№ 82
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110110540 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявена установителна искова
претенция от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: град София, бул. „Б.“ № 81,
вх.В, ет.8 срещу КР. СТ. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Д.“, бл.15, ет.1, ап.1 с
правно основание както следва: чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298
ТЗ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 50,21 лева, представляваща дължима главница за потребени и
незаплатени електронни съобщителни услуги, за периода от 08.06.2018 г. до 07.09.2018 г.,
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 11444775002,
сключен на 26.04.2017 г., между „БТК“ ЕАД, ЕИК ********* и КР. СТ. Д., ЕГН **********,
вземанията по които са прехвърлени от „БТК“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в
полза на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза
на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на
същото като за горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 10540/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 11444775002 от дата 26.04.2017 г., с който му
е предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план,
съответно VIVACOM Smart S+ с месечна абонаментна такса 19,99 лева с ДДС за срок от 24
месеца. Твърди, че за процесния период са ползвани мобилни услуги от страна на ответника
на стойност 59.94 лева, от която претендира само сумата от 50.21 лева. Посочва, че на
20.09.2018 г. е деактивиран абонамента на ответника, поради неплащане на дължимите
суми. Твърди, че сметките се издават на името на абоната и се изпращат на адреса,
определен в индивидуалния договор и/или на електронен адрес, изрично посочен от абоната.
Неполучаването на сметките за дължимите суми не освобождава абоната от задължението за
1
заплащането на същите. Периодът за заплащането е 15 дни от издаването на
сметката/фактурата като БТК определя началната и крайната дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Посочва, че вземанията на „БТК“ ЕАД са прехвърлени с
договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, което
дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски
в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание -
двукратно с разпореждането по чл. 131 ГПК и с определението, постановено по реда на чл.
140 ГПК. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу
него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище
по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е оспорил
тези твърдения.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по
делото съдебно заседание /за което е редовно призован/, не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно
изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ищецът с изрична молба по хода на делото, в
първото по делото заседание, е отправил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Тези писмени доказателства се преценяват като достатъчни.
Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото
обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по
размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените разноски, както за настоящото
производство, така и за тези, сторени в заповедното производство като представя и списък
по чл. 80 ГПК. Присъждането на сторените в заповедното производство разноски следва от
постановките на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12.
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила
ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 25 лева, представляващи
дължими разноски за заповедното производство; 180 лева заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство; 25 лева – заплатена държавна такса в исковото
производство; сумата от 180 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: град София, бул. „Б.“ № 81, вх.В, ет.8 и КР. СТ. Д., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „Д.“, бл.15, ет.1, ап.1, на основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ, че КР. СТ. Д., ЕГН ********** дължи на
ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 50,21 лева, представляваща дължима главница за
потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги, за периода от 08.06.2018 г. до
07.09.2018 г., по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
11444775002, сключен на 26.04.2017 г., между „БТК“ ЕАД, ЕИК ********* и КР. СТ. Д.,
ЕГН **********, вземанията по които са прехвърлени от „БТК“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, което дружество е прехвърлило
вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до окончателното
изплащане на същото като за горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10540/2021 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА КР. СТ. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Д.“, бл.15, ет.1, ап.1
ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: град София, бул. „Б.“
№ 81, вх.В, ет.8 сумата от 205 лева, представляваща сторени разноски в исковото
производство и сумата от 205 лева, представляващи сторени разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3