№ 721
гр. Казанлък, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510103400 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от Б. К. К., ЕГН **********, с адрес:
**********, чрез пълномощника адв. Б. Г. Й. от САК, със служебен адрес:
**********, тел: **********, в качеството му на заемател по Договор за
кредит № ********** на ********** г. срещу „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано
от: З.С.Р. и А.К. обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ЗЗД
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за установяване нищожност на
договор за кредит № ********** на ********** г. под евентуалност иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за
установяване нищожност на клауза такса бързо разглеждане от Договор за
кредит № ********** на ********** г. Ищецът твърди, че с ответника
“Вивус. БГ” е сключен Договор за кредит № ********** на ********** г., с
което му е предоставена в заем сумата в размер на 1300 лв. Излага становище,
че сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит. Излага
твърдение за заобикаляне на закона, по-специално чл. 19, ал. 4 ЗПК с
въвеждане изисквания за заплащане допълнителни услуги. Релевират се
доводи, че ГПР не е правилно изчислен, като се излагат подробни аргументи в
тази насока. Ищецът счита, че клаузата за такса бързо разглеждане от договора
за кредит е нищожна. Излага подробни доводи за твърдяната нищожност на
процесната клауза. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил
такъв от ответника „Вивус. БГ” ЕООД. Искът се оспорва като неоснователен и
излага подробни твърдения за валидността на договора за кредит. Поддържа,
че размерът на ГПР по кредита е изчислен изцяло в съответствие със
законовата формула. Твърди, че предоставените допълнителни
1
незадължителни услуги, които ищецът изрично е заявил. Заявяването на
допълнителна услуга, каквато се явява и процесната, не представлявала
условие за сключването на договора и отпускането на заявената сума от
кредитора, а била предвидена допълнителна възможност в полза на
кредитополучателя, за относително кратко по своята продължителност време,
да получи отговор на заявлението си от кредитора. В случая клаузата от
договора включваща такса за Бързо разглеждане, освен че не попада в обхвата
на основната престация, тя не представлявала и условие за отпускане на
кредита, а била опция пред ищеца-кредитополучател да избере между две
възможности - да предпочете проверката за кредитоспособност да бъде
извършена в относително кратък срок от до 15 минути или да получи отговор
в общо уговорения 7-дневен срок за проверка, с които опции същият бил
запознат и е приел именно варианта да заплати такса за Бързо разглеждане.
Видът, размерът и действието на процесната такса бил ясно и точно
определено както в договора, така и в преддоговорната информация и е била
разбираема за ищеца.
Предявява против ищеца насрещна искова молба, приета за съвместно
разглеждане в настоящото производство, с която претендира заплащане на
сумата от 745 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит
№ ********** на ********** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба – 05.03.2025г. до окончателното
изплащане. Моли за отхвърляне на предявените от ищеца искове и уважаване
на насрещната искова претенция. Претендира разноските по делото.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът чрез пълномощника си намира
насрещната искова претенция за допустима, неоснователна и недоказана,
както и не е ясно и разбираемо как точно е образувана претенцията в размер
от 745 лева.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните
по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен
договор с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че
не са налице визираните пороци.
Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл.
23 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК за заплащане на главница по договор за
потребителски кредит.
Между страните е сключен договор за кредит № ********** на
********** г., с което на ищеца е предоставена в заем от ответника сумата в
размер на 1300 лв., както и че в договора е уговорена такса за бързо
разглеждане в размер на 268,20 лв..
По делото бе изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вх. №
********** г., чието заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че във връзка с Договора
за кредит, Б. К. К. е направил плащания в общ размер от 1205,00 лева /хиляда
2
двеста и пет/: на 03.07.2024 г. е направил плащане в размер на 505,00 лева -
плащането е извършено на датата на сключване на Анекс № 1; на 30.07.2024 г.
