Определение по дело №9288/2018 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                              28.01.2019 г.                                               гр. Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми януари                                             две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 9288 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба на М.Т.С. против „НЕК“ ЕАД, с която са предявени следните искове: с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнение за незаконно и за неговата отмяна; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа „главен готвач“; осъдителен с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за периода от 16.10.2018 г. до 08.11.2018 г. обезщетение в размер на 1068,50 лева; осъдителен с правно основание чл.225, ал.2 от КТ обезщетение за периода от 09.11.2018 г. за 6 месеца в размер на разликата в заплатите, а именно 855,33 лева месечно, като сумите по обезщетенията се претендират със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответното дружество, с който на първо място се прави възражение за неподсъдност на делото, като се моли същото да бъде изпратено на СРС.

Съгласно чл. 140 от ГПК след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По възражението на ответника за местна неподсъдност на делото:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. За да предяви претенциите си пред Районен съд – Бургас, ищецът се позовава (уточнение от 17.12.2018 г. – л.24 от делото) на разпоредбата на чл.114 от ГПК, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Тъй като в случая трудовото правоотношение е прекратено, от значение за местната подсъдност ще е мястото, където работникът обичайно е полагал труд преди уволнението – аргумент от Определение № 582 от 13.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 422/2010 г., IV г. о. и Определение № 362 от 20.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., III г. о. Видно от изложението в исковата молба, а и от приложените към нея трудов договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение, ищецът е полагал труд в гр. Приморско, който попада в съдебния район Районен съд – Царево, а не в този на Районен съд – Бургас. Нещо повече, след уволнението, което се атакува, ищецът е започнал друга работа при друг работодател, като видно от трудовия договор С. полага труд в к.к. Слънчев бряг, който попада в съдебния район на РС – Несебър, т.е. дори „актуалното“ му място на полагане на труд не попада в съдебния район на РС – Бургас.

 Вярно е, че законът дава право на ищеца да определи пред кой съд да предяви иска по трудово дело - дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където той обичайно полага своя труд. Искът обаче не може да бъде предявен в друг съд по усмотрение на ищеца, като в съдебната практика по този въпрос няма колебания – в този смисъл Определение № 18 от 14.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7706/2013 г., I г. о. и Определение № 109 от 7.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 64/2012 г., IV г. о.

В случая ответникът възразява в срока по чл. 119, ал. 4 от ГПК и с оглед данните по делото, че мястото на обичайното полагане на труд от ищеца е извън територията на БРС, то на ответника не може да бъде отречено правото на отвод за местна подсъдност на исковете пред сезирания от ищеца съд по постоянния му адрес – в този смисъл Определение № 362 от 20.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., III г. о.

С оглед седалището на ответника и на основание чл. 105 ГПК местно компетентен да се произнесе по спора се явява Софийски районен съд.

Мотивиран от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9288/2018 г. по описа на БРС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: