Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 28.09.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...……….………… в публично …......................….
заседание
на четиринадесети септември .......................................………..…….…………….....……….....
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….…..……….
Павлина Петрова ………..........................
като
разгледа докладваното от .....……….....................……...
съдията Виктор Атанасов .......................
административно
дело ......... №339
........ по описа за ........................ 2023 година ......................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от
Х.М.М., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***,
***, подадена чрез пълномощник - адвокат Д.Е.И., член на *** адвокатска
колегия, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и
призовки: ***, против Решение
№2153-08-185 от 08.08.2023 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата й против Разпореждане №2113-08-846#7 от 16.06.2023 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателката Х.М.М. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателката Х.М.М. заявява в жалбата, че на основание чл.118, ал.1 от КСО,
във вр. чл.145, ал.1, във вр.
с чл.147, ал.1, във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, в законоустановения 14-дневен срок обжалва изцяло
постановеното Решение №2153-08-185 от 08.08.2023
год., издадено от директора на ТП на НОИ - град Кърджали, като счита, че
издаденият административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен е в
противоречие с материалноправни разпоредби, както и с
константната съдебна практика на Върховния административен съд. Излага
съображения за това, като сочи, че в обжалваното решение, административният
орган е приел, че има общ осигурителен стаж от 15 години, 01
месеца и 20 дни, от които действителен осигурителен стаж е
само период от 14 год., 08 месеца и 00 дни, като периодa
от 01.01.1979 год. до 21.06.1979 год. (с продължителност
00 години, 05 месеца и 20 дни), през който жалбоподателката,
като неработеща майка, е родила и гледала дете, не се зачита от пенсионния
орган за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО, а се зачита само за осигурителен такъв. Според жалбоподателката, неправилно и
незаконосъобразно административният орган, издал решението, приема, че времето,
през което неработеща майка е гледала деца до 3-годишна възраст, не следва да
се зачете за действителен стаж. Сочи, че
съгласно §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО, „действителен стаж” е действително изслуженото време
по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило
по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост
и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски и че
разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в
ДВ, бр.107 от 2014 год. и е в сила от 01.01.2015 год. Сочи също, че съгласно
§9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс и че в
настоящия случай, стажът е придобит през времето от 01.01.1979 год. до 21.06.1979 год.,
чиято действителност следва да се преценява съобразно правната уредба до
31.12.1999 год. На следващо място сочи, че съгласно чл.80 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите/Утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., обн., Изв., бр.5 от 17.01.1958 год., в сила до 1.01.2000
год./, се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен
и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда и че към този период
са действали Постановление №61 от 28.12.1967 год. на Централния комитет на БКП
и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция №0-4 за
уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или
неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена по
приложението на т.9, ал.4 и ал.5 от постановлението. Излага довод, че в
Инструкцията е уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след
31.XII. 1967 год., се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите
на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките - работнички
и служителки и че в т.3 от същата инструкция е предвидено, че придобитият стаж
се зачита при ползване на права по изброените в т.2, ал.1 нормативни актове,
включително по Закона за пенсиите. На следващо място излага и довод, че
жените-майки,
независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се
ползват от особената закрила на държавата, което е прогласено в чл.47, ал.2 от Конституцията и че проявна форма на тази закрила са
разпоредбите на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 и ал.7, пр.2 от КСО. Сочи, че съгласно
чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст, а съгласно чл.9, ал.7, пр.2 от КСО, за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете
до 3-годишна възраст и че за тези периоди се внасят осигурителни вноски в
размера за фонд „Пенсии” за сметка на държавния бюджет върху минималната
работна заплата към датата на отпускане на пенсията. На следващо място твърди,
че времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за
отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло,
независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по
смисъла на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и следователно,
и при отменената, и при действащата правна уредба, законодателят изрично
признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този
стаж е действителен по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, като сочи, че в
подкрепа на горния извод е и константната съдебната практика, обективирана в посочените в жалбата съдебни решения. В
жалбата се твърди, че след като не е зачел периодът, през който жалбоподателката, като неработеща майка, е родила и гледала
дете, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ -
Кърджали и горестоящият му административен орган - директорът
на ТП на НОИ - Кърджали, са приложили неправилно закона. С оглед на тези
съображения, с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-185 от 08.08.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е потвърдено Разпореждане №2113-08-846#7 от 16.06.2023 год.
на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, като неправилно
и незаконосъобразно и да задължи административния орган да издаде друго
разпореждане, с което на жалбоподателката да бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли също, да бъдат
присъдени и направените в хода на настоящото производство съдебни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Редовно призована за съдебно
заседание, жалбоподателката Х.М.М.,
с посочен постоянен адрес ***, ***, не се
явява и не се представлява. От същата, чрез упълномощения й процесуален представител – адв.Д.И. от
***, преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което отново моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали като неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложените в жалбата доводи, както и да задължи
административния орган да издаде друго разпореждане, с което на жалбоподателката да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В становището се иска също, съдът да присъди на жалбоподателката направените деловодни разноски, а именно
адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 (петстотин) лева. Към становището е приложен Договор за
правна защита и съдействие от 05.09.2023 год./л.39-л.40/
и Списък на разноските по чл.144 от АПК, във вр. с
чл.80 от ГПК/л.41/.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, явява се лично директорът С. Я., която оспорва жалбата като неоснователна. В допълнение на
всичко изложено по преписката, както и в допълнение на решението, допълва, че
персонални пенсии, при изключителни случаи, могат да се отпускат, съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, на жени, които
са навършили възрастта по чл.68, ал.3 от КСО, родили и отгледали 5 и повече
деца до навършване на 18-годишната им възраст, като в ал.3 на тази разпоредба
било посочено, че лицата по ал.2, т.2 е необходимо да имат и действителен осигурителен
стаж най-малко 3 години. Счита, че ако законът трябва да бъде приложен така,
както е посочено в жалбата, пенсионният орган не би трябвало да търси 3 години
действителен стаж, защото ако жената представи 5 акта за раждане на лица,
родени след 1983 год., ще трябва да се признае 15 години действителен стаж и
няма да има нужда да се търси този стаж. Сочи също, че съгласно чл.46 от Закона
за нормативните актове, разпоредбите от нормативните актове се прилагат според
точния смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря
на други разпоредби на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на РБългария. Счита, че разпоредбата на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО е пределно ясна и недвусмислена и законодателят изрично
допълнил времето, което не представлява действителен стаж, да се зачита за
действителен стаж, а също така, през м. юли законодателят потвърдил, че стажът
на неработещите майки, който се зачита по акт за раждане, а не по документ за
осигурителен стаж, не е действителен осигурителен стаж. Поради изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да
остави в сила обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали като
правилно и законосъобразно.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/- дневен срок от получаването му, пред административния съд,
като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в
7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е получено
лично от пълномощник на жалбоподателката Х.М.М., срещу подпис, на датата 08.08.2023
год., което обстоятелство собственоръчно е отбелязано от пълномощника – адв.Д.И.,
на задната страница на съпроводително писмо с Изх.№1012-08-293#2 от 08.08.2023 год. на ТП
на НОИ - Кърджали/л.6, стр.2/, към което е било приложено и решението. Жалбата е
подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен
съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с
Вх.№2153-08-185#1 от 17.08.2023 год., видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/,
т.е. същата е подадена на 9-ия/деветия/ ден след получаването на оспореното
решение, при което следва да се приеме, че същата е подадена по установения
ред, на 9-ия/деветия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е
предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК,
14/четиринадесет/-дневен срок за оспорване на акта и от лице - адресат на този
акт. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в
срок, в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по
установения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който
се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Х.М.М. от ***
е подала заявление с Вх.№2113-08-846 от 15.05.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.24-л.25/,
с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Към заявлението са приложени удостоверителни документи, за притежавания от нея
осигурителен стаж/л.27-л.31/. Към тези удостоверителни документи е приложено и
Удостоверение за раждане/дубликат/ от *** год., издадено от община ***, на
детето Й. Х. М., роден на *** ***/л.28/.
По повод това заявление Вх.№2113-08-846 от 15.05.2023
год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от Х.М.М., е
издадено Разпореждане №2113-08-846#7 от 16.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.17/, с което, на жалбоподателката
Х.М.М. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не
отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по цитираната
разпоредба, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. В
разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално
удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ - град Кърджали й е зачело осигурителен стаж, както следва: от II-ра категория труд – 01 год., 01 мес.
и 00 дни и от III-та категория – 14 год., 00 мес. и 20 дни, или общ осигурителен стаж без превръщане –
15 год., 01 мес. и 20 дни, от които, действителен
осигурителен стаж - 14 год., 08 мес. и 00 дни, като е посочено, че към
датата на подаване на заявлението – 15.05.2023 год., жалбоподателката
Х.М.М. е имала навършена възраст – 67 години, 00
месеца и 05 дни. При наличието на тези
данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 67 години, 00 месеца и 05
дни, преценката за правото на пенсия е
направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като
в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2023 год. лицата
нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (36 години
и 04 месеца за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на
67 години и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че за времето от 01.01.1979 год. до 21.06.1979 год., на основание чл.9, ал.7 от КСО, е зачетен осигурителен стаж за отглеждане на деца като неработеща майка, с
календарна продължителност 00 години, 05 месеца и 20 дни. Изрично е посочено обаче,
че периода на майчинство въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва
да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието,
че жалбоподателката Х.М.М. няма
15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на основание чл.68,
ал.3 от КСО, й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Това Разпореждане №2113-08-846#7 от 16.06.2023 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е било получено от жалбоподателката Х.М.М., лично,
срещу подпис, на датата 26.06.2023 год., видно
от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод
*** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.16/.
Против разпореждането е била подадена в срок жалба от нея, чрез пълномощник
– адв.Д.И. от ***, до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-293 от
10.07.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.13-л.14/, в която са изложени доводи и съображения,
касаещи размера на зачетения в нейна полза осигурителен стаж и по-конкретно
относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като според жалбоподателката, неправилно с обжалваното разпореждане,
посочения в него период на майчинство, не й е зачетен за действителен
осигурителен стаж. В жалбата са изложени
доводи и аргументи в тази насока, като е поискано обжалваното Разпореждане №2113-08-846#7 от 16.06.2023 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Така, по повод този
жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-185 от 08.08.2023
год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на
Х.М.М. против Разпореждане
№2113-08-846#7 от 16.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ – Кърджали, като неоснователна, като по представената преписка няма данни
административният орган да е извършил някаква допълнителна проверка или да е
потърсил или изискал допълнителни доказателства във връзка с изложеното в
жалбата.
В мотивите към това решение,
административният орган е описал установените факти в хода на производството,
като е посочил, че при преценката за
правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на чл.68, ал.3 от КСО
е установено, че жалбоподателката няма изискуемия се действителен
осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО
възраст - 67 години, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от
разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не
по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е
отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните в жалбата доводи е, какъв е размерът на
действителния осигурителен стаж на жалбоподателката Х.М.М. и достатъчен ли е същия за отпускане на заявената пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като в решението е прието, че отговорът на този
последен въпрос следва да е отрицателен.
В решението е посочено, че за разлика от хипотезата на
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, където освен навършване на определена възраст се
изисква и наличие на определен осигурителен стаж, в ал.3 на в хипотезата на
чл.68, ал.3 от КСО, в която попадал и настоящия случай, законодателят предвидил
за придобиване на правото на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто
осигурителен, като дал определение на използваното понятие „действителен стаж”
в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване. Посочено е, че „действителен стаж” е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето с работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид така посочената
легална дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави
разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”,
регламентирайки ги по различен начин, като е посочено, че времето, което се
зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО, като от
съдържанието на тази норма било видно, че като осигурителен стаж се зачита
както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за която са
подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и
определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по
силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в
които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски, като е прието,
че от изложеното може да се обобщи, че осигурителният стаж обхваща както
същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински
осигурителен стаж.
На следващо място, в мотивите е посочено, че понятието
„действителен стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен стаж”, доколкото
обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова дейност, за
която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт и че действителният
стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не са работили, но
по силата на закона им се признава осигурителен стаж и че законодателят изрично
допълнил кои периоди въпреки, че не са действително отработени, следва да се
включат в посочената хипотеза - това е времето, през което лицата са отбивали
редовната си военна служба и периода по чл.7 от ЗПГРРРЛ (ДВ, бр.8 от 25.01.2023 г.). В тази връзка, в контекста на изложеното е прието,
че не може да се зачете за действителен стаж времето, през което неработеща
майка е гледала дете до 3/три/-годишна възраст; времето, през което лице е
получавало обезщетение за безработица; времето, за което са внесени
осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените
от 01.01.2011 год. ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др., като се излага и довод,
че в случай, че законодателят считал, че периода, през който неработещите майки
са гледали децата си, следва да се признава за действителен стаж, щял да включи
и този текст при направеното преди няколко месеца допълнение на КСО. Като
аргумент за последното се сочи още, че доказателство за това разбиране и
смисъл, който влага законодателя, е отхвърленото от 49-то Народно събрание на
26.07.2023 год. предложение за изменение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО относно
периода, през който неработещите майка са гледали децата си да се зачита за
действителен осигурителен стаж, като се посочва, че разграничението между
работещи и неработещи майки е твърде ясно и разбираемо и следва да се прилага в
смисъла, в който законодателя е вложил в него.
По-нататък в решението е отбелязано, че с оспореното
разпореждане не е зачетено за действителен осигурителен стаж времето, през
което жалбоподателката е била в майчинство, като
видно от описа на осигурителния стаж на Х.М.М.,
приложен към пенсионното й досие, това бил периода от 01.01.1979
год. до 21.06.1979 год., с продължителност 00 години, 05 месеца и 20 дни за първо дете, зачетен съгласно удостоверение
от *** год., издадено въз основа на акт за раждане №** от *** год., издадено от
община ***, като е посочено, че от пенсионния орган е прието, че през този
период Х.М.М. е била неработеща майка, предвид на
това, че същите тези периоди не фигурират в издадените й удостоверителни
документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и служещи за зачитане на
осигурителен стаж при пенсиониране.
В мотивите е посочено, че с Постановление на
Министерския съвет №61 от 1967 год. (Обн., ДВ, бр.101/1967 год.)
за насърчаване на раждаемостта, времето за бременност (45 дни преди раждането),
раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 год., от
неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като
размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в
зависимост от броя и поредността на родените деца и
че с т.9, ал.4 и 5 на ПМС №61/1967 год., на жените майки и осиновителки,
членове на ТКЗС или неработещи, с удостоверението за раждане се зачита за
трудов стаж времето: при първо дете - 12 месеца, при второ дете - 14 месеца,
при трето дете - 18 месеца, при четвърто и всяко следващо дете - 12 месеца,
като е направен извод, че при това положение, правилно е твърдението в жалбата,
че периодът на майчинство следва да се зачете за осигурителен стаж, но с оглед
всичко изложеното по-горе било пределно ясно, че това време не следва да се
зачита за „действителен стаж“ по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
По-нататък в мотивите на решението са изложени
съображения относно доводите в жалбата, касаещи нормата на чл.47 от Конституцията на Република България, като е посочено, че в Тълкувателно решение
№2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005
год. на Конституционния съд на Република България се обосновавало правото на
законодателя да уреди конкретно ползването на платен отпуск преди и след
раждане, като в т.10 - 12 от посоченото решение ясно и непротиворечиво се
правило разлика между статута на работещите и неработещи майки, както и че
техните права се уреждали с различни закони. Посочено е, че в единия случай
лицата имат право на отпуск, тъй като имат работодател, който да им го разреши,
а във втория случай не ползват отпуск, тъй като са безработни. На следващо е
отразено, че в чл.47, ал.2 от Конституцията на РБ е уредено принципното
положение на особената закрила на жената – майка, като там било посочено, че тя
има право на отпуск, ако е осигурена и на социални помощи, ако не е осигурена
(т.13 и 14 от решението), като е направен и извод, че както преди, така и сега
съществува разлика между осигурените и неосигурените майки, както относно
техните права на обезщетение, така и относно стажа, който следва да им се
зачита.
Най-накрая в мотивите към решението е пояснено, че
продължителността на действителния стаж на Х.М.М. е
определена, като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер
на 15 год., 01 мес. и 20 дни, се извади периодът на
майчинство, с календарна продължителност от 00 год., 05 мес.
и 20 дни за първо дете, за да се получи 14 години, 08 месеца и 00 дни
„действителен стаж“. Посочено е, че при липсата на някоя от установите в условията
на кумулативност предпоставки за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от KCО, в случая наличието на
действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ за
отпускане на пенсия, както е сторено и в случая.
По тези съображения, директорът на ТП на НОИ –
Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-846#7 от 16.06.2023 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база
налични писмени доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърлил
жалбата срещу него.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с
чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. В
случая, решението е издадено от С. П. – началник отдел „Административен” в ТП на НОИ – Кърджали, на която, със Заповед
№1015-08-72 от 31.05.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.9/,
т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и
дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да изпълнява
правомощията на директор на ТП на НОИ - Кърджали, предоставени по чл.29 от
Правилника за организацията и дейността на НОИ, в случай на отсъствието на
директора поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск
при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала
неотложна необходимост. По делото е представена и Заповед №20042 от 19.07.2023
год. на подуправителя на НОИ/л.10/, с която, на С. А. Я., на длъжност „директор на ТП на
НОИ – Кърджали”, е разрешено ползването, съгласно чл.50, ал.2 и чл.56, ал.1 от
ЗДСл, на платен годишен отпуск за 2023 год., в размер на 6 работни дни, считано
от 01.08.2023 год. до 08.08.2023 год. включително. От
горното следва, че решението е издадено при условията на заместване, съгласно
цитираната по-горе Заповед №1015-08-72 от 31.05.2023 год. на директора на ТП на
НОИ – Кърджали. Предвид това съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност,
като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е
издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-846#7 от 16.06.2023 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.
Решението е издадено в посочения едномесечен срок, като
следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е подадена в ТП на НОИ –
Кърджали на 10.07.2023 год., а решението по повод тази жалба е постановено на 08.08.2023 год. Същото, освен това, е издадено при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на
чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с
посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на
специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените
в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ –
Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по
делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от Удостоверение
за раждане/дубликат/ от *** год., издадено от община ***/л.28/, жалбоподателката Х.М.М. е родила
детето Й. Х. М., роден на *** ***. Предвид това и предвид установените данните по
преписката, в т.ч. и от Опис на осигурителния стаж на Х.М.М.,
приложен към пенсионното й досие/л.19/, пенсионният орган при ТП на НОИ –
Кърджали, а и горестоящият административен орган, са
приели, че за периода от 01.01.1979 год. до
21.06.1979 год., т.е. за период от 5
месеца и 20 дни, същата е била в майчинство и не е била работеща майка, т.е.
имала е качество на „неработеща майка”.
Спорен по делото всъщност е единствено въпросът, дали този
процесен период, описан по-горе, се е признавал за
трудов стаж по действащото към този момент законодателство. Отговорът на този
въпрос, според съда, е категорично положителен. Следва в тази връзка да се отбележи,
че по силата на §9, ал.1 (Изм.,
ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че преценката за
действителността на спорния в настоящия случай стаж, досежно
посочените по-горе три периода, следва да се направи съобразно действалите
разпоредби до 31.12.1999 година.
Така, най-напред следва да се посочи, че приложимата материалноправна разпоредба за процесните
периоди е нормата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите,
утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год.,
която норма през целия период на действието си не е изменяна и е регламентирала,
че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и
неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към спорния по делото
период е било в сила Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 год. за
насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр.2 от 1968
г.), регламентиращо, че времето за бременност (45 дни преди раждането),
раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 год. от
неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като
размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в
зависимост от броя и поредността на родените деца,
като съгласно т. 9, ал.4 и ал.5 от цитираното постановление, на жените майки и
осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи с удостоверението за раждане се
зачита времето: при първо дете – 12 месеца, при второ дете – 14 месеца, при
трето дете – 18 месеца, при четвърто и всяко следващо дете – 12 месеца. В същия
дух е и т.4 от Инструкция №0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и
осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за
отглеждане на малко дете (обн. ДВ, бр.15 от 1970 г., действала през процесния период), която
предвижда, че при раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди
изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл.60 и 61 от Кодекса
на труда на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца
при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца
за четвърто и всяко следващо дете. В разпоредбите на т.2, ал.1 и ал.2 от
Инструкцията пък е указано, че трудов стаж по т.9, ал. 4 и 5 от постановлението
се зачита на жените-майки, които към деня на раждането на детето не работят
като осигурени за всички осигурителни рискове, както и когато жената-майка
(осиновителка) през отделни етапи на периода на бременността, раждането и
отглеждането на детето е работила като осигурена за всички осигурителни случаи,
а през други не е работила или е била осигурена само за случай на трудова
злополука, се зачита стаж само за периодите, през които жената не е била
осигурена за всички осигурителни случаи.
Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа
към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен
текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова
– ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен
стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп., ДВ, бр.8
от 25.01.2023 г.) от ДР на КСО. Съгласно действащата
понастоящем редакция на тази норма, „Действителен стаж”
е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от
КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата
на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен
стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя
сметка.”. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето, през което
неработеща майка е била в майчинство и отглеждана детето си, не може да бъде
зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Както бе
отбелязано и по-горе в настоящото изложение, по делото не е спорно, че за
времето от
01.01.1979 год. до 21.06.1979 год., т.е. за период от
5 месеца и 20 дни, жалбоподателката
Х.М.М. е била в майчинство, за отглеждане на роденото
от нея дете. Тезата, поддържана от пенсионния орган не може да бъде споделена,
тъй като в духа на изложеното по-горе е и сега действащата уредба. Съгласно
чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и
отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Очевидно е, че при общественото
осигуряване при майчинство, и преди и
сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са
майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този
риск, вкл. и в хипотезите на чл.68, ал.1 - 3 от КСО. В разпоредбата на чл.9,
ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г.,
в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, във второто
й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3/три/-годишна
възраст.
С оглед цитираната нормативна уредба се налага един
безспорен, според настоящия съдебен състав извод, че и при двата пенсионни
режима - и по отменения Закон за пенсиите/ЗП/, и по сега действащия КСО,
отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е
в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или
неработеща, напротив – такова право е признато към процесния
период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за
приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, противно на приетото от пенсионния
орган на ТП на НОИ – Кърджали, а и от горестоящия му
административен орган. Впрочем, следва да се отбележи, че незачитането на
времето на майчинството като действителен осигурителен стаж драстично нарушава разпоредбите
на чл.17 и чл.47, ал.2 от Конституцията на
Република България, предвиждащи държавна закрила на майчинството и равни
трудови и осигурителни права на жените майки с тези на полагащите труд жени,
като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение
№2 от 04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005
год. на Конституционния съд на Република България.
При така наличната и действаща нормативна уредба към
момента на подаването на заявлението от жалбоподателката
Х.М.М. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 15.05.2023
год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на
осигурителния стаж на неработеща майка по време на майчинство, която, обаче, явно
не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия
му административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата
на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, такова, каквото
е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град
Кърджали, като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването
на тази т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от
01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане за
трудов и осигурителен стаж на времето, през
което неработеща майка е гледала дете до 3/три/-годишна възраст, поради което,
този период следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл
действително е и последователната и непротиворечива съдебна практика на
административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен
съд (В същия смисъл - Решение №2477 от 17.02.2020 г. по адм.
дело №5956/2019 г.; Решение №5377 от 03.06.2022 г. по адм.
дело №139/2022 г.; Решение №1624 от 21.02.2022 г. по адм.
дело №11773/2021 г.; Решение №47 от 05.01.2021 г. по адм.
дело №6669/2020 г.; Решение №2477 от 17.02.2020 г. по адм.
дело №5956/2019 г. и др.), с която
последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на
НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След като не е зачел периода на майчинство на жалбоподателката Х.М.М., за времето от 01.01.1979 год. до
21.06.1979 год., т.е. за период от 5 месеца и 20 дни, за отглеждане на роденото
от нея дете, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган
при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите
материалноправни разпоредби на закона.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че жалбата, подадена от Х.М.М., с изложените в нея
доводи и инвокираните оплаквания, се явява доказана и основателна, като при съобразяване
на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в
установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това
основание, Решение №2153-08-185 от 08.08.2023 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане
№2113-08-846#7 от 16.06.2023 год., издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са
незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да
замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от Х.М.М., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението,
пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателката Х.М.М., целия период, от общо 5 месеца и 20 дни, през който същата е била в майчинство/от 01.01.1979 год. до 21.06.1979 год. /, след което да направи
нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същата, при условията на чл.68,
ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
основателна се явява претенцията на жалбоподателката Х.М.М. от ***, ***, изразена
в подадената жалба против административния акт и в депозираното преди съдебното
заседание писмено становище от процесуалния й представител, за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна
защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 05.09.2023
год./л.39-л.40/ и представения списък на разноските по чл.80 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК/л.41/. Следва да се отбележи, че
този размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с действащата към датата
на сключване на този договор за правна защита и съдействие, респ. на плащане на
договореното адвокатско възнаграждение, норма на чл.8, ал.2, т.2 (изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен
материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева, като
съдът намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското
възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото
административно дело правна защита и съдействие.
За дължимите на жалбоподателката
Х.М.М. от ***, ***, деловодни разноски, сторени в
настоящото съдебно производство, следва да бъде осъдена териториалната
административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град
Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№2153-08-185 от 08.08.2023 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна,
жалбата на Х.М.М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес – ***, ***, против Разпореждане №2113-08-846#7 от 16.06.2023 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката
Х.М.М. е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ОТМЕНЯ Разпореждане
№2113-08-846#7
от 16.06.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали, с което, на Х.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, ***, е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,
ал.3 от КСО.
ВРЪЩА
преписката на административния орган - ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, за
ново произнасяне по Заявление с Вх.№2113-08-2360/14.12.2022 год. на ТП на НОИ –
Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено
от Х.М.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***,
***, в едномесечен срок от получаването й, при
съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, с
адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.М., с постоянен адрес ***,
***, с ЕГН **********, направените от
нея деловодни разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение,
възлизащи в размер на 500.00/петстотин/
лева.
Решението подлежи на
обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен
съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
Преписи от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
С Ъ Д И Я: