РЕШЕНИЕ
№ 10340
гр. ***, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110110560 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу В. Г. С.,
Б. П. К., З. П. К., Л. П. К., А. П. К.- малолетен, действащ чрез законния си представител и
настойник В. Г. С., и В. М. Д. – малолетен, действащ чрез законния си представител М. М.
Д., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в
условията на разделна отговорност, сумата в общ размер на 1123,84 лв., от които 910,70 лв.–
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода м.05.2019 г.
до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 182,78 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., 23,87 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и 6,49 лв. – мораторна
лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., при следните квоти:
В. Г. С. – 5/10 част, а именно: сумата от 455,35 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 91,39 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., сумата от 11,94 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 3,25 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
16.02.2023 г.;
Б. П. К. – 1/10 част, а именно: сумата от 91,07лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 18,28 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.02.2023 г., сумата от 2,39 лв. –
1
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 0,65 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
16.02.2023 г.;
З. П. К. – 1/10 част, а именно: сумата от 91,07лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 18,28 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.02.2023 г., сумата от 2,39 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 0,65 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
16.02.2023 г.;
Л. П. К. – 1/10 част, а именно: сумата от 91,07лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 18,28 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.02.2023 г., сумата от 2,39 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 0,65 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
16.02.2023 г.;
А. П. К.- малолетен, действащ чрез законния си представител и настойник В. Г. С. –
1/10 част, а именно: сумата от 91,07лв. – главница, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 28.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 18,28 лв.
– мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 06.02.2023 г., сумата от 2,39 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 0,65 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023
г.;
В. М. Д. – малолетен, действащ чрез законния си представител М. М. Д. – 1/10 част, а
именно: сумата от 91,07лв. – главница, представляваща стойността на доставената
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
28.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 18,28 лв. –
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 06.02.2023 г., сумата от 2,39 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,65 лв.
– мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, вх.
***, ет. ***, аб. № ***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
2
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са
заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са
изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. П. К.-
малолетен, действащ чрез законния си представител и настойник В. Г. С., с която заявява, че
„няма никакви възражения по отношение на иска и обстоятелствата, на който се основава“.
Ответниците З. П. К., Л. П. К. и В. М. Д. – малолетен, действащ чрез законния си
представител М. М. Д., чрез назначения особен представител оспорва предявените искове.
Твърди, че ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия. По делото не
са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между
ответника и топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна енергия,
респ. дължимата за нея цена. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.
Г. С. и Б. П. К..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
3
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай от приетите като писмени доказателства по делото –
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 402 от
2003 г., Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело
№ 431 от 2005 г., и молба-декларация за откриване на партида от Б. И. С., се установява, че
наследодателят на ответниците Б. И. С. е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, вх.
***, ет. ***.
Видно от удостоверение за наследници, изх. № *** г., издадено от ***, район „***“, Б.
И. С. К. е починала на 24.08.2022 г., като е оставила за наследници по закон В. Г. С. /син/, и
внуци З. П. К., Б. П. К., Л. П. К., А. П. К. и В. М. Д.. Следователно по силата на
наследственото правоприемство на основание чл. 9, ал. 1 ЗН ответниците са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот, при следните квоти: В. Г. С. – 5/10
ид.ч., и З. П. К., Б. П. К., Л. П. К., А. П. К. и В. М. Д. – по 1/10 ид.ч. всеки от тях.
Следователно, в рамките на исковия период В. Г. С., З. П. К., Б. П. К., Л. П. К., А. П.
К. и В. М. Д. са били собственици на процесния апартамент, а това означава, че с оглед
действаща нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват потребители, респ.
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което се явяват задължени за
заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава съобразно
участието им в съсобствеността – В. Г. С. – 5/10 ид.ч., и З. П. К., Б. П. К., Л. П. К., А. П. К.-
малолетен, действащ чрез законния си представител и настойник В. Г. С. и В. М. Д. -
малолетен, действащ чрез законния си представител М. М. Д. – по 1/10 ид.ч. всеки от тях.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 12.03.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“
ООД и приложен към него списък /в който под № *** фигурира наследодателят на
ответниците Б. И. С./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което
да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № *** с който етажната
4
собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и
договор № *** при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ООД (с
предишно наименование „***“ ООД).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
ООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота
има монтирани 4 отоплителни тела- 3 бр. радиатори и 1 бр. лира в помещението баня, на
които са монтирани 4 бр. топлинни разпределители и 4 бр. термостатни винтили и 1 бр.
водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е извършвано дялово
разпределение от четирите ИРРО. За периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. потреблението
на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и
узаконен водомер за топла вода, като до края на процесния период БГВ е отчитана по
неговите показания. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на
база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с
кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 144 куб. м.
Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на
Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на
метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна
мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата
през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на 1058,01 лв., представляваща разлика между прогнозно
начислените суми по фактури (1141,27 лв.) и сумите за връщане на абоната по
изравнителните сметки (83,25 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като
обективно и компетентно изготвено. Същото е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури), но
и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение
5
– изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз
основа на представените от ищеца частни документи, поради което съдът намира за доказана
доставката на ТЕ до имота на ответниците на посочената в исковата молба стойност през
процесния период.
С оглед изложеното, дължимата сума за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата от 1058,01 лв., или ответниците, съобразно
квотите си в съсобствеността дължат както следва: В. Г. С. – 529 лв., З. П. К. – 105,80 лв., Б.
П. К. – 105,80 лв., Л. П. К. – 105,80 лв., А. П. К.- малолетен, действащ чрез законния си
представител и настойник В. Г. С. – 105,80 лв., и В. М. Д. -малолетен, действащ чрез
законния си представител М. М. Д. – 105,80 лв.
По отношение на релевираното от ответниците З. П. К., Л. П. К. и В. М. Д. –
малолетен, действащ чрез законния си представител М. М. Д., възражение за погасителна
давност, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.02.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 28.02.2020 г. (от м. 05.2019 г. до м.12.2019 г. включително).
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребеното
количество топлинна енергия за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г. е в размер на 857,71
лв. Ето защо, при съобразяване на дълга на всеки един от ответниците, то ответниците се
явяват задължени, както следва: З. П. К. – за сумата от 85,77 лв., Л. П. К. –за сумата от 85,77
лв. и В. М. Д. – малолетен, действащ чрез законния си представител М. М. Д. – за сумата от
85,77 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответницие З. П. К., Л. П. К. и В. М. Д. –
6
малолетен, действащ чрез законния си представител М. М. Д. се явяват задължени за сумата
от 85,77 лв. всеки от тях, до който размер предявените срещу тях искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени, за разликата над тази сума до пълните предявени
размери от по 91,07 лв. за всеки, както и за периода от м.05.2019 г. до м. 12.2019 г., подлежат
на отхвърляне.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, дължимата от В. Г. С. сума за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата от
455,35 лв., дължимата Б. П. К. сума – 91,07 лв., и А. П. К.- малолетен, действащ чрез
законния си представител и настойник В. Г. С. –91,07 лв., поради което предявените срещу
тях искове следва да бъдат уважени изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м.01.2020 г., се счита за възникнало на 31.01.2020 г., или същото е станало
изискуемо м.02.2021 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Предвид изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на
извършваната услуга дялово разпределение поради което, съобразно квотите си в
собствеността ответниците дължат сумите, както следва: В. Г. С. – 11,94 лв., Б. П. К. – 2,39
лв., З. П. К. – 2,39 лв., Л. П. К. – 2,39 лв., А. П. К.- малолетен, действащ чрез законни си
представител и настойник В. Г. С. – 2,39 лв., и В. М. Д. – малолетен, действащ чрез законния
си представител М. М. Д.– 2,39 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.02.2023 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
7
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното, изчислена по реда на чл. 162 ГПК лихвата за забава, начислена
върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 85,77 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 16.02.2023 г. възлиза на сумата от 21,23 лв., като с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес исковете за мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия по отношение на ответниците З. П. К., Л. П. К. и В. М. Д. – малолетен,
действащ чрез законния си представител М. М. Д., се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в пълните предявени размери от по 18,28 лв. за всеки от тях.
При изчисляване на законната лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
455,35 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г. възлиза на сумата от 91,39 лв., поради
което искът по отношение на ответника В. Г. С. се явява основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
При изчисляване на законната лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
91,07 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г. възлиза на сумата от 18,28 лв., поради
което искът по отношение на ответниците Б. П. К. и А. П. К.- малолетен, действащ чрез
законния си представител и настойник В. Г. С., се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в пълните предявени размери.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба – 28.02.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорните
претенции за мораторни лихви, начислени върху главниците за извършена услуга за дялово
разпределение се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
950 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза, 400 лв. – депозит за особен представител, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
8
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. Г. С. следва да бъде осъден са заплати в
полза на „***“ ЕАД сумата от 74,57 лв., ответникът Б. П. К. – 14,91 лв., и ответникът А. П.
К.- малолетен, действащ чрез законния си представител и настойник В. Г. С. – 14,91 лв.
Ответниците З. П. К., Л. П. К. и В. М. Д. – малолетен, действащ чрез законния си
представител М. М. Д., съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да заплатят в полза на „***“ ЕАД сумата от по 89,97 лв. всеки от тях.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същите не са ангажирала доказателства такива да са
били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, да
заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 455,35
лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението, сумата от 91,39 лв. – мораторна лихва за забава, начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., и сумата
от 11,94 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 3,25 лв. за периода от 15.09.2020 г.
до 16.02.2023 г.
ОСЪЖДА Б. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 91,0 7лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия
за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 18,28 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 06.02.2023 г.,
и сумата от 2,39 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 0,65 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
16.02.2023 г.
ОСЪЖДА З. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 85,77 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия
9
за периода м.01.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 18,28 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г.,
и сумата от 2,39 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
горницата над уважения размер от 85,77 лв. до пълния предявен размер от 91,07 лв. и за
периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 0,65 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
16.02.2023 г.
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 85,77 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия
за периода м.01.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 18,28 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г.,
и сумата от 2,39 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.02.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
горницата над уважения размер от 85,77 лв. до пълния предявен размер от 91,07 лв. и за
периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 0,65 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
16.02.2023 г.
ОСЪЖДА А. П. К., ЕГН ********** - малолетен, действащ чрез законния си
представител и настойник В. Г. С., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 91,07лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 18,28
лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 06.02.2023 г., и сумата от 2,39 лв. – главница, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение в размер на
0,65 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН ********** – малолетен, действащ чрез законния си
представител М. М. Д., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 85,77 лв. – главница, представляваща стойността на
10
доставената топлинна енергия за периода м.01.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 28.02.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 18,28 лв. – мораторна
лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 16.02.2023 г., и сумата от 2,39 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
28.02.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата над уважения размер от 85,77 лв. до пълния предявен размер от 91,07
лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 0,65 лв. за периода от
15.09.2020 г. до 16.02.2023 г.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, да
заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,57 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 14,91 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА З. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 89,97 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 89,97 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА А. П. К., ЕГН ********** - малолетен, действащ чрез законния си
представител и настойник В. Г. С., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 14,91 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН ********** – малолетен, действащ чрез законния си
представител М. М. Д., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
89,97 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД (с предишно наименование „***“ ООД).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12