Решение по дело №63/2024 на Административен съд - Силистра

С решение № 686 / 22.12.2023 г. по адм. дело № 1455 / 2023 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил заповед № РД 04-285-4 / 26.07.2023 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Силистра.

Касаторът – директорът на ОДЗ – Силистра – моли съда да отмени първоинстанционното решение на СРС и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, а при условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ответникът “Интер лес – 11” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ***, оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което първоинстанционното решение е законосъобразно.

Съдът прие за установено следното:

Със заповед № РД 04-285-4 / 26.07.2023 г. касаторът, на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 ЗСПЗЗ е наредил да се изземе от ответника следния имот от държавния поземлен фонд, а именно: имот с идентификатор 40751.8.42, от който са обработваеми 14,650 дка; задължил е също така ответника, на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, да внесе по сметка на Министерството на земеделието и храните сумата 2944,65 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане в размер на 67,00 лв./дка, за землището на с. ***, Община Алфатар.

СРС е отменил гореописаната заповед със следните мотиви: „[...] установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган [...] В конкретния случай административният орган не ангажира доказателства в подкрепа на възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка, нито такива се съдържат в административната преписка по нейното издаване, поради което следва да се приеме, че посочените в заповедта фактически основания не са се осъществили и същата е издадена в противоречие с материалните разпоредби на закона. Сам по себе си констативен протокол № 1 от 30.05.2023 г. не доказва ползването, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 30.05.2023 г. установява единствено обработването на имота (засяването му с едногодишни полски култури и храсти), но не и лицето, което е осъществило обработките. В писмената си защита ответникът заявява, че изводите му се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя и заявяването на имота в Общинска служба „Земеделие“ за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ, но тези твърдения, освен че са заявени несвоевременно, не са подкрепени от каквито и да било доказателствени средства“.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи. 1/ Правилно районният съд е анализирал обвързващата материална доказателствена сила на протокола, с който се цели доказване на фактическото основание на оспорения административен акт. Въпросната сила не би могла да обхване факти, които попадат извън хипотезата на на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Комисията, съставила протокола, не е възприела пряко кой ползва процесния имот, поради което обвързваща материална доказателствена сила относно този факт не се е формирала. 2/ Обстоятелството, че процесният имот и съседните нему имоти са обработени по един и същ начин и са засети с една и съща култура, е индиция, че ползвателят на имотите е един и същ. Тази индиция обаче сама по себе си не може да покрие изискванията на пълното доказване относно ползването на имота. Различно би било положението, ако заедно с въпросната индиция касаторът бе доказал пред СРС и други два факта, а именно: а/ до процесния имот няма път; б/ имотът е заявен от ответника за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ. Първият от тези два факта касаторът се опитва да докаже чрез карти едва пред касационната инстанция. На последната обаче чл. 220 АПК забранява да прави констатации, касаещи законосъобразността на административния акт (в тази насока обвързващо за касационния съд е онова, което е установено в мотивите на първоинстанционното решение). По отношение на втория факт касаторът се е ограничил до изразяването на твърдението, че не разполага със заявлението за подпомагане на ответника. Това твърдение обаче няма никакво процесуално значение. От значение е дали изрично е направено доказателствено искане пред първоинстанционния съд за изискване на документи относно заявяването на имота за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ. Пропускът да се направи такова искане е съществен и не може да бъде отстранен в касационното производство.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 686 / 22.12.2023 г. по адм. дело № 1455 / 2023 г. на Силистренски районен съд.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: