Присъда по дело №245/2020 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 9 |
| Дата: | 1 февруари 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Виолета Костадинова Апостолова |
| Дело: | 20202310200245 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 2 септември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М ОТ И В И :
Наказателното от общ характер производство е образувано против Х. Г. Б. от с.
*** по обвинение в престъпление по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 от НК за това, че на
***година за времето от 16.20 до 18.20 часа в с.***, обл.*** на ул.„***, действайки
като извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - викал, крещял и отправил обиди
към служителите на ГПУ-*** Л. К. Л. , Д. И. Д. , Х. Д. А. и П. Г. К. , с думите:
„Мишки“; „Моя пагон е по-голям от вашия“, „Изчезвайте и повече да не съм видял
пред нас“, „Ще ви уволня“, „Ще ме хванете за хуя, мишки с вас мишки“, „Боклуци“,
„Каква е тази сбирщина на полицаи пред дома ми“, „Рекетьори ли сте вие, какви сте,
чупете се веднага от тука“, „Какви сте вие, че да ме задържате“, подал и сигнал на
единен европейски номер - тел.112, че го рекетират гранични полицаи, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задълженията по
опазване на обществения ред - дърпал се, пречел и бягал, за да не бъде задържан от
служителите на ГПУ-*** и деянието му по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
спрямо подсъдимия Б. обвинение и предлага за извършеното престъпление да му се
наложи минималното, предвидено в Закона за това деяние наказание.
Подсъдимият Б. категорично отрича да е извършил вмененото му деяние.
Заявява, че не се признава за виновен и желае да бъде признат за невиновен.
Защитникът на подсъдимия - адв.М.А. заявява, че от събраните по делото
доказателства не се установи по категоричен и несъмнен начин Х.Б. да е извършил от
обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен, поради което съдът
следва да го признае за невиновен. Излага подробни доводи за недоказаност на
предявеното против подзащитния й обвинение, като противно на становището на
представителя на прокуратурата счита, че изложената в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка, не се подкрепя от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Х. Г. Б. е роден на 17.04.*** година в град ***. Същият е
български гражданин, с основно образование, разведен и се занимава със земеделие.
Живее в село ***, където отглежда животни.
На *** година, подс. Б. и свидетелите Б. и Т. - негови приятели, които му
гостували в с. ***, отишли да видят животните, отглеждани от Б., на мястото, където те
били на паша. По пътя Б. установил, че един портал, който бил разположен на пътя от
селото към гробищния парк, е счупен и е паднал на земята. За да не влизат животните в
гробищния парк, Б. решил да отремонтира този портал и заедно с приятелите си го
натоварил в управлявания от него товарен автомобил марка „Форд“ с рег. № ***, за да
го пренесе до двора си и там да го ремонтира, след което да го върне и монтира
обратно. По пътя към имота си, автомобилът му с натоварения портал е бил забелязан
от св. Я.П., живуща в с. ***, която не била в добри отношения с Б. въпреки родството
1
им. Св. П. се обадила около 09.15 часа същия ден по телефона на неин познат –
служител на Гранична полиция и съобщила, че е видяла порталната врата от бившата
гранична застава натоварена на камиона на Х.Б..
Същият ден /***г./ след обяд около 15.30 часа свидетелите Л.Л. и Д.Д. –
двамата гранични полицаи при ГПУ-***, били изпратени до с. *** за проверка на
подаденият от св. П. сигнал. Двамата отишли в селото, видели, че порталната врата я
няма на мястото, където била монтирана преди години и отишли при св. П., която
пасяла животните си. П. им заявила, че Б. е взел портала, след което св. Л. и Д. отишли
в с.***, на ул. „***, пред дома, където живеел Х.Б. и видели там паркиран товарен
автомобил и натоварена на него портална врата. Св.Д. извикал от улицата към имота на
Б., но никой не излязъл. След около 10-15 минути на улицата пред *** пристигнал
автомобил, управляван от Б., който излязъл навън заедно със св. Б. и св.Т.. Тримата
влезли в двора на Б.. Свидетелите Л.Л. и Д.Д. се придвижили до входната врата на
имота на Б. и му извикали да излезе на улицата. Подсъдимият заявил, че няма да
излезе, но въпреки това излязъл на улицата и св. Д. го попитал дали паркираният
наблизо камион и натоварения в него портал са негови. Б. потвърдил, че МПС е негово,
а за порталната врата казал, че не е негова, след което тръгнал обратно към двора си и
по пътя натам, обърнат с гръб към полицейските служители, говорел на глас като
казвал думите „мишки… какви са тези мишешки работи“, „какви сте вие да ви давам
обяснения“, „вижте си пагона, моят е по-голям от вашия“, „нямате ли си друга работа“
и се прибрал в дома си. За установеното от тях и за поведението на Х.Б., св. Л. и Д.
уведомили Началника на ГПУ-*** и след това и разследващия полицай Т.К., като
последния дал указания да снемат обяснения от Б. и да се изготви протокол за
доброволно предаване, като с него Б. да предаде порталната врата. Тъй като двамата
свидетели не разполагали с бланка на протокол за доброволно предаване, се обадили
на колегите си - св. Х.А. и П.К. – също служители на ГПУ ***, да им донесат. След
около 30-40 минути на място дошли св. А. и К. като носели бланка за протокол за
доброволно предаване. Щом видял идващият джип на Гранична полиция, подс. Б.
излязъл отново на улицата и казал, че ще се обади на тел. 112 и отново започнал да
говори на висок тон като казвал „Ще ви уволня“, „Ще ме хванете за хуя, мишки с вас
мишки“, „Боклуци“, „Каква е тази сбирщина на полицаи пред дома ми“, „Рекетьори ли
сте вие, какви сте, чупете се веднага от тука“, след което позвънил на ЕЕН 112 и
поискал съдействие от служители на МВР, тъй като гранични полицаи го притесняват
и рекетират. Видно от показанията на свид. А., когато той е отишъл на място и е видял
подс. Б., последният бил изнервен и „почерпан“. Св. Д. също сочи, че най-вероятно
подс. Б. е употребил алкохол, а св. К. и Л. сочат, че Б. и двамата му приятели – св. Б. и
Т. били на двора, имало и силна музика, като св. К. предположи, че може и да са
празнували нещо. Четиримата свидетели - гранични полицаи не успели да снемат
обяснения от Б., тъй като той отказал да дава такива, както и не бил изготвен и
протокол за доброволно предаване, защото Б. отказал да предаде каквото и да е. След
известно време там дошли разс.полицай Т.К. и други няколко служители на ГПУ ***,
поискали документи за самоличност от Б. и двамата му приятели – св. Б. и св.Т. и след
като Б. отказал да даде своята лична карта, К. разпоредил той да бъде задържан.
Видно от приложеното копие от Заповед за задържане рег. № 33-6865зз-
21/***г., издадена от Х. Д. А. - ст.полицай при ГПУ-*** към РД „ГП“-***, със същата
на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан Х.Б. за срок от 24 часа и като
основание за това е посочено „чл. 194 от НК“. Тази Заповед впоследствие е била
отменена като незаконосъобразна от съда с Решение № 125 от 18.04.2012г. по АНД №
2
162 по описа за 2019г. на ЕРС, приложено по делото.
По време на осъществяване на задържането на Б. на ***г., той се дърпал,
размахвал ръце и се противял на поставянето на белезници, без да удря никой, като
продължавал да крещи „Какви сте вие, че да ме задържате“. Когато на подсъдимият
вече били поставени белезници и отведен в автомобила на ГПУ ***, на улицата пред
дома му пристигнали св. Д.Т. и П.Д. – служители на РУ ***, отзовали се на подадения
от Б. сигнал на ЕЕН 112. От показанията на св.П.Д. и св.Д.Т. е видно, че когато са
отишли на мястото между 18.00 и 20.00 часа, там е имало много служители на ГПУ
*** – повече от петима униформени, двама дознатели /мъж-К. и жена/, както и други
цивилни служители. К. им обяснил, че е започнало ДП за извършена кражба, че текат
процесуално следствени действия – извършват огледи, както и че преди тяхното
пристигане Б. се е съпротивлявал и е задържан. След като това им било обяснено и
като видели Х.Б. задържан и спокоен в този момент, двамата свидетели П.Д. и Д.Т. си
тръгнали.
По-късно Б. бил отведен в място за задържане в ГПУ ***.
На ***г. е образувано ДП № 17 по описа на ГПУ *** за това, че на ***г. в
района на с. *** е извършено отнемане на чужди движими вещи – метален портал и
част от метален портал, от владението на собственика им РДГП ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени - престъпление по чл. 194,
ал.1 от НК.
След извършване на множество процесуално следствени действия по това ДП,
на 27.06.2019г. Х.Б. е привлечен като обвиняем от разсл. полицай Т.К. за престъпление
по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 от НК, без обвинение за кражба.
По-късно, с Постановление от 25.03.2020г. на ЯРП ТО *** разсл. полицаи
Ж.Ж. и Т.К.и са отведени разследването по ДП № 17/2019г. на ГПУ ***, след което
разследването е възложено на следовател от ОСлО при ЯОП и са извършени нови
процесуално следствени действия.
С Постановление на прокурор от ЯРП ТО *** от 28.08.2020г. са отделени
материалите по ДП № 17/2019г. по описа на ГПУ *** относно извършено деяние по чл.
194, ал.1 от НК от Х.Б. и впоследствие, видно от приложеното по настоящото дело
Постановление за прекратяване на ДП от 27.10.2020 година на прокурор от ЯРП, ТО
***, на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено воденото ДП за извършено
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, като в мотивите на същото е посочено, че в хода
на разследването не са установени данни за извършено престъпление по чл. 194, ал.1
от НК и че в случая се установява, че Х.Б. е свалил металния портал, качил го в
товарния автомобил и го отнесъл в дома си, там го отремонтирал и го върнал обратно
на мястото му, като не се установява същият да е имал намерение да го свои.
От приложените по делото обвинителен акт на РП ***, внесен в ЕРС на
28.10.2019г. се установява, че против Х.Б. е било образувано и друго ДП с №
233/2019г. по описа на РУ *** и е внесен обв. акт против него за извършено
престъпление по чл. 326, ал.1 от НК за това, че на ***г. около 17.19 часа в с. ***, обл.
*** пред *** на ул. „***“, предал по телефона чрез обаждане на единен европейски
номер за спешни повиквания – 112 на „Национална система 112“ към органите на
оперативно – дежурната част на РУ на МВР – *** неверни повиквания за помощ и
тревога, а именно, че служители на „Гранична полиция“ го рекетират и му искат пари.
С присъда № 260012 от 17.06.2021г. по НОХД № 401/2001г. на ЕРС, потвърдена с
Решение № 52 от 08.11.2021г. по ВНОХД № 216/2021г. на ЯОС, влязла в сила на
3
08.11.2021г., Х.Б. е оправдан по това обвинение.
