Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 10.02.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 276/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ц.Б.Г. *** чрез
адв. Й.Л. ***
против Агенция „Митници“ с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и искане да
бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата от 600.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в съдебни производства против
наказателно постановление № 23 от
29.06.2018 г., издадено от Началника на митница Югозападна с правоприемник
Териториална дирекция Югозападна. Претендира и присъждане на направените в
настоящото производство разноски в размер на 310 лв. за адвокатско
възнаграждение и държавна такса по делото.
Ищецът – редовно призован – не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище, с което
поддържа исковата молба по изложени доводи и претендира присъждане на
направените разноски.
Ответникът по делото – Агенция „Митници“ гр. София в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва
изцяло исковата молба. Счита същата за неоснователна и недоказана, поради което
моли да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение, че исковата молба следва да бъде уважена като
основателна и доказана.
От доказателствата по делото се установява, че с НП № 23/29.06.2018 г. на
Началника на Митница Югозападна на Ц.Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на хиляда лева на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата за
извършено нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, буква „а“ от същия закон.
Ищецът е обжалвал издаденото НП пред Районен съд
Петрич,
който с Решение № 679/31.12.2018 г., постановено по н.а.х. дело № 679/2018 г. е
отменил същото.
Във връзка с обжалването на
издаденото НП, Г. е ангажирал правна помощ и е упълномощил
адвокат за процесуално представителство. В производството по н.а.х. дело № 679/2018 г.
на Районен съд Петрич е представен Договор за правна помощ от 16.07.2018 г. с
предмет изготвяне на жалба срещу издаденото НП и извършване на процесуално
представителство. Уговорено е възнаграждение в размер на триста лева за изготвяне и подаване на жалба и процесуално
представителство. В представената по настоящото дело разписка за получена сума
е отразено, че на 16.07.2018 г. упълномощеният адвокат Й.Л. е получила в брой
от ищецът сумата от триста лева, дължими по сключен договор за правна помощ във
връзка с извършване на процесуално представителство пред Районен съд Петрич. Тя
е изготвила жалбата на ищеца срещу издаденото НП до Районен съд Петрич. Изготвила
е писмена молба от името на Г., в която е посочила, че не може да се яви на
насроченото публично заседание, поради служебни ангажименти в същия ден, но
поддържа доводите, които е изложила в жалбата. Изложила е съображения по
същество на правния спор.
С друга писмена молба до Районен
съд Петрич е поискала да й бъде изпратен протокола от съдебното заседание, за
да се запознае с исканията, направени от ответната страна, за да има възможност
да представи доказателства и проведе защита на доверителя си.
С молба до Районен съд Петрич от
31.10.2018 г. е изложила съображения
относно проведените разпити на двамата свидетели и исканията, направени от
юрисконсулта на ответната страна. Посочила е доводи по същество на правния спор
с искане за отмяна на издаденото НП.
Решението на Районен съд Петрич е
обжалвано с касационна жалба от Директора на Териториална агенция Югозападна
пред Административен съд Благоевград, който с Решение № 1025/17.05.2019 г. по
касационно наказателно административен характер дело № 181/2019 г. е оставил
същото в сила. Постановеният съдебен акт на Административен съд Благоевград е
окончателен и не подлежи на обжалване.
Във връзка с производството по
това дело Г. е упълномощил същия адвокат да го представлява пред
Административен съд Благоевград във връзка с подаване на отговор по
касационната жалба, както и да извърши процесуално представителство по нея.
Представен е Договор за правна помощ от 21.02.2018 г. с предмет изготвяне и
подаване на отговор на касационната жалба и осъществяване на процесуално
представителство. В него е отразено, че е уговорено възнаграждение в размер на
триста лева и че същото е изплатено в брой в деня на сключване на договора.
Упълномощеният адвокат Й.Л. е
изготвила и представила отговор от Ц.Г. във връзка с подадената касационна жалба. С него са
направени доказателствени искания и е изразено становище по същество на правния
спор.
Представена е също и молба до
Административен съд Благоевград за даване ход на делото и отхвърляне на
касационната жалба. Пълномощникът е посочил, че поддържа доводите в отговора на
касационната жалба.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с настоящ адрес ***. Правното основание на иска е
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване
на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г.
по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Тя е
насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря
на формалните изисквания за реквизити, поради което съдът намира същата за процесуално
допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера, която включва реално причинени материални вреди;
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на
ответника; вредата да е настъпила в
резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред
с другите правни форми на изпълнителна дейност, а именно - правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание
и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административно-наказателна компетентност.
НП не се издава
по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП да
бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление
от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки – вреда
от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът приема, че от незаконосъобразното НП – издадено
и отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е
претърпял вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на издаденото НП.
По силата на чл.4
от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Съдът счита, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издадено отмененото НП. Макар и да
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда
на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора,
поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото
НП.
Намаляването на
имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е
предизвикано от издаването на НП, с което е наложено административно наказание,
което ищецът е считал за незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатска защита по делата за обжалване на НП не е задължителна не води до
извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито
че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната
взаимовръзка между издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска
защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на
обуславяща причина и следствие. Ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако
срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е основателен и следва да бъде уважен, като се осъди Агенция „Митници“ да заплати на ищеца сумата от 600 лева за претърпени имуществени вреди,
вследствие на издадено срещу него НП и изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат за защита по обжалването му и процесуално представителство
пред Районен съд Петрич и Административен съд Благоевград.
При този изход на производството направеното искане от
ищецът за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по настоящото
административно дело е основателно и следва да бъде уважено.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да
заплати на Ц.Б.Г.
*** сумата от 600 (шестотин) лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, съставляващи разноски за заплатени адвокатски възнаграждения
в съдебни производства против наказателно постановление № 23 от 29.06.2018 г., издадено от Началника
на митница Югозападна с правоприемник Териториална дирекция Югозападна,
отменено от Районен съд Петрич с Решение № 679/31.12.2018 г., постановено по н.а.х. дело №
679/2018 г., което е оставено в сила от Административен съд Благоевград с Решение
№ 1025/17.05.2019 г. по касационно наказателно административен характер дело №
181/2019 г.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр.
София да заплати на Ц.Б.Г. *** направените от него разноски по настоящото адм. дело в размер на общо 310 (триста и десет) лева, от които 300 (триста) лева
адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие от 11.06.2019 г. и 10 (десет) лева държавна такса за образуване на
административно дело.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: