№ 375
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500486 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 220,изр.2
от ГПК.
Обжалвано е определение № 1761, постановено в закрито съдебно
заседание на 15.07.2022 г. от О.С.-П. по гр.д. № 883/2022 г., в частта му, с
която е оставено без уважение искането на ответницата Д. М. П. да бъде
привлечено като трето лице-помагач на нейна страна ЗК“Л.И.“АД-гр.С..
Жалбоподателката Д. М. П. моли определението да бъде отменено в
обжалваната негова част като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 22 019/22.08.2022 г.
Ответникът по частната жалба Г.Ф.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, посочени в отговор от 13.10.2022 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по гр.д. № 883/2022 г. на ОС-П. е образувано по
подадената от Г.Ф.-гр.С. искова молба, с която е предявен против Д. М. П. иск
за осъждането й да заплати на Ф. на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288,ал.12
от КЗ (отм.), сега чл. 558,ал.7 от КЗ сумата 59 488,94 лв., представляваща
изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета № ******/17.12.2015 г., ведно със
законната лихва. Ищецът твърди, че е изплатил по посочената щета на лицето
1
И.Д.Б. сумата 59 488,94 лв. като обезщетение за неимуществени вреди като
пострадало лице при ПТП, настъпило на 14.03.2014 г. Твърди, че съгласно
влязла в сила присъда това ПТП е причинено от виновния водач Д. М. П. при
управлението от нея на лек автомобил „Б.***“ с рег. № ** **** ** без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на ПТП. Твърди, че пострадало лице при това ПТП е И.Д.Б. и че той е завел
дело против Г.Ф. – гр.д. № 6146/2016 г. на СГС, съответно, в.гр.д. №
2227/2018 г. на САС, по което дело Д. П. е участвала като трето лице-помагач
на Ф.. Твърди, че е изплатил на пострадалото лице Б. суми, като срещу Д. П. е
вече образувано друго гражданско дело по искова молба на Ф. за присъждане
на сумата 347 414,97 лв. Твърди, че след издаден по посоченото дело на САС
изпълнителен лист е изплатил на пострадалия Б. на 23.12.2021 г. и сумата
59 488,94 лв., поради което сега претендира да бъде осъдена ответницата П.
да заплати на Ф. тази сума ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. С исковата молба е представено в копие решение от
14.12.2017 г. по гр.д. № 6146/2016 г. на СГС, в диспозитива на което изрично
е посочено, че то е постановено при участието на Д. М. П. в качеството й на
трето лице-помагач на страна на Г.Ф.-гр.С..С исковата молба е представено в
копие и решение от 20.12.2018 г. по в.гр.д. № 2227/2018 г. на САС.
С подадения на 30.06.2022 г. отговор на исковата молба ответницата Д.
П. заявява искане да бъде привлечено като трето лице-неин помагач
застрахователното дружество ЗК“Л.И.“АД-гр.С.. Заявява, че е налице влязло
в сила решение на САС по гр.д.№2227/2018 г., в производството по което тя е
била трето лице-помагач, но правопораждащият факт, водещ до ангажиране
на отговорността на Г.Ф. въобще не е бил изследван. Твърди, че е участвала в
производството, но тя не се е била възстановила от ПТП, при което и тя
самата е пострадала, поради което не е могла да организира защитата си
адекватно предвид сключения договор за застраховка със ЗК“Л.И.“АД, който
според нея не е бил валидно прекратен.
На 15.07.2022 г. окръжният съд постановява в производство по чл. 140 и
чл. 146 от ГПК определение № 1761, с което в обжалваната сега негова част
оставя без уважение искането на ответницата П. да бъде привлечено като
трето лице-помагач на нейна страна застрахователното дружество
ЗК“Л.И.“АД-гр.С.. Окръжният съд приема, че това искане е неоснователно,
2
защото въпросът дали следва да бъде ангажирана отговорността на Г.Ф. да
изплащане на претърпени вреди от ПТП, настъпило на 14.03.2014 г., и в
частност дали към датата на това ПТП е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за управлявания от ответницата автомобил, е
решен със СПН с влезлите в сила решения, постановени по гр.д. 6146/2016 г.
на СГС и в.гр.д. № 2227/2018 г. на САС, с които е прието, че Г.Ф. е
материалноправно отговорен да обезщети пострадалото при ПТП лице И. Б.
поради липса на валидно сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите за
управлявания от ответницата автомобил. Съдът посочва, че ответницата П. е
била конституирана като трето лице-помагач на Г.Ф. в това производство и
решенията са постановени при нейно участие. Съдът посочва, че съгласно чл.
223,ал.2 от ГПК установеното от съда в мотивите на решението е
задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е
привлякла в процеса като подпомагаща страна, поради което въпросът дали е
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за управлявания от ответницата автомобил към датата на
процесното ПТП е извън предмета на доказване по това дело. Съдът посочва,
че П. по делото пред СГС е оспорила исковете и е имала и процесуален
представител.
За определението на окръжния съд ответницата П. е уведомена на
15.08.2022 г. и на 22.08.2022 г. подава частната жалба до апелативния съд с
вх. № 22 019/22.08.2022 г. С нея жалбоподателката твърди, че определението
е неправилно, тъй като за конституиране на трето лице-помагач е достатъчно
съществуването на правен интерес от привличането, обусловено от обективно
съвпадение между интереса на привличащата главна страна и привлеченото
трето лице от изхода на спора по делото. Твърди, че обстоятелството дали е
имало сключена валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите, респективно,
прекратена ли е и как същата, не е изследвано по гр.д. № 6146/2016 г. на СГС.
Твърди, че към датата на ПТП 14.03.2014 г. е имало сключена застраховка
„ГО“ при ЗК“Л.И.“АД за П. и е нямало основание, но което тя да е валидно
прекратена, поради което претенцията е следвало да бъде насочена към
застрахователя. Заявява, че интересът от конституиране на трета страна-
помагач се определя от материалноправните отношения между прилчибащия
и привличания и в случая за нея възниква правен интерес от допускане по
делото участието на ЗК“Л.И.“АД като трети лице-помагач на ответницата.
3
Твърди, че за управлявания от нея при ПТП лек автомобил е имало сключен
със ЗК“Л.И.“АД договор за застраховка „ГО“ на овтомобилистите с полица
със срок на договора 1 година, считано от 18.09.2013 г. до 17.09.2014 г., като
сумата е била платима на вноски, с равни падежи. Счита се, че не е налице
задължителна сила на мотивите в производството по чл. 288,ал.12 от КЗ
(отм.) касателно отговорността на Г.Ф., тъй като в това приключило
производство по иска на увреденото лице срещу Ф. не е изследвана
предпоставката, обуславяща отговорността на Ф., а именно била ли е
надлежно прекратена сключената застраховка „ГО“ на автомобилистите за
съответния автомобил. Посочено е, че относно последното е налице висящо
производство пред ВКС между същите страни, а именно т.д. 1717/2022 г. на
ВКС, 2 ТО, за което няма дата за насрочено закрито заседание към момента.
С отговора на частната жалба Г.Ф.-гр.С. заявява, че определението на
окръжния съд е правилно, защото с влезлите в сила решения на СГС и САС е
било установено, че за управлявания от ответницата П. лек автомобил не е
имало сключена застраховка „ГО“ към датата на ПТП 14.03.2014 г., този
въпрос е решен със СПН и това обстоятелство стои извън предмета на
доказване по настоящото дело. Заявява, че правилно окръжният съд е приел,
че двете решения са постановени при участието на П. като трето лице-
помагач на страната на Ф. и съгласно разпоредбата на чл. 223,ал.2 от ГПК тя е
обвързана от мотивите на двете решения.
Съгласно разпоредбата на чл. 219,ал.1 от ГПК ответникът с отговора на
исковата молба може да привлече трето лице, когато това лице има право да
встъпи, за да помага. Съгласно нормата на чл. 218 от ГПК трето лице може да
встъпи в делото, ако има интерес решението да бъде постановено в полза на
една от страните. В случая ответницата по спора П. претендира да бъде
допуснато привличането от нея, съответно, участието на ЗК“Л.И.“АД-гр.С.
като трето лице-неин помагач по делото, защото твърди, че тя не следва да
носи отговорност спрямо ищеца Г.Ф.-гр.С. за заплащане на претендираната с
исковата молба сума, която Ф. е изплатил на пострадалото лице Б. въз основа
на влязлото в сила решение на СГС, а такава отговорност следва да носи
посоченото застрахователно дружество, с което е имало сключен договор за
„ГО“ отговорност на водача на управлявания от нея автомобил към момента
на ПТП. Следва да се посочи, че заявеното с отговора на исковата молба
твърдение за така сключен застрахователен договор са голословни, такъв
4
договор не е приложен към отговора, поради което по начало основание за
допускане на привличането няма. В случая освен това е безспорно, че в
производството по спора пред СГС по гр.д. № 6146/2016 г. на СГС П. е
участвала като трето лице-помагач на Ф. и че по делото е постановено влязло
в сила съдебно решение, с което именно Ф. е осъден да заплати на
пострадалото лице Б. обезщетение. Видно от представеното от ищеца в копие
с исковата молба решение от 14.12.2017 г. по гр.д. № 6146/2016 г. на СГС, в
мотивите (л.5) на това решение (л.51 от досието на делото на ОС-П.) изрично
е посочено, че са установени елементите от фактическия състав на чл.
288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ (отм.), включая че за виновния водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Така установената в мотивите липса на застраховка за „ГО“ на водача П.,
поради което е ангажирана и отговорността на Г.Ф., е задължителна за П.,
участвала по делото като трето лице-помагач на Г.Ф., в отношенията й с Ф.
съгласно изричната норма на чл. 223,ал.2, идр.1 от ГПК. Затова в
производството по сега предявения от Ф. против нея иск нито П., нито
евентуален неин застраховател имат защитим правен интерес от
привличането му от нея като трето лице-неин помагач. Не се установява
следователно основание за допускане на участието на посоченото
застрахователно дружество в разглеждания сега правен спор чрез
привличането му от ответницата П. като трето лице-неин помагач, както
правилно е приел окръжният съд с обжалваното определение. Следва още да
се посочи, че е невярно заявлението в частната жалба, че относно въпрос
относно сключена застраховка за „ГО“ на П. като водач, която да не е
надлежно прекратена, има висящо производство пред ВКС. Видно от
справката в сайта на ВКС, неговото т.д. 1717/2022 г. е образувано по жалба
против решение по т.д. № 712/2021 г. на АС-Пловдив, което решение е
представено от Г.Ф. с молба от 7.04.2022 г. (л.114-118 от делото на ОС-П.) и
то е постановено в другото производство, в което Ф. претендира за осъждане
на П. да му заплати платени сума за обезщетение на пострадалото лице Б., в
което застрахователното дружество не участва.
Установява се, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Съгласно
приетото в т.9, б.“а“ от ТР №1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. 1/2013 г. на
ОСГТК, определението на въззивния съд, с което е потвърдено
5
първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-
помагач, не подлежи на касационно обжалване, поради което съдът в
изпълнение на нормата на чл. 254,ал.2,т.6 от ГПК посочва, че настоящото
определение не подлежи на касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1761, постановено в закрито съдебно
заседание на 15.07.2022 г. от О.С.-П. по гр.д. № 883/2022 г., в обжалваната
негова част, с която е оставено без уважение искането на ответницата Д. М. П.
да бъде привлечено като трето лице-помагач на нейна страна ЗК“Л.И.“АД-
гр.С..
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6