Р Е Ш Е Н И Е № 483
гр. Сливен, 11.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
Председател: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3961 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителен иск с
правно основание по чл. 57 от СК за заплащане на наемна цена за периода
01.09.2014 год. до 19.07.2017 год. в размер на 3117.00 лева за ползване на имот
и иск с правно основание чл. 233 от ЗЗД за предаване на вещта. Исковете са предявени
от Н.Н.М. против М.В.Д..
В исковата молба ищецът твърди, че е
сключил брак с ответницата, който е прекратен на 14.02.2004 год. по взаимно
съгласие, като в споразумението за развода страните са се уговорили М.Д. да
ползва семейното жилище, собственост на ищеца, находящо се в гр. Сливен, ул.
"Шести септември" №1, вх.А, ет.10, ап.37. Местоживеенето на детето е
определено при майката. С Решение № 608 по гр. дело 6064/2012 год. ответницата
е осъдена да заплаща на ищеца сумата от 180.00 лева, представляваща общо
дължима наемна цена за ползването на цитирания имот на ищеца в периода от
01.10.2012 год. до 30.11.2012 год. С
последващо решение по гр.дело №3429/2014 год. на РС Сливен ответницата е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 1890.00 лева, представляваща наемна цена
за ползването на цитирания имот за периода от 01.12.2012 до 31.08.2014 год.
Ответникът твърди, че до 28.04.2017 год., въпреки образуваните изпълнителни
дела срещу Д., последната не е заплатила на ищеца никакви суми да наем. С
нотариална покана ищецът е поканил Д. да заплати наемната цена, която му дължи
по силата на цитираните осъдителни решения. Сочи че ответницата е и
предизвестена, че в случай на не плащане на наемните вноски, за които е осъдена
след изтичането на предоставения едномесечен срок от получаването на
нотариалната покана, ще счита за развалено съществуващото наемно
правоотношение. Ищецът сочи, че е поканил Д., в случай че не му плати дължимите
наемни вноски, да освободи жилището му и да му предаде ключовете на 10.08.2017
год. в гр. Сливен, в кантората на адв. С.. Твърди, че Д. е получила
нотариалната покана, лично, на 19.06.2017 год., като 19.07.2017 год. ищецът не
е получил плащане на дължимата наемна цена, поради което счита че от 20.07.2017
год. наемното правоотношение между тях за развалено. Сочи, че на 10.08.2017
год. Д. не му е върнала ключовете. Счита, че Д. няма законно основание да
ползва жилището му.
В исковата си молба ищецът сочи още, че
Д. живее от дълго време в гр. Асеновград, но не му предава ключа, продължава да
ползва жилището му, че през 2016 или 2017 год. е подала жалба в полицията, че
ищецът е влизал в жилището, а нямал право на това. Заявява, че живее в
Обединеното Кралство и когато си идва в Сливен, отсяда в хотел, защото бившата
му съпруга не го освобождава.
Претендира направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор от
ответната страна не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т.1 от ГПК на ищеца - адв. А.С.
***, която заявява, че подържа исковата молба.
Ответницата М.Д. не се явява и не изразява становище
по молбата.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
В
проектодоклада изготвен по делото, приет за окончателен в съдебно заседание,
съдът е приел като не нуждаещо се
от доказване между страните обстоятелството, че брака им е прекратен по взаимно
съгласие, че процесното жилището, находящ се в гр. Сливен, бул.
6-ти септември, бл. 1, вх. А, ап. 37 е предоставено за ползване на
ответницата по силата на съдебното решение, с което бракът им е прекратен и че
по силата на това решение между страните е възникнало наемно правоотношение.
Ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, бул. 6-ти
септември, бл. 1, вх. А, ап. 37, видно от нотариален акт № 189, том І, рег. № 2206,
дело № 581 от
По силата на постановени съдебни
решения по гр. дело № 6064/2012 г. по
описа на РС-Сливен и по гр. дело № 3429/2014 г. по описа на РС-Сливен ответницата
е осъдена да заплаща на ищеца наем в размер на 180,00 лева. за периода 01.10.2012
до 30.11.2012 год., по първото решение и сумата от 1890 лева, представляваща
наемна цена за ползването на процесния имот за периода от 01.12.2012 г. до
31.08.2014 г. по силата на второто решение.
С нотариална покана, получена от
ответницата на 19.06.2017 г. видно от приложена разписка от нотариус при РС –
Асеновград, ищецът е поканил ответницата в едномесечен срок от получаването на
поканата да заплати дължимата според него наемна цена за процесното жилище
както и е и указал, че с изтичането на едномесечен срок от получаването на
поканата ще счита за развалено съществуващото наемно правоотношение между тях и
кани ответницата доброволно да напусне процесния имот. С поканата ответницата е
поканена да предаде ключовете от процесния имот на 10.08.2017 г. в кантората на
адв. А.С..
Видно от приложената жалба от
ответницата до РП – Сливен през октомври месец
В периода от 01.09.2014 г. до
09.06.2017 г. ответницата е била служител в спешното отделение на МБАЛ „Д-р И. ***.
От справка актуално състояние на действащи трудови договори за периода от
01.09.2014 г. до 19.07.2017 г. се установява, че до 09.06.2017 г. ответницата е
работила в МБАЛ „Д-р И. ***, а от 07.06.2017 г. работи в ЦСПМ – Пловдив, като в
справка от ТД на НАП – Бургас с период от 01.09.2014 г. до 31.07.2017 г. е
посочено, че до месец юни
Установява се още, от справка
представена от Министерството на образованието и науката, че през учебната
2014/2015 г. детето на страните - Никола М. се е обучавало в ОУ „Христо Ботев”
– гр. Сливен, а през учебните 2015/2016 г., 2016/2017 и към настоящата
2017/2018 г. се обучава в ОУ „Ангел Кънчев” – гр. Асеновград.
От удостоверения от ДСИ при РС – Сливен
се установява, че въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д. № 6064/2012
г. по описа на РС – Сливен има образувано изпълнително дело № 585/2017 г. с
взискател Н.М. и длъжник М.Д., по което към 19.07.2017 г. няма постъпили
плащания. Към същата дата няма постъпили плащания и по изпълнително дело №
179/2015 г. образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. №
3429/2014 г. със същите страни. Ответницата
е обитавала процесния имот от 2011 година до 2015 година, видно от приложените
страници от домовата книга, водена от домоуправителя на входа, където се намира
процесния имот.
На 24.07.2017 г., на 23.07.2017 г., на
09.08.2017 г. на 28.04.2017 г., на 27.04.2017 г. и на 04.05.2017 г. ответникът
е платил нощувки в хотел в Сливен, видно представените 6 броя касови бележки и
разписки към тя По делото е прието
експертно заключение по назначената съдебно техническа експертиза като вещото
лице е дало заключение, че глобалната средномесечна пазарна наемна цена на
процесното жилище представляващо апартамент № 37, ет. 10, вх. А, в сграда № 1
на бул. „ 6-ти септември” в гр. Сливен за периода от 01.09.2014 г. до 19.07.2017 г. е в размер на 6 662
лева.
От разпита на свидетеля Димитров, приятел на
ищеца, се установява че след развода
владението на процесното жилище е предоставено на ответницата, от 01.09.2014
г., а и всяка година, когато той се прибира от чужбина е споделял на свидетеля,
че не може да влезе в жилището и няма право, тъй като то се владее от бившата
му съпруга. Свидетелят сочи, че ищецът отсяда на хотел включително му е и
гостувал, казвал му е, че е изпращал
включително и нотариална покана на бившата си съпруга за освобождаване
на жилището, но тя не го освобождава. От ищецът знае, че бившата му съпругата и
детето му вече не живеят на този адрес, но ответницата не му е предавала и ключ
за жилището. Заявява също, че от
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена, а въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечащи си и
неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове за освобождаване на процесното жилище и предаване на
владението с правно основание чл. 223 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 57 от СК за заплащане на сумата от 3 117 лева, представляващи наемна цена за
ползване на процесното жилище.
По иска с правно основание чл. 57 от СК.
Признато за безспорно е
обстоятелството, че бракът между страните е прекратен по силата съдебно решение
по гр. дело 8254/2011 год., с което процесното жилището, находящ
се в гр. Сливен, бул. 6-ти септември, бл. 1, вх. А, ап. 37 е
предоставено за ползване на ответницата и че по силата на това решение между
страните е възникнало наемно правоотношение. По делото се установи безспорно също, че родителските
права върху роденото от брака на страните дете - Никола М., се предоставят на
майката, местоживеенето на детето е на адреса на майката, а семейното жилище,
собственост на ищеца, се предоставяна за ползване на ответницата. Предоставяне ползването на семейното жилище,
собственост на единия съпруг, на другия, комуто е предоставяно упражняване на
родителските права има за цел да охрани интересите на не навършилото пълнолетие
дете, като се обезпечи жилищната му нужда. Не се спори между страните, а и не
се събраха доказателства в обратния смисъл. Това право на ползване за родителя,
упражняващ родителските права, не е безвъзмездно, доколкото собственикът на
жилището, встъпва в правоотношението по необходимост и против волята си, поради
ограничаването на правата му за срока на ползването. Отношенията между съпруга,
на когото е предоставено ползването на семейното жилище и собственика, са като
наем за срока на ползването, с тази особеност, че източник на облигационното
правоотношение не е договор, а акт на съдебна администрация на семейните
отношения. Поради това съпругът-ползвател не се намира в имота без основание, а
собственикът може да търси наемна цена, която се определя на база
средно-месечен пазарен наем. При определянето на наемната цена от съда следва
да се има предвид разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.2 от СК, според която наем
не се дължи за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.
По делото се претендира заплащане на
наем за периода от 01.09.2014 год. до 19.07.2017 год. От приложените страници
от домовата книга на входа на блока, където се намира процесното жилище се
установява, че от 2011 год. до 2015 год. ответницата е живяла в жилището. От
справката за местоработата на ищцата, която до началото на месец юни 2017 год.
е работила в гр. Сливен и от удостоверението от МОН, че детето на страните през
учебната 2015/2016 год. е учило в основно училище в гр. Сливен, може да се
направи извод, че най-вероятно и през този период тя е живеела в апартамента,
собственост на ищеца. Но дори този извод да не е верен и дори и имотът
фактически да не е ползван от ответницата, то наемна цена се дължи и това е
така, поради обстоятелството, че независимо дали жилищната нужда на ползвателя
е отпаднала или не, независимо дали той реално обитава или не имота, то
невъзможността на собственика да го ползва според своите нужди и желания,
следва да бъде обезщетена. От събраните гласни доказателствени средства,
приложените касови бележки за престой в хотел, нотариалната покана до ищцата,
както и от жалбата на ответницата до РП Сливен, видно от която ответницата
афишира себе си като ползвател на процесния имот и от която се установява, че
тя държи там свои вещи, в хода на процеса се установи, че имотът, в
претендирания период, не е предоставен за ползване обратно на ищеца и той не
разполага с него, а и това не се оспорва от ответницата.
Ето защо, съдът счита, че искът за заплащане на наем
за посочения в исковата молба период е основателен. Относно цената на иска,
съдът е приел като непротиворечиво заключението на назначената
съдебно-техническа експертиза, видно от което наемната сума за процесния имот в
периода 01.09.2014 год. до 19.07.2017 год. е 6662.00 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал.2, изр.2 от СК, наем не се дължи за ползваната от
ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, поради което съдът счита, че
ответницата следва да заплати на ищеца половината от сумата определена като
наемна цена за периода, а именно 3331.00 лева. Тъй като с исковата молба е
предявена претенция за заплащане на 3117.00 лева, то съдът счита искът следва
да бъде уважен в размера в който е предявен, тоест 3117.00 лева. Относно
искът по чл. 233, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. Искът по
чл. 233, ал.1, пр.1 от ЗЗД е претенцията на наемодателя по договора за наем за
връщане на наетата вещ. Необходимите предпоставки за уважаване на този иск са
ищецът да докаже съществуването на валидно наемно правоотношение между
страните, което е прекратено и че ответната страна продължава да държи вещта.
