РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бургас, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20242100100950 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез адв. Галина Колева, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Шейново“ № 19 против Прокуратура на Република България с
административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 27 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и актове на Прокуратурата на Република
България, изразяващи се в неоснователно обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по досъдебно производство № 1343/2015
година по описа на 01 РУМВР – Бургас, преписка 11125/2015 година по описа
на РП – Бургас, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата
молба да окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с незаконосъобразно воденото срещу
него разследване и повдигнато обвинение.
Ищецът твърди, че на 13.11.2015 г., с прокурорско постановление е било
образувано досъдебно производство № 1343/2015 г. по описа на 01. РУМВР –
Бургас за това, че на 18.10.2015 г. в гр. Бургас, пред дискотека „Астория“ на
ул. „Шейново“ № 3-5, чрез нанасяне на удари причинил на К.М.Б. средна
телесна повреда – престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК. Твърди се, че
досъдебното производство продължило шест години, като на ищеца било
1
предявено обвинение на 19.04.2017 г. за извършено от него тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - чл. 131, ал. 1, т. 12, вр чл. 129,
ал. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Била му взета мярка за неотклонение
„Подписка“ и извършена полицейска регистрация по реда на Наредба за реда
за извършване и снемане на полицейска регистрация. Заявява се в исковата
молба, че с определение по ЧНД № 4104/2019 г. на БРС, съдът констатирал
забавено разследване, като дал конкретни указания на прокуратурата за
приключването му. Независимо от това, в продължение на още две години е
продължило разследването но случая, като с постановление от 10.06.2020 г. на
прокурор при БРП на ищеца било предявено ново постановление за
привличане в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С обвинителен акт от 29.03.2021 г.,
досъдебното производство било внесено в Районен съд Бургас, за което било
образувано НОХД № 1762/2021 по описа на съда. Съдебното производство
приключило с присъда № 54/15.04.2022 г. , с която Ч. бил признат за
невиновен и оправдан по предявените му обвинения. Присъдата била
потвърдена с решение № 123/13.05.2024 г. по ВНОХД № 618/2022 г. по описа
на БОС.
Ищецът твърди, че в резултат на образуваното против него наказателно
производство са настъпили вреди от имуществен и неимуществен характер. В
продължение на седем години той живеел в непрекъснат стрес, в засилена
тревожност и безпокойство, страхувал се, че ще бъде осъден за деяние, което
не е извършил. Наказателната репресия спрямо него се отразила негативно на
отношенията му с близки и приятели, както и в трудовата му дейност. Поради
тези събития заминал извън пределите на страната, тъй като изпитвал срам и
неудобство от това, че е привлечен като обвиняем.
Излагат се подробни съображения за наличието на предпоставките за
уважаване на предявените искове. Твърди се, че от доказателствата по делото
се налага извода, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него
преследване за престъпление, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда. Заявява, че с поведението си не е допринесъл за увреждането по
смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Позовава се на практиката на ВКС по
приложението на чл. 2 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД като счита, че в случая
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди е 27 000 лева.
Навеждат се твърдения и за причинени имуществени вреди в размер на 1 300
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство.
В съдебното заседание ищецът поддържа претенцията си лично и чрез
упълномощен адвокат. Ангажира доказателства.
2
В дадения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, чрез прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, с който
претенциите се оспорват по основание и размер.
Оспорват се твърденията на ищеца за претърпени от него вреди, които
да са пряка и непосредствена последица от водното наказателно производство.
Сочи се, че спрямо ищеца досъдебното производство е продължило три
години и единадесет месеца – срок, който с оглед на фактическата сложност на
делото не е „неразумен“. Навеждат се и твърдения, че продължителността на
съдебната фаза не е в зависимост и не се дължи на поведението на
представители на прокуратурата, поради което от нея не може да се търси
отговорност за цялата продължителност на наказателното производство.
Ответникът твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му, тъй като ищецът не е претърпял реално вреди, които да са в
непосредствена връзка с поведението на представители на прокуратурата,
както и че претендирания размер недоказан. Подчертава се обстоятелството,
че спрямо ищеца била взета най – леката мярка на процесуална принуда и
реално правата му по никакъв начин не са били ограничени, както и че делото
не е било медийно разгласено от представители на прокуратурата.
На следващо място ответникът сочи, че в случая е налице хипотезата на
чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като с поведението си ищецът е допринесъл за
настъпването на претендираните от него вреди. Твърди се, че именно ищецът
е нанесъл първия удар на пострадалия, като това негово неправомерно
поведение е причина за образуваното наказателно преследване за нанесена
телесна повреда на пострадалия. Заявява се, че претендираните вреди са пряка
и непосредствена последица на причинно – следствен процес, чието начало е
поставено от неправомерното поведение на ищеца. В тази връзка се навеждат
твърдения, че са налице основанията за намаляване на претендираното
обезщетение.
Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, като се навеждат
доводи за недостоверност на дата на представения от ищеца договор за правна
помощ.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от ответника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че срещу ищеца е имало образувано
наказателно производство, по което е била привлечен в качеството на
обвиняем и е бил признат за невиновен и оправдан с присъда №54/15.04.2022
год. по НОХД №1762/12 год. по описа на БРС, потвърдена с решение №
3
124/13.05.2024 год. по ВНОХД №618/22 год. по описа на БОС, неподлежащо
на обжалване пред по-горна инстанция.
В резултат на безспорните факти, изложени по-горе, следва да се
приеме, че се е осъществил фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ - по
отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,
по което е оправдан, с което е ангажирана отговорността на ответника за
репарация на търпените от Г. Ч. неимуществени и имуществени вреди от
деликта.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и
характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Неимуществените вреди включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на
лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време (така решение № 391 от 28.10.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК ВКС).
От фактическа страна е безспорно, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за
неотклонение от 19.04.2017 г. по ДП№431-1343/2015 год. по описа на Първо
РУ Бургас, за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.първо, вр.чл.129 ал.1, вр. с
ал.2, вр.чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 18.10.2015 год. в гр.Бургас, в
съучастие като извършител заедно с други лица причинили на Кирил Б.
средна телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. Процесуалните действия са
извършени в присъствието на упълномощен адвокат – Мариана Димитрова,
като на л.53, в том ІІ от досъдебното производство е приложен договор за
правна защита и съдействие от 19.04.2017 год. от кочан, с уговорено и
заплатено възнаграждение в размер на 300 лв.
С постановление от 27.11.2018 год. на Адм.ръководител – Районен
прокурор на РП Бургас е отменена взетата му мярка за неотклонение
„подписка“.
На 05.04.2019 год. с протокол от същата дата разследването е предявено
на обвиняемото лице Ч. и защитника адв.Димитрова.
С постановление от 10.06.2020 год. ищецът отново е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.129 ал.1, вр. с ал.2 от НК, вр.чл.20 ал.2, вр. с
ал.1 от НК в присъствието на защитника и е проведен разпит.
С постановление от 13.11.2020 год. на прокурор при РП Бургас
наказателното производство е прекратено против обвиняемите по делото
4
лица, с изключение на ищеца и на К.К..
На 29.03.2021 год. в БРС е внесен обвинителен акт против ищеца и К., за
престъпление по чл.129 ал.1, вр. с ал.2 от НК, вр.чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК.
По образуваното НОХД №1762/21 год. са проведени общо 10 открити съдебни
заседания, две от които без участието на ищеца. В заседанията на 18.11.21 год.
и 20.12.2021 год. не е бил даден ход поради неявяването на ищеца, като в
първия случай той е изтъкнал като причина предстоящото раждане на детето
му, а за второто не е бил редовно призован на адреса му в гр.Бургас. След
постановяване на осъдителната присъда, делото е било пренесено пред по-
горната инстанция по протест на прокурора и жалба на частния обвинител. По
ВНОХД №618/22 год. са били проведени общо пет открити заседания, като
първото е без участието на ищеца поради нередовното му призоваване. С
решение №124/13.05.2024 год. оправдателната присъда е потвърдена. По този
начин, от момента на повдигане на обвинението, до окончателното
оправдаване на ищеца, са изминали повече от 7 години.
Не може да се сподели защитното възражение на ответника, че
досъдебната фаза е приключила в разумен срок (почти четири години), а за
продължителността на съдебната фаза прокуратурата не отговоря. Установява
се, че самото дело не се отличава със значителна фактическа и правна
сложност, която да оправдае разследване от близо четири години, а
висящността на делото в съдебна фаза е функция от поддържаното от
прокуратурата обвинение.
От свидетелските показания се установява, че обвинението повлияло
силно негативно върху личността на ищеца, доброто му име, психиката му,
неговата самооценка, възможностите му за реализация. Според св.П. – колега
на ищеца, пред последните две години Ч. отсъствал от работа, на работа бил
притеснен, разсеян и разконцентриран, а когато свидетелят го попитал за
причината, ищецът му споделил, че е заради делото. Св.И., която съжителства
в ищеца, изнася, че след като му повдигнали обвинение той бил много
притеснен, разтревожен и не знаел какво да прави. Обвинението му попречило
да учи, да се развива и да стане пожарникар. В заобикалящата го среда всички
знаели, гледали на него като на престъпник и това го мотивирало да замине за
чужбина. Ищецът се завърнал в България когато свидетелката забременяла с
първото им дете, но по негова молба заживели в гр.Пловдив, а не в гр.Бургас,
понеже той не искал да живее в града, където го мислят за престъпник.
Според свидетелката, по време на термина й той отново бил викан в съда, те
живеели в непрестанен страх от осъждането му и от лишаването му от
свобода. Поради честите му пътувания до Бургас ищецът и свидетелката били
принудени да се завърнат в Бургас през 2022 год. Според свидетелката,
отношенията в семейството били много изострени по повод на воденото
5
наказателно производство, ищецът бил затворен, неспокоен, месеци наред не
спял.
И двамата свидетели сочат, че висящността на наказателното
производство попречила на възможността на ищеца да започне работа, тъй
като след проверка се установявало, че е обвиняем. Свидетелката И. е по-
конкретна и посочва, че на ищеца била отказана работа в охранителна фирма и
в лаборатории „Рамус“. Свидетелските показания се подкрепят изцяло от
справката за трудови договори, от която се установява, че от 01.05.2018 год. до
04.02.2022 год. ищецът не е работил на трудов договор.
Съдът приема за доказано, че незаконното обвинение е причинило на
ищеца стрес, страх от изхода на наказателното производство и от евентуално
осъждане. Тези негативни емоции са присъщи на всеки човек с необременено
съдебно минало и са се засилили допълнително в момента, в който той е
създал семейство и е очаквал дете. Обвинението е станало достояние на
приятелския му кръг и е довело до уронване на доброто му име. Съдът отчита,
че към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 22 години, в
началото на житейския си път, и продължилото общо 7 години наказателно
производство силно е влошило възможността му за професионална
реализация в области, в които се прави селекция при отчитане на водени
разследвания срещу кандидата. Обвинението е повлияло негативно на
психиката на ищеца, който бил затворен, неспокоен, не можел да спи, а на
работа бил разсеян и разконцентриран.
Коментираните до тук стрес, страх от бъдещо осъждане, уронване на
доброто име и репутация, влошаване на психическото състояние, влошаване
на възможностите за професионална реализация, се явяват пряка последица от
незаконното обвинение – те не биха били преживени от ищеца без
наказателната репресия срещу него.
По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при
определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ има постановена обилна практика от Върховния касационен съд
по реда на 290 от ГПК - решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009
г., III г. о.; решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., IV г. о.,
решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на III г. о., решение №
391 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 201/2011 г. на III г. о., решение № 335 от
10.01.2012 г. по гр. д. № 296/2011 г. на III г. о. и др. С решение № 223 от
4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., ГК се приема, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера
на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда,
продължителността на наказателното преследване, данните за личността на
6
подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето
не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на
случая.
В настоящия случай се установява, че на ищеца е било повдигнато
обвинение за тежко по см.на НК престъпление, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“, съответно за срок от 2 до 10 години за
престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК и до 6 години за престъплението по
чл.129 ал.1 от НК. Обвинението е поддържано в период от над седем години
при липса на значителна фактическа и правна сложност, която да оправдае
този продължителност.
За период от четири години на досъдебното производство с негово
участие са проведени само четири процесуални действия, т.е. на досъдебната
фаза ищецът не е бил принуден често да се явява за участие в производството.
По-интензивно ищецът е бил призоваван в съдебната фаза, като с негово
участие са проведени общо 12 заседания за период от две години, от което
съдът прави извод, че всяко едно процесуално действие допълнително е
провокирало стрес и тревоги. От друга страна следва да се съобрази, че на
ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение и то само за периода от
19.04.2017 год. до 27.11.2018 год., с което не са ограничени правото му на
придвижване и контактите му с близки и приятели и не е влошено качеството
му на живот.
Съобразявайки горните факти и младата възраст на ищеца, която
предполага именно по това време да се положат основите на образование и да
се започне кариерно развитие, както и обществено-икономическите условия
на живот, съдът приема, че справедливия размер на обезщетението възлиза на
15 000 лв. за доказаните неимуществени вреди, търпени от Г. Ч., а за разликата
до предявения размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Предявена е и претенция за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди – сторени разходи за възнаграждение на адвокат, който е представлявал
ищеца в наказателния процес.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство – така ТР
№1/11.12.2018 год. по т.д.№1/17 год. на ОСГК ВКС.
7
На л.53, том ІІ от досъдебното производство е приложен договор за
правна защита и съдействие от 19.04.2017 год. от кочан, с уговорено и
заплатено възнаграждение в размер на 300 лв. на адв.Димитрова. В съдебната
фаза ищецът е бил представляван от адв.Радиева, като на л.103 от делото на
БРС е приложен договор за правна защита и съдействие, по който е
договорено възнаграждение „по тарифата“ без данни за заплащане. В
наказателното дело не се съдържа оригинал на договора, който ищецът е
представил като копие заедно с исковата молба и по който е договорено и
платено в брой възнаграждение от 1300 лв. При това съпоставката на серията
и номера на двата договора на адв.Радиева – оригиналът и копието, показва,
че са материализирани върху различни бланки и не става въпрос за допълване
на възнаграждението. След като в делото няма оригинален договор с
възнаграждение в размер на 1300 лв. съдът приема за основателно
оспорването му ответника и не го кредитира. При така установеното съдът
приема за доказан разход единствено възнаграждението, заплатено в полза на
адв.Димитрова и същото представлява за ищеца имуществена вреда от
незаконното обвинение. Претенцията следва да се уважи в размер на 300 лв., а
в останалата част до предявения размер следва да се отхвърли.
Законна лихва върху обезщетението се дължи от влизане в сила на
оправдателната присъда – т.4 на ТР №3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС, но
от ищеца е поискано присъждане от завеждане на исковата молба – 10.06.2024
год. и така следва да се присъди.
От ответника е направено възражение за съпричиняване по чл.5 ал.2 от
ЗОДОВ с позоваване на решението на въззивния наказателен състав, в което е
посочено, че ищецът пръв е нанесъл удар на пострадалия.
Действително, на стр.7 от решение №124/13.05.2024 год. съдът е приел
за доказано, че подсъдимият Ч. е нанесъл първия удар на пострадалия Б., но по
делото липсват убедителни доказателства, че е участвал в последващия побой,
нанасяйки и други удари на пострадалия. За да приеме за доказано нанасянето
на първи удар от Ч., съдът се е позовал на разпознаването му по снимки от
св.Б. и пострадалия, както и на свидетелските показания на последния. Съдът
не е кредитирал свидетелските показания на св.Ж. и Д. Ч. и създаденото алиби
и е приел, че в ранните часове на 18.10.2015 год. подс.Ч. е бил пред клуб
„Астория“.
Съдебната практика последователно приема, че съпричиняване на
вредите е налице в случаите, когато пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение - дал е недобросъвестно
неистински обяснения; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел
да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи
8
разследването на престъпление.С решение 194 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 4864/2017 г., IV г. о., ГК ВКС се приема, че такава недобросъвестност
представлява и противоправното поведение на ищеца, представляващо
престъпление от частен характер, за което не е бил осъден с влязлата в сила
присъда, но се установява от доказателствата по делото, както и социално-
укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия,
довели до засягане личността на пострадало трето лице, които се намират в
причинно- следствена връзка с проведеното наказателното преследване.
Както се посочи по-горе, наказателният съд е приел за доказано
социално-укоримото поведение на ищеца по време на инцидента на 18.10.2015
год., представляващо противоправно действие, насочено против личността на
пострадалия, което обаче не изпълнило състава на престъплението от общ
характер и поради това ищецът е бил оправдан. При съобразяване на
разрешението, наложено в практиката на ВКС, настоящият съд приема, че
ищецът е допринесъл за увреждането си от последвалото наказателно
преследване, при това в значителна степен, ето защо обезщетението му следва
да бъде редуцирано с ½ и да му се присъдят крайни размери от 7 500 лв. за
обезщетението за неимуществените вреди и 150 лв. за обезщетението за
имуществените.
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете му.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение на адвокат, което е неоснователно, тъй като възражението е
под минимума по Наредба №1/07.07.2004 год. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. От разноските по списък 2 820 лв.
(възнаграждение 2 810 лв. и държавна такса 10 лв.), съразмерно на уважената
част от исковете на ищеца се присъждат 762,30 лв.
Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********,
с адрес: ****, сумата от 7 500 (седем хиляди и петстотин) лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат
на незаконно обвинение за извършено престъпление по досъдебно
производство № 1343/2015 година по описа на 01 РУМВР – Бургас, преписка
11125/2015 година по описа на РП – Бургас, за което е оправдан с влязла в сила
в сила присъда по НОХД № 1762/2021 год. на БРС, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на исковата молба – 10.06.2023 год. до
9
окончателното изплащане, като в останалата част до предявения размер от
27 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществените вреди.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Г. Д. Ч., ЕГН **********,
с адрес: ****, сумата от 150 (сто и петдесет) лв., представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди – разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение, в резултат на незаконно обвинение за извършено
престъпление по досъдебно производство № 1343/2015 година по описа на 01
РУМВР – Бургас, преписка 11125/2015 година по описа на РП – Бургас, за
което е оправдан с влязла в сила в сила присъда по НОХД № 1762/2021 год. на
БРС, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата
молба – 10.06.2023 год. до окончателното изплащане, като в останалата част
до предявения размер от 1300 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на
имуществените вреди.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати Г. Д. Ч., ЕГН **********, с
адрес: **** разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер
на 762,30 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10