Разпитаните по делото свидетели Т. и Б. – очевидци на случилото се в пред
имота и в двора на Б. на ***г. е видно, че същият ден тримата с Б. са взели падналия
портал до гробищния парк, подновили го, върнали го на същото място и го монтирали,
за да може да се затваря и отваря. Когато се прибрали в дома на Б. надвечер, дошли
няколко автомобила на Гранична полиция и там, където били останали тръби и мрежа,
собственост на Б., пред вратата на двора, започнали да ги товарят на техни коли без да
се представят и без да ги уведомят за какво и по каква причина ги вземат. Влезли в
двора и им искали на тях тримата документ за самоличност, но Б. поискал обяснение
по каква причини влизат, за какво товарят без да кажат причината за това и не им дал
лична карта, обадил се на тел. 112. След това дошли още автомобили и други
служители от гранична полиция. Служителите на ГП започнали да ги обиждат и
тримата – че били крадци и пияници и поискали да сложат белезници на Х.Б., защото
отказва да им даде лична карта. Докато се опитвали да сложат белезници на Б., той
дърпал служителите на ГП навътре към верандата, където бил поставил камери за
наблюдение, но те от друга страна го дърпали навън. Свидетелите твърдят, че Б. не е
обиждал никого, а само искал да разбере защо идват, защо започват да товарят без да
кажат причината за това. Сочат още, че по-късно дошли и други хора от селото и те
останали възмутени от поведението на граничните полицаи, а не от поведението на Б..
В показанията си пред съда св. М.Д. – съседка на подсъдимия, заявява, че
познава Х.Б., че той е много добър и помага на всеки от селото, както и че един ден
/неуточнява кога точно/ пред дома на Б. пристигнали много – три-четири автомобила,
черни на цвят, излезли полицаи и искали от нея и сестра й М. да станат свидетели и да
се подпишат на някакъв документ /като поемни лица на протокол за оглед/.
Свидетелката сочи още, че същият ден не е чула Б. да ругае, псува, викове, крясъци и
разправии.
От показанията на св. И.Ф. – кметски наместник на с.***, се установява, че
същият ден в който служителите на ГПУ *** са посетили дома на подс. Б., двама от
тях са посетили и св. Ф. и той им казал, че не знае нищо за липсващ портал. Свидетелят
сочи, че познава Б. като добър човек, който не е скандалджия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е видно, че Х.
Г. Б. не е осъждан /предвид настъпила реабилитация за предходни осъждания/.
Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на дадените в хода на
съдебното следствие показания на свидетелите Л.Л., Д. И. Д. , Х. Д. А. , П.К., И.Ф.,
Я.П., П.Б., К.Т., П.Д., Д.Т. и М.Д., дадени в хода на съдебното следствие и показанията
на св. Л.Л., Д.Д. и Х.А., дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ
орган, прочетени в с.з. по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК – за първите
двама и чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т. 2, пр.2 от НПК – за А., както и от писмените
доказателства по делото.
От така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Повдигнатото от Районна прокуратура *** ТО *** обвинение против
подсъдимия Х. Г. Б. в извършване на престъпление по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
съдът прие за недоказано, поради следните съображения:
Съгласно чл.303 ал.2 НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Когато не се установи, че деянието е
4
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както
и когато деянието не съставлява престъпление, съдът признава подсъдимият за
невинен /чл.304 НПК/. Съдът намира, че обвинението не е изцяло доказано по такъв
начин, а доказателствената основа, на която представителя на обвинението е базирал
обвинителната си теза, както след приключване на досъдебното производство, така и в
хода на съдебните прения, е несигурна, нестабилна и противоречаща на събрания и
ценен доказателствен материал.
Въз основа на изложената по-горе фактология, при извършения детайлен
анализ на събраните доказателства по делото, съдът прие, че липсват убедителни
доказателства за това, че подсъдимия Х. Г. Б. е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на вмененото му престъпление – да е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието да е било съпроводено със съпротива срещу орган на
властта, изпълняващ задълженията по опазване на обществения ред - дърпал се, пречел
и бягал, за да не бъде задържан от служителите на ГПУ-*** и деянието му по своето
съдържание да се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Съгласно разпоредбата на чл.102 от НПК в наказателното производство
подлежат на доказване на първо място „извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него”, като това доказване следва да бъде извършено по правилата и
способите, предвидени в НПК и изведените въз основа на него правни изводи бъдат
единствено възможни и да не почиват на предположения. В този контекст, в хода на
проведеното съдебно следствие, съдът отчита наличие на две абсолютно
противоположни версии относно извършеното престъпление и участието подсъдимия в
него - от една страна това е тезата на обвинението, а от друга страна е версията на
подсъдимия и защитника му и твърдението, че Б. не е извършил соченото деяние.
По делото безспорно се установи, че след подаден на ***г. от св. П. сигнал за
извършена евентуална кражба на портал, същият ден са предприети действия за
изясняване на случая като на място в с. *** първоначално са били изпратени
служителите на ГПУ *** – св.Д.Д. и Л. Л., които не могли да проведат спокоен
разговор с подс. Б.. На място били изпратени още двама служители на ГПУ *** – св. А.
и К., но отново не могло да бъдат снети обяснения от Б. във връзка с изясняване
обстоятелствата около установения в неговия товарен автомобил портал, Б. не само
отказал да даде обяснение и да предаде открития портал, но и афектиран от
случващото се, употребил нецензурни и др. думи и позвънил на телефон 112 като
съобщил, че са дошли гранични полицаи, рекетьори, като искал да се изясни случая от
служители на РУ на МВР. Непосредствено след това на място пристигнали още
цивилни и униформени служители на ГПУ *** и Б. бил задържан като при поставянето
на белезници той продължил да вика, размахвал ръце, без да удря никого.
Безспорно е, че подс.Б. от самото начало на случващото се на ***г. не е оказал
особено съдействие на първоначално дошлите Д.Д. и Л.Л., като след като бил повикан
от тях от двора си и излязъл на улицата, казал само че камиона е негов, но няма да дава
обяснения за портала в него и се прибрал отново в дома си. По-късно са продължили
постепенно да пристигат множество служители на ГПУ ***, да искат от него обяснения
във връзка с този портал и да им го предаде доброволно. Със съзнанието, че не е
извършил кражба или друго престъпление като е взел портала и го отремонтирал, за да
го върне на мястото му и с това да ограничи достъпа на животни към гробището край
селото, Б. се афектирал от действията на пристигащите по различно време множество
служители на ГПУ *** и отказал да им съдейства като даде исканите от тях сведения и
5
да предаде вещите, намиращи се в неговото МПС. Но според съда неговите действия –
отказа да му бъдат снети обяснения на улицата пред дома му, около и след 16.30 часа,
когато току що се е прибрал в дома си заедно със свои двама приятели и най-вероятно
след като са употребили алкохол /видно от показанията на св. А. и Д.Д./, след това да
предаде доброволно вещите, които се намирали в товарния му автомобил, да предаде
документ за самоличност, изказаните на висок тон думи и изрази, за които
свидетелстват Д.Д., Л.Л., П.К. и Х.А., обаждането му на ЕЕН 112 с искане на
съдействие за изясняване на случващото се пред дома му, не са такива по своя
характер, че да бъдат приети като грубо нарушаващи обществения ред и не
демонстрират явно неуважение към обществото. Последните имат за цел запазването
на личното му достойнство и неприкосновеността на имуществото му. Действията и
изявленията на Х.Б. не се отличават с изключителна дързост, тъй като не са белязани
от особена упоритост при това със съзнание, че ще бъдат безрезултатни. Подсъдимият
се е отзовал на повикването на граничните служители, но след като е разбрал за какво
го търсят, е отказал в момента да дава обяснения и се е прибрал в дома си.
От показанията на първоначално отишлите в с. *** свидетели Д. и Л. е видно,
че те са установили липса на портала на бившата застава, както и наличие на портал в
товарния автомобил, за който Б. казал, че е негов. Но двамата свидетели не са
установили идентичност на липсващия портал и на този, който е бил в автомобила на
Б.. Те са се доверили на казаното им от св. Я.П., че е видяла портала в камиона на Б. и
че вероятно това е портала от заставата. Както се установява от проведеното
впоследствие ДП за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК и от изложеното в
постановлението на прокурора за прекратяване на това ДП, не са били установени
данни за извършено от Х.Б. престъпление кражба, а напротив установено е /видно от
Постановление на ЯРП от 27.10.2020г./, че той действително взел металния портал на
пътя за гробищния парк, който бил част от неработещо от години възпрепятстващо
съоръжение – ЕСС, стопанисвано от ГПУ ***, който бил корозирал и се отварял
трудно, но не с цел да го присвои, а за да го ремонтира, да му постави метално колелце
за по-лесно отваряне и след като сторил това, го върнал обратно. Иззетите при
извършения оглед на местопроизшествие на ***г. метален портал и част от друг
метален портал, е постановено от прокурора да бъдат върнати на Х.Б..
Имайки предвид всичко изложено, съдът преценя, че действията на Б. пред
служителите на ГПУ *** на ***г. са били предизвикани от обстоятелството, че го
обвиняват за нещо, което той не е извършил и именно и затова той е позвънил на ЕЕН
112, за да дойдат служители на РУ *** и да изяснят ситуацията. Затова и Б. се е
противопоставил на действията по задържането му и поставяне на белезници след
пристигането на множество служители на ГПУ ***, които го обвинили в кражба. Ето
защо съдът приема, че в случая не е налице дръзко и изключително цинично поведение
от страна на Б..
Безспорно е, че на полицейските служители и в частност служителите на ГПУ
*** се полага съответното уважение и защита, но от друга страна самите те следва да се
съобразяват с основните права на гражданите и да не навлизат безпричинно в личната
им сфера. Като прецени събраните доказателства за хронологията на случилото се на
17.03.19г. около и след 16.30 ч. пред дома на подсъдимият Б., съдът преценя, че
действията на последния не са били обективно и субективно насочени към нарушаване
на обществения ред и израз на явно неуважение към обществените порядки, макар и
част от тях случили се на улицата в с.***. Напротив, действията на подсъдимия са били
насочени единствено към обвиняващите го без основание, според него, а и
6
впоследствие установено с актове на компетентни органи, престъпление, като тези
действия на Б. не са довели до нарушаване на обществения ред и спокойствие като
елементи от обективния състав на престъплението по чл. 325 от НК. Не се доказа и от
субективната страна, неговия пряк умисъл да ги наруши, изразявайки явното си
неуважение към обществото с действия, отличаващи се с изключителен цинизъм и
дързост. От показанията на св. Л., Д.Д., Х.А. и П.К. става ясно, че действията на
подсъдимия са били локализирани само спрямо тях, като липсват други доказателства
поведението му да е нарушило по някакъв начин обществения ред и спокойствие.
Разпитани в с.з. всички тези свидетели заявяват, че не са били скандализирани от
поведението на Б., че спрямо тях той не е бил агресивен, не ги е нападал и не са
възприели думите на Б. като обида, защото не ги е отправил пряко към тях, а ги е
казвал докато е вървял, обърнат с гръб към полицейските служители. Св. К. дори сочи,
че като служител на МВР от 20 години, често чува подобни думи като изречените от
Б., във връзка с работата си и че в конкретният случая не е изпитал възмущение.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че с действията си Х.Б. не е целял
изначално да скандализира обществото. В конкретния случай, след като е бил
провокиран от идващите постепенно и по различно време множество служители на
ГПУ ***, които го обвинявали неформално в извършване на кражба на портал, който
той не само не е откраднал, а е отремонтирал и върнал обратно на мястото му,
действията му не са ескалирали до степен да бъде накърнен грубо общественият ред и
спокойствие, а напротив действията му са преустановени с неговото задържане и
отвеждане в местата за задържане в ГПУ ***, което задържане впоследствие е обявено
за незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Още по-малко в случая може да се
говори за проявление на изключителен цинизъм и дързост в поведението му. С
Постановление № 2 от ***г.по н.д.№ 4/***г. на Пленума на ВС са дадени разяснения
относно елементите на основния и квалифицираните състави на хулиганството,
видовете хулигански действия, формата на вината, като е посочено, че хулиганството
се отличава с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено
нагли, характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства
на гражданите, а са с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Съдът, с оглед
изложеното по-горе, приема, че в случая действията на Х.Б. не се отличават нито с
изключителна дързост, нито с изключителен цинизъм. Действията му не само не са
особено нагли и дръзки, но и в случая липсва изобщо хулигански мотив, тъй като не се
установи подсъдимият да е демонстрирал, че не се смята обвързан от спазването на
общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно
пренебрежение. С поведението си при посещението на полицейските служители пред и
в имота на подс. Б., действията на подсъдимия според съда са били насочени не против
реда и общественото спокойствие, а ако изобщо се приемат за противоправни,
действията му са били насочени против реда на управлението, като конкретният
адресат, конкретния повод за действията му така, като са установени от фактическа
страна, са израз на противопоставяне на дейността на държавните органи, каквито са
служителите на ГПУ ***.
Съдът, на следващо място счита, че не е установено по безспорен и
категоричен начин действията на подс.Б. да са съпроводени със съпротива на орган на
властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – като се дърпал,
пречел и бягал, за да не бъде задържан от служителите на ГПУ ***, както се твърди в
обв. акт. По делото не са събрани никакви доказателства за надлежна съпротива на
7
орган на власт – в случая на служителите на ГПУ ***. За да се приеме, че е налице
съпротива на орган на власт, изпълняващ задълженията си по охрана на обществения
ред, е необходимо такава съпротива да е оказана докато трае хулиганската проява и да
е насочена към отблъскване усилията на съответните органи да пресекат
извършващите се хулигански действия. Безспорни доказателства в тази насока по
делото няма. Съдът изложи по-горе мотивите си, поради които приема дори, че подс.
Б. изобщо не е извършили хулигански действия по смисъла на чл. 325 от НК. От
доказателствата се установи също, че първоначалната цел на служителите на ГПУ ***
е била да извършат проверка по повод на подаден сигнал за евентуална кражба и щом
подс. Б. разбрал, че става въпрос за обвинение в кражба на портал, с искане да предаде
намиращият се в неговия автомобил такъв метален портал, който той не е бил
откраднал, същият действително се афектирал и се възпротивил на действията им по
неговото задържане впоследствие заради отказа му да представи лична карта, но това
не е достатъчно, за да се приеме, че е оказал съпротива на служителите на ГПУ ***
като се дърпал и пречел да бъде задържан. Още повече, че тези действия на
служителите на ГПУ *** впоследствие са били обявени за незаконосъобразни от съда с
влязло в сила решение и отменени.
С оглед изложеното, след като съдът при анализа на гласните и писмените
доказателства прие, че престъплението, посочено в обв. акт, не е доказано по
категоричен начин и в този смисъл не е осъществено от обективна и субективна страна
от подсъдимия, на основание чл.304 от НПК призна Х. Г. Б. за невиновен в това на
***година за времето от 16.20 до 18.20 часа в с. ***, обл. ***на ул.„***, действайки
като извършител, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - викал, крещял и
отправил обиди към служителите на ГПУ-*** Л. К. Л. , Д. И. Д. , Х. Д. А. и П. Г. К. , с
думите: „Мишки“; „Моя пагон е по-голям от вашия“, „Изчезвайте и повече да не съм
видял пред нас“, „Ще ви уволня“, „Ще ме хванете за хуя, мишки с вас мишки“,
„Боклуци“, „Каква е тази сбирщина на полицаи пред дома ми“, „Рекетьори ли сте вие,
какви сте, чупете се веднага от тука“, „Какви сте вие, че да ме задържате“, подал и
сигнал на единен европейски номер - тел.112, че го рекетират гранични полицаи, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задълженията по опазване на обществения ред - дърпал се, пречел и бягал, за да не
бъде задържан от служителите на ГПУ-*** и деянието му по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и го оправда по така
повдигнатото от ЯРП ТО *** обвинение в престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от
НК.
По тези съображения съдът постанови присъдата си-
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................
/В.Апостолова/
8