№ 270
гр. Силистра, 27.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500200 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 577 ГПК.
Настоящото дело е образувано по частна въззивна жалба, предявена от „АКИМ-
СТАР“ЕООД, ЕИК *********, ГР. Русе, ул. Борисова 107, бл. Достоевски, вх. 1, ет. 3, an. 1,
представлявано от Аркадий Пехливанов - управител, чрез пълномощник СВ. Д. АНГ.,
против Определение № 4/16.06.2022 г. постановено от съдия по вписванията, по описа на
Районен съд - гр. Тутракан, по молба с вх. per. № 1253/16.06.2022 г. , с което е ОТКАЗАЛ
заличаване на възбрани, подробно описани в диспозитива на същото.
ОС, като съобрази предявената жалба и данните по делото, прие аз установено
следното.
Съдията по вписванията при Тутракански районен съд е сезиран с молба с вх.
per. № 1253/16.06.2022 г. при Служба по вписванията - гр. Тутракан, предявена от насотящия
въззивник, с искане да бъдат заличени въбрани, с вх. per .№ 149/27.01.2015 г. и вх. per. №
418/26.02.2015 г., вписани в същата служба по отношение на следния недвижим имот, а
именно: Поземлен имот с площ от 19661 кв.м., обозначен с идентификатор №
73496.501,2829, с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, с начин на
трайно ползване: „за друг вид производствен, складов обект“, при граници и съседи на
имота - имоти с идентификатори: 73496.501.2830, 73496.501.2908, 73496.501.2828,
73496.505.320, 73496.505.322, 73496.505.323, 73496.505.324, 73496.505.337,
73496.505.326, 73496.505.92 и 73496.501.2881, ведно с намиращите се в него сгради: сграда
с идентификатор 73496.501.2829.6, със застроена площ от 165 кв.м, на един етаж, с
предназначение - „промишлена сграда“; сграда с идентификатор 73496.501.2829.7, със
застроена площ от 85 кв.м., на един етаж, с предназначение „промишлена сграда“; сграда с
идентификатор 73496.501.2829.8, със застроена площ от 45 кв.м., на един етаж, с
предназначение „промишлена сграда“ и сграда с идентификатор 73496.501.2829.11, със
застроена площ от 31 кв.м., на един етаж, с предназначение „сграда за енергопроизводство“.
Според данните по делото, недвижимият имот е закупен от молителя на
проведена публична продан на недвижим имот, собственост на „Владимир Дистилърс
Къмпани“ АД - ипотекарен длъжник по ИД № 71/2013 г., по описа на ДСИ при Тутракански
районен съд. Като купувач на недвижим имот с идентификатор 73496.501.2829, находящ се
в гр. Тутракан, ул. Силистра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, НТП
„за друг вид производствен, складов обект“ с площ по скица 19 661 кв.м, ведно с
1
намиращите се в него сгради /12 на брой/, собственост на „Владимир Дистилърс Къмпани“
АД (ВИНКО ЕАД) беше определен АКИМ-СТАР ЕООД. Постановлението за възлагане на
недвижимия имот е влязло в законна сила, видно от Удостоверение изх. № 1548/13.07.2021
г. на ДСИ Орхан Мутлу при ТРС. Ипотекарният кредитор Агенцията за
следприватизационен контрол гр. София не е давала съгласието си за оставане в сила на
ипотеката върху имота
В случая се касае за наложени възбрани в резултат на проведена ревизия от
органите по приходите, в хода на която публичният изпълнител е наложил като
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК и впоследствие с
ново постановление е продлъжил тяхното действие, т. е възбраната, чието заличаване се
иска, е обезпечителна и следователно е акт от категорията на тези, за които по закон е
предвидено вписване по чл. 4, б. „л“ ПВ. След като , съгласно т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д. №1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, наложената обезпечителна
възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на
възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната
продан, то при сегашната редакция на чл. 433, ал.4 ГПК, следва да бъде отчетен и интересът
на купувача, тъй като възбраната брани и неговите права и щом последният не желае да се
ползва от защитата, която му е осигурена от възбраната, то тя следва да бъде вдигната.
В случая съдията по вписванията правилно се е позовал на т.6 от Тълкувателно
решение № 7 от 25.04,2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., тъй като той не може да преценява
дали възбраната, чието заличаване се иска, е противопоставима на купувача от публичната
продан и дали брани права, защото тази преценка е извън обхвата на проверката, която той
може да извършва. Същият може да удовлетвори искане за заличаване само , ако са му
представени доказателства за някой от визираните в т. 3 на тълкувателно решение № 1/2015
г. на ОСГТК на ВКС изрично предвидените в закона хипотези, при които вписана възбрана
по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в производството по индивидуално
принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК възбрани се заличават след
провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, а именно : разпоредбата на
чл. 31 ПВп, уреждаща заличаване на вписването на възбрана по писмено нареждане на
учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е
представена гаранцията или обезпечението /ал. 1 или по искане на заинтересования със
заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването
може да се заличи /ал. 2/; освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане
на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по
искане на съдебния изпълнител, който е поискал налагането й /чл. 494, ал. 2 ГПК/; влизане в
сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на
изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените
от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди
влизането в сила на съответното постановление или разпореждане /чл. 433, ал. 3 и ал. 4 /сега
ал. 5 ГПК/; отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и
заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила
съдебно определение за нейната отмяна /чл. 402 ГПК/.
Както посочва съдията по вписванията, по конкретното дело, способът за отмяна
на предварителните обезпечителни мерки е регламентиран в чл. 208, ал. 1 ДОПК в случаите
по чл. 225, ал. 1, т.1 и т. 5 от ДОПК. В настоящата хипотеза е приложима разпоредбата на
чл. 225, ал.1, т.5, предложение трето ДОПК , съгласно която при предприетото
принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението
съгласно изменението, поради което следва публичният изпълнител да разпореди
връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след
което да прекрати производството. В случаите на ал.1 от чл. 225 ДОПК, публичният
изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани. Вярно е, че купувачът по
2
публичната продан е този, който сам да преценява дали се нуждае от защитата, която
възбраната му осигурява и може да поиска заличаването на възбраните на собствен риск, но
преди това следва да бъдат вдигнати наложените възбрани, а това следва да стане по
съответния законов ред за всяка една хипотеза.
Ето защо, приложеното по преписката Удостоверение на ДСИ Орхан Мутлу при
Тутракански районен съд, издадено по изпълнително дело № 71/2013 г., , съгласно което
следва да се извърши заличаване на ипотека, на основание чл. 175, ал. 2 от ЗЗД, видно от
което купувачът на публичната продан не е поел задължение към ипотекарния кредитор по
отношение на имота, придобит на публична продан, не е документът, който следва да се
представи, за да извърши съдията по вписванията съответното заличаване.
След като съдията по вписванията не разполага с данни за нито една от горните
хипотези, то и правилно е отказал исканото вписване. Жалбата е неоснователна, а
обжалваното определение правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4/16.06.2022 г. постановено от съдия по
вписванията, по описа на Районен съд - гр. Тутракан, по молба с вх. per. № 1253/16.06.2022
г.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на РБългария в
едноседмичен срок от получаването му по реда на чл. 280 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3