Тези три предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. В
конкретния случай се установи, че процесния имот е предоставен на ответницата и
наемно правоотношение между страните е възникнало. Имотът е предоставен за
ползване на ответницата, на която са предоставени родителските права върху
роденото от брака дете. Въпреки че не е определен срок за ползване на жилището,
законовата презумпция е, че този срок е до навършване на пълнолетие на
детето.Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг, а се предостави
за ползване на другия съпруг и на ненавършилото пълнолетие дете от брака,
срокът на ползването е докато съпругът несобственик упражнява родителските права,
обикновено до навършване на пълнолетие на детето. Нормата е с оглед интересите
на детето и обезпечаването му с жилище. Единственото основание /извън случаите,
когато се изменят мерките относно родителските права/ за прекратяване на
ползването е предвидено в разпоредбата на чл. 56, ал.4 от СК. В същата е
посочено, че в случаите, когато семейното жилище е собственост на единия
съпруг, а е предоставено за ползване на другия съпруг и ненавършилото
пълнолетие дете от брака, то за да е налице прекратяване ползването на
семейното жилище преди изтичане на срока, е необходимо да са налице в условието
на кумулативност две предпоставки – отпадане на жилищната нужда за ползващия и сключен
нов брак. От събраните по делото писмени доказателства може да се направи обоснован
извод, че към настоящия момент ответницата не живее в процесното жилище
/справката от домовата книга, жалбата до РП Сливен, местоработата на
ответницата и местоположението на училището на детето, адреса за призоваване/.
Но дори и ако от обстоятелството, че ответницата не живее в процесния имот се
заключи, че за ответницата е отпаднала жилищната нужда от него, то не е налице
второто изискване на закона – да има сключен нов брак. Не е предвидена
възможност за преразглеждане на въпроса за ползването на семейното жилище с
оглед настъпване на други обстоятелства, освен посочените в закона:
предоставяне на родителските права на другия съпруг; навършване пълнолетие на
детето; отпадане на жилищната нужда на ползващия и сключване на нов брак от
съпруга – не собственик. Съдът
счита, че в случая наемодателят не разполага и с правото да развали договора по
чл. 87 от ЗЗД. Особеното в случая е, че въз основа на един недоговорен източник
възниква договорно облигационно отношение. За това, ако развалянето е възможно
при двустранните договори, то при двустранните облигационни отношения от
извъндоговорен източник не би следвало да е приложимо. Още повече, че
предоставяне ползването на семейното жилище на родителя, упражняващ
родителските права има за цел обезпечаване жилищната нужда на детето и защита
преди всичко на неговия интерес. Ето защо, съдът счита предявеният иск за
предаване на процесния недвижим имот на ищеца, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. По въпроса за разноските:
С
представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК се претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лева, такса за издаване на съдебни
удостоверения в размер на 25.00 лева депозит за вещо лице в размер на 250.00
лева, държавна такса за образуване на производството 154.68 лева, държавна
такса за частна жалба в размер на 15.00 лева. Предвид изходът от спора, за
уважения в пълен размер иск по чл. 57 от СК, ответницата, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, следва да заплати на ищеца пълния размер на разноските за вещо
лице в размер на 250.00 лева, тъй като експертизата е назначена за определяне
наемната цена на процесното жилище, следва да заплати и адвокатско
възнаграждение, но в половин размер, тъй като само един от двата предявени иска
е уважен, тоест сумата от 375.00 лева, държавната такса за предявения иск и
уважен иск по чл. 57 от СК в размер на 124.68 лева, както и таксата за частна
жалба от 15.00 лева. Или ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски в размер общо на 764.68 лева. Искът по
чл. 233 от ЗЗД не е уважен, поисканите съдебни удостоверения ползват
доказването на този иск, поради това и ответницата не следва до бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 25.00 лева, направени разноски за тези удостоверения,
както и заплатената държавна такса в размер на 30.00 лева за този иск.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.57 от СК, М.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, адрес за
призоваване: гр. Асеновград, ул. "Опълченска" № 7 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.М., с ЕГН **********,
адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 7, сумата от 3117.00 лева,
представляваща наемна цена за ползването на имот, находящ се в гр. Сливен, ул.
"Шести септември" №1, вх.А, ап.37 за периода от 01.09.2014 год. до
19.07.2017 год.
ОТХВЪРЛЯ, на
основание чл. 233, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявения иск М.В.Д., ЕГН ********** да
предаде държането на недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, ул. "Шести
септември" №1, вх.А, ап.37 на Н.Н.М., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.В.Д., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.М., с ЕГН **********,
сумата за направените разноски в размер на 764.68
лв. /седемстотин шестдесет и четири лена и 68 ст./ на
основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Сливен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: