж., ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание
глоба в размер на 150 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: