Решение по дело №3053/2023 на Административен съд - Пловдив

С Решение № 1813 от 03.11.2023 г., постановено по а. н. д. № 3204/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия К № 7102465 на ОД на МВР Пловдив, с който на П.Й.С., с ЕГН **********, като законен представител на „Клеймо“ЕООД, е наложено на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП административно наказание- глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона. Сочи, че крайният извод на районния съд за законосъобразност на електронния фиш е неправилен и в противоречие с установените факти и обстоятелства по делото, като е налице нарушено право на защита.

 

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му процесуален представител.

Ответната страна, редовно призована, не се представлява. Постъпила е молба-становище от юрк. П., с която се оспорва жалбата, претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив пледира да не бъде уважавана касационната жалба и се потвърди решението на РС Пловдив, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Оспореното решението е валидно, допустимо и правилно.

Към датата на извършване на процесното нарушение е била в сила разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно която " При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“.

Безспорно по делото е установено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с техническо средство. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДВП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В случая не е било спорно обстоятелството, че електронният фиш е изготвен в съответствие с одобрения със Заповед №Iз-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец и от посочената в него ОД на МВР Пловдив към МВР на РБ.

В случая изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. С оглед горното, безспорно в случая са налице всички изискуеми елементи от съдържанието на акта, в каквато насока са и изводите на районния съд.

Протоколът за използване на АТСС – по образец приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата е изпратен от административно-наказващия орган заедно с преписката, приложен и приет е като писмено доказателство по делото. Видно от същия, при използването на мобилната система за видеоконтрол са спазени всички изисквания, отразена е датата на използване на техническото средство, която съвпада с тази по изготвения клип и приложения дневник за обработка, посочено е точното местоположение на мястото за контрол, превозното средство върху което е монтирано АТСС. Чрез посочването на своите имена и полагане на подпис полицейският служител, използвал техническото средство, е удостоверил, че техническото средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Административнонаказващият орган е доказал точното местоположение на АТСС, както и разположението му спрямо съответните пътни знаци, доказано е и спазването на чл.8 от Наредбата. В приложения по делото протокол за използване на АТСС, точно е посочено местоположението му – чрез индивидуализирането му спрямо конкретно населено място.

Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система е официален документ ползващ се с обвързваща доказателствена стойност. По силата чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него действия.

При извършената проверка за правилно приложение на материалния закон също не обосновава изводи за наличие на основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Отговорността на касатора е ангажирана на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Движението извън населено място на МПС със скорост от 132 км/ч при валидно ограничение за движение със скорост непревишаваща 90 км/ч, покрива хипотезата именно на вменения административнонаказателен състав. Наложената глоба е в размера, предвиден в чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

С оглед на това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 07.02.2023 г. в 08:59 часа е правилно експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални правила.

Основното възражение на касатора е, че същият не е управлявал към този момент МПС, за което е уведомил АНО като е подал в срок декларация по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Последният закон съдържа законова презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС. Тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС. Касаторът е упражнил правата си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в която е посочил данни на друго лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, но към декларацията не е приложил копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила.

С оглед на изложеното не може да бъде споделен извода, че с подаването на декларацията е оборена презумпцията по чл. 188 и сл. от ЗДвП. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и представяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на електронния фиш.

Действително, ако не се спази изискването за прилагане на копие на СУМПС на лицето, на което е предоставен автомобила от собственика, е възможно да се стигне до ситуации на недобросъвестно деклариране на правно значими факти, относими към спазване на правилата на ЗДвП. Поради изложеното настоящия състав намира, че презумпцията по чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на касатора – собственик на това МПС.

В полза на ответната страна се следват претендираните разноски в размер на 80 лв..

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХI касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1813 от 03.11.2023 г., постановено по а. н. д. № 3204/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА П.Й.С., с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 80лв. (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: