№ 713
гр. София , 13.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602785 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Н.С., в качеството му на защитник на
подсъдимия ЮЛ. АЛ. К., срещу определение на СРС, НО, 102 състав, постановено в
разпоредително заседание на 22. 06. 2021 г. по н.о.х.д. № 5367/21 г., с което спрямо
последния е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С жалбата се иска отмяна на определението. Защитникът поддържа, че СРС не е
имал право да се произнася по вземане на мярка за неотклонение по реда на чл. 248, ал.
1, т. 6 от НПК, тъй като разпоредбата касае произнасяне на съда по вече взетите мерки
за процесуална принуда, а спрямо К. не е имало такава от досъдебното производство.
По същество адвокат С. намира, че първостепенният съд е застъпил неправилното
становище, че срещу подсъдимият трябва да се изпълнява мярка за неотклонение, като
не е изложил мотиви за наличието на предпоставките по чл. 56 и 57 от НПК и не е
съобразил, че подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство и
няма основание да се счита, че ще пречи на провеждането на делото, още повече че има
постоянен адрес и работа, което изключва опасностите той да се укрие или да извърши
престъпление.
Въззивният съдебен състав, като съобрази доводите на защитника, материалите
по делото и съдържанието на атакувания съдебен акт, намери следното:
Жалбата е подадена срещу определение на СРС, постановено по реда на чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК, което подлежи на обжалване пред въззивния съд, както е предвидено
в чл. 249, ал. 3 от НПК, и е депозирана от активнолегитимирана страна, поради което и
тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Съдебното производство пред СРС е било образувано по внесен от съответната
прокуратура обвинителен акт срещу ЮЛ. АЛ. К. с повдигнато обвинение за
1
престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство К. е бил
привлечен към наказателна отговорност за същото престъпление с постановление от
18. 12. 2020 г., като спрямо него не е била взета мярка за неотклонение.
В проведеното на 22. 06. 2021 г. открито разпоредително заседание СРС,
обсъждайки въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК след изслушване становищата на
страните и с участието в заседанието на подсъдимия К., който е бил редовно призован,
е приел наличие на законовите предпоставки да вземе спрямо него мярка за
неотклонение „Подписка“. Посочил е, че такава мярка трябва да бъде взета, за да
оказва дисциплиниращ ефект по отношение на К., за когото е счел, че в досъдебното
производство има данни, че е променял адреса си, без да уведоми надлежните органи,
както и че тази мярка е най-лека и незначително ще накърни правата му.
Преди обсъждането по същество на правилността на това произнасяне,
въззивният съд следва да отбележи, че в разпоредителното заседание, а и във всяко
друго съдебно заседание, решаващият съдебен състав може да се произнесе по въпроса
за мярката за неотклонение като част от мерките за процесуална принуда. Това може да
стане по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК и на чл.
309 от НПК или при приложението на предпоставките и последиците на чл. 66, ал.1 от
НПК.
В конкретния случай спрямо подсъдимия К. към момента на образуването на
съдебното производство не е имало взета мярка за неотклонение. Затова и
единствената възможност за съда служебно да разгледа въпроса за мярката, извън чл.
309 от НПК, е в хипотезите на чл. 66, ал. 1 от НПК, т.е. когато подсъдимият не се яви
пред него без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го уведоми
за това. Нито една от тези две ситуации не е била налице по настоящото наказателно
дело от общ характер. Подсъдимият К. е бил редовно призован за проведеното
разпоредително заседание и то на адреса, който е посочил при предявяване на
обвинението срещу него в досъдебното производство – гр. София, ж.к. Надежда, бл.
****. Същият се е явил лично пред съда и е участвал в заседанието. Следователно, той
е демонстрирал дължимата процесуална дисциплина и не е съществувало никакво
разумно основание да се подозира опасност той да се укрие, за да затрудни
провеждането на производство. Такова поведение той не е имал и в хода на
досъдебното производство, тъй като от момента на възникването на качеството му
обвиняем, от когато за него възникват и правата, и задълженията, визирани в НПК,
няма данни да е променял заявения адрес, на който може да бъде намерен и призован.
По изложените причини преценката на СРС, че е нужно спрямо него да се взема
мярка за неотклонение е незаконосъобразна. В този смисъл и постановеното
определение следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 102 състав, постановено в разпоредително
заседание на 22. 06. 2021 г. по н.о.х.д. № 5367/21 г., с което спрямо подсъдимия ЮЛ.
АЛ. К. е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3