№ 21438
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110143155 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.150,
ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с
тях искове по 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД твърди, че е сключил с
ответниците К. К. Ц., С. М. Ц. и К. М. Ц. договор за продажба на топлинна
енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в
жилището им в гр.София, ул.Манастирска 16, бх.Б, ет.3, ап.20 с аб. №335089
и таванска стая №20 на същия адрес с друг абонатен №335090 през периода
май 2018 - април 2020 г. и е извършвал услугата дялово разпределение през
периода юни 2018 - април 2020 г.. Последните са се задължили да плащат
цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не са
платили, изпаднали са в забава са задължени за главните вземания заедно с
обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден обект. И това дружество се е
задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответниците и
да води топлинно счетоводство.
Ответниците К. К. Ц., С. М. Ц. и К. М. Ц. оспорват исковете по
основание и размер. Позовават се на погасителна давност за част от
претенциите на ищеца – чиито падежи са настъпили преди повече от три
години, считано от подаването на исковата молба. Молят за отхвърляне на
исковете.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
1
Относно исковете по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
По делото не е спорно, че през исковия период е действал договор за
продажба на топлинна енергия по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което се
установява и от приетия договор за продажба на процесния топлоснабден
имот и удостоверенията за наследници на приобретателите му, както и
квотите в съсобствеността.
Твърденията на ищеца, че процесният имот е топлоснабден, реалните
количества доставена топлинна енергия и цената й се установяват от приетата
по делото комплексна техническа и счетоводна експертиза. От приетата по
делото експертиза, която не е оспорена от страните и се цени от съда като
компетентна и безпристрастно изготвена, се установяват и размерите на
задълженията по периоди, от където могат да се направят изводи за
погасената част от задълженията по реда на чл.111, б.В ЗЗД.
Възражението на ответниците чл.111, б.В ЗЗД са основателни по
отношение на претенциите на ищеца за цената на топлинната енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години от подаване на исковата
молба. Тоест за месец май 2018 г., предвид общите правила за продажба на
топлинна енергия, според които изискуемостта на цената за топлинна енергия
настъпва след 45 дни след периода за който се отнася.
Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
2
относно топлоснабдения обект с адрес гр.София, ул.Манастирска 16, бх.Б,
ет.3 ап.20, аб. №335089 следва да се уважи за сумата от 3077,81 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на съсобствениците на през периода юни 2018 - април 2020
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба -
23.7.2021г. до изплащането на сумата и да се отхвърли частично - само за
разликата от уважената част до пълния предявен размер от 3116,74 лв. и за
месец май 2018 г.
Искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД относно
топлоснабдения обект с адрес гр.София, ул.Манастирска 16, бх.Б, таванска
стая №20 аб. №335090 е основателен за сумата от 93,45 лв. - цената на
топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия през
периода ноември 2018 - април 2020 г. От приетата по делото експертиза се
установява, че целият размер на задължението се формиран именно за
периода ноември 2018 - април 2020 г., а за периода май 2018 – октомври няма
възникнали задължения за топлинна енергия.
Ответниците са разделно задължени за посочените суми, съразмерно на
квотите в съсобствеността 4/6 – за К. К. Ц. и по 1/6 – за С. М. Ц. и К. М. Ц..
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответниците на
твърдените правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между, страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо исковете са изцяло основателни.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от
страна на ответниците - твърдените правоизключващи факти или
3
погасяването на главните задължения на падежите им или заедно с
обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответниците да платят задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на
сметките на ответниците в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответниците да платят по този ред, т.е. че
е изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето
защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът. От това следва,
че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответниците на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от исковете – 87,18 % от
860,00 лв., т.е. 749,74 лв.
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7, ал.2 от
Наредба 1/2004 г. на ВАдвС на адв. Р. Д. сумата от 83,03 лв. –
възнаграждение за безплатната правна помощ която е оказал на ответниците
по настоящото дело, съразмерно на отхвърлените части от исковете – (12,82
% от 647,66 лв.)
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците К. К. Ц. ЕГН **********, С. М. Ц. ЕГН
********** и К. М. Ц. ЕГН ********** с гр.София, ул.Манастирска 16, бх.Б,
ет.3, ап.20 да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, разделно следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 3077,81
лв. - представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба
на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес
гр.София, ул.Манастирска 16, бх.Б, ет.3 ап.20, аб. №335089 през периода
юни 2018 - април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба - 23.7.2021г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 61,81 лв. - възнаграждение за услугата
„дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна
енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес гр.София,
ул.Манастирска 16, бх.Б, ет.3 ап.20, аб. №335089 през периода юни 2018 -
април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
4
молба - 23.7.2021г. до изплащането на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ частично този иск по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен
размер от 3116,74 лв. и за месец май 2018 и - изцяло исковете по чл. 86, ал.1
ЗЗД за сумите от 411,49 лв., претендирана като обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
периода 15.9.2019 - 1.7.2021 г., и 11,73 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 31.7.2018 – 1.7.2021
г., при следните квоти от задълженията:
4/6 – за К. К. Ц. ЕГН **********,
1/6 – за С. М. Ц. ЕГН ********** и
1/6 – за К. М. Ц. ЕГН **********.
ОСЪЖДА ответниците К. К. Ц. ЕГН **********, С. М. Ц. ЕГН
********** и К. М. Ц. ЕГН ********** с гр.София, ул.Манастирска 16, бх.Б,
ет.3, ап.20 да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, разделно следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 93,45 лв. -,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес
гр.София, ул.Манастирска 16, бх.Б, таванска стая №20, аб. №335090 през
периода ноември 2018 - април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба - 23.7.2021г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 33,54 лв. - възнаграждение за услугата
„дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна
енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес гр.София,
ул.Манастирска 16, бх.Б, таванска стая №20 през периода юни 2018 - април
2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба -
23.7.2021г. до изплащането на сумата;
осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК – 749,74 лв. - обезщетение за
направените от ищеца разноски по делото съразмерно на уважените части от
исковете, като
ОТХВЪРЛЯ частично този иск по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД – само за периода май 2018 – октомври 2018 г. и - изцяло
исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите от 11,68 лв., претендирана като
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2019 - 1.7.2021 г., и 6,18 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1
ЗЗД за периода 31.7.2018 – 1.7.2021 г., при следните квоти от задълженията:
4/6 – за К. К. Ц. ЕГН **********,
1/6 – за С. М. Ц. ЕГН ********** и
1/6 – за К. М. Ц. ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД с ЕИК ********* да плати на адвокат Р. Л. Д. от САК с л.
№********** и адрес в гр.София, вх.Б, ет.3, кантора 313 сумата от 83,03 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ за ответниците
по настоящото дело - К. К. Ц. ЕГН **********, С. М. Ц. ЕГН ********** и К.
М. Ц. ЕГН **********, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.77 ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
с ЕИК ********* да плати по сметка на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
5
сумата от 99,86 лв. – държавна такса.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6