РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Първомай, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20255340100301 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от И. П. Б. срещу Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД за заплащане на следните суми: 1029 лв. (след извършено
намаление на иска от 4464 лв. на 1029 лв.), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. №
********************* при настъпило на 28.05.2024 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, и 186,94 лв. (след извършено
намаление на иска от 599 лв. на 186,94 лв.) – лихва за забава за периода от 29.05.2024 г.
до 15.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2024 г., около 17 часа в гр. Първомай
ищцата И. П. Б. управлявала собствения си лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Поло“, с рег. № ********************* по ул. „Кочо Честименски“. Преди
кръстовището на ул. „Кочо Честименски“ с ул. „Княз Борис I“ ищцата спряла, за да
осигури предимство на движещия се по ул. „Княз Борис I” лек автомобил „Фиат“, с
рег. № *********************, управляван от Г. З. Г.. Последният предприел маневра
завой наляво, като не успял да вземе добре завоя, в резултат на което ударил в предна
лява част автомобила, управляван от ищцата, като били причинени видими повреди по
автомобила по предната броня, предния ляв калник, левия преден фар и лява предна
врата. Впоследствие се установило, че бил повреден и мехатроникът на скоростната
кутия на управлявания от ищцата автомобил. Сочи се още, че непосредствено след
настъпването на инцидента ищцата позвънила на телефон 112 и на мястото на ПТП
пристигнал екип на МВР. Ищцата твърди също, че след удара нейният автомобил не
можел да се движи на собствен ход. Двамата водачи съставили двустранен констативен
1
протокол за ПТП, в който били отразени видимите повреди по лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ********************* и била установена вината на
водача Г. Г. за причиняването на процесното ПТП. След инцидента на 29.05.2024 г.
ищцата уведомила ответното застрахователно дружество за настъпването на
застрахователното събитие. Бил извършен оглед на повредения автомобил, в това
число и на повредената скоростна кутия. Ищцата твърди, че за придвижването на
автомобила до автосервизите, в които били извършени ремонтни дейности, се
наложило да използва платформа поради невъзможността автомобилът й да се движи
на собствен ход. Посочено е, че за ремонт на увредения автомобил ищцата заплатила
сумата от 5542,37 лв. На 29.10.2024 г. ответникът заплатил на ищцата обезщетение в
размер на 1077,91 лв. Тъй като не били обезщетени в пълен размер претърпените от
ищцата имуществени вреди, моли да уважен предявеният иск, като бъде присъдена и
лихвата за забава от уведомяването на застрахователя на 29.05.2024 г. до деня на
частичното плащане на 29.10.2024 г. и от деня на частичното плащане до датата на
подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който излага съображения за неоснователност на исковите претенции.
Ответникът твърди, че част от повредите по лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.
№ *********************, в това число предна лява броня, калник, фар и други
външни елементи, настъпили в резултат на процесното пътно-транспортно
произшествие. Посочено е, че по отношение на тези повреди изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1077,91 лв., определено съобразно средните пазарни
стойности на резервни части и труд към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Оспорва изцяло претенцията за изплащане на обезщетение за мехатроника на
автоматичната скоростна кутия. Ответникът твърди, че представената фактура за
ремонт и подмяна на мехатроника не доказвала причинно-следствена връзка между
описаното в исковата молба ПТП и конкретната повреда. Ответникът сочи, че е
изпълнил задължението си по застраховка „Гражданска отговорност“ и е обезщетил
изцяло водача на повредения автомобил. Ответникът счита, че размерът на исковата
претенция е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди се
също, че обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на
причинената вреда. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представения двустранен констативен протокол за ПТП от 28.05.2024 г.,
съставен от участниците в него, се установява, че на 28.05.2024 г., около 17:10 ч. в гр.
Първомай на ул. „Княз Борис I“ № 28 е настъпило ПТП между управлявания от
ищцата И. П. Б. лек автомобил „Фолксваген Поло” с рег. № *********************,
нейна собственост, и управлявания от свидетеля Г. З. Г. лек автомобил „Фиат Идеа“ с
рег. № *********************. От скицата в протокола се изяснява, че при завиване
наляво лекият автомобил „Фиат Идеа“ ударил в предната лява част спрелият на стоп
лентата и изчакващ преминаването на пешеходци и МПС, движещи се с предимство,
лек автомобил „Фолксваген Поло”. В протокола водачът на лекия автомобил „Фиат
Идеа“ Г. З. Г. е записал, че той е виновен за настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
Страните не спорят, а и от приложената застрахователна полица №
2
********************* от 23.05.2024 г. се установява, че към датата на ПТП –
28.05.2025 г., за лек автомобил „Фиат Идеа“ с рег. № ********************* била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество
със срок на валидност от 23.05.2024 г. до 23.05.2025 г.
Не е налице спор и че на следващия ден – 29.05.2024 г., ищцата И. П. Б. е
уведомила ответника за претърпяното ПТП. Видно от представеното опис-заключение
служители на ответника са извършили оглед на нанесените материални щети на лекия
автомобил. С писмо от 19.07.2024 г. първоначално ответното дружество отказало да
заплати на ищцата обезщетение за претърпените вреди, тъй като не могло да се
направи категоричен извод чие виновно поведение е довело до настъпване на
произшествието. След представяне от страна на ищцата на удостоверение от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, в което е посочено, че обстоятелствата,
отразени в протокола за ПТП, отговаряли на обективната действителност, на
29.10.2024 г. ответникът заплатил на ищцата сумата от 1077,91 лв. С писмо от
26.11.2024 г. ответното дружество отказало да промени размера на заплатеното
обезщетение.
Представени са от ищцата фактура от 04.11.2024 г. за извършени ремонтни
дейности по лекия автомобил, включващи смяна на преден ляв калник, ремонт на
предна броня, смяна на преден ляв фар, изправяне на основа на преден ляв калник,
боядисване на предна броня и преден ляв калник, на стойност 2107,01 лв., както и
фактура от 18.07.2024 г. за смяна на мехатроник на стойност 3435,36 лв.
От показанията на свидетеля Г. З. Г., които в тази им част съдът намира за
логични и основани на лични възприятия, се установява, че на 28.05.2024 г. се движил
с лекия си автомобил „Фиат Идеа“ в гр. Първомай по ул. „Княз Борис I“, когато при
извършване от негова страна на маневра ляв завой по пътя с предимство настъпило
пътнотранспортно произшествие с управлявания от ищцата лек автомобил. Посочил е,
че ищцата се обадила на телефон 112, като на място дошъл полицейски екип. Твърди,
че подписали двустранен протокол, в който той признал, че е виновен за настъпване на
ПТП. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. в частта, в която е
посочил, че ищцата не спряла на знак „Стоп“ и отнела предимството му, доколкото
противоречи на подписания от него двустранен протокол за ПТП. Недостоверно звучи
и заявеното от свидетеля Г., че противно на волята си признал вината си в протокола за
ПТП, тъй като полицаят му казал, че ще му бъде наложена глоба, при условие и че по
неговия автомобил са били настъпили щети, които в тази хипотеза е следвало да
възстанови за своя сметка.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че преди
удара лек автомобил „Фолксваген Поло“ бил спрял на ул. „Кочо Честименски“ в гр.
Първомай върху пешеходната пътека след обозначената стоп линия, като изчаквал
преминаването на движещите се по пътя с предимство по ул. „Княз Борис I“ ППС. В
същото време лек автомобил „Фиат Идеа“, управляван от Г. З. Г., се движил по ул.
„Княз Борис I“ и предприел маневра завой наляво към ул. „Кочо Честименски“. При
навлизането на лек автомобил „Фиат Идеа“ в кръстовището между ул. „Княз Борис I“
и ул. „Кочо Честименски“ същият се движил със скорост 26,74 км/ч. В началото на
маневрата завой наляво предна лява колона на автомобила започнала да става пречка
за видимостта на водача към лек автомобил „Фолксваген Поло“. Така лек автомобил
„Фиат Идеа“ изминал около 10 м, през които видимостта му към лек автомобил
„Фолксваген Поло“ се ограничавала частично от предна лява колона. В момента, в
3
който напуснал зоната на ограничена видимост, водачът на лек автомобил „Фиат
Идеа“ реагирал и задействал спирачната система, като се намирал на около 10,23 м от
мястото на удара. Въпреки реакцията на водача на лекия автомобил „Фиат Идеа“ след
1,4 s настъпил удара с лек автомобил „Фолксваген Поло“, който бил неизбежен в така
създалата се ситуация. Ударът между автомобилите настъпил върху платното за
движение на ул. „Кочо Честименски“ върху продължението на лявата лента върху
пешеходната пътека. Според вещото лице увредените детайли на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ вследствие на настъпилото на 28.05.2024 г. ПТП били: фар ляв –
подмяна, калник преден ляв – подмяна и боядисване, предна броня – ремонт и
боядисване, предна броня долна част – ремонт и боядисване, основа преден ляв
калник – ремонт и боядисване, държач предна броня ляв – подмяна, основа фар ляв –
подмяна, джанта предна лява – боядисване, долен въздуховод предна броня – ремонт.
Вещото лице е посочило, че стойността на причинените имуществени вреди по лек
автомобил „Фолксваген Поло“ възлиза на сумата от 2604,96 лв. Тъй като в
материалите по делото била налична фактура за ремонт на лек автомобил „Фолксваген
Поло“, от която било видно, че заплатените средства са 2107,01 лв., вещото лице е
приело, че сумата за ремонта на автомобила след претърпяното ПТП на 28.05.2024 г. е
в размер на 2107,01 лв. Според вещото лице всички описани по-горе увредени детайли
били в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Увреждането на мехатроника
не било в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като не било възможно да
се получи при страничен удар в предна броня, калник преден ляв и фар ляв. Посочено
е, че констатираната неизправност в мехатроника в конкретния случай по-скоро е
резултат от вътрешна (експлоатационна) конструктивна причина, а не от динамично
въздействие при описания удар.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение
на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател.
В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между
ответното дружество и собственика на лекия автомобил „Фиат Идеа“ към момента на
настъпване на пътния инцидент е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица.
На следващо място, съвкупната преценка на събраните доказателства
обосновава извода за причинени вреди по автомобила на ищцата вследствие на
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Фиат Идеа“. Съдът намира
осъщественото от водача на лекия автомобил „Фиат Идеа“ деяние за противоправно,
защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 36, ал.
2 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Видно от изготвената от вещото лице по САТЕ мащабна скица
4
при извършване на маневра завой наляво водачът на лекия автомобил „Фиат Идеа“ е
навлязъл в продължението на лявата пътна лента, където е бил спрял управляваният от
ищцата лек автомобил „Фолксваген Поло“, за да изчака преминаването на ППС,
движещи се с предимство, т. е. навлязъл е в лентата за насрещно движение. Това
поведение е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗДвП, съгласно която
при завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното
превозно средство завива, така че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната
част на платното за движение. В случай че водачът на лекия автомобил „Фиат Идеа“
беше извършил маневрата по начин, че да навлезе в дясната част на пътното платно,
въпреки наличието на частично ограничена видимост към спрелия автомобил на
ищцата, не би се стигнало до настъпване на пътнотранспортно произшествие.
Същевременно, въпреки че при започване на маневрата завой наляво частично е бил
загубил видимост към пътя, в който се е насочил да навлезе, водачът на лекия
автомобил „Фиат Идеа“ е имал възможност да избегне настъпването на вредоносния
резултат, ако беше съобразил скоростта си на движение с това обстоятелство, така че
да може спре пред всяко предвидимо препятствие. В тази връзка, както беше посочено
по-горе, съдът не възприема показанията на свидетеля Г. З. Г. в частта, в която е
посочил, че ищцата не спряла на знака „Стоп“ и му отнела предимството, тъй като
категорично се опровергават от заключението по съдебно-автотехническата
експертиза. Като съобрази всичко изложено и събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът намира, че се установява по безспорен начин, че водачът на
лекия автомобил „Фиат Идеа“ е нарушил правилата за движение по пътищата, като
това негово поведение се явява пряка и непосредствена причина за настъпилите
имуществени вреди по лекия автомобил на ищцата. В тази насока е и заключението по
изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, от което се изяснява, че
причинените материални щети по предната лява част на лекия автомобил „Фолксваген
Поло” са в причинно-следствена връзка с поведението на водача на лекия автомобил
„Фиат Идеа“. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение на делинквента, настоящата съдебна инстанция счита, че
всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача
на лекия автомобил „Фиат Идеа“, са осъществени в обективната действителност.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая
следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято
отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. Относно
действителната стойност на нанесените по процесния автомобил вреди, съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото
лице, който е посочил, че репарирането на вредите, причинени вследствие на
5
настъпилото на 28.05.2024 г. ПТП, възлиза на сумата от 2107,01 лв. Тази е пазарната
стойност, заплатена от ищцата, за възстановяване причинените щети по лек автомобил
„Фолксваген Поло”. Поради това след приспадане на извършеното от ответника на
29.10.2024 г. плащане в размер на 1077,91 лв. от тази сума следва, че дължимото
обезщетение възлиза на 1029,10 лв. По тези съображения и с оглед принципа на
диспозитивното начало предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 1029 лв. следва да бъде уважен изцяло. Тук е мястото да се
изясни, че недоказано остана първоначално заявеното от ищцовата страна, че
настъпилата повреда в мехатроника на автомобила е в причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие, поради което и с оглед заявения частичен отказ от
претенцията съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По отношение на претендираната мораторна лихва съдът съобрази, че съгласно
чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от
по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ; 2) изтичането на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая не е налице спор, че
застрахователят е сезиран на 29.05.2024 г. с искане за заплащане на обезщетение, но от
представения отговор се установява, че първоначално е отказано да бъде
удовлетворена претенцията на ищцата, тъй като не били налице основания за
ангажиране на отговорността му. Началото на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1,
т. 1 КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл. 498, ал. 1 КЗ, а с
този на представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, а
това са доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на
цитираната разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва
началото на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, същият не намира
приложение, тъй като не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото
лице доказателства, поради това, че: 1) застрахователят не ги е поискал или 2)
поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл. 106, ал. 3
КЗ, срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага
тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ от предявяване на
претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е обусловен от представяне
на доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ (така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. №
2273/2018 г. на ВКС, II т. о.). В случая няма данни да е изисквано от увреденото лице
да представи доказателства. От това следва, че в тази хипотеза, при преценка на
началния момент на забава на застрахователното дружество няма конкуренция между
двата срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ. Такава е налице само при представяне от
увреденото лице на доказателства, поискани от застрахователя. С оглед изложеното, в
настоящия случай застрахователят е изпадал в забава на 30.08.2024 г., след изтичане на
29.08.2024 г. на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 496, ал. 1 КЗ. Въпреки
че през този тримесечен период застрахователят не е в забава по смисъла на чл. 497,
ал. 1 КЗ, той също дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3, КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени
вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т.
6
2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая, не е налице
спор, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 29.05.2024 г. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради което за
периода от 29.05.2024 г. до 29.08.2024 г. ответникът дължи законна лихва за забава
върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 429, ал.
3 КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Съдът, съобразявайки определения
от БНБ основен лихвен процент за съответния период, с нормативно установената
надбавка от 10 пункта, установи, че дължимата законна лихва за забава за периода
29.05.2024 г. – 29.10.2024 г. (датата на частичното плащане) върху общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение от 2107,01 лв. възлиза на 123,16 лв., а върху
остатъка от 1029,10 лв. за периода 30.10.2024 г. – 15.04.2025 г. – на 65,46 лв.
Следователно дължимата лихва за забава за периода 29.05.2024 г. – 15.04.2025 г. е в
общ размер на 188,62 лв. Поради това и с оглед принципа на диспозитивното начало
искът за заплащане на законната лихва за забава върху главницата следва да бъде
уважен за сумата от 186,94 лв. Също така следва да се присъди и законната лихва
върху главното притезание от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2015 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в
размер на 228,56 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и депозит за
вещо лице в размер на 400 лв. Настоящият състав, като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото същото не надвишава
значително ориентировъчния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на Висшия
адвокатски съвет. В настоящия случай обаче е необходимо да се съобрази, че
посочените в списъка по чл. 80 ГПК разноски са сторени за първоначалните
претенции (преди намалението им), поради което ответникът дължи разноски
съобразно уважената част от исковете преди изменението им – арг. чл. 78, ал. 4, вр. ал.
1 ГПК. В разглежданата хипотеза ищецът няма право на разноските, направени за тази
част, в която производството е било прекратено, доколкото при частично прекратяване
на делото разноски се дължат на ответника, ако е направил искане в тази насока.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 81 ГПК, съгласно която във всеки акт,
с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането
за разноски. Ето защо, съдът счита, че съобразно уважената част от първоначално
предявените искове на ищеца следва да се присъди сумата от 391,12 лв.,
представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски. Тъй като с
настоящото решение предявените искове се уважават изцяло, на ответника не следва
да бъдат присъждани разноски, а по отношение разноските при частично прекратяване
последният е следвало да направи искане за допълване на прекратителното
определение по реда на чл. 248 ГПК.
Така мотивиран, РС Първомай
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК:
*********************, със седалище и адрес на управление:
*********************, да заплати на И. П. Б., ЕГН: **********, адрес:
*********************, по исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД следните суми: 1029 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди по лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. №
********************* при настъпило на 28.05.2024 г. застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, и 186,94 лв. – лихва за забава за
периода от 29.05.2024 г. до 15.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.04.2025 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и да заплати сумата от 391,12 лв., представляваща
сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ________п_______________
8