Присъда по дело №1747/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 52
Дата: 30 април 2025 г. (в сила от 30 април 2025 г.)
Съдия: Пламен Георгиев Ченджиев
Дело: 20244520201747
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 52
гр. Русе, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
и прокурора С. Ив. И.
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Наказателно дело от общ
характер № 20244520201747 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Г. П. В., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Русе,
български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с постоянен
адрес гр. Русе, ул. “Б.“ № *** за
НЕВИНЕН в това, че на 05.11.2023 г. в гр.Русе, в условията на
повторност, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, на публично
място – кафе-бар „Госип“ ударил с юмрук прозорец на заведението, отправил
обидни думи и псувни към персонала на заведението - сервитьорките Р. Д. С.
и В. Л. А., като ги наричал „курво, ..боклук, ..мишка“, при опит да бъде
изведен от заведението от служители на „СОТ 161“ П. Е. М. и А. Е. Т. - ударил
с юмрук по масата, поставил метален карабинер на ръката си и извадил нож,
насочвайки го към тях и отправил обидни думи, псувни и заплахи към
служителите на „СОТ 161“ с думите „ще ви счупя вратовете, да ви еба
майката... смешници“, „... ще видите какво ще стане... ще ви намеря, ще ви
счупя главите и на двамата, ще разбера къде живеете със семействата ви и ще
ви убия“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го,
ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 325, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подс. Г. П. В., ЕГН: ********** с горната самоличност за
1
ВИНОВЕН в това, че на 05.11.2023 г. в гр. Русе е извършил проява на дребно
хулиганство, проявявайки се в удряне с юмрук по прозорец и по маса на
заведение за обществено хранене, и отправяне на обидни думи и псувни към
персонала на същото заведение, поради което и на основание чл. 1, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 от УБДХ вр. чл. 301, ал. 4, вр. чл. 305, ал. 6 от НПК му
НАЛАГА на Г. П. В., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Русе,
български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан
Административно наказание ЗАДЪРЖАНЕ В СТРУКТУРНО ЗВЕНО
НА ОДМВР Русе за срок от ДЕСЕТ ДЕНОНОЩИЯ.

Веществените доказателства -1 брой сгъваем нож с черна дръжка и
отвори и 1 брой метален туристически карабинер, приложени по делото да се
върнат на лицето, от което са взети.

ОСЪЖДА подсъдимият Г. П. В., ЕГН: ********** да заплати по сметка
на ОД МВР Русе сумата от 185.01 лв. разноски в досъдебното производство.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Русе в 15–дневен срок от днес.


Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Районна прокуратура Р. е обвинила подсъдимия Г. П. В. ЕГН ********** в
това, че на 05.11.2023 г. в гр.Р., в условията на повторност, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, на публично място-кафе бар „Госип“
ударил с юмрук прозорец на заведението, отправил обидни думи и псувни към
персонала на заведението-сервитьорките Р. Д. С. и В. А., като ги наричал
„курво,..боклук..мишка“ при опит да бъде изведен от заведението от
служители на „СОТ 161“ П. Е. М. и А. Е. Т.-ударил с юмрук по масата,
поставил метален карабинер на ръката си и извадил нож, насочвайки го към
тях и отправил обидни думи, псувни и заплахи към служителите на „СОТ
161“ с думите „ще ви счупя вратовете, да ви еба майката..смешници“... „ще
видите какво ще стане..ще ви намеря, ще ви счупя главите и на двамата, ще
разбера къде живеете със семействата ви и ще ви убия“ и деянието е
извършено повторно.
Престъпление по чл.325, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият дава обяснения,в които не се признава за
виновен.Твърди,че не е извършвал никакви действия,с които да нарушава
обществения ред,а само се е предпазвал от нападението на служителите от
СОТ.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Подс.В. е роден на *** г. в гр. Р.. Български гражданин е .Не е семеен и
работи като строител-алпинист.Български гражданин е и не е семеен.Осъждан
е четири пъти като по НОХД № 177/2020г. на Районен съд Р. на осн. чл. 325,
ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, му било наложено наказания
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което
изтърпял на 19.08.2020 г. Три от присъдите са наложени за престъпления
хулиганство.
В. работи като строител-балансьор в „М.и груп“ ООД. Сравнително
често посещава кафе бар „Госип“ намиращ се в гр. Р.,ул.“Б.“№113 където
злоупотребява с алкохол. Поведението му след употреба на алкохол става
арогантно и по тази причина си е създал име на скандалжия между барманите
и сервитьорите в това заведение. Всички от персонала го познават по прякор.
На 05.11.2023 г. обв.Г. В. около обяд седнал в заведение - кафе бар „Госип“
намиращ се в гр. Р.,ул.“Б.“№113.Обвиняемият В. бил седнал в лятната
градина-отделението за пушачи, бил с приятели и употребил значително
количество алкохол, пиел водка и уиски. В 15:00 като сервитьор на смяна
застъпва свид.А.. Тя познава подсъдимия и след многократни поръчки започва
да отказва да обслужва повлияните от алкохола мъже на масата на
подсъдимия,тъй като я викат само да правят неприлични предложения.Тъй
като ги игнорира всички от масата започват за я викат по
настоятелно.Подсъдимият започва да чука силно по остъклението на
1
затворената част от заведението.Това привлича вниманието на барманката –
свид.С.. Тя разбира ,че подсъдимият блъска по стъклото защото А. отказва да
обслужва масата и решава да се намеси.Отправя се към подсъдимия и му
прави забележка.Подсъдимият става заплашително и посяга с ръка към С..
Започва да я обижда като я нарича „курва“ и „боклук“ защото си е позволила
да му направи забележка за поведението. Думите и действията на подсъдимия
плашат С. и тя решава,че подсъдимият е посегнал към нея за да я удари и
натиска паник – бутон за да повика служители на СОТ като заедно с другата
свидетелка остават в остъклената част на заведението.През това време
подсъдимият отново сяда до масата.
На повикването пристигат свид.М. и Т.. Преминават през частта
определена за пушачи където е седнал подсъдимия и влизат в самото
заведение.Разговарят със С.,която се оплаква от подсъдимия като го
посочва.Съобщава ,че е блъскал по стъклото и е отправил неприлични
предложения на А. и двете се притесняват да си тръгнат след приключване на
смяната.М. и Т. се отправят към масата на която седи подсъдимия.М. предлага
на подсъдимия да си плати сметката и да напусне заведението.Подсъдимият
отказва като нарича служителите на СОТ мишки. Казва,че ще излезе навън
само за саморазправа.М. вероятно приема възможността за
саморазправа,съгласява се с това и пръв тръгва да излиза извън градината на
заведението на затревена алея на улица Б.. Подсъдимият тръгва след него като
върви зад гърба на М.. От масата става и тръгва след подсъдимия и свид.А..Т.
излиза последен като върви след свид.А.. Излизайки навън подсъдимият вади
от неустановено по делото място по дрехите си сгъваем нож. Т. вижда това и
вади зачислен му служебен спрей като напръсква по лицето подсъдимия и
свид.А.. И двамата предпазвайки лицата си отново влизат в градината на
заведението,а М. и Т. ги последват,като М. започва да удря подсъдимия със
служебна палка и така го събаря на земята. Докато се мъчи да му постави
белезници пристигат още двама служители на СОТ – свид.Й. и Г.. Те също са
реагирали на натискането на паник-бутона като вече по път са чули,че се
съобщава,че лицето използва нож.Й. помага да се сложат белезници на
подсъдимия и вижда на около метър от него сгънат джобен нож.На място са
повикани и полицаи. През цялото време подсъдимият е по лице към земята и
вика и крещи към служителите на СОТ и полицаите .
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена въз
основа на обясненията на подсъдимия,показанията на свид.П., С., А., М. и Т.,
както и справката за съдимост и автобиографията и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства свързани с използваното химическо
вещество.
При установяване на фактите,съдът не цени обясненията на
подсъдимия относно съставомерните факти по следните причини:
На първо място отчита защитната теза и ниското правосъзнание,които
карат подсъдимия да омаловажава действията си и да им придава обикновен
2
битов характер,както и да премълчава собствените си действия станали
причина за възникналия конфликт и да твърди,че е станал жертва на
междуличностови отношения между сервитьорката и служителите на СОТ.
Освен горното, твърденията на подсъдимия относно причината за
повикване на служителите на СОТ се опровергават изцяло от показанията на
свид.С. и А.,които са преки очевидци на поведението на подсъдимия.
При установяване на фактите,съдът цени изцяло показанията на
свид.С. и А.. Двете са възприели фактите случайно докато са изпълнявали
служебните си задължения. Липсват доказателства за каквито и да било лични
отношения с подсъдимия и по тази причина са незаинтересовани от изхода на
делото.Показанията им относно действията извършени от всяка една от тях
освен,че се подкрепят помежду си се подкрепят и от показанията на друг
заинтересован свидетел Д. П.,който в служебно качество е имал възможност
непосредствено след случая да изслуша и двете свидетелки.
При установяване на фактите,съдът не цени изцяло показанията на
свид.М. и Т. и двамата служители на СОТ,които първи са се отзовали на
сигнала от паник-бутон в бар Госип.Причините за това са следните:
На първо място,съдът намира,че те са използвали незаконно помощно
средство и съзнавайки този факт чрез показанията си се стремят да потърсят
оправдание на собствените си действия придавайки по висок интензитет на и
по-голяма противоправност на действията на подсъдимия.В разпоредбата на
чл.60 ал.2 от ЗЧОД изчерпателно са изброени помощните средства,които
могат да използват частните охранители и сред тях не фигурират задушливи
или дразнещи очите аерозоли.И двамата свидетели съзнават,че съгласно
разпоредбата на чл.64 т.7 от ЗЧОД е забранено използването на други
помощни средства освен изчерпателно изброените в чл.60 ал.2 от ЗЧОД.
Използването на неразрешено средство в служебните действия на двамата
охранители представлява нарушение на основния нормативен акт регулиращ
тяхната служебна дейност. Съзнавайки извършването на това нарушение и
най вече напръскването със задушливия и дразнещ очите спрей на друго лице
каквото е свид.А.,за което няма никакви данни да е извършвал каквито и да е
противообществени прояви или пък да е застрашавал сигурността на
охранителите логично карат и двамата свидетели да завишават интензитета на
действията на подсъдимия и създадената от тях опасност.Тук следва да се
отбележи,че изводът за промяна на показанията във вреда на подсъдимия се
подкрепя и от първоначалните обяснения на двамата свидетели,които макар и
да не са доказателства събрани по реда на НПК сочат на индиция,че и двамата
охранители са използвали поотделно срещу подсъдимия лютив задушаващ
спрей.
На второ място, безспорно се установява и от показанията на
свид.А.,както и от показанията на М. и Т.,че двамата вместо да предотвратят
възникнал конфликт между подсъдимия и персонала на охраняваното
заведение те са го задълбочили и са предизвикали нов между тях и
3
подсъдимия. След като са се убедили,че подсъдимият е значително повлиян от
употребен алкохол те преднамерено са се възползвали от повлияното от
алкохол съзнание и действия на подсъдимия. Не се спори относно факта,че
подсъдимият е заявил,че ще излезе навън само и единствено за саморазправа.
Вместо да игнорират подобно предложение и да повикат служители на
ОДМВР Р. и двамата охранители са приели безкритично действията на
подсъдимия и са излезли навън с единственото намерение за
саморазправа.Този извод се подкрепя от твърденията на Т.,че М. е тръгнал
пръв да излиза навън,а след него е тръгнал и подсъдимия. Тези действия на
двамата охранители се разглеждат от съда като провокация за последващите
действия на подсъдимия извършена в нарушение на чл.64 т.1 от ЗЧОД.
В следствие на тази провокация се е стигнало до използване на
неразрешеното помощно средство – лютив ,задушлив спрей,с който е
напръскан подсъдимия в лицето,което пък е породило неговата гневна реакция
свързана с отправянето на заплахи както към охранителите,така и към
пристигналите малко след тях полицаи.
Тъй като приложените като веществени доказателства – карабинер за
въже и сгъваем нож не са иззети към момента на задържане на подсъдимия и
не е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие,а са предадени
доброволно от В. седем месеца по-късно не може да се установи по безспорен
и категоричен начин дали сгъваемият нож е бил отворен и съответно е
представлявал заплаха за служителите на СОТ,което да им даде възможност
да действат при условията на чл.58 ал.1 т.2 от ЗЧОД,което им дава
правомощия да използват помощни средства.И свид.А. и свид.С. твърдят,че
след напръскването с дразнещ гърлото и очите спрей подсъдимият е
размахвал нож. За такъв твърдят и свид.Й. и П..Никой от тези свидетели обаче
не може да конкретизира дали ножът е бил отворен или не. По тази причина
съдът намери данни единствено в писмените обяснения на двамата
охранители от СОТ пристигнали вече след задържането на подсъдимия. Това
са свид.Г. и И.,които непосредствено след случая на са твърдяли,че ножът в
сгънато състояние и металния карабинер са били под тялото на подсъдимия
докато е бил съборен по лица да му поставят белезници.
По тези причини съдът прие,че използването на нож и метален
карабинер за нападение на свид.Т. и М. не се доказва по безспорен и
категоричен начин и за тези действия подсъдимият следва да бъде признат за
невинен и оправдан.
Приетата за установена фактическа обстановка се налага от следните
доказателствени средства:
Свидетелството за съдимост, автобиографията и декларацията дават
отговори относно съдебното минало и социалния и имотен статус на
подсъдимия.
От обясненията на подсъдимия и показанията на свид.С.,А. се
установява времето и мястото,както и обстоятелството,че подсъдимият е бил
4
в значителна степен повлиян от употребен алкохол.
От показанията на С. и А. се установяват действията извършени от
подсъдимия и изречените от него обиди към С.,както и обстоятелството,че
това негово поведение е причината да потърсят помощ чрез паник – бутон.
От показанията на Т. и М. се установява,че двамата първо са се
убедили,че В. е силно повлиян от алкохол,както и предложението което им е
направил и обстоятелството,че те са го приели безкпритично.
От същите се установява,че М. пръв е излязъл извън заведението след
поканата за саморазправа.От същите показания и писмените доказателства се
установява използваното помощно средство.
От протокола за доброволно предаване се установява датата на която
подсъдимият е предал доброволно за нуждите за разследването веществените
доказателства,като по делото липсват доказателства от които може да се
установи дали това са същите вещи,които са били на мястото на
произшествието.
Приетото за установено налага правния извод,че посредством
действия и думи на 05.11.2023г. в гр.Р. подсъдимият В. е осъществил
обективните признаци от административното нарушение – дребно
хулиганство по чл.1 от УБДХ. Безспорно се установява ,че подсъдимият
повлиян от употребен алкохол е извършил следните действия: ударил е с
юмрук по прозореца на заведението,обиждал е свид.С. с думите „курво“
боклук“,мишка“, ударил с юмрук по масата и отправял закани и заплаха за
саморазправа към М. и Т. и ги е псувал на майка и ги е обиждал с думите
„мишки и смешници“.. Съобразявайки се с установените факти и
постановката в задължителното за приложение Постановление №2 /74 на
Пленума на ВС съдът намира,че извършените от Г. хулигански действия
представляват такива с по ниска степен на обществена опасност.Те освен,че са
от изброените в чл. 1 ал. 2 УБДХ като непристойна проява изразена в
употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място
пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, в
скарване и сбИ.е.Освен това в случая съдът отчита и активните действия на
Т. провокирали до голяма степен извършените от обвиняемия действия след
пристигане на първия патрул от СОТ.Ниският интензитет на действията и
провокацията на действията извършени от В. нарушават общественият ред и
спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не
представляват престъпление по смисъла на НК.
По тази причина подс.В. следва да бъде признат за невинен и оправдан
изцяло по обвинението по чл. 325 ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК,а за извършената от
него непристойна проява на дребно хулиганство чрез псувни, обиди, заплахи и
сбИ.е с А. Т. следва да му се наложи административно наказание.
Нарушителят е пренебрегнал присъствието на непознати за него лица и
въпреки, че е съзнавал, че се намира на публично място в присъствието на
случайни граждани е демонстрирал пренебрежение към общественото мнение
5
и незачитане на отделната личност.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи
наподс.В. съдът взе предвид характера и тежестта на хулиганските действия,
поради което намира, че наказание задържане в структурно звено на ОДМВР
Р. за срок от десет денонощия ще съответства най - добре на извършеното и
ще даде възможност на обвиняемия да осмисли поведението си за бъдеще.

Веществените доказателства – сгъваем нож и карабинер като вещи
принадлежащи на подсъдимия и непослужили за извършване на престъпление
следва да се върнат на подсъдимия.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

6
Съобщи за изтекли лични данни