№ 50
гр. Ботевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200050 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на К. К. А., ЕГН **********1 е наложена „глоба” в размер
на 400 (четиристотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2,
вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от К. К. А., чрез адв. Г. В. В. от ОК-*** е описано
искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен,
издаден при неправилно приложение на материалния закон, а именно: в
случая правилната санкционна разпоредба, която е следвало да бъде
приложена, е тази по чл. 182, ал. 2 т. 4 от ЗДвП, за която е предвидена глоба в
1
размер на 300 лева, при превишена скорост от 31 до 40 км/ч., а не чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП /както е отразено в процесния ЕФ/. Прави искане за
присъждане на разноски.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл.
юрик. Р.Р., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на
жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на
разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 18.12.2022г. в 12.34 часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ- Хемус 40+452 км посока гр. София, при ограничение
на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс -
3км(%), с МПС БМВ Х1, насочено към гр. Варна, с регистрационен номер
***, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.
При разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост на
движение на описания автомобил от 114 км/ч и е установена превишена
стойност на скоростта 34 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № ***г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
2
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /, в който е отразено, мястото на проверката, използваното
техническо средство, данни за служителя оперирал със същото, дата на
проверката, и подпис от съответното длъжностно лице.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол № *** г. от
проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126; заповед № *** г. и заповед
№ ***, и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; снимков
материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта на дата 18.12.2022 г. рег. № ***г.; отговор-справка от
ОПУ-София, ведно със схема на АМ Хемус от км 39+470 до км 41+280;
ежедневна форма отчет за дата 18.12.2022г.; справка от АИС АНД на МВР;
сертификат за преминато обучение за работа със СПСКС - ARH CAM S1,
които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни
и кореспондиращи по между
3
По пътя на служебното начало и в изпълнение задълженията си по чл.
107, ал. 2 от НПК, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от
Директора на Областно пътно управление – София, от която се установява, че
към датата на извършване на нарушението /18.12.2022г./ при км 40+452 в
посока към гр.София е действал знак В 26, който е монтиран на км 40+640.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания, с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена проверка по смисъла на чл. 43
от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 10.05.2022г. с протоколен номер №
17.09.5126. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения
тип АТСС, че грешките е превишават максимално допустимите грешки и
наличие на всички необходими надписи и означения върху средството за
измервания.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на
автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
4
и като такова бе приобщено по делото.
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № ***г и Ежедневна форма на отчет от 18.12.2022 г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се
писмени доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система (приложен на лист 17 от делото) се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-
та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническо средство, както и
индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на
превозните средства и наличието на пътен знак В-26. От Ежедневната форма
на отчет (приложена на лист 22 от делото) се установява, че от 07.00 часа до
19.00 часа (което съвпада с часовия диапазон, посочен в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № №
***г ) на 18.12.2022 г. автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 е
било разположено АМ Хемус, км 40+452, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се по АМ Хемус от гр. Варна към гр. София,
при ограничение на скоростта 80 км/час, в извън населено място, въведено с
пътен знак В-26. Ясно е също, че АТС е монтирано на 188 метра след пътния
знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на
движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на
заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаещ това ограничение.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то, справка
от информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № *** са
издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и
установява, че собственик на заснетия лек автомобил МПС БМВ Х1, с
5
регистрационен номер *** е жалбоподателят К. К. А., както и че обжалваният
Електронен фиш е връчен на 11.01.2023 г.
От приложения по делото сертификат на Академия „Сектрон“ се
установява, че полицейският служител извършил заснемането, е преминал
обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на
скоростта – СПУКС, модел ARH CAM S1, поради което и не може да бъде
поставено под каквото и да е съмнение, че е бил осъществен контрол по
отношение на установеното нарушение съгласно нормативните предписания
и при посочените в протокола обстоятелства.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Видно от приложената по делото заверена разпечатка на справка от
АИС АНД на МВР става ясно, че процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя
на 11.01.2023г. и е обжалван пред наказващия орган на 25.01.2023г., видно от
отбелязването върху жалбата, поради което съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
6
съображения:
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушения на ограниченията на скоростта, тъй
като е използвано автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, а
за установеното и заснето нарушение не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, поради което в съответствие с процесуалния ред към дата на деянието
е издаден електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол "ARH CAM S1", с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП/изм.,
ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова,
ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
7
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен
тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно
удостоверение № 17.09.5126, а от протокола от проверката на мобилна
система за видеоконтрол се установява, че към процесната дата е и
техническо годно. Тези документи удостоверяват, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител,
в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
8
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване
на техническото средство – АМ Хемус, км. 40+452 с посока към гр.София,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложените снимки, в които са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
9
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г., поради което и това възражение на жалбоподателя
следва да се остави без уважение.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той и водач на посочения автомобил – К. К. А.,
тоест извършителят е установен надлежно и правилно и законосъобразно
АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност. Съгласно
чл. 182, ал. 1 от ЗДвП административно-наказателната отговорност за
извършеното нарушение се носи от водача на автомобила, като в нормата на
чл. 188, ал.1, изр.2 от с.з. е предвидено и изключение от този принцип, като
тази отговорност носи собственика, ако не посочи на кого е предоставил
МПС. Това е законоустановена оборима презумция, водач на автомобила, с
който е извършено конкретно административно нарушение, е неговият
собственик, като и е уредил правния способ за оборване на тази презумция –
посредством подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което в случая
не е сторено, а и жалбоподателят не твърди друго лице да е управлявало
автомобила.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ ***г. и заповед №***16г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
10
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ
В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч., съгласно
възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради което именно с тази
стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този
11
аспект квалификацията на нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
неправилна.
От друга страна и според разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН / изм.,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: "Съдът изменя акта по чл. 58д,
когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението; ", като акт от обхвата на чл. 58д ЗАНН е електронния фиш /чл.
58д т. 4 ЗАНН/. Задължителни указания в тази насока съдържа и
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според
цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти
в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във
връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление,
респект. електронния фиш.
В случая фактическата установеност в електронния фиш касае движение
на МПС по републикански път /извън населено място/, но при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26, тоест приетите за установени в
ЕФ факти сочат на извършено от жалбоподателя по-леко наказуемо
нарушение, което се санкционира по чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, доколкото при
движение със 114 км/ч извън населено място, жалбоподателят се е движил с
превишение от 34 км/час над общото ограничение за скорост от 80 км/ч.
12
Предвижданата санкция е във фиксиран размер от 300 лева и се явява по-лека
от наложената. По изложените съображения съдът следва да упражни
правомощията си по т. 1 от ТР № 8/2021 г. на ВАС, като приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението и измени обжалвания Електронен фиш относно приложимата
санкционна норма от чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
и касателно размера на наказанието като същото се намали от 400 лв. на 300
лева.
Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съда не
следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
В случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното превишаване на разрешената скорост е значително, а именно
с 34 км/ч., което е повишило опасността от реализиране на ПТП. Ето защо
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
13
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателя К. К. А., ЕГН **********1.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 4 и чл. 87 от
ЗАНН Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К *** издаден от
ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на К. К. А., ЕГН **********1 е
наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева, за извършено от него
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП
В ЧАСТТА ОТНОСНО приложимата санкционна норма: от чл. 182, ал.
14
1, т. 4 от ЗДвП на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, както и частта относно размера на
наказанието "глоба": като я намалява от 400 (четиристотин) лева на 300
(триста) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К № *** издаден от ОДМВР-
София, в останалата му част.
ОСЪЖДА К. К. А., ЕГН **********1, да заплати на Областна дирекция
на МВР-гр. София разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
15