е направил плащане в размер на 500,00 лева- плащането е извършено на датата
на сключване на Анекс № 2; на 20.09.2024 г. е направил плащане в размер на
100,00 лева; на 10.10.2024 г. е направил плащане в размер на 100,00 лева.
На 03.07.2024 г. е бил сключен Анекс за удължаване на срока по кредита.
Новата падежна дата се е изменила, а именно - 02.08.2024 г. На същата дата е
направил плащане в размер на 505,00 лева, от които: 223,99 лева за били
осчетоводени за Анекса, а остатъкът от 281,01 лева е бил съотнесен като
частично погасяване на задължението по кредита (дължимата главница е била
намалена) - общата дължима сума на падежа се е изменила както следва -
1330,81 лева, от които: главница - 1018,31 лева, договорна лихва - 43,80 лева и
такса бързо разглеждане - 268,20 лева.
На 30.07.2024 г. е сключен втори Анекс за удължаване на срока по
кредита. Новата падежна дата се е изменила, а именно - 01.09.2024 г. На
същата дата е направил плащане в размер на 500,00 лева, от които: 129,70 лева
за били осчетоводени за Анекса, а остатъкът от 370,30 лева е бил съотнесен
като частично погасяване на задължението по кредита и е приспадната
дължимата главница. Общата дължима сума на падежа се е изменила както
следва - 960,51 лева, от които: главница - 648,51 лева, договорна лихва - 43,80
лева и такса бързо разглеждане - 268,20 лева.
Съгласно т. 10.1. от Общите условия на Договора, всеки
Кредитополучател има право да кандидатства за отпускане на суми в рамките
на индивидуално определения му кредитен лимит, който представлява
максимално допустимата сума, която може да бъде изтеглена. В рамките на
кредитния си лимит, Кредитополучателят може да изтегли допълнителни
суми, чиито специални условия се уреждат между страните в отделен Анекс
към Договора за кредит.
На 22.08.2024 г. г-н К. е заявил искане за отпускане на допълнителна
сума в размер на 650,00 лева - главница към Договора за кредит, като отново
се е възползвал от възможността заявката му да бъде разгледана приоритетно
в рамките до 15 минути от постъпването. Общият размер на задължението,
което е следвало да се заплати на падежната дата се е изменило: общо
дължима сума 1709,35 лева, от които главница - 1298,51 лева, договорна лихва
- 51,05 лева и такса за допълнителна услуга бързо разглеждане - 359,79 лева. С
настъпване на падежната дата - 01.09.2024 г., ищецът не е предприел действия
по погасяване на възникналото в негова тежест парично задължение и е
изпаднал в забава. За периода след падежната дата по повод възникналото
задължение по Договора за кредит „ВИВУС.БГ” ЕООД е получил две
частични вноски, в общ размер от 200,00 лева, както следва: на 20.09.2024 г. е
постъпила сума в размер на 100,00 лева, осчетоводена като частична вноска по
Договора за кредит; на 10.10.2024 г. е постъпила сума в размер на 100,00 лева,
осчетоводена като частична вноска по Договора за кредит. По Договор за
кредит № ********** от ********** г., сключен между „ВИВУС.БГ” ЕОО и
Б. К. К. като Кредитополучател е отпусната главница -1300,00 лева за срок от
30 дни и с падежна дата 03.07.2024 г. Начислените такси и лихви по кредита
са: договорна лихва в размер на 43,80 лева и такса за допълнителна
незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 268,20 лева. Общ
3
размер на задължението, дължимо на падежа -1612,00 лева. Процентът на
ГПР, ако в неговия обхват се включи и начислената такса бързо разглеждане е
116,50%.
В съдебно заседание вещото лице заяви, че поддържа изготвеното
заключение. Дължимата главница по кредита била в размер на 1300 лева, това
е предоставената в заем сума по първоначалния договор. С двата анекса от
03.07.2024 г. и от 30.07.2024 г. страните са увеличили срока за погасяване на
заема, но главницата остава 1300 лева. С третия анекс от 22.08.2024 г. има
допълнителна отпусната сума от 650 лева и се променя срока на договора.
Главницата по договора и анексите става 1950 лева. По тях има плащане 1205
лева и дължимата сума като главница става в размер на 745,00 лева. Ако се
прибави такса бързо разглеждане към ГПР, процентът надхвърля пет пъти
законната лихва и е в размер на 116,50%.
С оглед качеството на кредитополучателя, е налице договор с
потребител по смисъла на параграф 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който
намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/”Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание”/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 49,7 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – такса бързо разглеждане.
4
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги, случая такса бързо разглеждане са
свързани с усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата
заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същата не представлява и реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за
него.
Съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и
уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на възнаграждения за допълнителни услуги не представлява
плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с
които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер
на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира процесния договор
за кредит за нищожен поради противоречие със закона, поради което главният
иск е основателен и като такъв съдът следва да го уважи.
5
Поради уважаване на главния иск, не се е сбъднало условието за
разглеждане на предявения под евентуалност такъв.
По предявения от ответника насрещен иск за заплащане на главница по
договор за потребителски кредит.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза и уточнението на вещото лице в съдебното заседание по договора
за кредит и последващите анекси главницата е в размер на 1950 лева. По тях
има плащане 1205 лева. Както бе посочено по-горе процесният договор за
потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, с оглед на
което е приложима разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която когато
договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Следователно ищецът дължи на ответника
заплащане на остатъка от чистата стойност на кредита, а именно сума в размер
на 745 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба до окончателното изплащане. Поради това предявеният от
ответника насрещен иск следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по иска за нищожност на договора
ответникът следва да заплати на ищеца заплатените разноски за държавна
такса в размер на 53,75 лв..
Процесуалният представител на ищцовата страна претендира
адвокатско възнаграждение от 500 лв., което да се присъди в полза на адвоката
по реда на чл. 38 ЗАдв. Ответникът релевира възражение за прекомерност на
претендирания хонорар. Съдът намира същото за основателно по следните
съображения: Съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017
г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от
присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и
несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи
води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с
постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно
т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
6
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В духа на така цитираните задължителни за националните съдилища
постановки, съдът намира, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. в полза на процесуалния представител на
ищеца. Посоченият размер е справедлив с оглед фактическата обстановка по
делото. Предявен е един иск и насрещен такъв от ответника, проведено е едно
съдебно заседание, събраният доказателствен материал не е с голям обем и
фактическа и правна сложност. Ето защо, в полза на адв. Б. Г. Й. от САК, със
служебен адрес: **********, тел: ********** следва да се присъди
възнаграждение от 400 лв..
По насрещния иск на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100 лв. предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и разноски за държавна такса
в размер на 42,50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вивус.БГ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от З.С.Р. и А.К. по предявения от Б. К. К., ЕГН **********, с
адрес: **********, чрез пълномощника адв. Б. Г. Й. от САК, със служебен
адрес: **********, тел: **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договор за
кредит № ********** / ********** г., сключен между страните по делото е
нищожен, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА, на основание чл. 23 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК, Б. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано
от З.С.Р. и А.К. сумата от 745 лв. представляваща чистата сума по договор за
кредит № **********/ ********** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба – 05.03.2025 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано
от З.С.Р. и А.К. да заплати на Б. К. К., ЕГН **********, с адрес: **********,
сумата в размер на 53,75 лв., заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38а, ал. 1 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК,
„Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, представлявано от: З.С.Р. и А.К., да заплати на адв. Б. Г. Й. от
САК, със служебен адрес: **********, тел.: **********, сумата в размер на
400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
7
безплатна правна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. К. К., ЕГН **********, с
адрес: **********, да заплати на „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **********, представлявано от З.С.Р. и А.К.,
сумата в размер на 42,50 лв. заплатена държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8